4 Р Е Ш Е Н И Е № 137 град София, 31.03.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова .............................................................. и в присъствието на прокурора Антони Лаков ............................................................... разгледа докладваното от съдия Троянов ........................................................................ наказателно дело № 156 по описа за 2014 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Е. И. В. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 545/ 2013 г. на Окръжен съд – Враца, отмяна на решение № 152 от 30.12.2013 г. и оправдаване на осъдения. Искането се позовава на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Осъденият В. останал недоволен от признаването му за виновен, след като съдът превратно обсъдил събраните по делото доказателства, а обвинението не е доказано по несъмнен начин. Моли да бъде оправдан. Пред касационната инстанция осъденият Е. И. В. не взема становище по делото. Неговият служебен защитник адвокат Б. Ц. поддържа направеното искане по изложените в него съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 104 от 06.11.2013 г. по н.о.х.д. № 634/ 2013 г. Врачанският районен съд признал осъдения Е. И. В. за виновен в това, че на 08.12.2012 год. на пътя В.-О., местността „С.”, след разклона за [населено място], управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Б. -Т.” с рег. [рег.номер на МПС] , с концентрация на алкохол в кръвта 1.82 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от десет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор, както и кумулативно наказание по чл. 343г от НК – лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Съдът възложил на осъдения разноските по делото. С решение № 152 от 30.12.2013 г. по в.н.о.х.д. № 545/ 2013 г. Врачанският окръжен съд изменил първоинстанционната присъда, като намалил наказанието на осем месеца лишаване от свобода. Процесуално допустимото искане на осъдения Е. И. В. е неоснователно. Подновени са доводите по същество на доказателствата, направени пред въззивната инстанция. Те са получили подробни и убедителни отговори. Въззивното решение е изготвено съобразено законовите изискванията. Доказателствените изводи позволяват ясно да се определи какви факти е приел за установени въззивният съд и въз основа на какви доказателства, като аргументите на защитата са отхвърлени с убедителни съображения, почиващи на вярна преценка на доказателствата. Изводите за авторството на престъплението не почиват на предположения, а на подробен, задълбочен и правилен доказателствен анализ. По основният спорен въпрос от предмета на доказване по дело – осъденият В. или свид. Г. Г. е управлявал автомобила, са събирани достатъчно категорични доказателства, подкрепящи правилността на взетото съдебно решение. Подробно са анализирани показанията на двете групи свидетели, като съдът е посочил защо дава вяра на първата група и е отхвърлил като ненадеждни обясненията на осъдения В. и показанията на свид. Г. Г. и свид. Ц. Ц.. С основание са кредитирани показанията на свид. В. М., свид. П. М. и свид. М. М., първите двама от които били очевидци на напускането на пътното платно от автомобила на осъдения и преобръщането му, като веднага след това те спрели и свид. М.. Съвкупната оценка на показанията на тримата свидетели и техните еднозначни възприятия позволили изграждането на надеждни изводи за дееца, бил той и водач на катастрофиралия автомобил. За отсъствието на друго лице, освен пияния шофьор, свидетелствали и полицейските служители П. Г. и К. К., чийто показания са разгледани в съпоставка с тези на очевидците на инцидента и с изразеното пред полицаите от самия водач отношение към стореното от него. Въззивният съд аргументирано отхвърлил противоречивите на тази група показания на свид. Г. и свид. Ц., и обясненията на осъдения В.. Не намерил кореспонденция на изложените от тези свидетели и от осъдения факти за проведени помежду им телефонни разговори, които не били регистрирани от мобилната телекомуникационна мрежа – видно и от приетите по делото писмени документи (справка на Виваком, л. 75-77 от д.п.). Извършеният обстоен анализ на всички доказателствени източници не разкрива посоченото от осъдения Е. В. съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Искането за възобновяване на въззивното дело като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. И. В. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 545/ 2013 г., по описа на Окръжен съд – Враца. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.