1 Р Е Ш Е Н И Е № 14 [населено място], 17.02.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 18 януари през 2011 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Ан. Б., като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №625/10 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на Н. Б. срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/ по гр.д. №580/08 г., на осн. чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Прието е, че материалноправният въпрос: кой е пасивно легитимиран да отговаря по исковете на държавен служител в МВР за обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение – МВР, като администрация на органа по назначаването или тази, в която държавният служител е изпълнявал длъжността към прекратяване на правоотношението – в случая О. дирекция на МВР със статут на юридическо лице, е от значение за спора и точното прилагане на закона. Въпросът не е разработен константно в практиката на гражданския съд при отчитане на разликата между трудово и служебно правоотношение, на която се позовава касаторът. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на решението на ГС и се иска отмяната му. Ответникът по жалба МВР я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: С обжалваното въззивно решение са отхвърлени исковете на касатора срещу МВР за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.61, ал.2 от ЗДСЛ, вр. с чл.212 от ЗМВР в размер на 2 947 лв., както и на сумата от 6 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 180 лв. – обезщетение за имуществени вреди от забава в издаването на документи за осигурителен стаж и доход, прекратяване на службата и карта за медицинско обслужване на пенсиониран служител в МВР. Прието е, че МВР не е материалноправно легитимирано да отговаря по исковете, тъй като ищецът към освобождаването му от служба със заповед на министъра на вътрешните работи от 12.05.06 г. е работил като старши инспектор към Р., с правоприемник О. дирекция на МВР, имаща статут на юр. лице. Тя като работодател на ищеца по см. на пар.1,т.1 от ДР на КТ следва да отговаря по исковете за обезщетение. Този извод е незаконосъобразен: ищецът е държавен служител в МВР. Държавните служителя на заеманата от него длъжност се назначават и освобождават от министъра на вътрешните работи – чл.185 и чл.246 от ЗМВР. Д. служба е понятие на административното право и се свързва преди всичко с изпълнение на функции в държавната администрация. Тя има специфично съдържание, което се разкрива в съгласие с конкретните цели и институти, които обслужва – Р. №5/93 г. Служебното правоотношение е комплексно. От един юридически факт – индивидуален административен акт, възникват задължително две правоотношения – административно и трудово. Административното е водещото и определя специфичното проявление на трудовоправните институти - вкл.отпуските / а също прекратяване на правоотношението, обезщетенията и т.н./, откъдето произтичат разлики в правната уредба – Р. №12/10 г. Страни по служебното правоотношение – което е едностранновластническо по възникване и характер и двустранно по субекти - са държавният служител и органът по назначаването / за длъжността на ищеца – министърът на вътрешните работи/. Съдържание на правоотношението са взаимните държавнослужебни права, задължения и компетентности на страните. Сред тях са определяне и изплащане на заплата по чл.200 от ЗМВР, подсигуряване ползването на платения отпуск по чл.212 от ЗМВР или изплащане на обезщетение за него при освобождаване от служба – чл.277 от ППЗМВР, осигуряване на служителя – чл.30, т.4 от ЗДСл., водене на кадрово досие и издаване на документи въз основа на него по чл.173, ал.2 от ППЗМВР, вкл. при пенсиониране – чл.5, ал.7 от КСО. Те се осъществяват чрез структурата или звеното, в което служи държавният служител, без това да я прави страна по правоотношението. Организацията и управлението на структурите и звената в МВР е на принципа на централизма - чл.29 от ППЗМВР. От това следва изводът, че легитимирано да отговаря по исковете е МВР като администрация на органа по назначаването, който е страна по държавнослужебното правоотношение и по имуществения спор, разглеждан по реда на чл.125 от ЗДСл.. Понятието работодател сочи на страна по трудово правоотношение, вкл. възникналото по чл.61, ал.2 от КТ и е неотносимо за случая, при служебния характер на правоотношението и отчитане кои са страните по него. След този отговор на въпроса, по който е допуснато обжалването, ВКС решава спора по същество: Ищецът е освободен от заеманата длъжност на служител в МВР със заповед на Министъра на ВР от 12.05.06 г., като е разпоредено да му се заплатят и дължимите обезщетения по ЗМВР. На ищеца не е заплатено обезщетение за неползван годишен платен отпуск в размер на 2947 лв., за 66 дни, по заключението на вещото лице. То следва да му се присъди на осн. чл.61, ал.2 от ЗДСл. Предявените за обезщетяване имуществени и неимуществени вреди са от незаконно бездействие и забава на органа по назначаване, който – чрез определени от него лица, има и задължението по чл.5, ал.7 от КСО, вр. с чл.30,т.4 от ЗДСл. за издаване на необходимите на служителя документи за осигурителен стаж и доход при прекратяване на служебното правоотношение. Обезщетение като това по чл.226, ал.1 от КТ не е изрично предвидено в ЗМВР и ЗДСл. – арг. от чл.39. Правото на обезщетение на държавния служител не е абсолютно, а в предвидените от закона случаи.Препращането на чл.244 от ЗМВР към гражданския закон, на което се е позовал районният съд е за имуществената отговорност на служителя и е неприложимо за тази на административния орган по назначаване / сравни чл.252 от ЗМВР отм./. Претенцията срещу органа по назначаването за вреди от несвоевременно издаване на документи при пенсиониране на служителя следва да се квалифицира и разгледа по общия ред на чл.1 и сл. от ЗОДОВ - р. на ВАС №3164/10 г., което налага връщане на делото на ГС – ТР №1/01, т.17, ТР №3/04 г., т.15. Въззивното решение е неправилно, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което искът по чл.61, ал.2 от ЗДСл. да се уважи в посочения размер срещу ответника МВР. В частта по иска за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от несвоевременно издаване на документи при пенсионирането на ищеца делото следва да се върне на ГС за ново разглеждане по реда на ЗОДОВ. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. № 580/08 г. от 21.12.09 г. и вместо него постановява: ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на Н. А. Б. на осн. чл.61, ал.2 от ЗДСл. и чл.273 от ППЗМВР обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 2 947 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 2.11.06 г. Връща делото на ГС за ново разглеждане по ЗОДОВ в частта по иска за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от забавено издаване на документи за осигурителен стаж и доход и за медицинско обслужване при пенсионирането на ищеца. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: