3 Р Е Ш Е Н И Е № 143 София, 08.07.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на десети април две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Цачева гр.д. № 836 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 307, ал.2 ГПК. С влязло в сила решение № 4820 от 28.06.2012 година по гр.д. № 15609/2011 година на Софийски градски съд е признато за установено по отношение на Б. М. М. и П. Ц. М. от [населено място], че Й. В. М. и Р. А. М., двамата от [населено място] са собственици на реална част от УПИ .. от кв. 19 по плана на [населено място], която реална част Б. М. М. и П. Ц. М. са осъдени да предадат на Й. В. М. и Р. А. М. на основание чл. 108 ЗС. С молба от 12.11.2013 година, подадена от П. Ц. М. и Б. М. М. се иска отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд по гр.д. № 15609/2011 г. на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа се, че след влизане на решението в сила са им станали известни документи и са успели да се снабдят с копия от тях – споразумения от 23.11.1997 г. и от 17.12.1997 г., които са от съществено значение за делото. Ответниците по молбата за отмяна Й. В. М. и Р. А. М. я оспорват като неоснователна. Молбата за отмяна е постъпила своевременно в срока по чл. 305, т. 1 ГПК и е процесуално допустима – приложените към молбата за отмяна споразумения съставляват частни документи, намиращи се в държане на трето по отношение на молителите лице (община, район „Нови Искър), които не са били публично огласени и няма данни да са станали известни на молителите преди посочената от тях дата в молбата за отмяна. Разгледана по същество, молбата за отмяна на влязлото в сила решение е основателна предвид следните съображения: В решение № 4820 от 28.06.2012 година по гр.д. № 15609/2011 година на Софийски градски съд е прието за установено, че с нот. акт № 66 от 1990 година ищцата Й. В. М., по време на брака и с ищеца Р. А. М. е закупила парцел VІІІ-438 с площ от 1260 кв.м. с неуредени сметки по регулация за 335 кв.м. С нот. акт № . от 14.03.2005 г. ответниците П. Ц. М. и Б. М. М. са закупили от Е. К. Е. и Б. Е. Е. парцел . с площ от 656 кв.м. На 17.08.2005 г. с нот. акт № . ответниците М. са закупили от Е. Е., Б. Е., Л. Б. Т. и П. Х. Т. и правото на собственост върху реална част с площ от 80 кв.м. от имот № 437, целият с площ от 1180 кв.м. Прието е, че към 1987 г. собствениците на имоти № 437 и № 438 са уредили регулационните си сметки по упълномеряването на парцели ..по реда на чл. 111, ал.1 З. (отм.) чрез доброволно отстъпване на придаваемите части, удостоверено в нотариално заверена декларация № 69 от 24.04.1978 г.; че към момента на съставяне на нот. акт № 134 от 2005 г., имот VІ-437 с площ от 1180 кв.м. не е съществувал, поради което продавачите по акта не са могли като негови съсобственици да го прехвърлят на ответниците Б. и П. М.. Признато е за установено по отношение на Б. М. М. и П. Ц. М. от [населено място], че Й. В. М. и Р. А. М., двамата от [населено място] са собственици на реална част от УПИ . от кв. 19 по плана на [населено място], която реална част ответниците са осъдени да предадат на ищците на основание чл. 108 ЗС. Приложените към молбата за отмяна писмени доказателства удостоверяват, че със споразумения от 23.11.1997 г. и от 17.12.1997 г., сключени между ищцата Й. В. М., Л. Б. Т., Е. К. Е. и Б. Е. Е. (последните трима праводатели на молителите) по реда на чл. 32, ал.2 З. (отм.) е постигнато съгласие за имотните граници между процесните съседни имоти – приета за имотна е регулациаонната граница по плана на [населено място] от 1991 г.при уредени сметки за придаваемите места по регулация. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд е основателна. Представените към молбата споразумения по чл. 32, ал.2 З. (отм.) съставляват ново доказателство за обстоятелство от съществено значение за правилното решаване на делото по иска за установяване правото на собственост върху гранична реална част от УПИ . от кв. 19 по плана на [населено място]. Влязлото в сила решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на Софийски градски съд, който при новото разглеждане на делото следва да съобрази доказателствата за приложена регулация от 1991 г. и има ли данни за промяната, извършена със съгласие на всички съсобственици. При новото разглеждане на делото следва да бъдат обсъдени и въведените с отговора на молбата за отмяна възражения, в т.ч. относно формата и правните последици на споразумението по чл. 32, ал. 2 З., при съобразяване както на презумптивната представителна власт на съпрузите, така и на правната му характеристика, която не е на акт за разпореждането, а акт на изпълнение на влязъл в сила административен акт. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК влязлото в сила решение № 4820 от 28.06.2012 година по гр.д. № 15609/2011 година на Софийски градски съд в частта му, с която е признато за установено по отношение на Б. М. М. и П. Ц. М. от [населено място], че Й. В. М. и Р. А. М., двамата от [населено място] са собственици на реална част от УПИ ..... от кв. 19 по плана на [населено място], която реална част Б. М. М. и П. Ц. М. са осъдени да предадат на Й. В. М. и Р. А. М. на основание чл. 108 ЗС. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: