9 Р Е Ш Е Н И Е № 267 София, 19 февруари 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и осемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар: Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Калин Софиянски изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1014/2018 година Касационното производство е образувано по жалба, подадена от името на подсъдимия С. Р. Д., против въззивно решение № 71/27.07.2018 г., постановено по ВНОХД № 319/2017 г. от Апелативен съд - Бургас. В касационната жалба се изтъква наличие на всички основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Съдържат се твърдения, че както първостепенният съд, така и втората инстанция са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането, анализа и оценката на доказателствата, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Поставен е акцент върху забраната по чл. 281, ал. 8 от НПК. Обосновава се нарушение на чл. 6, § 3, б.”d” от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията). Отправя се упрек към мотивите на проверявания съдебен акт, които според касатора са формални и неясни и не е даден отговор на доводите на защитата. Твърди се още, че пряка последица от допуснатите процесуални нарушения е неправилното приложение на закона. Отправени са искания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно, намаляване на наказанието при условията на чл. 55 от НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият С. Д., редовно призован, не се явява. Жалбата се поддържа от защитник по съображенията, изложени в нея. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд – Бургас с присъда № 205/11.09.2017 г., постановена по НОХД № 152/2017 г., признал подсъдимия С. Р. Д. за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление в периода от 01.04.2016 г. до 13.06.2016 г., в [населено място], се съвкупил с В. С. С., като я принудил към това със сила и заплашване и изнасилената не е навършила четиринадесет години, поради което и на основание чл. 152, ал.4, т. 1 във вр. с ал.1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал.1 и чл. 54 от НК го осъдил на шестнадесет години лишаване от свобода. С атакуваното сега въззивно решение присъдата е изменена, като наложеното наказание на подсъдимия е намалено на единадесет години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. Същественият акцент, поставен в жалбата, представлява оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, тъй като възприетата фактическа обстановка се гради единствено на прочетените показания на пострадалото дете В. С., което е в нарушение на забраната по чл. 281, ал. 8 от НПК. Цитираната от защитата разпоредба въвежда законова забрана за постановяване на осъдителна присъда единствено на базата на доказателства, инкорпорирани в доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК. Става дума за показания на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, когато в разпита му не са участвали обвиняемият и неговият защитник и те не са изразили съгласие за прочитането им. Прегледът на материалите по делото сочи, че свидетелката В. С. е била разпитана в хода на съдебното следствие пред първата инстанция. Съдът констатирал предпоставките на чл. 281, ал.1, т.1 от НПК и приобщил към доказателствената съвкупност, подлежаща на обсъждане, показанията й, депозирани в хода на досъдебното производство по реда на чл. 223 от НПК (виж, протокол от с.з., проведено на 04.07.2017 г.). Приложената процедура не поставя пред съда ограничението на чл. 281, ал.8 от НПК, тъй като то се отнася само до показания, прочетени по реда на чл. 281, ал.4 от НПК. Все във връзка с оспорването е необходимо да се припомни, че използването на свидетелски показания, дадени на досъдебното производство, не противоречи само по себе си на чл. 6, § 3, б. „d” от Конвенцията, при условие, че е осигурено правото на защита на подсъдимия. По правило, тези права предполагат адекватна и подходяща възможност на обвиненото лице да оспори и разпита свидетеля на обвинението – или по време на самия разпит в досъдебното производство или в по-късен етап на процеса. По конкретното дело въведеният стандарт с Конвенцията не е нарушен. Вярно е, че показанията на пострадалата, депозирани пред съдия в досъдебното производство, приобщени по съответния ред, заемат съществен дял от уличаващите подсъдимия доказателствени материали. Същевременно обаче тя е била призована и разпитана в хода на първоинстанционното съдебно производство, а приложеният протокол за проведения разпит удостоверява активното участие на защитата в него. Тоест, подсъдимият и неговата защита не са били лишени от възможността да разпитат пострадалата лично, да й поставят конкретни въпроси и да обосноват евентуална ненадеждност на обвинителните доказателства. Предходните инстанции са оценили ключовото значение на съобщената от пострадалата информация за установяване на обективната истина по делото, поради което са подходили обективно и задълбочено при нейната проверка. На обстоен анализ са подложени всички показания на пострадалата, които тя е депозирала в двете фази на процеса. В резултат на този анализ са стигнали до категоричното заключение, че заслужават доверие тези, дадени пред съдия в досъдебното производство, тъй като са конкретни, последователни и подробни. В разпита си пред съдия пострадалата е съобщила детайли (аромата на използваните презервативи, мястото където ги е съхранявал подсъдимият и после изхвърлял, телесните особености на подсъдимия, потвърдени при освидетелстването), за които няма как да е дала информация, ако не е пряк участник (жертва) на описаните от нея събития. Показанията са кредитирани законосъобразно от процесуална гледна точка, тъй като достоверността им е била проверена в контекста на останалия доказателствен материал. Съобщеното от пострадалата е обсъдено с оглед веществените доказателства, експертно интерпретирани от съдебномедицинската експертиза и извършения ДНК – анализ, установил наличие на клетъчен материал от подсъдимия от вътрешната страна на предпазните средства (презервативи) и такъв материал от пострадалата С. по външната страна на същите средства. Обстойно е изследван въпросът за анатомичното устройство на девствената ципа на жертвата и възможността да се осъществи полово сношение без да настъпи разкъсване (виж заключение на комплексна съдебномедицинска експертиза, назначена от втората инстанция). Въззивният съд е разисквал и съдържанието на показанията на свидетелите (за споделеното от пострадалата пред тях), които възпроизвеждат доказателствени факти, производни по съществото си. Същите са използвани от съда ограничено, а именно за проверка на първични доказателства, без да ги заместват. Твърденията на пострадалата, съобщени от нея в съдебната фаза на процеса, са обсъдени аналитично от първостепенния съд. Установената неубедителност и противоречивост на показанията, както и несъвместимостта им с останалите кредитирани доказателства, са дали основание да бъдат оценени и от въззивния съд като недостоверни. В тази връзка, съдът е обсъдил данните от заключението на комплексната съдебно-медицинската експертиза за посочената по-горе анатомична особеност на девствената ципа на пострадалата и установения при нея позитивен резултат за налична инфекция, предавана по полов път, което сериозно е компрометирало заявеното в разпита й пред съда, че не е полово активна. В съдебния акт са изложени и подробни съображения за причините, поради които съдът е отхвърлил тезата, че свидетелката Д. и другите родственици са мотивирали пострадалата да уличи подсъдимия (виж, стр. 27 и сл. от решението). Съдът се е спрял и на експертното мнение по съдебнопсихиатричната- психологична експертиза и разясненията на вещите лица при разпита им в съдебно заседание. Експертите са изтъкнали, че в първоначалните показания на В. С. присъстват подробности, които няма как да бъдат дадени под външно влияние. Противоречието в нейните показания според вещите лица се дължи на това, че в началото е защитавала собствените си интереси, а след това – явно тези на майката. Правилно и съответно на разпоредбите на закона въззивният съд е приел показанията на В. С., дадени пред съдия в досъдебното производство, за достоверни, подкрепящи се от останалите доказателствени източници. Доказателствения материал, в случая свидетелски показания, приобщени съобразно изискванията на закона, има същото доказателствено значение, както тези, събрани в хода на съдебното следствие и могат да се поставят в основата на присъдата, ако след техния анализ и оценка се приемат за достоверни. Ето защо, обосновавайки осъдителните изводи и с тези показания на пострадалата, съдът не е допуснал процесуално нарушение. Не почива на съдържанието на съдебния акт и твърдението, че съдът е игнорирал оправдателни доказателства. Данните, изводими от показанията на свидетелите Х., О. и В., са обсъдени обективно. Свидетелите са изнесли информация за трудовата ангажираност на подсъдимия в инкриминирания период от време, която според защитата обосновава невъзможността той да извърши престъпното посегателство. От съдържанието на показанията им обаче съвсем не следва претендираното от защитата, защото нито един от свидетелите не сочи, че е бил непрекъснато с подсъдимия. Напротив, в тези доказателствени източници се съдържат твърдения за плаващо работно време до около 16-17 ч., че работата на обекта е приключила на 24.05.2016 г., а между 12.04. и 19.04. 2016 г. подсъдимият е работил сам, което не изключва възможността той да извърши инкриминираните деяния в периода 01.04.2016 г. – 13.06.2016 г. Казаното до тук лишава от основание и възражението, че показанията на пострадалото дете са изолирани от доказателствените материали. Фактите за упражнената принуда (сила и заплаха) наистина са установени от приетите за достоверни показания на В. С.. Обикновено престъпленията против половата неприкосновеност на личността не се извършват пред трети лица – очевидци, които да свидетелстват за това. Възможно е жертвите на този вид престъпни посегателства, особено когато те са в незряла възраст, да не оказват сериозна физическа съпротива, защото влияние биха могли да имат множество психологични фактори, страх от насилника и прочие. В конкретния случай в показанията на пострадалото дете са посочени данни за принудителността на съвкупленията в резултат на приложената от подсъдимия сила и заплаха. В тях се съдържа и информация за нейното отчаяние, защото не може да се справи с действията на подсъдимия поради страха, изпитван от него. В жалбата са изложени принципни разсъждения за практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), приемаща, че гаранциите по чл. 6 § 3, б. „d” от Конвенцията са относими към експертите и техните заключения. Макар и верни, разсъжденията не обосновават допуснато нарушение. Въззивният съд не е проявил недопустима процесуална пасивност. Напротив, назначил е исканата от защитата съдебномедицинска експертиза. След изслушването й в допълнителното съдебно следствие и оспорването й от защитата, включително и с аргументи за административна и трудова обвързаност на експертите до този момент, съдът е назначил повторна комплексна съдебномедицинска експертиза. В състава на същата не са били включени вещи лица от района на [населено място], каквото е било и искането на защитата. В този смисъл въведеното изискване за „неутралност” на експертите е било спазено. Експертите са извършили преглед на пострадалата и са съобразили всички писмени медицински данни по делото. Искането за назначаване на допълнителна ДНК – експертиза е отхвърлено от въззивния съд при съображения, че не са налице предпоставките на чл. 153 от НПК, но с това също не е допуснато процесуално нарушение. Защитата на подсъдимия активно е участвала в разпита на експертите, които категорично, основавайки се на научните познания в съответната област, са отхвърлили възможността клетъчния материал на лицето от женски пол, установен по използваните презервативи, да е оставен не от пострадалата, а от нейната майка, живееща на съпружески начала с подсъдимия. Първостепенният съд, последван и от въззивния, обсъждайки разясненията на вещите лица и в контекста на данните от протокола за претърсване и изземване, са дали обоснован отговор на въпросът за евентуално „привнасяне” на ДНК-материал, произхождащ от пострадалото дете върху изследваните обекти. Всъщност, чл. 6 от Конвенцията не предоставя абсолютно право на страните да събират доказателства. Отказът на съда да назначи експертиза, само защото изслушаната такава подкрепя позицията на обвинението, не води непременно до подкопаване на гаранциите по цитираната разпоредба, респективно, лишаване от право на състезателен процес, каквито са претенциите на защитата. Съмнение в обективността, съответно „неутралност”, на вещите лица не се поддържа с жалбата, а и такова не е заявено при приемането на експертизата. При положение, че отговорите на експертите се отличават с яснота, конкретност и пълнота, не са били налице предпоставките за назначаване на допълнителна ДНК-експертиза, поради което въззивният съд не може да бъде упрекнат, че не е изпълнил задълженията си за разкриване на обективната истина. Не намират опора в данните по делото и аргументите на защитата, свързани с качеството на съдебния акт. Въззивното решение съдържа мотивирана обосновка на приетите факти, както и отговор на възраженията на защитата срещу изводите на първата инстанция. По изложените съображения настоящият състав намира, че вътрешното убеждение на въззивния съд е изградено при спазване на процесуалните изисквания. Изводите за авторството на деянията, признато в лицето на подсъдимия, са направени въз основа на доказателства, събрани по установения в закона ред. Обобщено, извършената касационна проверка не установи претендираните с касационната жалба нарушения на процесуалните правила, които да компрометират приетите от предходните инстанции правнорелевантни факти. В жалбата, подадена от името на подсъдимия, заявеното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК се обосновава, като резултат от наличие на претендираните процесуални нарушения. Това налага да се припомни, че материалната незаконосъобразност на атакувания съдебен акт е самостоятелно касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и когато касаторът се позовава на това основание, проверката се свежда до съответствието на правните изводи с приетите за установени факти. Предходната инстанция обосновано с доказателствата по делото е направила своите изводи за всички елементи от обективна и субективна страна на престъплението по чл. 152 от НК. Затова отправеното искане за оправдаване на подсъдимия не може да бъде удовлетворено. Не следва да бъде уважено и бланкетното искане за ревизия на наложеното наказание. Същото не е подкрепено с конкретни аргументи, налагащи обмисляне на предпоставките по чл. 55 от НК, а и данните по делото не ги разкриват. След корекцията в размера на наказанието, извършена от въззивната инстанция, то е сведено малко над легалния минимум за престъплението по чл. 152 , ал.4, т. 1 във вр. с ал.1, т. 2 от НК. Определеният от втората инстанция размер на санкцията е съответен на целите на наказанието по чл. 36 от НК както на плоскостта на личната, така и на плоскостта на генералната превенция. Ето защо настоящият състав не намира основание да упражни правомощията си по чл. 354, ал.2, т. 1 от НПК. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 71/27.07.2018 г., постановено по ВНОХД № 319/2017 г. от Апелативен съд – Бургас. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.