4 Р Е Ш Е Н И Е №22 гр. София, 18 май 2018 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Кирил Иванов, изслуша докладваното от съдия Валя Рушанова н.д. № 204 по описа за 2017 година, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на повереника на частните обвинители Т. Ц. Д. и В. Н. Д. срещу решение № 548/22.12.2016г., постановено по внохд № 450/2016г. по описа на Софийски апелативен съд. Претендира се наличието на касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК - допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценката и анализа на доказателствените материали, довели до неправилно приложение на материалния закон. Изтъква се, че дадените в отменително решение № 5/10.06.2015г. на ВКС, ІІ н.о., са частично изпълнени при повторното въззивно разглеждане на делото, като е останал неизяснен въпроса относно вменяемостта на водача, а част от доказателствените материали- относно поведението на водача преди и след произшествието, са били игнорирани. При наличие на данни за контролирано поведение, изводът за епелиптичен пристъп по време на удара с пострадалия, бил необоснован. Оспорват се констатациите, като неубедително защитени, на комплексната съдебномедицинска и съдебнопсихиатрична експертиза, в частта им относно изводите за т.нар. автоматизъм, а оттам и изводите за помрачение на съзнанието. Като резултат от пороците в процесуалната дейност на съда по събиране и оценка на доказателствата, се претендира и нарушението на материалния закон. Прави се искане за назначаване на допълнителна експертиза с участие на невролог, чрез която да се изяснят биологичните характеристика на автоматизма, обективното му проявление и доколко това състояние е съвместимо с възприятия от околната среда от страна на водача и упражняването на контрол върху системите за управление на автомобила. В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Намира, че обжалвания съдебен акт е правилен и законосъобразен, тъй като деянието не е било извършено виновно предвид разпоредбата на чл. 33 от НК. Повереникът на частните обвинители поддържа касационната жалба. Заявява, че едва в касационното производство, при провеждане на съдебно следствие по реда на чл. 354, ал.5, изр. 2 от НПК, са установени значителна част от обстоятелствата, значими за правилното решаване на делото. Поставя акцент на авто-техническите части от комплексните експертизи, като заявява, че механизмът на произшествието и действията на водача по управление на автомобила са установени по несъмнен начин. Основното му възражение е насочено срещу извода, че в момента на удара с пострадалия, подсъдимият е бил в състояние на парциален епилептичен пристъп – състояние, изключващо вменяемостта му, а оттам и наказателната му отговорност за настъпилото произшествие и неговите противоправни последици. Намира, че липсват обективни данни в тази насока, поради което заключението на съдебно-психологичната, психиатрична и неврологична експертиза, е необосновано, още повече, че реакциите на водача по управлението на автомобила говорят за съзнателно възприемане на околната среда и съответно контролиране системите на управление на автомобила. Изтъква конкретни съображения в подкрепа на оплакването си. В заключение иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на присъда, с която подсъдимият П. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал.3, б.”б” във връзка с ал.1,б.”в” във връзка с чл.342, ал.1 от НК. Подсъдимият С. Т. П. - лично и чрез защитника си, оспорват основателността на касационната жалба и молят същата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, намери следното: Касационното производство е трето по ред. С първоинстанционната присъда на Окръжен съд - Монтана от 19.11.2013г., постановена по нохд № 10/2013г., подсъдимият С. Т. П. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 343, ал. 3 б.”б” във връзка с ал.1, б.”в” във връзка с чл. 342, ал.1 от НК. По протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Монтана и по жалба на частните обвинители е било образувано внохд № 338/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, финализирало с постановяване на решение № 364/27.10.2014г, с което първоинстанционната присъда била потвърдена. С решение № 91/10.06.2015г. по н.д. № 126/2015г./ образувано по протест и жалба от частните обвинители/, ВКС, ІІІ н.о. отменил въззивния съдебен акт и върнал делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд. Повторното разглеждане на делото, образувано под № 531/2015г. в САС, приключило с постановяване на решение № 313/19.10.2015г., с което отново била потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда. По касационна жалба на частните обвинители било образувано к.д. № 1570/2015г., по което било постановено Решение №5/03.05.2016г., ВКС, ІІ н.о. С него въззивното решение било отменено, а делото върнато за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание със задължителни указания във връзка с попълване на доказателствената съвкупност и изясняване на значимите за правилното решаване на делото обстоятелства. С атакуваното пред настоящата инстанция решение № 548/22.12.2016г. по внохд № 450/2016г. САС, НО, ІІІ-ти състав потвърдил първоинстанционната оправдателна присъда. От прегледа на постановените съдебни актове на касационната инстанция, от извършените при новите разглеждания на делото от въззивния съд действия по изпълнение на дадените в отменителните касационни решения задължителни указания, може еднозначно да се заключи, че основните спорни моменти не се отнасят нито до авторството на деянието, неговите общественоопасни последици, нито до механизма на протичане на транспортното произшествие, а само до въпроса относно вменяемостта на подсъдимия, а оттам и за материалноправните предпоставки да бъде ангажирана наказателната му отговорност за настъпилото транспортно произшествие, при което е загинал пострадалия Ц.. Именно по този единствено спорен въпрос въззивната инстанция е изтъкнала сериозни аргументи, въпреки че част от дадените в отменителното решение на ВКС указания са останали неизпълнени. Непълнотата в доказателствената съвкупност обаче не е основание за отмяна на атакуваното решение, доколкото проведеното по реда на чл. 354, ал.5, изр.2 от НПК съдебно следствие от касационния съд, доведе до събиране на доказателства в подкрепа на становището на въззивния съд, а не до неговото опровергаване. Правилно апелативният съд е утвърдил заключението на първата инстнация, намерило отражение в постановената оправдателна присъда, че анализът на нито едно от експертните заключения не позволява да се направи несъмнено и извън всякакво съмнение заключение, че към момента на катастрофата подсъдимият е бил с ясно и непомрачено съзнание. Следователно - анализът на доказателствата не води до опровергаване на тезата на подсъдимия, че се е намирал в болестно състояние, изключващо наказателната му отговорност. Напротив – становищата на всички участвали в наказателното производство експерти - психолози, психиатри и невролози са категорични, че поведението на подсъдимия по медицински критерии показва типичните характеристики на помраченост на съзнанието, което макар и краткотрайно, изключва неговата вменяемост по смисъла на чл. 33 от НК. Настоящият състав на касационната инстанция кредитира заключенията на основната комплексна автотехническа и съдебно - психолого психиатрична експертиза, както и на повторната експертиза по някои от поставените въпроси, депозирани и надлежно приети по реда на чл. 282 от НПК след изслушване на експертите. Възприема се автотехническата част на експертизата, подкрепяща и част от направените от контролираните съдилища констатации, а именно: 1) че към 15,00ч. товарната композиция, управлявана от подсъдимия е навлязла в града; 2) от влизането в града до разклона с път 188 тя се е движела в населено място, като е преминавала по улици, през кръстовища, насрещни и попътни превозни средства, както и с пешеходци и водачът е следвало да се съобразява с тези фактори на пътя; 3) в 15,05 камионът е достигнал и се е установил в зърнобаза „А.”; 4 ) по пътния участък на водача му се е налагало да превключва на различни предавки, чрез лоста на скоростната кутия, като задължително неколкократно е натискал педала на съединителя с левия крак, а с десния е оказвал давление (натиск или отпускане) върху педала за оборотите на двигателя според теренните условия. При преодоляване - преминаване по кривите на завоите извън населеното място е въздействал с десния крак върху педала на спирачката, като е намалявал скоростта и в следващия момент със същия крак е ускорявал; 5) осъщественият удар с тялото на пешеходеца, респективно с велосипеда му е настъпил, когато скоростта е била намалявана от 67 км/ч. до към 22 км/ч.; 6) ТК не е спирала и е последвало увеличение на скоростта до към 65 км/ч., а след това намаляване на 37 км/ч.; като съгласно становището на експертите по АТЕ, назначена и приета от въззивния съд намалението на скоростта не е станало внезапно, а в продължение на не по-малко от 15-20 секунди; 7) видимостта пред водача е била нормална, без ограничения; 8) от техническа гледна точка водачът е бил в състояние и е упражнявал контрол на управлението на седловия влекач с полуремарке. Техническата част на експертизата засяга поведението на водача със системите за управление на автомобила, респ. съответствието му с факторите на околната среда, а не протичащите в съзнанието му процеси - предмет на изследване от съдебно-медицинската /психиатрична, психологична и неврологична/част на експертното заключение. В този смисъл вътрешното противоречие в назначената от касационния съд комплексна експертиза относно възможностите и състоянието на контрол върху автомобила, е само привидно, доколкото се касае за различно интерпретиране на понятието”контрол” върху управлението на автомобила. Известно е, че въпросът за краткотрайното или продължителното разстройство на съзнанието, изключващо вменяемостта, поради това че деецът не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното или да ръководи постъпките си, поради естеството и съдържанието си, не може да се изясни правилно без специалните знания на професионалисти от областта на психологията, психиатрията, а в някои случаи и на неврологията. Настоящият случай е точно такъв и именно поради това, в хода на цялото съдебно производство и пред трите съдебни инстанции, този въпрос е бил предмет на изследване от съответните съдебно-медицински експертизи. Въззивният съд с основание е кредитирал заключенията на приетите заключения в тази насока и е направил обосновани констатации относно това, че подсъдимият П. страда от епилепсия с комплексни парциални пристъпи с и без вторична генерализация. Изяснени са и медицинските характеристики на т.нар. комплексни парциални пристъпи- те се отличават с различна степен на помраченост на съзнанието и с кратка продължителност- от 30 сек. до 3-5 минути, с разнообразни двигателни и/или поведенчески прояви, временно пространствена дезориентация след пристъпа, постепенно възстановяване на съзнанието и последваща амнезия. Теоретично защитени са и симптома за отсъствието на реакция спрямо външни стимули, внезапността и непредвидимостта на пристъпа и автоматизмът на определени действия- повтарящи се двигателни, дъвкателни или други движения, които могат да протичат с периоди на затихване или усилване и да осъществяват изключително широк кръг дейности, включително и шофиране - „болният продължава вече заучени и започнали преди пристъпа движения несъзнателно в рамките на краткия период на пристъпа и впоследствие няма спомен за случилото се, т.е. за действията си”. Обясними са възраженията на повереника на частните обвинители относно кредитирането на посочените заключения, както и възраженията му относно изслушаните от касационния състав основна и повторна част на комплексната експертиза относно възможността на подсъдимия да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Те обаче не могат да се споделят, тъй като липсва обективна опора, на базата на която да се заключи, че същите са изготвени от некомпетентни лица, непълни са и са необосновани. Установено е, че комплексните пристъпи, които са поставени като диагноза при подсъдимия, протичат с частично помрачение на съзнанието, т.е. пациентът няма спомен за случилото се, но той видимо е в съзнание, с отворени очи, понякога извършва стереотипни, вкл. и безмислени действия, може да извършва и т.нар автоматизми, т.е. когато едно действие е започнало, той автоматично го продължава, без да има спомен за този период от време. За комплексните парциални пристъпи е характерно разстройство на съзнанието и възприятията, съответно липса на осмисляне, планиране и волеви контрол на действията. По време на такъв пристъп могат да извършват автоматизми, а основните характеристики са „изключването” на съзнанието с липса на спомен(амнезия) и пароксизмалността, т.е. внезапно или рязко начало и внезапен край на пристъпите.Тези автоматични действия не са съзнателни, пациентът няма никакъв спомен за случилото се в този кратък период от време. Според експертите медици посочените в автотехническата част на експертизата действия биха могли да отговарят на характеристиката на двигателни автоматизми, още повече че са свойствени и обичайни за лицето. В конкретния случай периодът с двигателни автоматизми по време на комплексния парциален пристъп съответства на периода на амнезията (загуба на спомен за целия период от време - от разклона за [населено място] до частта от пътя след втория завой след [населено място]), като болният може да продължи да върши действието, което е започнато преди пристъпа, да извършва автоматизирани движения, включително да кара кола, особено когато това не изисква сериозни промени в пътната обстановка. По време на описвания пристъп може да бъде оказвано въздействие върху системите на МПС, въпреки че действията не са целенасочени. Нещо повече – при комплексните парциални пристъпи съзнанието е помрачено - то не е изключено чисто физиологично, но като висша психична функция е нарушено. При по-сложни форми на автоматизирани действия, свързани с пространствено-моторни елементи, е трудно да бъде изключено частичното възприемане, като е възможно по-скоро илюзорно и избирателно възприемане на елементи от средата, най-вече в следпристъпния период, когато съзнанието е все още помрачено. Независимо обаче от отсъствието или наличието на частични възприятия, при комплексния парциален пристъп, е нарушена съзнаваната дейност и не може да се говори за осъзната такава. Това означава, че лицата изпаднали в описваните пристъпи, са в състояние да извършват действия, които външно формално имат адекватен характер и това се приема за своеобразна „смяна” на съзнанието, която също принадлежи към краткотрайните разстройства на съзнанието. По начало, както съдебната практика, така и доктрината, последователно застъпват позицията, че в наказателния процес са възможни всякакви хипотези за протичането на събитията, но за поставянето им в основата на присъдата, те трябва да са обективно подкрепени от материалите по делото и то по такъв начин, че да не остава каквото и да е съмнение за друго възможно и вероятно развитие на причинно - следствения процес. Следователно, значима за правилното решаване на казуса е тази хипотеза, която с оглед доказателствената си основа, се явява единствена. В настоящия случай единствено подкрепена и в корелация с доказателствените материали теза е защитната - че по време на транспортното произшествие подсъдимият се е намирал в краткотрайно разстройство на съзнанието, изключващо наказателната му отговорност. Паралелно с това - недоказано е обвинителното твърдение, че подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, когато при управление на автомобила е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца Ц. Ц.. Доводите на повереника на частните обвинители за вътрешна противоречивост в становището на експертите- медици относно степента на възприемане на околната среда от подсъдимия и отражението на яснотата на съзнанието му, не се споделят. В съдебно заседание от 26.01.2018г. на касационния съд вещите лица - д-р В. (психиатър), д-р А. Ш. и д-р И. С. (специалисти по нервни болести от отделение по Епилепсия, Клиника по нервни болести за пароксизмални състояния в УМБАЛНП”Св. Наум” подробно и убедително обясняват, че съзнанието по принцип може да се разглежда в два аспекта - физиологичен, който определя по-скоро бодърстването, и отразителен- който отразява висшата психична функция на съзнанието, която е по-скоро обект на психиатрията и е свързана с качествено нарушение на съзнанието. При комплексния парциален пристъп основно се касае за качествено разстройство на съзнанието- то е помрачено и при него не може да има осъзната дейност. Възможно е, особено когато се касае за много сложни пространствени действия, свързани с ориентиране в обстановката, лицето да има възприятия, но именно поради качественото нарушение на съзнанието, те са неосъзнати. Следователно, според вещите лица, е възможно деецът да има частични възприятия за околната среда както по време на пристъпа, така и след него, но това не променя заключението за качествено нарушение на съзнанието. За конкретния казус изразяват категорично становище, че по делото съществуват индикации за настъпването на комплексен парциален пристъп при водача П. по време на транспортното произшествие и това им становище кореспондира и с останалите обективни находки по делото. Първо, поставената на подс. П. диагноза „Епилепсия-комплексни парциални пристъпи с и без вторична генерализация”, е извън съмнение и независимо, че е поставена по анамнеза на самия подсъдим и съпругата му, липсват други данни, които да я опровергаят. По този въпрос е взето отношение и в отменителното решение № 5/03.05.2016г. по к.д. № 1570/2015г. на ВКС, ІІ н.о. (л. 62 - 63 от касационното дело). Друг е въпросът, че ВКС нееднократно е посочвал, че задължителни са всички становища на върховната съдебна инстанция по въпросите, предвидени в закона, независимо дали са израз на съгласие или несъгласие с проверяваното решение/ Решение № 573 от 7.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 584/2008 г., I н. о., НК/. Второ, изключена е възможността за симулиране на симптомите на заболяването. И по този въпрос е даден отговор на доводите на частното обвинение в посоченото по-горе отменително решение на ВКС. Така че въпросите за диагнозата на подсъдимия и липсата на симулация са били предмет на оспорване, обсъдени са от ВКС, доводите са отхвърлени като неоснователни, като направените пред настоящия състав възражения в тази насока следва да се оставят без коментар. Трето, вещите лица – медици изключително подробно разясняват, че при комплексните парциални пристъпи амнезията - липсата на спомен, не е водещото нещо, тя не определя осъзнаването или неосъзнаването, но се явява обективна пречка за пълноценно изследване психичното функциониране по време на пристъп. Затова „обясненията относно поведението на хора, изпаднали в това състояние, са косвени”- ползват се други обективни индикации - видимо поведение, търсенето на съответствие, логичност на действията и други подобни, които показват, че всъщност липсва осъзната дейност. На последно място - в конкретния случай такива обективни индикации, според експертите, са налице: -липса на спомен у подсъдимия /косвено подкрепена от показанията на св. К. - че при съобщаването на подсъдимия за станалата катастрофа той е бил изненадан и е заявил, че не си спомня катастрофа, както и че не е усетил нищо/; -липса на промяна в поведението му/ от показанията на св. К. и св. Т. - че при пристигането си в зърнобазата подсъдимият е бил спокоен, както друг път и спокойно е започнал да товари като това е продължило около час до пристигане на полицейските служители/; - участъкът от пътя в района на произшествието-прав участък и при много добра видимост-т.е. участък, който не се характеризира с усложняващи движението фактори; -плавното/а не рязко намаляване/ на скоростта на камиона преди удара; -липсата на спирачни следи; -обстоятелството, че тялото на пострадалия е било носено от превозното средство около 20 метра след удара и не е последвала каквото и да е реакция на водача- нито по спирачна система, нито за намаляване на скоростта, като тялото само е изпаднало при движението. Тези данни са били съобразени от експертите –медици, които са приели немотивираност и нелогичност в поведението на подсъдимия- допълнителна, но съществена предпоставка, индикираща, че към момента на удара подсъдимият е бил с комплексен парциален пристъп, съответно с помрачено съзнание. Всичко това, паралелно с извода за компетентност и обоснованост на експертното заключение, дава основание на настоящата инстанция да му се довери напълно. Затова, като заключение се налага извода, че подсъдимият е наказателно неотговорен, тъй като по време на реализиране на транспортното произшествие, поради краткотрайно разстройство на съзнанието- комплексен парциален пристъп, независимо от отсъствието или наличието на частични възприятия, е била нарушена съзнаваната му дейност и той не е могъл качествено да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Соченото обуславя и съгласие с изразеното в атакуваното решение становище за утвърждаване на постановената спрямо подсъдимия оправдателна присъда да е извършил виновно престъплението по чл. 343, ал.3,б.”б” във връзка с ал.1, б.”в” във връзка с чл.342, ал.1 от НК, за което е бил предаден на съд. По изложените съображения и като намери касационната жалба на повереника на частните обвинители за неоснователна, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, на осн. чл. 354, ал.5 във връзка с ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение №548/22.12.2016г., постановена по внохд № 450/2016г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: