4 Р Е Ш Е Н И Е №256 гр. София,27.04.2017 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на осми декември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия К. Н. т. дело N 3378 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 123 от 10.07.2015г. по в.гр.д. № 325/2015г. на Апелативен съд - П., с което е потвърдено решение № 79 от 25.02.2015г. по гр.д. № 113/2014г. на Окръжен съд - Стара Загора. С последното е признато за установено, че [фирма] е нарушило авторското право на Г. Р. Х. върху неговата кръстословица, публикувана без негово знание и съгласие във вестник „М.- изток" - регионален вестник за [населено място], обл.С.. В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила, на материалния закон и поради необоснованост, поради което се иска отмяната му и присъждане на направените пред ВКС деловодни разноски. Ответникът по жалбата, Г. Р. Х., поддържа, че жалбата е неоснователна. Претендира присъждане на разноски в производството. С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правните въпроси: въпроси: /1/ При извършен доклад и допуснато обяснение на страна по чл.176 от ГПК с разпореждането по чл.312, ал.1 т.2 и т.4 ГПК, съобщено на страната, пречка ли е за приложението на последиците по чл.176, ал.3 ГПК непроизнасянето от съда по това искане по чл.176 ГПК в първото открито съдебно заседание?; /2/ Предпоставките за приложението на презумцията по чл.6, ал.1 ЗАПСП и нейното оборването по чл.154, ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че кръстословицата съставлява произведение на литературата и науката, което е създадено в резултат на положен творчески труд по събирането, подбора и подреждането по определен начин на понятията от областта на географията, историята, биологията или други области на науката. Публикуването на кръстословицата без разрешение на автора, както и непосочването на авторството на кръстословицата, е нарушение по чл.15, ал.1, т.4 ЗАПСП на признатите в чл.15, ал.1, т.1 и чл.18, ал.1 ЗАПСП авторски права. Съдът се е позовал на презумпцията на чл.6 от ЗАПСП, според която за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него, като е приел, че в случая тази презумпция не е оборена. Изложени са съображения, че представените доказателства за наличие на лица, чийто три имена съдържат комбинацията Г. Х., не опровергава твърдението на ищеца, че същият е съставител / автор на процесната кръстословица, тъй като ответникът носи тежестта на оборване на презумпцията по чл.6 ЗАПСП, като установи автор, различен от ищеца. За индивидуализацията на автора на кръстословица, публикувана във вестник или друго публично издание, не е налице изискване той да се обозначи с трите си имена съобразно ЗГР, ЕГН и правно индивидуализиращи белези, като именно за това е създадена законовата презумпцията, приета от съда за необорена от ответника. Посочено е, че заявеното в отговора на исковата молба искане по чл.176 ГПК е уважено от първоинстанционния съд в проекта за доклад, направен в закрито заседание на 10.12.2014г., но проектът не е обявен за окончателен. Доклад по делото е направен по предвидения ред в открито съдебно заседание на 12.02.2015г., в което с определение са приети писмените и гласни доказателства и не са допуснати обяснения на ищеца по реда на чл.176 ГПК, поради което такива липсват по делото и не може да се приложи нормата на чл.176, ал.2 ГПК относно факти, за които ищецът е отказал да даде обяснения. На следващо място, съдът се е позовал на недоказване на твърдението на ответника, че ищецът е нарушил чужди авторски права, използвайки за съставянето на кръстословицата програма без да разполага с лицензиран програмен продукт. Аргументирано е, че представеното писмо представлява свидетелски показания в писмена форма, което е недопустимо по ГПК, като и в самото писмо не се установява твърдяното от ответника нарушение, тъй като липсва признание от ищеца процесната кръстословица да е съставена със сочената компютърна програма, като освен това, възможността даденото лице да се снабди с програмен продукт не е ограничена по какъвто и да е начин от национални граници, а и липсват доказателства за ексклузивни права на третото лице – автор на писмото, във връзка с програмния продукт. Предвид констатираната идентичност между кръстословицата, публикувана с посочен автор – Г. Х. и тази, публикувана във вестник „М. Изток“, съставът на въззивния съд е приел, че е установено по категоричен и несъмнен начин авторството на Х. по отношение на процесната кръстословица. Съдът е приел, че ответникът не е установил какъвто и да било контакт с ищеца във връзка с публикуването на кръстословицата. Въз основа на гореизложеното, съдът е направил извод, че ответникът е нарушил авторското право на ищеца Х., публикувайки неговата кръстословица, без изричното му съгласие и непосочвайки същия за автор на кръстословицата. По първия правен въпрос: Редът за разглеждане на предявен установителен иск за нарушаване на права по ЗАПСП, на основание чл.310, ал.1, т.3 ГПК, е по правилата на бързото производство, при което съобразно чл.312 ГПК съдът с разпореждане в закрито заседание изготвя писмения доклад по делото и се произнася по доказателствените искания в деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това, ведно с насрочването на делото. Ето защо, ако с разпореждането по чл.312, ал.1, т.4 ГПК съдът се е произнесъл по искане по чл.176 ГПК и то е надлежно съобщено на насрещната страна, ведно с последиците от неявяването / недаването на обяснения, непроизнасянето на съда повторно по искането по чл.176 ГПК в първото по делото открито съдебно заседание не е пречка за приложението на последиците на чл.176, ал.3 ГПК. По втория правен въпрос: Съгласно чл.6, ал.1 ЗАПСП, до доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него и / или техните опаковки. Според чл.7 ЗАПСП, ако произведението бъде разгласено под псевдоним или анонимно, до разкриване на личността на автора неговото авторство се упражнява от физическото или юридическото лице, което със съгласието на автора е разгласило за първи път произведението, освен ако псевдонимът не поражда съмнение относно личността на автора. С оглед цитираните разпоредби, настоящият състав на ВКС дава следния отговор на втория поставен въпрос: Изписването на името на автора върху оригинала, копие или опаковката на произведението, представлява изрично посочен от закона идентифициращ знак, с наличието на който се свърза предположението за авторство. Оборването на презумпцията е в тежест на страната, оспорваща авторството. Ако оспорването се основава на твърдение, че с името, посочено върху произведението, има няколко лица, предположението за авторство се счита оборено, само ако се докаже от оспорващата страна, че някой от другите лица, имащи същото име, е автор на произведението. По основателността на касационната жалба: Предвид отговора на втория поставен въпрос, неоснователно е оплакването на касатора за неправилно определяне от решаващия състав на фактическия състав на презумпцията за авторство по чл.6 ЗАПСП, съответно за нарушение на правилото на чл.154 ГПК във връзка с оборването й. Следва да бъдат споделени изложените от апелативния съд съображения, че при посочване при първото публикуване под кръстословицата на името „Г. Х.”, представените от ответника по иска доказателства за наличие на лица, чийто три имена съдържат комбинацията Г. Х., само по себе си не опровергава твърдението на ищеца - Г. Х., че същият е съставител / автор на процесната кръстословица, тъй като за това е необходимо ответникът да установи, че някой от другите лица със същото име, е автор на произведението. От друга страна, с оглед отговора на първия правен въпрос, въззивната инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение на правилото на чл.312, ал.1, т.4 ГПК, като е приела, че разпореждането, с което първоинстанционният съд е направил доклад и е допуснал поисканите от ответника-касатор по чл.176 ГПК обяснения от страна на ищеца, представлява проект на доклада, неправилно обвързвайки прилагането на последиците по чл.176, ал.3 ГПК с обявяване на т.нар. проект за доклад за окончателен в открито съдебно заседание. Доколкото обаче приложението на правилото на чл.176, ал.3 ГПК е предпоставено не само от съобщаване на страната на въпросите /относими в случая към оборване на презумпцията за авторство/, но и от уведомяването й за последиците от неявяването й или от отказа й да даде обяснения, каквото предупреждение не е отправено до страната, делото следва да се върне на апелативния съд за уведомяване на ищеца за тези последици. Водим от горното, на основание чл.293, ал.2 и ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 123 от 10.07.2015г. по в.гр.д. № 325/2015г. на Апелативен съд П.. ВРЪЩА делото на Апелативен съд П. за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.