4 Р Е Ш Е Н И Е № 824 С. 26.01.2011 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на първи декември, две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Борислава Лазарова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1221/2009 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Б. И., със съдебен адрес -[населено място], подадена от пълномощника му адвокат Иван И., срещу въззивно решение №7 от 28.04.2009 год. на П. окръжен съд по гр.д. №7/2009 год., с което е потвърдено решение №3 от 02.02.2009 г. на П. районен съд по гр.д. №3047/2008 г. С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу В. учебна база „Г. Б.” – под.52090,[населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 КТ за отмяна на заповед №302/29.05.2008 г. на командира на поделението за уволнение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “пазач въоръжена охрана във взвод въоръжена охрана” и за присъждане обезщетение по чл.225 ал.2 КТ в размер на 2 054.82 лв. Въззивният съд е приел, че ищецът се е ползвал от закрилата по чл. 333, ал.4 КТ, но същата е била преодоляна, тъй като има съгласие на ръководството на синдикалната организация при работодателя. Подборът на работодателя преди уволнението отговаря на законовите изисквания. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че даденото писмено съгласие за уволнение е от ръководството на синдикалната организация като колективен орган. Освен това извършеният подбор е опорочен, тъй като оценката му е поставена не от прекия ръководител, а от работодателя. Ответникът по касационната жалба В. учебна база „Г. Б.” – под.52090,[населено място], оспорва жалбата. С определение №11 от 07.01.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №7 от 28.04.2009 год. на П. окръжен съд по гр.д. №7/2009 г. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправния въпрос за това дали даденото само от председателя на синдикалната организация съгласие отговаря на императивните изисквания на чл.333, ал.4 КТ за преодоляване на закрилата, който е решаван противоречиво от съдилищата. Според едни решения по смисъла на разпоредбата на чл.333, ал.4 КТ съгласието за уволнение трябва да бъде дадено не еднолично от председателя на организацията, а от синдикалното ръководство като колективен орган. Според други решения това може да бъде направено от председателя на синдикалната организация. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че по въпроса, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане по същество вече има постановено решение на ВКС по реда на чл.290 ГПК, с които е уеднаквена практиката /решение № 490 от 16.06.2010 г. по гр.д. № 1315/2009 г., ІІІ г.о/. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС това решение, с които е уеднаквена съществуващата противоречива съдебна практика, има задължителен характер. Съобразно решението на ВКС по смисъла на разпоредбата на чл.333, ал.4 КТ съгласието за уволнение трябва да бъде дадено не еднолично от председателя на организацията, а от синдикалното ръководство като колективен орган. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за неоснователна поради следните съображения: Въззивното решение е правилно. По делото е безспорно установено, че преди уволнението с писмо рег.№2-674/29.05.2008 г., подписано от Председателя на синдикална организация към Ф. „БА”, работодателят е бил уведомен, че синдикалният комитет дава съгласие за прекратяване на трудовоправното отношение на ищеца поради съкращаване на щата. В случая подписването на писмото от председателя на синдикалната организация не опорочава действието на даденото съгласие, тъй като според съдържанието на писмото то не е взето еднолично, а председателят само е уведомил работодателя за взетото от синдикалния комитет, т.е. от синдикалното ръководство като колективен орган, решение. Неоснователен е и доводът на касатора, че извършеният подбор е опорочен, тъй като оценката му е поставена не от прекия ръководител, а от работодателя. Това е така, защото подборът е част от правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на основанията - закриване на част от предприятието, съкращаване на щата и намаляване обема на работата. Работодателят може да възложи извършването на подготовката за подбора на специално назначена от него комисия или на прекия ръководител на работниците или служителите, между които се извършва подборът. Те обаче са само негови помощни органи. Титуляр на правото на подбор и в тези случаи си остава работодателят, който взема правнорелевантното решение за неговото упражняване. Ето защо въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 260 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №7 от 28.04.2009 год. на П. окръжен съд по гр.д. №7/2009 г. ОСЪЖДА Иван Б. И., със съдебен адрес -[населено място], да заплати на В. учебна база „Г. Б.” – под.52090,[населено място], 260 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.