О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 168 гр.София, 05.03.2014г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: КРАСИМИР ВЛАХОВ Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдията РАЙЧЕВА гр.д. N 915/2014 г., за да се произнесе , взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма] против определение от 16.12.2013г. по гр.д.№1183/2013г. на ОС Русе, с което е изменено решение в частта му относно присъдените разноски. Жалбоподателят пъддържа, че съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Ответникът П. Й. И., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване, а разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното: С решение от 05.07.2013г. по гр.д.№1549/2013г. РС Русе е уважил частично иск с правно основание чл.200 КТ, предявен от П. Й. срещу дружеството - частен жалбоподател. С определение от 24.09.2013г. РС Русе е отхвърлил молбите на П. Й. и дружеството за изменение на решението в частта му, относно присъдените по компенсация разноски. Това определение е обжалвано с частна жалба от [фирма] и от П. И.. С обжалваното определение съдът е изменил решението от 05.07.2013г. по гр.д.№1549/2013г. на РС Русе и е осъдил [фирма] да заплати на П. И. разноски по компенсация в размер на 1218 лева, като е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлена молбата на дружеството за изменение на решението в частта му за разноските. Съдът е изложил съображения за това, че дружеството е поискало присъждане на разноски по компенсация пред първоинстанционния съд, но не е представило списък по чл.80 ГПК за направените от него такива в първоинстанционното производство. Посочил е, че след постановяване на решението, с молба от 05.08.2013г., дружеството е поискало по реда на чл.248 ГПК изменение на решението в частта му за разноските, позовавайки се на направено по-рано искане по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване размера на възнаграждението на адвоката на ищцата от 4900 лева на 1112 лева. При тези данни съдът е приел, че искането, направено от ответното дружество, за изменение на решението в частта за разноските, като бъде намален размера на възнаграждението на адвоката на ищцата, е неоснователно, тъй като изменение на решението в тази му част може да иска само страна, която е представила списък на своите разноски по делото. В изложение по чл.274, ал.3, вр. с чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в противоречие с т.8 от ТР№6/2013г. ОСГТК на ВКС въззивният съд е приел, че липсата на списък е основание да се откаже допълване на решението в случаите, когато съдът не е произнесъл по направено възражение за намаляване размера на платено от другата страна възнаграждение на адвокат по чл.78, ал.5 ГПК. С оглед данните по делото Върховният касационен съд, ІV г.о. намира, че е налице основание по чл.274, ал.3, вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. В случая въззивният съд в противоречие даденото тълкуване по приложение разпоредбата на чл.80 ГПК в ТР№6/2013г. ОСГТК, е приел че същата намира отношение към преценка по направено искане с правно основание чл.78, ал.5 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Частният жалбоподател [фирма] своевременно е направил своето искане за намаляване размера на дължимото се адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ответницата по жалба П. Й.. В чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски и в този случай съдът следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай – например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. В случая въззивният съд в нарушение на закона и на установената практика в ТР№6/2013г. ОСГТК на ВКС не се е произнесъл по направеното искане на основание чл.78, ал.5 ГПК, което е заявено в срок - до приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция и разноските са били установени в същия срок. Ето защо обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд, който следва да се произнесе налице ли са предпоставките на чл.78, ал.5 ГПК. Едва след тази преценка съдът ще може да реши следва ли да бъде изменено решението на първоинстанционния съд в частта му досежно присъдените разноски. Водим от гореизложеното съдът О П Р Е Д Е Л И: О Т М Е Н Я определение от 16.12.2013г. по гр.д.№1183/2013г. на ОС Русе. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Председател: Членове: