Ключови фрази
Установителен иск * вода * договор за водоснабдяване * общи условия * периодични плащания


6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 129
С., 07,01,2013 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков

при секретаря НАТАЛИЯ ТАКЕВА …………………и с участието на прокурора ……………….………………..……., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 683 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
С определение № 405/21.V.2012 г., постановено по делото, касационният контрол по отношение обжалваната от [фирма]-гр. П. част от въззивното решение № 441 на Пловдивския ОС, ГК, VІІ-и с-в, от 28.ІІІ.2011 г. по гр. дело № 352/2011 г. е бил допуснат при наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК: досежно противоречиво решавания от съдилищата материалноправен въпрос за писмената форма на договора за предоставяне на В. услуги, предвидена в отменената Наредба № 9 от 23.ІХ.1994 г. за ползуване на водоснабдителните и канализационните системи - като такава за валидност или само за доказване на сделката.
В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът [фирма]-гр. П. поддържа жалбата чрез своя процесуален представител по пълномощие, претендирайки за отменяване на атакуваното въззивно решение и за присъждане на всички направени по делото разноски, докато търговецът ответник по касация не е ангажирал становище извън изложеното в отговора му по касационната жалба.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията и доводите на касатора [фирма]-гр. П., становището и съображенията на ответното по касация [фирма]-гр. П. и след като извърши проверка за материалната и процесуална законосъобразност на атакуваното въззивно решение в пределите по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:
Касационната жалба е основателна.
В течение на процесните два искови периода, а именно 10.І.2003 г. - 18.VІІ.2006 г. и съответно 3.VІІІ - 13.ХІІ.2006 г., създавайки приемственост от предходните към последващите нормативни разрешения, хронологично са действали Наредба № 9 за ползуване на водоснабдителните и канализационните системи от 23.ІХ.1994 г. (отм. ДВ, бр. 88 от 8.Х.2004 г.), както и Наредба № 4 от 14.ІХ.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 3 от първата ползването на води от водоснабдителните системи и включването на отпадъчни води в канализационните системи се извършва въз основа на „писмен договор за водоснабдяване”, който се сключва между експлоатационното предприятие „В и К” и собственик или пълномощник на собственика на водоснабдявания имот по писмена молба на последния, но след като преди това му е бил предложен договор от оператора /по образец/ за всеки вид водоснабдяван имот. Докато според текста на чл. 8 от действащата и понастоящем Наредба № 4/14.ІХ.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, „предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на концесионен договор”.
Съгласно чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ търговецът може да установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки, които стават задължителни за другата страна, когато тя е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно. Но когато за действителността на сделката е предвидена писмена форма, както това е в процесния случай, установените от търговеца /В и К оператор/ общи условия обвързват другата страна само ако са й били предадени при сключването /арг. чл. 298, ал. 2 ТЗ/. От друга страна, съгласно чл. 11, ал. 7 и 8 от закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (Обн. ДВ, бр. 18 от 25.ІІ.2005 г.), всички В и К оператори са длъжни да публикуват одобрени от ДЕКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник и те /ОУ/ влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им, а в последващ период от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното експлоатационно д-во заявление, в които да предложат различни условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. По аргумент за противното, когато потребителят не се е възползвал от тази нормативно уредена възможност, както това е в процесния случай, важи последицата чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ: че ОУ на пловдивския В и К оператор стават задължителни за [фирма] с последователното изтичане на горепосочените два периода. Общоизвестно и поради това ненуждаещо се от доказване е обстоятелството /арг. чл. 155, предл. 1-во ГПК/, видно от интернет сайта на [фирма]-гр. П., е, че неговите общи условия са били одобрени от ДЕКЕВР, на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 ЗРВКУ, с решение № ОУ-027 от 9 юни 2006 г., както и че липсват други, по-рано издадени и одобрени от К. негови общи условия Ето защо с категоричност ще следва да се приеме, че за времето след датата 9 август 2006 г. и до 13.ХІІ.с.г. между страните по спора е била налице изискуемата писмена форма на договора за предоставяне на В и К и канализационни услуги. Досежно предшестващите два релевантни за спора периоди, а именно от 10.І.2003 г. – 18.VІІ.2006 г., както и 7-дневният 3.VІІІ. - 9.VІІІ.2006 г., а и доколкото отношенията между страните по него са възникнали още при действието на първата от горецитираните две наредби, приложимост следва да намери правилото на чл. 293, ал. 3 ТЗ, според което страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Или ако за гражданското право нищожността настъпва вън и независимо от поведението на страните по сделката, то в търговското право неспазването на формата й изисква оспорване на действителността на изявлението, приближавайки се по този начин до института на унищожаемостта на сделките /чл. 27 и сл. З./. Именно на плоскостта на това разграничение се проявява в настоящия случай установеното противоречие между постановеното от Пловдивския ОС въззивно решение, от една страна и – от друга, влязлото в сила въззивно решение № ІV-129/8.VІІІ.2008 г. на Бургаския ОС, ГК, 4-и с-в, по гр. дело № 198/08 г., обусловило допустимост на касационния контрол в хипотезата по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
На първо място, въззивната инстанция не е изследвала поведението на търговеца-касатор на такава плоскост за времето от 13.І.2003 г. и до установената меродавна дата: 9 август 2006 г. Напротив, прието е, от една страна, че подаването на молба за промяна партидата на заварен към датата на придобиването на имота водомер, ведно с наличието на процесните двустранно подписани фактури и с факта на тяхното последващо частично осчетоводяване от страна на [фирма]-гр. П., се установявало наличие на договорни отношения между страните по спора, докато - от друга страна, единствено издадената от В и К оператора фактура № [ЕГН] от 9.VІІІ.2006 г. за сума в размер на 1 725 лв., отнасяща се до периода 18.VІІ.2006 г. – 3.VІІІ.2006 г., понеже не била двустранно подписана и съответно осчетоводена от търговеца потребител: „не удостоверява възникване на договорни отношения между страните в рамките на очертания в съдържанието й предмет , поради което следва да се приеме, че такова вземане на ищеца спрямо ответника не съществува”. Отделно от това, според въззивния съд, всяка от процесните фактури ежемесечно издавани „поотделно удостоверява извършени от ищеца конкретни услуги и получаването им от ответника, но не и периодичност относно заплащането на такива”.
На второ място, досежно счетеното за неоснователно защитно възражение на [фирма]-гр. П. за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „в” ЗЗД:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 3/18.V.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнението на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми – без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Изграждайки принципно верен и затова споделен от тези постановки извод за естеството на главното задължение на всеки един потребител на водоснабдителни и канализационни услуги /като такова за периодични плащания/, Пловдивският ОС същевременно е приел, че „действалата за процесния период нормативна база препраща относно сроковете за заплащане на В и К услугите към индивидуалния договор за водоснабдяване и общите условия, без да определя регулярност на самите задължения за плащане”. Но с цитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС изрично се приема, че вземанията на топлофикационни, електроснабдителни „и водоснабдителни дружества са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност”.
В заключение, като не е обсъдила данните по делото относно поведението на търговеца, позоваващ се на нищожност на формата на процесната сделка за водоснабдителни и канализационни услуги в съответствие с изискването на чл. 293 , ал. 3 ТЗ, нито е съобразила обвързвашите настоящия касатор последици от влизане в сила по реда на чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ на одобрените с решение на ДЕКЕВР № ОУ-027 от 9 юни 2006 г. общи условия на [фирма]-гр. П., а и е игнорирала противопоставеното от [фирма]-гр. П. защитно възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „в” ЗЗД досежно процесните вземания на В и К оператора – с аргумента за липса на писмен договор, въззивната инстанция е постановила решение по съществото на облигационния спор при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Последното ще следва да бъде отменено в атакуваната негова част, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд с горните задължителни указания относно прилагането на закона.

Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение № 441 на Пловдивския окръжен съд, ГК, VІІ-и с-в, от 28.ІІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 352/2011 г. В ЧАСТТА относно признато за установено по обективно кумулативно съединените положителни установителни искове на пловдивското [фирма] с правно основание по чл. 252 във вр. чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че [фирма]-гр. П. му дължи сума в размер на 70 860.50 лв. за периода от 10.І.2003 г. и до 18.VІІ.2006 г. и съответно за периода от 3.VІІІ.2006 г. и до 13.ХІІ.2006 г., както и три мораторни лихви в размер на сумите: 98.72 лв. (по ф/ра № 17226386 от датата 12.ІV.2006 г.), 131.70 лв. (по ф/ра № 17226388 от същата дата) и 101.09 лв. (по ф/ра № 17226393 от същата дата).
В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд с горните задължителни указания.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1


2









Решение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 683 по описа за 2011 г.