11 Р Е Ш Е Н И Е № 102 гр. София, 18 юли 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: Николай Дърмонски Блага Иванова при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора Кирил Иванов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова наказателно дело № 315 / 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите И. М. И. и М. М. В., подадени чрез защитниците им адвокати П. Н. и Е. Д. – двамата от АК – [населено място], срещу решение № 161 от 22 януари 2016 година на Бургаския апелативен съд, НО, по внохд № 146 / 2015 година, с което е изменена присъда № 13 от 21 май 2015 година на Сливенския окръжен съд, постановена по нохд № 122 / 2014 година по описа на този съд. Жалбите, подадени от двамата защитници, са с абсолютно идентично съдържание и позоваване на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Подкрепени са с доводи, по-скоро относими към обосноваността на фактическите констатации, която е извън предмета на касационния контрол. Основното отправено до съда искане е за отмяна на атакувания въззивен съдебен акт в потвърдителната му част и оправдаване на подсъдимите по повдигнатите им обвинения за извършени престъпления по чл. 234, ал. 2, т. 2 и т. 3 във вр. ал. 1 от НК и по чл. 253, ал. 4 във вр. ал. 2, предл. 3 от НК, а алтернативното – за връщане на делото за ново разглеждане на първата или въззивната инстанция. В съдебното заседание пред ВКС жалбоподателят-подсъдим М. М. В. участва лично и със защитника си адвокат Е. Д., която поддържа касационната жалба при направените в нея оплаквания и изложени в тяхна подкрепа доводи, с искане въззивното решение да бъде отменено и нейният подзащитен да бъде оправдан. Подсъдимият заявява невиновност по повдигнатото му обвинение и иска оправдаване за същото. Жалбоподателят-подсъдим И. М. И. също участва лично пред ВКС, заедно със защитника си адвокат П. Н., който поддържа изцяло касационната жалба при релевираните в нея отменителни основания и с доводи, които намира, че ги подкрепят, както и отправените искания за оправдаване на подзащитния му И. или алтернативно – за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий с конкретни указания по приложението на закона. В рамките на личната си защита подсъдимият заявява, че е невинен и моли да бъде оправдан. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне в сила на атакувания съдебен акт, който намира за подробен, аналитичен и обоснован. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди становищата и доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С постановената по делото присъда, първоинстанционният съд е признал подсъдимия И. М. И. за виновен в това, че на 23. 10. 2012 година, в [населено място], в съучастие като съизвършител с М. М. В., държал акцизни стоки без бандерол – 92 500 кутии цигари марка „C.“, 8000 кутии цигари марка „D.“ и 8500 кутии цигари марка „J. L.“, когато такъв се изисква по закон, съгласно чл. 25, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ) - всички на обща стойност 817 500 лева, като случаят е немаловажен и деянието е извършено от две лица, сговорили се предварително и предметът на престъплението е в големи размери, поради което и на основание чл. 234, ал. 2, т. 2 и т. 3, вр. ал. 1 от НК, го е осъдил на три години лишаване от свобода, както и на лишаване от право да упражнява дейност, свързана с държане и търговия с тютюневи изделия за срок от три години. Съдът е признал подсъдимия И. за виновен и в това, че на същата дата и в същия град държал имущество – парични средства в размер на 26 530 лева и 1000 евро, с левова равностойност 1955 лева, за което знаел към момента на получаването му, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление по чл. 234 от НК, поради което и на основание чл. 253, ал. 4, вр. ал. 2, предл. 3 от НК, го е осъдил на три години лишаване от свобода, както и на глоба в размер на 20 000 лева. На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е определил на подсъдимия И. едно общо наказание от три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил за срок от пет години от влизане на присъдата в сила. Присъединил е към него наказанието глоба в размер на 20 000 лв., както и наказанието лишаване от право да упражнява дейност, свързана с държане и търговия с тютюневи изделия за срок от три години. Със същата присъда съдът е признал подсъдимия М. М. В. за виновен в това, че на 23. 10. 2012 година, в [населено място], в съучастие като съизвършител с И. М. И., държал акцизни стоки без бандерол – 92 500 кутии цигари марка „C.“, 8000 кутии цигари марка „D.“ и 8500 кутии цигари марка „J. L.“, когато такъв се изисква по закон – чл. 25, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 от ЗТТИ - всички на обща стойност 817 500 лв., като случаят е немаловажен и деянието е извършено от две лица, сговорили се предварително и предметът на престъплението е в големи размери, поради което и на основание чл. 234, ал. 2, т. 2 и т. 3, вр. с ал. 1 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил за срок от пет години от влизане на присъдата в сила, както и на лишаване от право да упражнява дейност, свързана с държане и търговия с тютюневи изделия за срок от три години. На основание чл. 234, ал. 3 от НК и чл. 253, ал. 6 от НК, предметът на престъпленията е отнет в полза на държавата. Първоинстанционният съд се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото, като последните са възложени в тежест на подсъдимите И. и В.. Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от подсъдимия И., чрез неговия защитник. При условията на чл. 320, ал. 5 от НПК, към подадената въззивна жалба се е присъединил и подсъдимият В. (искане на л. 8 от внох дело). След извършената въззивна проверка, съдът е постановил атакуваното сега по реда на касационното обжалване решение, с което първоинстанционната присъда е изменена, като подсъдимият И. И. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 2 от НК за сумата над 15 000 лева и до размера на 26 530 лева, както и за сумата в размер на 1000 евро, с левова равностойност 1955 лева. Присъдата е отменена в частта, с която на подсъдимите И. и В., за престъплението по чл. 234, ал. 3 от НК, са наложени наказания лишаване от право да упражняват дейност, свързана с държане и търговия с тютюневи изделия за срок от три години, а по отношение на подсъдимия И. – и в частта по чл. 23 от НК за присъединяване на това наказание към определеното общо наказание. Отменено е и отнемането в полза на държавата на парични средства за сумата над 15 000 лева и за 1000 евро. Постановено е сумата от 11 530 лв. да бъде върната на [фирма] – [населено място], а сумата от 1000 евро – на М. И. М.. В останалата част присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд намира касационните жалби на подсъдимите И. и В. за допустими, тъй като са подадени от лица, които имат право на това, в предвидения от закона срок и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Напълно идентичните възражения в касационните жалби на двамата подсъдими позволяват общото им обсъждане. Те могат да бъдат обобщени така: - мотивите на въззивния съдебен акт възпроизвеждат изцяло фактическите констатации и изводи, приети от първата инстанция, а това е равнозначно на липса на мотиви; - апелативният съд е нарушил разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, не е дал отговори по възраженията и доводите от въззивната жалба на подсъдимия И. (не е конкретизирано на кои точно), към която се е присъединил и подсъдимият В.; - предходните съдебни инстанции не са констатирали противоречията в съдържанието на съставените протоколи за извършените оглед, претърсване и изземване на процесия склад, където са открити цигарите без бандерол, и показанията на разпитаните по делото полицейски служители, взели участие в полицейската акция; - приетите от въззивния съд факти и обстоятелства нямат надлежна доказателствена основа; - неправилно не са кредитирани за достоверност обясненията на подсъдимите И. и В.; - липсват доказателства за съпричастността на подсъдимите към деянията, за които им е повдигнато обвинение, които са „заместени с логическите предположения, възприети от СлОС и БАС“; - превратно са оценени доказателствените източници: показанията на свидетеля М. – полицейски служител, оперативен работник в ТЗ на БОП – [населено място], както и показанията на свидетеля П. Г., който според касаторите е фактическият извършител на деянието по чл. 234, ал. 2, т. 3 от НК; - съдът възприел експертните заключения – на съдебно-оценителна, съдебно-банково-счетоводна, първоначална и допълнителна съдебно-икономическа, които са противоречиви помежду си и с представените документи от НАП; - затова по делото не е установена връзка между осъщественото престъпно деяние по чл. 234, ал. 2, т. 2 и т. 3 във вр. с ал. 1 от НК и престъплението по чл. 253, ал. 4 от НК за подсъдимия И.. (впрочем, този довод механично е пренесен в жалбата на подсъдимия В., който няма обвинение по чл. 253, ал. 4 от НК). ВКС намира касационните жалби за неоснователни. Като цяло, те съдържат общото на двамата подсъдими недоволство от ангажирането на наказателната им отговорност по повдигнатите обвинения. Заявените касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК се подкрепят с доводи, относими към обосноваността на фактическите констатации, която е извън предмета на касационния контрол. Жалбите съдържат собствения на подсъдимите и на защитата прочит на съдържанието на доказателствените източници, на който се основава претендираната от тях недоказаност на обвиненията по смисъла на чл. 303 от НПК. Следва да се отрази и констатацията, която ВКС прави, че касационните жалби са напълно идентични не само помежду си, но и с допълнението на въззивната жалба на подсъдимия И. (от л. 31 до л. 37 от внох дело). Изложените там доводи вече са били предмет на въззивната проверка. Въззивният съд е аргументирал убедително основанията си да ги отхвърли, а обстоятелството, че те не удовлетворяват защитната теза очевидно е повод подсъдимите да упражнят и правото си на касационно обжалване. Упражняването му, обаче, следва да бъде съобразено освен с основните положения на Глава двадесет и трета от НПК, така и със законовите процесуални изисквания към съдържанието на касационната жалба съгласно чл. 351, ал. 1 от НПК. 1. Принципно положение е, че мотивите към постановения съдебен акт следва да обективират вътрешното убеждение на съда. Настоящата проверка констатира, че мотивите към присъдата са аналитични и убедителни, което позволява както на страните, така и на контролните инстанции да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение. Затова и въззивният съд не е бил длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата. Разборът, анализът и оценката на гласните доказателствени средства, респ. изводите, които произтичат от тях, са аргументирани убедително от основния съд и затова въззивната инстанция не е имала причини да не признае фактическата правилност на издадената присъда. Не са налице допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. Контролираната инстанция е извършила цялостна проверка на присъдата, независимо от посочените от въззивните жалбоподатели основания, съгл. чл. 314 от НПК. Утвърдила е приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, като се е позовала на събраните в досъдебното производство и в хода на проведеното от първия съд съдебно следствие доказателства, извършила е задълбочен доказателствен анализ и е дала надлежни отговори на направените във въззивната жалба и допълнението към нея възражения. А утвърждаването на фактическата правилност на присъдата (с едно изключение) не е равнозначно на липса на мотиви, както се твърди в жалбите. Въззивният съд е дал различна оценка единствено на показанията на свид. М. М. - баща на подсъдимия И., относно произхода и собствеността на намерените в касата на неговия син в базата на [фирма] - [населено място] парични средства в лева и евро, като е кредитирала тези показания за достоверност. Поради това, съдът е формирал различни фактически изводи относно част от средствата, предмет на престъплението по чл. 253 от НК и е оправдал подсъдимия И. за тях като част от предмета на това престъпление. 2. Настоящият състав намира, че инстанциите по фактите не са имали основание да откажат кредитиране за достоверност на показанията на основния свидетел на обвинението Д. М., както са сторили това. Към времето на деянието същият е бил служител в ТЗ "БОП" - [населено място], лично е получил оперативния сигнал за дейност, свързана с търговия с акцизни стоки без бандерол от страна на подсъдимите, и е работил по разкриването на случая от самото му начало. Показанията на свидетеля М. са обсъдени прецизно и детайлно и са съпоставени с други доказателства по делото, съдържащи се в показанията на свидетелите С., Б., Р. – тогава оперативни работници в същото ТЗ „БОП“ – [населено място], участвали заедно с М. в операцията по установяването на действията и задържането на подсъдимите И. и В. с инкриминираните стоки, както и в тези на свидетеля А., на когото посочените свидетели са докладвали за дейността си. Свидетелите категорично и безпротиворечиво описват наблюдаваното от тях поведение на подсъдимите, придвижването на същите с автомобилите, влизането с тях в склада и намирането веднага след това на стоките - в колите и в помещението, наето и ползвано от подсъдимите. Цигарите са намерени в склада, нает от подсъдимия В., както и в товарните автомобили вътре в същия склад, единият от които е управляван непосредствено преди това от подсъдимия В.. Що се касае до възраженията за съществени противоречия между свидетелските показания на посочените свидетели, направени и пред въззивния съд, те са получили отговор (с. 17 от решението), който е съответен на данните по делото. Различията в показанията касаят само първоначалния момент на включване на свидетелите С., Б. и Р. в операцията, не и участието им в нейното финализиране и намиране на инкриминираните стоки в колите и в склада на подсъдимите. Това различие не повлиява направената от въззивния съд оценка за доказателствената годност и за достоверността на тези показания. 3. Поддържаното от защитата възражение за порок в доказателствената дейност на съда поради отказа му да изиска и приобщи към доказателствената съвкупност оперативното дело за извършената оперативна дейност и резултатите от нея, следва да бъде преценено като неоснователно. В отговор на идентично възражение, въззивният съд е изложил подробни съображения (с. 16 от решението), които няма причина да не бъдат споделени. Следва само да се допълни, че искането за събиране на данни, съдържащи се в оперативно дело и касаещи оперативна дейност по разкриване на престъплението (протокол от с. з. от 25. 09. 2014 година по нох дело, л. 126), правилно е оставено без уважение от съда, тъй като съдържащите се в него материали не са надлежно доказателство по делото. Те не са събрани по предвидения от процесуалния закон ред, а се касае за материали, в които полицейските служители, в изпълнение на задълженията си по разкриване на престъплението, са отразявали извършваната от тях дейност. Съдът не би могъл да формира изводи по фактите от съдържащите се в това дело материали, поради което те не биха послужили за разкриване на обективната истина по делото (в този смисъл решение № 347 / 2012 година на ВКС, ІІ НО, решение № 603 / 2009 година на ВКС, І НО). Несъмнено, по силата на чл. 55, ал. 1 от НПК лицето, обвинено в извършване на престъпление, разполага с основополагащото право да представя доказателства в подкрепа на поддържаната от него защитна позиция, а съдът обезпечава осъществяването на тази изключително важна гаранция за справедлив процес, като събира доказателствените материали най-вече по съответни, надлежно обосновани искания или по свой почин, когато това се налага за разкриване на обективната истина (чл. 107, ал. 2 от НПК). Съдът обаче съвсем не е безусловно задължен да удовлетворява всички претенции на защитата, а само онези от тях, които са насочени към осигуряване на необходимата и достатъчна информация относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване. А оперативното дело не би могло да послужи за това. 4. Не могат да бъдат споделени възраженията на защитата на подсъдимите за противоречия в изготвените по делото експертизи. Настоящата проверка не установява заявената противоречивост. Напротив, заключенията, че разходите на семейството на подсъдимия И. многократно надвишават доходите му, са безпротиворечиви. На с. 20 - 21 от решението си, въззивният съд е дал отговор и на твърдението за игнориране на данните от извършени данъчни проверки и този отговор е правилен и законосъобразен. Събраната от НАП информация се базира на декларации и частни документи, предоставени по преценка на проверяваните лица, а не е следствие на реална проверка на приходите и разходите им. Намерената парична сума в размер на 15 000 лв. в подлакътник в управлявания от подсъдимия И. лек автомобил, без установен легален произход, сочи на връзката между предмета на вторичното престъпление по чл. 253, ал. 4 от НК, извършено от този подсъдим, и предикатното такова по чл. 234, ал. 2 от НК. За съставомерността на „изпирането на пари” е достатъчно да се докаже, че имуществото, предмет на престъплението, е придобито от друго престъпление, без да е необходимо да се установява точно кое е то (в този смисъл решение № 34 / 2009 година на ВКС, І НО). Изключително подробни правни съображения относно престъплението по чл. 253 от НК са изложени на л. 22 - 24 от решението и те могат да бъдат преценени като правилни и да бъдат споделени изцяло. 5. На последно място, касационната инстанция намира за неоснователно възражението за превратна оценка на обясненията на двамата подсъдими и показанията на свидетеля П. Г.. Съдът е извършил изключително подробен и прецизен доказателствен анализ на тези доказателствени източници, съпоставил ги е с останалите доказателства по делото и с основание е отказал да кредитира за достоверност обясненията на подсъдимите и показанията на посочения свидетел (л. 14 - 16 от решението). Защитната теза на подсъдимите, изградена изначално върху отричане на авторството им по отношение на инкриминираните деяния, е останала доказателствено незащитима и с основание е била отхвърлена от въззивния съд като инстанция, оправомощена да установява фактите по чл. 102 от НПК. 6. В рамките на оспорването от страна на подсъдимите на ангажирането на наказателната им отговорност като цяло, настоящата инстанция провери параметрите на тази отговорност, макар явната несправедливост на наказанието да не е изрично заявена като отменително основание. ВКС констатира, че наложените наказания са определени в рамките на закона, при съобразяване на всички установени по делото обстоятелства от кръга на тези по чл. 54 от НК, поради което следва да бъдат преценени като справедливи. Отчетени са сравнително невисоката степен на обществена опасност на конкретните престъпления и липсата на минали осъждания по отношение на подсъдимите, като наказанията са индивидуализирани при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Правилно първоинстанционната присъда е била отменена в частта, в която подсъдимите са били лишени от право да упражняват търговска дейност, свързана с държане и търговия с тютюневи изделия, тъй като те никога не са притежавали разрешение по ЗТТИ и Закона за акцизите и данъчните складове за държане и търговия с такива изделия. В заключение, при касационната проверка не бяха установени нарушения, за които настоящата инстанция да следи служебно, каквито са абсолютните процесуални нарушения по чл. 348, ал. 3, т. 2 - 4 от НПК и нарушенията на материалния закон, накърняващи съществено интересите на подсъдимите. Поради това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 161 от 22 януари 2016 година на Бургаския апелативен съд, по внохд № 146 / 2015 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.