Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 246/2019

гр. София, 20.01.2020 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Р.Иванова .
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 4881/2018година.
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Разглежда се касационна жалба на В. П. П. чрез пълномощник адв. Н. И.- А. срещу решение № 1172 от 02.10.2018г по в.гр.дело № 483/2018г. на Пловдивски окръжен съд , с което след отмяна на решение №9 от 02.01.2018г на Пловдивски районен съд, трудовият спор за законосъобразност на уволнение ,извършено със заповед №ЗЛС-74от 13.02.2017г на управителя на „Болница за продължително лечение и рехабилитация” (ВМА-БПЛР) гр.Хисаря на основание чл. 325 ал.1 т.9 КТ, са отхвърлени исковете на настоящата касаторка по чл. 344 ал.1 т. 1, т.2 и т.3 във вр чл. 225,ал.1 КТ .
С обжалваното решение Пловдивски окръжен съд е ревизирал изводите на първата инстанция , че работодателят не е доказал две предпоставки на чл.325 ал.1 т.9 КТ за законността на уволнението,а именно че няма друга подходяща работа за ищцата и че е представил наТЕЛК актуална длъжностна характеристика за съответната длъжност,за да бъде направена обективна преценка от надлежния орган.След като при спазване на изискванията на чл.315 КТ работодателят е определил съгласно законовите изисквания общо 10 места за трудоустроени лица, пет от които свободни към момента на уволнението, но без ищцата да има необходимата квалификация за заемането им (лекар, рехабилитатор, гл. експерт финансова служба , охранител),а по отношение на останалите пет места за трудоустрояване , независимо дали са били заети от лица с трайни увреждания по чл.27 ЗИХУ или не ,то след като ищцата не се е позовала в исковата молба на подобно нарушение и след като нито едно от тях не е предвидено за длъжността „медицинска сестра”което и работодателят не е длъжен да прави , въззивният съд е приел ,че ответникът не се е поставил сам в невъзможност да трудоустрои ищцата на друга подходяща работа , каквато безспорно не предлагана в случая . След като изброително е посочил какви са били доводите в исковата молба за незаконосъобразност на уволнението, въззивният съд е намерил, че първоинстанционният съд е уважил исковете на основание, което не е въведено с исковата молба , а именно че уволнението е незаконосъобразно поради назначени лица с трайни увреждания по чл.27 ЗИХУ на подходящите за ищцата места за трудоусторяване. Изискванията на състава в чл.325 ал.1 т.9 КТ , сведени до два елемента,ПОС е приел за изпълнени, като първата предпоставка е установена с решението на ТЕЛК и съдът е длъжен да я приеме , доколкото липсват данни решението да е било обжалвано.Доводът на ищцата ,че здравният орган се е произнесъл по длъжностна и производствена характеристика, която не отговаря на заеманата от ищцата длъжност тъй като тя не е подписала предложеното от работодателя допълнително споразумение, въззивният съд е квалифицирал като целящ да елиминира направените от ТЕЛК изводи в ЕР №555/08.12.2017г. Изтъкнал е, че длъжностните характеристики на всички медицински сестри в болницата са идентични по съдържание, Длъжностна характеристика е връчена на ищцата още при постъпването й на работа през 2010г и там е вписано задължение да работи и в секторите физеотерапия,водолечение и др включително. Съдейки по длъжностните характеристики , в болницата е бил заложен ротационния принцип при медицинските сестри и функциите на мед.сестра в „Приемно отделение”(каквото е било назначението на ищцата по трудов договор ) и на мед. сестри в други отделения ( където именно има противопоказания за здравето на ищцата) са идентични. Поради това и след като от работодателя са извършени структурни промени, довели до отпадане на „Приемно отделение„ и съответно наложили необходимост от подписване на допълнителни споразумения , ТЕЛК се е произнесъл по длъжностна и производствена характеристика, отговаряща на заеманата длъжност. Добавено е съображение ,че при постъпване на работа ищцата е скрила от работодателя че е освидетелствана от ТЕЛК още през 2007г. и скриването на това обстоятелство само по себе си е поставило работодателя в невъзможност обективно да прецени здравословното й състояние, след като същата с молба от 23.01.2017г заявява ,че не може да изпълнява трудовите си задължения и му представя девет броя решения на ТЕЛК с минала давност. Така не само право, но и задължение на работодателя е да сезира ТЕЛК с преценка дали длъжността ,заемана от ищцата е противопоказна ,което последният е предприел. Касателно другия елемент на чл.325 ал.1 т.9 КТ е изтъкнато, че нормите на чл.315 КТ и чл.2 от Наредба №2 за трудоустрояването са спазени Работодателят с повече от 50 работници и служители,е изпълнил бройката. Работодателят може, ако естеството на дейността и организацията позволяват, да промени трудовата функция на отделен работник така, че от нея да отпаднат медицинските противопоказания,но не е длъжен да създава специални работни места за всеки трудоустроен. Ищцата желае да работи като медицинска сестра, но не желае да работи в отделението „Физикална и рехабилитационна медицина”.Работодателят няма задължение да организира своята дейност по начин,че да съответства на нуждите на трудоустрояване вън от задълженията по чл.315 КТ,в конкретния случай няма задължение да промени трудовата функция на ищцата така,че от нея да отпаднат медицинските противопоказания, като за сметка на това натовари останалите работници с отпадналите функции ,поради това и законосъобразно е упражнил правото да прекрати трудовото правоотношение.
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон Оплакването е за превратно и ограничено очертаване предмета на делото от въззивния съд , игнориране задължението да се приложат императивни материалноправни норми и съществени процесуални правила липсата на цялостен анализ на доказателствата и игнорирането на част от тях от въззивния съд.Представена е писмена защита. Претедират се разноски.

Ответникът в касационното производство ВМА-БПЛР ,представляван от адв. Н. Р. е заявил отговор във връзка с касационните оплаквания по жалбата,с който по същество оспорва нейната основателност . Съдът не се произнася по основания , които не са наведени от ищеца в трудовия спор и не може въз основа на тях да отменя уволнението,както е приел въззивния съд в съотвествие с установена практика на ВКС. Правилно въззивният съд не е основал решението си на доводите , свързани с чл.27 ЗИХУ или на твърдението че към датата на заповедта срокът за обжалване на ЕР на ТЕЛК не е бил изтекъл и същото не е влязло в сила.Освен това чл. чл.27 ЗИХУ не може да обоснове различни изводи от направените. Тази норма е неприложима в случая с оглед предпоставките на чл. 315 КТ ,тъй като назначени по реда на този закон лица в болницата не е имало, а е налице „фактическо трудоустрояване” на собствени работници и служители,на част от определените места за трудоустрояване,при които е имало установена нетрудоспособност. Ищцата не желае да работи в отделението „Физикална и рехабилитационна медицина”, но след като по длъжностна характеристика е длъжна ,а работата е противопоказна,то работодателят следва да я уволни. В действителност е налице здравно противопоказание същата да работи като медицинска сестра. Дори да в списъка по чл. 315 КТ да бе включена длъжността „медицинска сестра” ,ищцата не би могла да я заеме като трудоустроена,тъй като длъжностните характеристики на всички сестри в болницата са идентични и така включват противопоказните за ищца вредности според медицинската оценка на ТЕЛК. Работодателят няма задължение да организира своята дейност по начин,че да съответства на нуждите на трудоустрояване вън от задълженията по чл.315 КТ, в конкретния случай няма задължение да промени трудовата функция на ищцата така, че от нея да отпаднат медицинските противопоказания, като за сметка на това натовари останалите работници с отпадналите функции,поради това и законосъобразно е упражнил правото да прекрати трудовото правоотношение . За работодателя друг избор, освен да прекрати ТПО не е имало .Съображения са развити в писмена защита .

С определение №561 от 05.07.2019г на ВКС , ІІІ г.о касационната жалба е допусната до разглеждане по въпроса какво включват пределите на трудовия спор при оспорена с иска законосъобразност на уволнението , както и по други два процесуалноправни въпроса,на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК : за задължението на съда да обсъди и основе решението си на всички доказателства , отнасящи се до правнозначимите за основателността на иска факти , да обсъди доводите и възраженията на страните и за задължението на въззивния съд да изложи мотиви във връзка с формирането на решаващата си воля за изхода на делото .
По първия правен въпрос следва да се посочи , че правото на уволнение като потестативно и регулирано от императивни норми право подлежи на съдебен контрол при оспорването му.Съдебният контрол е за законосъобразност и е елемент от конституционно прокламираното право на закрила на труда.Съдебната защита се състои в цялостен съдебен контрол по отношение на всички правни въпроси, релевантни за законността на уволнението, но в рамките на наведените от ищеца обстоятелствени твърдения в исковата молба за незаконосъобразност на уволнението. Когато работникът или служителят оспори законността на уволнение,извършено на основание чл. 325,ал.1 т.9 КТ с твърдението ,че заключението на здравни органи за противопоказание не се отнася за работа,която заема,а тази която заема работодателят е изключил от списъка по чл. 315 КТ,в предмета на доказване и в тежест на работодателя е да установи законови предпоставки на основанието за уволнение,които са императивни.
По двата процесуалноправни въпроса в досегашната си практика Върховен касационен съд неотклонно е подчертавал задълженията на въззивната инстнация като решаващ съд. С постъпилата въззивна жалба от надлежна страна по делото въззивният съд е сезиран с проверка на обжалваното първоинстанционно решение и в качеството му на решаващ съд, при което обект на въззивната дейност е решаването на материалноправния спор ,а преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Така е очертан предметът на въззивното производство и задълженията на въззивния съд съгласно ТР №1 от 09.12.2013г по т.д № 1/2013г ОСГТК на ВКС. Съдът е длъжен съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК да обсъди съвкупно всички доказателства по делото и доводите на страните ,както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право ,в този смисъл е установена практиката на ВКС с решение № 223 по гр.д. № 1006/2012 г., ІV г.о. , решение № 338 по гр.д. № 1383/2011 г., ІV г.о и др., споделяна от настоящия съдебен състав.Императивната разпоредба на чл.236, ал.2 ГПК изисква решението да съдържа мотиви в обсъждане на исканията и възраженията на страните, както е разяснено в ППВС №7/65г и т.19 от ТР №1/04.01.2001г ОСГК,съответно в константната практика на ВКС. Въззивния съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата, обсъди защитните тези на страните,техните доводи и възражения при съблюдаване на очертаните предели на въззивното производство, в качеството си на решаващ съд исъгласно трайно установената практика на ВКС,намерила израз в решение № 157/08.11.2011 г. по т. дело № 823/2010 г.на ІІ-ро търг.отд.на ВКС,решение № 271/15.10.2013 г. по гр. дело № 1403/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 194/18.06.2013 г. по гр. дело № 1100/2012 г. на ІV-то гр.отд. на ВКС, решение №229/2016г по гр. дело № 2221/2016 на ІІІ г.о,решение №271/2016г по гр.дело № 1368/2016г на ІVг.о и много други.

Разгледана по същество , касационната жалба е основателна
Пловдивски окръжен съд не е съобразил гореизложеното при отговора горните обуславящи процесуалноправни въпроси Първото и водещо основание за незаконосъобразност на уволнението по чл.325, ал.1 т.9 КТ ищцата е навела с твърдение,че от постъпването си на работа през 2010г до момента на издаване на заповедта съгласно трудовия си договор е заемала длъжност „медицинска сестра в „Приемно отделение”,това е възложената й работа,която работа съгласно оценката по ЕР на ТЕЛК №972/2014г е подходяща за нея. Трудовият договор не е изменен и работодателят не може едностранно до я преназначава като медицинска сестра в друго отделение в същата болница ,т.е в отделение „Физикална и рехабилитационна медицина”, нито да я третира като служител на такава длъжност. Ищцата собствено не твърди , но допуска че именно последната длъжност и свързаните с нея вредности,с оглед последващо представените от работодателя пред медицинските органи документи - длъжностна и нова производствена характеристика, са обосновали и заключението на ТЕЛК №555/025/08.02.2017г че „посочената длъжност не е подходяща за здравословното състояние на лицето”,което според изложеното в исковата молба е :” незаконосъобразно и не отговаря на фактическото положение„. На следващо място, но не без връзка с първия довод, ищцата изтъква твърдението:„отделението в което работех до уволнението продължава да съществува в болницата, при това независимо от промените в щатното разписание, на което се позовава работодателят в предложението за изменение на трудовия договор по чл.119 КТ”.Споразумение по чл. 119 КТ с изх. №848/01.02.2017г за новата длъжност е било подготвено и предложено от работодателя,не е подписано от ищцата, което е безспорно.Третото оплакване за незаконосъобразност в исковата молба е поради това,че в списъка на длъжности за трудоустроени по чл.315 КТ не е имало включена длъжност„ медицинска сестра”. Не е оспорвано наличието и съдържанието на списъка по чл. 315 КТ , както и ответникът не е оспорвал, че включените там длъжности не са предлагани за заемане.
При горното съдържание на исковата молба въззивният съд неправилно е възприел обстоятелствените твърдения в иска , очертаващи трудовия спор, което неправилно възприемане е довело до фактическо необсъждане и правно неглижиране на доводите на ищцата за незаконосъобразност на уволнението. Съображенията за незаконност са се отнасяли до волеизявлението и действията на работодателя, а не до изводите в заключението на ТЕЛК от 08.02.2017г, което заключение ищцата нито е оспорвала,нито е „целяла елиминирането му”по недопустим за трудовия спор начин. Неправилно възприетият от въззивния съд предмет на спора е довел до съществено процесуално нарушение при постановяване на обжалваното решение, изразяващо се в необсъждане на относимите доказателства и доводи с решаващо значение, макар да е принципно правилно изтъкнатото от въззивния съд, че решенията на ТЕЛК относно здравните противопоказания са задължителни за съда след като влязат в сила, а влизането им в сила съдът е длъжен да приеме за осъществило се, ако страните не поддържат обратното,позовават се на решението, не изтъкват да е отменено или изменено,както е в случая по делото. Доводът,че работодателят е предприел уволнение на основание чл. 325,ал.1 т.9 КТ преди решението на здравните органи да е влязло в сила следва да се заяви като основание при оспорване на уволнението, тъй като предпоставя установяване на факти. Фактите следва да бъде наведен своевременно,за да може работодателят да се защити,особено ако констатацията е в зависимост от това дали ищцата е обжалвала решението по административен ред. Ищцата е приложила заключението на ТЕЛК от 08.02.2017г към исковата си молба, без да се е позовала на това опорочаващо уволнението основание извън съображението, че самото заключение на здравните органи се основава на данни,които не се отнасят до работата която е изпълнявала от сключването на трудовия договор през 2010г, за нейната работа на медицинска сестра в приемно отделение се е отнасяло решението на ТЕЛК от 2014г. според което няма противопоказания с оглед здравословно й състояние .

По делото е установено ,че ищцата е работила при ответника по по силата на сключен трудов договор от 01.03.2010 г. на длъжност “медицинска сестра”, в отдел „Приемно отделение“ което е изрично посоченото място на работа в трудовия договор . С допълнително споразумение от 11.03.2016г е променен кодът за длъжността ,при същото място на работа.В приложената длъжностна характеристика ,с която ищцата е запозната към 06.07.2015г също е посочено ,че длъжността е включена в обхвата на приемно отделение, но в тази характеристика има също така изискване служителят дава дежурства по график и да работи в сектори апаратна физеотерапия, водолечение,топлолечение. Ищцата страда от автоимунно заболяване, има „първичен синдром на Сьонген” и желязодефицитна анемия , като с ЕР на ТЕЛК от 24.11.2011г ,при призната 90% ТНР е дадено заключение ,че работата която заема е подходяща за нейното здраве. Същият извод - че заеманата работа е подходяща за нейното здравословно състояние е потвърден в ЕР на ТЕЛК от 25.11.2014г при преосвидетелстване. Със заповед №199/01.02.2017г на Началника на ВМА- София с извършени организационно- щатни промени. Отменено е длъжностно разписание №БМ494 , в което е съществувало Приемното отделение - т.9.2 и е утвърдено ново длъжностно разписание БМ566 на ВМА , в което отделението вече не съществува със щатните бройки в него, считано от 01.02.2017г като общия брой щатни длъжности в болницата е запазен. Съпоставката на стария и новия щат налага извод ,че с тези бройки е увеличен щатът на други структури. На 01.02.2017г работодателят е връчил на ищцата за подпис допълнително споразумение №848 на основание чл. 119 КТ ,съгласно което ищцата се преназначава от длъжност „медицинска сестра в Приемно отделение”, на длъжност„медицинска сестра в Отделение физикална и рехабилитационна медицина”.Споразумението не е подписано от ищцата поради отказ за заеме тази работа . Причините е заявила на работодателя като свързани със здравето й. Обяснения от нея са били поискани и по дисциплинарен ред. На 30 01.2017г. , със заповед на управителя е утвърден ежегодния списък на длъжностите по чл. 315 КТ,в който не фигурира длъжността „медицинска сестра”. Работодателят е отправил искане за експертна консултация до РЗИ – Пловдив , получена на 06.02.2017г ,като в искането си е изтъкнал ,че е бил подведен от ищцата при назначаването й като медицинска сестра през 2010г. Тълкува ЕР на ТЕЛК от 2000г. което П. представила едва сега ,че с него същата е преценена като трайно нетрудоспособно лице за професия на медицинска сестра,че по длъжностна характеристика понастощем имала задължение да работи в сектор апаратна физеотерапия и водолечение,но отказва да изпълнява възложената й работа. Към искането са описани (като приложения) длъжностна и производствена характеристика от 2017г за длъжността „медицинска сестра” ,които документи не са свързано приложени от ответника като доказателства към отговора по чл.131 ГПК.По делото е изискана и приложена производствена характеристика, с попълнени всички раздели на документа.От представеното ЕР № 555 от 08.02.2017 г. на ТЕЛК при УМБАЛ“П.“ АД, постановено по искането за експертна консултация относно условията на труд се установява, че посочената в искането работа не е подходяща за здравословното състояние на ищцата. Спорът между страните е дали са били относими и актуални приложените към искането на работодателя длъжностна и производствена характеристика , взети предвид от ТЕЛК, с оглед заеманата от ищцата длъжност и нейната работа.
Със заповед №ЗЛС-74 от 13.02.2017г. на управителя на болницата, трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.325, т.1,т.9 от КТ в хипотеза на невъзможност служителят да изпълнява възложената му работа по здравни противопоказания, въз основа на заключението на ТЕЛК и невъзможност от страна на работодателя да предложи друга подходяща за здравословното състояние работа. Страните спорят налице ли са законовите предпоставки на уволнителното основание при горните обстоятелства, включително законосъобразно ли е невключването на длъжността „медицинска сестра” в списъка по чл. 315 КТ на ответната болница . Не спорно ,че ответникът не е предложил на ищцата друга работа, позовал се на невъзможност тя да заеме някои от десетте длъжности по списъка, утвърден за 2017г.в болницата. Страните спорят също така и за обстоятелства, които са неотносими и без значение за делото Неотносимо са изискани и приложени пред въззивния съд карти за оценка на риска за здравето и безопасността за работните места на медицинските сестри,която документация е за обстоятелства,които не подлежат на инцидентна преценка от съда в трудовия спор, а от здравните органи .

От значение на първо място е изтъкнатият в отговора на ответника и установен по делото факт , че от 01.02.2017г в ответната болница е в сила ново щатно разписание,утвърдено със заповед №199/01.02.2017г на Началника на ВМА- София с което са извършени организационно- щатни промени ,в разултат на които „Приемното отделение” (т.9.2 от щатното разписание) на ответната болница престава да съществува ,с щатните бройки в него, включително щатът за 1 бр.медицинска сестра(заеман от ищцата от момента на нейното назначение) Общият брой длъжности за цивилни лица вкл.за мед. сестри се запазва като се увеличават щатните бройки в други структури и отделения .
Мед.сестра П. е заемала длъжност в отделение , което след утвърдени промени в щатното разписание престава да съществува, от което следва , че е заемала длъжност , която се съкращава - доколкото не съществува основание за запазването на трудовото правотношение за нейната длъжност при условия , различни от уговорените в трудовия договор , за променени в него по волята само на една от страните, или по силата на изрична норма,уреждаща промяната като последица от утвърдени щатни промени .Запазването на общата численост при длъжностите по старото и новото щатно разписание в ответната болница , включително относно общия броя медицински сестри, не води до обратния извод .Съкращение има тогава, когато определената с трудов договор работа престава да бъде съдържание на съответната отделна щатна длъжност, а с трудовия договор на ищцата изрично е била определена работа като мед. сестра в приемно отделение .

При така установеното съдържание на трудово- правната връзка , като е възприел тезата за работодателя за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение.
При безсрочен трудов договор за длъжност и работа, вече преценена от здравните органи по реда на чл.314 КТ с ЕР на ТЕЛК№3240/24.11.2011г и с ЕР на ТЕЛК №0972 от 25.11.2014г като подходяща за нея и след като в резултат на щатни промени, работата е престанала да съществува като съдържание на длъжност в „Приемно отделение” (отделът е премахнат в новото щатно разписание) , работодателят не може да прекрати трудовия договор с ищцата на основание 325,ал.1 т.9КТ заради противопоказание при работа в друго отделение на болницата , която работа ищцата не се е съгласявала да заеме и която длъжност работодателят няма основание едностранно да счита за идентична със заеманата до тогава, изцяло по формални критерии като изтъква , че длъжностните характеристики на всички медицински сестри в болницата съдържат по идентичен начин задълженията ,независимо от мястото на работа. Утвърдени са били отделни длъжности характеристики за медицинските сестри в различните отделения , макар при всички да е включено задължение за работа при едни и същи обстоятелства,вкл. в секторите апаратна физеотерапия , водолечение и пр. Фактически работата в отделенията е била различна, както и условията на труд в приемното отделение и отделението за водолечение (физикална и рехабилитационна медицина) са били различни. Съгласно приетото от въззивния съд заключение на в.л. Г. , в приемното отделение е обработван приема на пациенти и др. документи , при тази дейност от 2010 до 2014г на ротационен принцип и по график са били ангажирани само четири медицински сестри, а след 2014г три на брой ,между които и м.с. П., която е имала и електронен подпис за работа със специализирания софтуер. По същество работата в закритото приемно отделение е за медицински секретар, каквато длъжност е разкрита в действащия щат , след процесното уволнение. Работата на медицинските сестри в отделението за рехабилитация и водолечение е била и остава свързана с лечебните процедури ,работело се е на тангентор. Именно от условията там произтичат вредностите за ищцата, което е безспорно. По въпроса за фактическото естество на работата в различните отделения и начинът , по който е разпределяна по график следва да се кредитират показанията на св. Н. , тъй като кореспондират с констатациите на вещото лице , докато показанията на св. С. и Д. - мед. сестри в същата болница , както и на св.К. а (началник сектор ДАОЛ)освен фактически неточности,съдържат предимно изводи от длъжностните харатеристики за това, че сестрите трябва да изпълняват всичко,което се отнася до задълженията им и че се работи на принципа на ротацията,по график. В показанията си обаче св.К. също посочва,че „функциите на приемното отделение (което вече не съществува ) са различни от функциите на другите отделения „ а от показанията на св.С. се изяснява, че разпределението на мед.сестри по график, включващ работа на тангертор, не е засягало всички тях в еднаква степен, което фактическо положение следва да се приеме за установено .
Изтъкнатата от защитата на ответника норма на чл.128 КТ в защита на довод ,че работодателят може да променя едностранно работното място,е неотносима.Несъмнено работодателят не е длъжен да реорганизира работния си процес ,като приспособява длъжности за здравословното състояние на работници и служители с право на трудоустрояване,нито да запазва длъжностите, заетите от правоимащи лица, при щатни промени. След като до преназначение при ищцата не се е стигнало, работодателят е разполагал с регламентираното в чл.328, ал.1 т.2 Кодекса на труда основание за прекратяване на трудово правоотношение ,но императивно условие при него е да се спазят задължително изискванията на чл. 333 ал.1 т.2 КТ,тъй като трудоустроените лицасе ползват от закрилата на закона. Работодателят е избегнал прекратяването на трудовите правоотношения с останалите служители,чиито длъжности в „Приемно отделение”също се съкращават,поради трансформацията им в други структури и след като със засегнатите са подписани допълнителни споразумения по чл. 119 КТ . Единствено ищцата не е подписала предложеното допълнително споразумение за длъжност „мед.сестра” в отделение „Физикална и рехабилитационна медицина”, изтъквайки своето увредено здравословно състояние,предвид естеството на работата в това отделение.Противопоказание за работата там е посочена в последствие и от ТЕЛК с ЕР№555/08.02.2017г но под формата на трудова препоръка , без предписание за трудоусторяване , тъй като искането на работодателя е било за „експертна консултация”(писмо №392/03.02.2017г.),а не за трудоустрояване. Поради това и в решението е отразено ,че същото е частична трудова препоръка относно посочената в писмото длъжност и в отговор на полученото писмо .
При тези обстоятелства уволнението на ищцата П. по чл.325 ал.1 т.9 КТ е незаконосъобразно. Основанието обединява две хипотези,като е достатъчно наличието на една от тях , заедно с условието да няма друга подходяща за здравословното състояние работа , която работодателят да предложи ,или заемането й да е отказано.Тези законови изисквания на посоченото в заповедта основание не са осъществени.В трудовия спор работодателят носи доказателствена тежест да установи, че законосъобразно е упражнил правото си на уволнение Същият не е доказал наличието на предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото в заповедта основание.
Работодателят е изискал, съответно е получил от ТЕЛК едно частично становище за здравни противопоказания, но не касателно възложената по смисъла на чл. 325 ал.1 т.9 КТ работа в приемно отделение до този момент, а като е приложил нова производствена характеристика за длъжността „медицинска сестра” от 01.02.2017г, съгл.новото длъжностно разписание, в сила от същата дата (съгл. констатациите на Инспектората към МОД ,доклад по проверка №13-00-499/ 10.03.2017,стр.281 по делото),касателно работа в отделение за водолечение. Така ответникът е поискал експертна оценка от здравните органи за работа, която ищцата е отказала да заеме при предложеното преназначение(като не е подписала предложеното допълнително споразумение). Хипотезата на невъзможност възложената работа да се изпълнява поради здравни противопоказания въз основа на заключение на здравните органи, на която се е позовал управителя на ВМА-БПЛР гр.Хисаря в уволнителната заповед , не е осъществена, тъй като противопоказната работа по заключението на ТЕЛК въз основа на представената нова производствена характеристика не е тази, която ищцата е изпълнявала дотогава, нито е била длъжна да изпълнява по едностранно нареждане на работодателя , нито може да се приеме за установено, че отразената в тази характеристика дейност за медицинските сестри, работещи в сектор водолечение и свързаните с него вредности, взето предвид от здравните органи в „частичното” им заключение за противопоказност, е единствената друга работа (работно място) която предвид установената трудовоправна връзка работодателят е бил длъжен да осигури на ищцата, за изпълни условията на закона.Работодателят незаконосъобразно и едностранно е счел противопоказната работа за възложена на ищцата по силата на длъжностната характеристика и като съдържание на трудовото й задължение още от възникването му, при положение че в случая не може да променя едностранно съдържанието му относно отделението на болницата , в което се упражнява труд. При това положение , отговорът на здравните органи по последното ЕР на ТЕЛК не дава необходимото по смисъла на чл. 325 ал.1 т.9 КТ заключение .
Защитата на ответника в процеса се основава на незаконосъобразното виждане, че при настъпване на обстоятелствата, предвидени като основание за прекратяване на трудовото правоотношение в чл.328, ал.1 т.2 КТ за длъжност ,на която ищцата е трудоустроена, може да упражни правото на уволнение по чл.325,ал.1 т.9 КТ за длъжност ,която ищцата не се е съгласявала да заеме и същевременно е противопоказна за здравето й , като изтъква пред съда липсата на друга подходяща за нейното здравословното състояние работа, каквато не е и предлагал. Изричното комулативно условие на чл. 325,ал.1 т.9 КТ да се предложи подходяща работа и само ако работникът или служителят не е съгласен да я заема, да се прибегне до уволнение. Условието не е спазено. Задължението включва предлагане и на работа и с по-ниско ниво на квалификация , или без изискване за образование каквото правоимащият има , тъй като преценката дали да я заеме е негова , а дали работата е подходяща за здравето му е от компетентността на здравните органи. Разпоредбата на чл. 325, т. 9 КТ обуславя законността на уволнението от изпълнението от работодателят на задължението му да предложи на работника или служителя друга, подходяща за здравословното му състояние работа затова е длъжен да определя ежегодно длъжности за заемане от лица с намалена трудоспособност, а след като работникът или служителят избере някоя от тях, компетентният здравен орган следва да удостовери дали избраната работа е подходяща за здравословното му състояние.В случая работодателят е нарушил процедурата по трудоустрояване по чл.314-317 от КТ .
Работните места по чл. 315 КТ в ответната болница са били определени за 2017г от комисия по реда на наредбата за трудоустрояване и съгласно приложения списък, като не е включена длъжността „медицинска сестра”. Дори да се приеме поддържаното от работодателя ,че е установил в процеса условието за елиминиране на изискването в чл.325,ал.1т.9 КТ за част от длъжностите по списъка, като определени за лекари , рехабилитатор ,финансист и др.дейности, за които ищцата няма образователен ценз или не отговаря на конкретни формални изисквания , поради което е без значение дали на тези работни места са били наети лица по реда на чл. 27 от Закона за интеграция на хора с увреждания или този ред не е прилаган при назначенията, то за длъжностите„специалист в сектор ДАОЛ”възражението е неоснователно. Работодателят не е установил основание те да не бъдат предложени в процедурата по чл. 315,във вр. чл. 317 КТ Съгласно новото щатно разписание,касае се за длъжности, определени за цивилни лица в сектор „Документно административно обслужване и логистика” и съгласно списъка от 13.02.2017г (стр №325 от делото ), на двете длъжности имало назначени „хора с трайни увреждания”,които не са трудоустроени. При същите обстоятелства е била заета и длъжността „санитар”, съгласно списъка.
В установената практика по прилагането на чл.325 ал.1 т.9 КТ Върховен касационен съд последователно е изтъквал ,че когато работодателят сам се поставя в положение на невъзможност да изпълни изискването по чл.325 ал.1 т.9 КТ да предложи подходяща работа , прекратяването на трудовия договор е незаконосъобразно. Работодателят може сам да се постави в невъзможност да изпълни законовото изискване по много начини , като във всички случаи ,при които е оспорена законосъобразността на уволнението, това е релевантно.Не във всички случаи преценката е обусловена от доказване на злоупотреба с право,чрез опровергаване презумпцията на чл.8,ал.2 КТ в конкретния трудов спор.Злоупотреба с право ще има,когато работодателят се постави в невъзможност с конкретна противоправна цел при уволнение а съдът следва да преценява злоупотребата с право като основание за отмяна на уволнението, когато обстоятелства от фактическа страна са надлежно и своевременно наведени от ищеца.
Твърдение,че ежегодният подбор на длъжноси в списъка по наредбата за трудоустрояване е бил направен от работодателя с цел конкретното уволнение на ищцата не е въведено с исковата молба,или най-късно предвид факти,станали известни с депозирания отговор по чл. 131 ГПК ,поради което правилно мотиви за злоупотреба с право от страна на работодателя не са изтъквани от решаващия съд .
Дали работодателят е злоупотребил с право не е от решаващо значение в случая, тъй като не са установени като изпълнени законовите предпоставки за процесното уволнение, посочени в чл.325 ал.1 т.9 КТ
Действително, работодателят не е длъжен да поддържа незаети работните места от списъка по чл.315 КТ. Нормативно е определена единствено бройката им в процентно отношение, критерий за връзка с тудовите функции не е нормативно въведен. Но ако при ежегодното определяне на работните места , дори без да цели конкретно уволнението на определен служител, работодателят се ограничава да посочи само длъжности , вече заети фактически към този момент от други работници и служители с трайно намалена трудоспособност, които не са трудоустроявани на тези работни места по решение на здравните органи( чл.214 и сл. КТ), невъзможността за него при възникнала необходимост от трудоустрояване както е в случая с ищцата, да прекрати договора по чл.325, ал.1 т.6 КТ спрямо наетите лица ,за да спази чл.325, ал.1 т.9 КТ,не е извинителна. Несъстоятелни са развитите в писмена защита съображения за целесъобразността като по- висш интерес,доколкото ответникът е болница. Същото е разрешението и ако работодателят изключи от ежегодния списък по чл. 315 КТ длъжност, като по този начин трудоустроен на нея служител не може да я заема занапред, както е разяснено в реш. № 952/2009г по гр.д№4756/2008 І г.о на ВКС. Дори след като се отчете, че за работодателя БПЛР е съществувало основание да изключи длъжността„медицинска сестра”от списъка за 2017г.,предвид щатните промени в болницата,не се установява освобождаваща го обективна невъзможност от задължението да предложи на служителката-за заемане, а на здравните органи- за преценка, посочените по- горе други три длъжности от списъка .
Защитата на ответника изтъква, че назначавайки на местата по чл. 315 КТ такива работници или служители ,които не са трудоустроени по законния ред , или за които сам не предприема трудоустрояване като знае ,че наема или е наел след като имат определен процент трайна загуба на работоспособност и са освидетелствани от ТЕЛК, работодателят не нарушава закона.Подобна теза е крайно несъстоятелна, тъй като от подобна практика произтича недопустим риск за самите назначени, но в случая от решаващо значение е друго.Определянето на длъжности по чл. 315 КТ в ответната болница не е с цел да се отговори на необходимостта работник или служител с увреждания да упражнява правото си на труд в предприятието ако това е възможно , а за да се избегнат произтичащи от чл.325, ал.1 т.9 КТ конкретни задължения след като на работодателя е известно ,че предстоящите щатни промени засягат работата на трудоустроено лице, също и да се избегнат произтичащи от чл.127, ал.1 т.1-3 КТ общи задължения ,ако се съди по съображенията с които ответникът се защитава.Това налага извод , че ответникът сам се е поставил в невъзможност да изпълни законовите изисквания при уволнение по чл.325, ал.1 т.9 КТ., като предложи друга подходяща за здравословното състояние работа на лице с трайни увреждания ,поради което не може да черпи благоприятни последици от това поведение .
Неоснователно е възражението на работодателя, че ищцата е злоупотребила с право при постъпването си на работа през 2010г,като укривала здравословното си състояние.Съображенията на въззивния съд да възприеме този довод са необосновани и незаконосъобразни. Ищцата не е била длъжна да осведомява работодателя си за решения на здравните органи,постановявани с оглед нейното трудоустрояване при други работодатели и за друга работа, за периоди преди постъпване на длъжност при ответника през 2010г. Фактът,че след сключване на трудовия договор ,с влезли в сила решения на ТЕЛК от 2011г и 2014г изпълняваната от нея работа като мед. сестра в приемно отделение в ответната болница е посочена като подходяща за здравословното й състояние, изключва нейна недобросъвестност , а този извод на здравните органи не може да се оспорва инцидентно в настощия съдебен процес.
Въззивното решение следва да бъде отменено и следва да бъде постановено друго от настоящата инстанция, с което предявените искове по чл. 344 ал.1 т.1 и т.2 и т.3 от КТ бъдат уважени.Уволнението е незаконно и следва да бъде отменено. Ищцата следва да бъде възстановена на работа като изпълняваща длъжността „Медицинска сестра” заемана от нея преди уволнението.Успешното провеждане на иска за възстановяване на работа не е обусловено от действащото щатно разписание.
Като доказан по основание в предявения размер следва да бъде уважен и иска за обезщетение поради оставане без работа за шестмесечния период периода от 13.02.2017г до 13.08.2017 в общ предявен размер на 4500 лева. За периода, ищцата не е постъпвала на работа при друг работодател , видно от трудовата й книжка.Размерът на обезщетението, с което се реализира отговорността по чл. 225,ал.1 КТ е определено с нормата на чл. 228, ал.1 КТ и се съизмерява с последното брутно месечно възнаграждение за отработения месец преди уволнението. Съгласно заключението на вещото лице по приетата счетоводна експертиза,исковият размер е доказан изцяло Решението на въззивния съд и по този иск следва да бъде отменено Вземането е лихвоносно при законните последици , дължи се лихва от завеждане на исковата молба.
С оглед изхода на спора следва да се присъдят и разноските. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на разноските на касаторката за адвокатска защита пред настоящата инстнанция в размер на 600 лева, което е едно минимално възнаграждение .На ищцата и касатор следва да се платят разноски в размер на 1600 лева разноски за всички инстанции.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати следващите се държавни такси общо 340 лева, от които ищцата е освободена .
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 1172 от 02.10.2018г по в.гр.дело № 483/2018г. на Пловдивски окръжен съд ,с която е отхвърлен иска на В. П. П. за признаване за незаконно и отмяна на уволнението по заповед №ЗЛС-74от 13.02.2017г на управителя на ВМА-БПЛРгр.Хисаря,за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.325 ал.1 т.9 КТ, отхвърлен е иска на В. П. П. за възстановяване на заеманата длъжност на основание чл. 344 ал.1 т. 2 от КТ и иска на В. П. П. за обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ в размер на сумата 4500 лева, както и в частта за разноските И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на В. П. П., ЕГН [ЕГН] от [населено място], извършено със заповед №ЗЛС-74от 13.02.2017г на управителя на „ВМА- Болница за продължително лечение и рехабилитация” (ВМА-БПЛР)гр.Хисаря за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 325 ал.1 т.9 КТ и ВЪЗСТАНОВЯВА В. П. П. на заеманата преди уволнението длъжност „медицинска сестра” съгласно трудов договор с нея №384 от 01.03.2010г .
ОСЪЖДА „ ВМА - Болница за продължително лечение и рехабилитация”(ВМА-БПЛР)гр.Хисаря да заплати на В. П. П. сумата 4500 лева обезщетение за оставане без работа времето от 13.02.2017г до 13.08.2017 на основание чл. 225 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.04.2017г до нейното окончателно изплащане , заедно със сумата 1600 лева разноски по делото за всички инстанции ,а в полза на бюджета на съда,на основание 78 ал.6 от ГПК да заплати сумата 340 лева, представляваща държавна такса по уважените искове,както и сумата 150 лв разноски за съдебно- счетоводна експертиза.

Решението е окончателно .


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: