Ключови фрази
Пряк иск на увредения спрямо застрахователя * застрахователно обезщетение за неимуществени вреди * погасителна давност * лихва


6

Р Е Ш Е Н И Е
№ 6
Гр.София, 15.03.2012г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева

при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 20 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. М. П., [населено място] срещу решение № 656/09.07.2010г., постановено по гр.д.№ 280/10г. от Софийския апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 08.01.2010г. по гр.д.№ 1962/08г. на Софийския градски съд за отхвърляне на иска на И. М. П. против [фирма], предявен по реда на чл.86 ЗЗД, за разликата между сумата от 50 лв. и сумата от 40487.82 лв. за периода от 08.07.2000 г. до 06.07.2005г. /поправка на очевидна фактическа грешка с определение от 30.01.2012г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата.
С определение № 656/24.10.2011г. по т.д.№ 20/2011г. ВКС, ТК, І отд. е допуснал касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК за произнасяне по въпроса за определяне на лихвите върху присъдено обезщетение за непозволено увреждане и за прилагането на нормата на чл.57 ГПК /отм./
За да постанови решението в частта, допусната до касационно обжалване, въззивният съд е приел, че претенцията с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 50 лв. е заявена с исковата молба, подадена на 12.07.2005г. Увеличение на този иск е направено на 09.12.2009г., като претенцията е погасена по давност съгласно чл.111, б.”в” ЗЗД за времето от 08.07.2000г. до 06.07.2002г. и от 07.07.2005г. до 07.08.2005г.
За отговора на въведения правен въпрос следва да се вземат в предвид конкретните данни по делото:
Застрахователното събитие е настъпило на 08.07.2000г.
Исковата молба е постъпила в съда на 12.07.2005г., но е изпратена по пощата на 07.07.2005г.
Съгласно указанията на първоинстанционния съд, на 10.10.2005г. ищецът е депозирал молба, в която е посочил, че претендира лихви върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 08.07.2000г. до 07.08.2005г. в размер на 50 лв., които определя при условията на чл.57 ГПК /отм./.
С молба от 09.12.2009г. ищецът е заявил увеличение на претенцията за лихви на основание чл.84, ал.3 ЗЗД, която да се счита в размер на 40487.82 лв. за периода от 07.07.2000г. до 07.08.2005г., както и законната лихва върху обезщетението от 07.07.2005г. до окончателното му изплащане. В съдебно заседание на 09.12.2009г., след приемане на заключението на счетоводната експертиза, съдът е допуснал увеличение на иска.
Ответникът е заявил възражение за погасяване на претенцията по давност съгласно чл.111, б.”в” ЗЗД.
Първоинстанционният и въззивният съд са приели, че искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е предявен за периода от 08.07.2000г. – датата на настъпване на ПТП, до 07.08.2005г. За периода от 07.07.2005г. до 07.08.2005г. искът не е уважен, тъй като обхваща период след постъпване на исковата молба в съда и върху обезщетението е присъдена законна лихва с решението.
За периода от 08.07.2000г. до 06.07.2002г. претенцията е погасена по давност, т.е. за времето повече от 3 години назад от предявяване на иска – 07.07.2005г.
За периода от 07.07.2002г. до 06.07.2005г./до предявяване на иска/ е присъдено обезщетение в първоначално заявения размер от 50 лв., тъй като е направено възражение за погасяване по давност на претенцията и върху увеличената част, която следвало да се счита за предявена от датата на увеличението – 09.12.2009г.
Претенцията е посочена в общ размер на 40487.82лв., поради което ВКС е допуснал касационното обжалване за разликата между присъдения размер от 50 лв. и сумата от 40487.82 лв. за периода от 08.07.2000 г. до 06.07.2005г., т.е. в тази част, за която съдилищата не са уважили претенцията като погасена по давност.

По въпроса, допуснат до касационно обжалване съставът на ВКС приема следното:
В решение № 3205/25.12.1972г. по гр.д.№ 2364/72г. на ВС, І г.о. е дадено разрешение, че при увеличение на иска правните последици, свързани с предявяването му, настъпват от увеличението на иска за новозаявената част. Когато обаче при предявяване на иска цената е приблизително определена, уточняването й не представлява увеличение на иска и правните последици, свързани с предявяването му, настъпват за действителния размер на иска от самото му предявяване.
В обжалваното въззивно решение е прието, че правните последици, свързани с прекъсване на погасителната част, настъпват за увеличената част на иска от датата на увеличението.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. възприема първото становище. Съгласно чл.57 ГПК /отм./ когато определянето на оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената се определя приблизително от съда, като впоследствие се изисква допълнителна такса или се връща надвнесената съобразно с цената, която съдът ще определи при решаване на делото.
Разликата между увеличение на цената на иска по реда на чл.116 ГПК /отм./ и приблизително определената цена съгласно чл.57 ГПК /отм./, която впоследствие е променена, се изразява в обема на заявените права от ищеца. Ако ищецът е предявил иска в определен първоначален размер, считайки, че по този начин изчерпва правата си, направеното увеличение, представлява изменение на претенцията съгласно чл.116 ГПК /отм./. Ако ищецът е предявил правата си в пълен обем, но е заявил, че определя цената на иска приблизително, то оценката следва да се счита за извършена по реда на чл.57 ГПК /отм./. В последния случай, цената е посочена ориентировъчно, тъй като точното й определяне представлява затруднение в момента на предявяването на иска. Това затруднение може да е за ищеца поради липса на познания, но и да съществува за съда с оглед на особеностите на претенцията.
Обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане се присъжда от съда по справедливост – чл.52 ЗЗД, а обезщетението за забава в размер на законната лихва върху това вземане е дължимо и без покана – чл.84, ал.3 ЗЗД, като давността започва да тече от откриването на дееца – чл.114, ал.3 ЗЗД. Обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86 ЗЗД ще се дължи върху размера на присъденото от съда обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане. В този смисъл, размерът на акцесорното вземането е предопределен от размера на главното вземане съобразно с решението на съда по съществото на спора. При предявяването на иска по чл.86 ЗЗД ищецът би могъл само приблизително да определи цената на иска, тъй като за изчисляването на размера на законната лихва съдът обичайно изслушва заключение на вещо лице, т.е. ползва специални знания, с каквито ищецът не е задължен да разполага към момента на предявяване на иска. Следователно е допустимо цената на иска по чл.86 ЗЗД, с който се претендира заплащане на законната лихва върху обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, да бъде приблизително определена от ищеца при предявяване на иска. Посочената приета от съда цена при условията на чл.57 ГПК /отм./ може да бъде впоследствие уточнена, като увеличението й не попада в хипотезата на чл.116 ГПК /отм./ и последиците, свързани с предявяването на иска, настъпва от датата на предявяването му, а не от дата на предприетото уточнение чрез посочване на действителната цена.
По изложени съображения съставът на ВКС приема на основание чл.292 ГПК за правилна практиката, обективирана в решение № 3205/25.12.1972г. по гр.д.№ 2364/72г. на ВС, І г.о., като на поставения правен въпрос отговаря така: Когато при предявяване на иска цената е приблизително определена съгласно чл.57 ГПК /отм./, уточняването й не представлява изменение на иска по чл.116 ГПК /отм./ и правните последици, свързани с предявяването на иска, настъпват за действителния му размер от датата на предявяването, а не от датата на уточнението.

По същество на касационната жалба.
С оглед на отговора на поставения правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК въззивното решение е неправилно.
Цената на иска с правно основание чл.86 ЗЗД е посочена от ищеца, съгласно изричните указания на съда, по реда на чл.57 ГПК /отм./ в размер на 50 лв. Предприетото и допуснато от съда в съдебно заседание на 09.12.2009г. увеличение на претенцията до размер на 40487.82 лв. представлява уточнение на претенцията, а не изменение на иска по смисъла на чл.116 ГПК /отм./. Искът следва да се счита за предявен в размер на 40487.82 лв. от датата на предявяването му – 07.07.2005г. С предявяването на иска се прекъсва погасителната давност за вземането съгласно чл.116, б.”б” ЗЗД, поради което за периода от 07.07.2002г. до 06.07.2005г. претенцията върху изменената част / над 50 лв./ не е погасена по давност. Съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза и приложената към първоинстанционното дело /стр.44 и 45/ таблица за изчисляване на законната лихва обезщетението за забава върху главницата от 8000 лв. за периода от 07.07.2002г. до 07.07.05г. е в размер на 3097.18 лв.
На основание чл.293 ГПК въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е която е оставено в сила решението на Софийския градски съд за отхвърляне на иска на И. М. П. против [фирма], предявен по реда на чл.86 ЗЗД, за разликата между сумата от 50 лв. и сумата от 3097.18 лв. за периода от 07.07.2002 г. до 06.07.2005г. и се присъди обезщетение в размер на още 3047.18 лв. В частта за отхвърляне на иска за разликата до сумата от 40487.82 лв. за периода от 08.07.2000 г. до 07.07.2002г. въззивното решение следва да се остави в сила.
По разноските. Разноски са претендира от двете страни, като списък по чл.80 ГПК е представен само от касатора. Съдът присъжда разноските за касационното производство по представения списък и приложения договор за правна защита и съдействие от 26.01.2012г. в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати на сметка на ВКС държавна такса в размер на 90.94 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 656/09.07.2010г., постановено по гр.д.№ 280/10г. от Софийския апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 08.01.2010г. по гр.д.№ 1962/08г. на Софийския градски съд за отхвърляне на иска на И. М. П. против [фирма], предявен по реда на чл.86 ЗЗД, за разликата между сумата от 50 лв. и сумата от 3097.18 лв. за периода от 07.07.2002 г. до 06.07.2005г., като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], да заплати на И. М. Пикунов, съдебен адрес: [населено място], [улица], адв.С. Л., и сумата от 3047.18 лв. /Три хиляди и четиридесет и седем лв. и 18 ст./, на основание чл.86 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 8000 лв. за периода от 07.07.2002г. до 06.07.2005г.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 656/09.07.2010г., постановено по гр.д.№ 280/10г. от Софийския апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 08.01.2010г. по гр.д.№ 1962/08г. на Софийския градски съд за отхвърляне на иска на И. М. П. против [фирма], предявен по реда на чл.86 ЗЗД, за разликата между сумата от 3097.18 лв. и сумата от 40487.82 лв. за периода от 08.07.2000 г. до 06.07.2002г.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], да заплати на И. М. Пикунов, съдебен адрес: [населено място], [улица], адв.С. Л., сумата от 600 лв. /Шестстотин лв./ - адвокатско възнаграждение за касационното производство.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], да заплати на сметка на ВКС държавна такса в размер на 90.94 лв. /Деветдесет лв. и 94 ст./ на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.