Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 117

гр. София 24.02.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ


изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр. дело № 2467/2021 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Н. К., чрез адв. М. Г., против въззивно решение № 260325/05.03.2021 г., постановено по в. гр. д. № 2933/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 899/11.03.2020 г. по гр. д. № 3046/2019 г. на Районен съд - Пловдив в обжалваната част, с която са отхвърлени исковите претенции на М. Н. К. за осъждане на Ж. М. Т. и Г. Д. П. при условията на разделност да му заплатят обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания в резултат на причинените му средни телесни повреди на 27.09.2015 г. в гр. Пловдив, изразяващи се в счупване на челюст и избиване на зъб, за което са признати за виновни с присъда по НОХД № 5478/2016 г. по описа на Районен съд - Пловдив за разликата над присъдените 4000 лева до пълните предявени размери от 7500 лева.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, иска се отмяната му и уважаване на исковете до пълните предявени размери.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос: 1. „Следва ли съдът, при постановяване на решение за обезвреда и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, да съобрази предвидимите болки и страдания, които увреденият би претърпял, при необходимите медицински интервенции за отстраняване на последиците от увреждането?”. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно, като излага, че присъдените размери на обезщетението са необосновано ниски, предвид претърпените болки и страдания.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Ж. М. Т., подаден чрез адв. М. Ш., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявена е претенция за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата Г. Д. П. не е подал писмен отговор и не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че сумата от 4000 лева, дължима от всеки от ответниците, е съответна на характера и тежестта на увреждане на здравето на пострадалия, съобразена е с обществено приетите критерии за справедливост към датата на настъпване на увреждането – 27.09.2015 г. и в пълна степен ще репарира настъпилите у ищеца в резултат на деликта негативни последици. При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди съдът е съобразил данните от приетото по делото заключение на СМЕ и показанията на разпитаните по делото свидетели. Отчел е обстоятелството, че в следствие причинените телесни увреждания, изразяващи се в счупване на челюст и избиване на зъб, ищецът е изпитвал значителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес, продължил за период около 2 месеца. В резултат на получените травми, същият е бил в невъзможност да се обслужва сам и да извършва обичайните действия от ежедневието си. Изложил е, че не без значение е и настъпилата поради телесното увреждане промяна в обичайния за ищеца начин на живот, същият е преживял и реакция на остър стрес, като и към настоящия момент пострадалия продължава да изпитва страхове при проявена агресия. Въззивният съд е взел предвид и възрастта на ищеца към датата на инцидента – 24 г., която предполага по-кратък период за възстановяване от травмите, липсата на настъпили усложнения при лечението и напълното възстановяване - фрактурите на челюстта са консолидирани и не представляват причина за изпитване на болка или за нарушено говорене и хранене, съгласно приетото в СМЕ. Посочил е, че действително на мястото на избития зъб е налице дефект, който подлежи на ортопедично лечение, но за бъдещите имуществени или неимуществени вреди по неговото отстраняване, ищецът има право на обезщетение в друг процес.
Налице е основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с формулирания в изложението въпрос, а именно: „Следва ли съдът, при постановяване на решение за обезвреда и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, да съобрази предвидимите болки и страдания, които увреденият би претърпял, при необходимите медицински интервенции за отстраняване на последиците от увреждането?”. Въпросът е обусловил изводите на въззивния съд при определяне размера на обезщетението за предвидимите и сигурни неимуществени вреди от непозволеното увреждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

О П Р Е Д Е Л И:


ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260325/05.03.2021 г., постановено по в. гр. д. № 2933/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив.
Касаторът не дължи държавна такса за разглеждане на касационната жалба, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК.
Делото да се докладва на Председателя на IV г. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание и призоваване на страните.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: