8 Р Е Ш Е Н И Е № 89 гр.София, 09 юли 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ след като изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА наказателно дело № 358/ 2019 г. Производството е по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на осъдения Е. Р. М., за възобновяване на НЧД № 2859/ 2018г. на Софийски градски съд, наказателно отделение, 5 състав, и отмяна на влязлото в сила определение № 5178 от 19. 11. 2018г., постановено по същото дело, потвърдено с определение № 86 от 20. 02. 2019г. на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 6 състав, на основание чл.422, ал.1, т. 5 от НПК. В искането се поддържа, че определението на СГС, постановено в производството по чл. 457 НПК, е в нарушение на материалния закон, тъй като наложеното на искателя наказание от чуждестранния съд- „доживотен затвор“ с минимален срок на изтърпяване от 28 години, не е правилно приспособено в съответствие с Конвенцията за трансфер на осъдени лица (КТОЛ). Според него българският съд не се е съобразил с чл. 10 КТОЛ и е постановил практически нова присъда с наказание доживотен затвор, без минимален срок на изтърпяване, какъвто изрично е предвиден в чуждестранната присъда. Според вносителя без основание е бил променен от съда и режимът на изтърпяване на наказанието- от „строг“ на „специален“. Изтъква се също, че с атакувания съдебен акт се утежнява неговото наказателноправно положение, тъй като той е лишен от правото на условно предсрочно освобождаване след изтърпяването на 28 години лишаване от свобода. Моли да бъде възобновено наказателното дело, за да търпи наказанието, такова каквото е съгласно присъдата, постановена в Обединеното кралство Великобритания, включително при спазване на първоначалния строг режим на изтърпяване на наложеното му наказание. Искането се поддържа в съдебно заседание пред Върховния касационен съд лично от осъдения и от назначения му в настоящото производство служебен защитник, по изложените в него съображения, със заявеното искане. Изразява се позиция за възобновяване на делото, отмяна на постановеното определение и връщането му за ново разглеждане от първоинстанционния съд, или алтернативно- наложеното му наказание да бъде коригирано от настоящата инстанция в производството по възобновяване. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно, тъй като не са налице допуснати нарушения на закона, а видът, размерът на наказанието и първоначалният режим за неговото изтърпяване са определени законосъобразно. Предлага искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди релевираните в искането доводи, данните по делото и становищата на страните в съдебно заседание, в пределите на правомощията си по 425 НПК, взе предвид следното: С първоинстанционното определение Софийският градски съд е приел, на основание чл. 457, ал. 3 НПК, за изпълнение присъда на Кралския съд в Шефилд, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия по дело № Т20137158, в сила от 24. 06. 2013 г., с която Е. Р. М. е осъден на наказание „доживотен затвор“, за убийство – престъпление по Гл. 71 от Закона за отмяна на смъртното наказание от 1965 г. на Обединеното кралство Великобритания, съответстващо на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 от Наказателния кодекс на Република България. На основание чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС е постановил наказанието „доживотен затвор“ да бъде изтърпяно при първоначален „специален“ режим. На основание чл. 457, ал. 5 НПК е приспаднал времето, през което осъденият е бил предварително задържан, считано от 21. 02. 2013 г., както и времето, през което е търпял наказанието „доживотен затвор“ в Обединеното кралство, считано от 24. 06. 2013 г., и в Затвора – София, считано от 18. 12. 2017 г. до влизане на определението в сила. По жалба на осъдения, Софийският апелативен съд е потвърдил изцяло определението на първоинстанционния съд. Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимиран субект, по отношение на влязъл в сила съдебен акт от категорията на визираните в чл.419, ал. 1 НПК, непроверен по касационен ред, и в законоустановения шестмесечен срок по чл.421, ал. 3, изр. 1 НПК. Разгледано по същество, искането е частично основателно. Производството по трансфер на осъдени лица, регламентирано в Глава тридесет и шеста, раздел І НПК и Конвенцията за трансфер на осъдени лица, влязла в сила за Република България на 15. 09. 1994г. цели решаване на въпросите, свързани с изпълнението на наказания, наложени с присъди, постановени от чуждестранни съдилища спрямо български граждани, в Република България. Разпоредбите на чл.457 НПК и чл. 9 и сл. КТОЛ установяват компетентността и правомощията на българския съд, приемащ за изпълнение присъда на друга държава, включително процедурата и реквизитите на акта, с който дължи произнасяне. Важно е изрично да се подчертае, че приемащият съд, в случая българският, е с ограничени правомощия и в този смисъл той не може да ревизира присъдата, която приема за изпълнение, доколкото последното е изцяло от компетентността на съдебните органи на държавата, която я е постановила- чл. 459, ал. 1 НПК; чл. 13 КТОЛ. Определението, с което по силата на чл. 457, ал. 3 НПК дължи произнасяне Софийският градски съд в обсъжданото производство, по силата на специалната подсъдност, възложена му с чл. 457, ал. 1 НПК, следва да съдържа: номера и датата на чуждестранния осъдителен съдебен акт; делото по което е обявен; съответния текст от закона на Република България, визиращ отговорност за осъщественото престъпно деяние; срока на наложеното от чуждестранния съд наказание лишаване от свобода, с определяне на режима на изтърпяване. По- нататък е предвидено приспадане на предварителното задържане и изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода. Тълкуването на цитираната уредба обосновава заключението, че компетентният съд на приемащата държава е оправомощен да се произнесе само по въпросите, свързани с изпълнението на наказанието. В това производство, приемащата държава има компетентност единствено и само да приспособи дадената за изпълнение присъда, когато това се налага, като обсъждането и преценката на значимите за инкриминираната дейност обстоятелства, престъпната съставомерност, приложимия закон и индивидуализацията на наложените санкции като вид, размер и начин на изтърпяване, остават в обхвата на изключителната юрисдикция на решаващия чуждестранен съд. Във връзка с така установените принципни положения на режима, ВКС в настоящия си състав прие, че предходните инстанции правилно са определили съответстващата на престъплението, извършено на територията на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия разпоредба от българския наказателен закон, а именно тази на чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 НК, за което са се позовали на приетите в присъдата на чуждестранния съд фактически положения. На следващо място, настоящата инстанция изцяло споделя като съответен на закона и извода на инстанционните съдилища, че наложеното на осъдения М. от чуждестранния съд и подлежащо на изпълнение в Република България наказание, е доживотен затвор, а не лишаване от свобода за срок от 28 години, каквото съображения той излага в искането си. Това е видно от текста на приложената в настоящото производство в заверен препис и в превод на български език присъда на Кралския съд в Шефилд, с която на осъдения е наложено наказание доживотен затвор с минимален срок на изтърпяване от 28 години. В присъдата изрично е посочено, че при изтърпяване на наказанието и след изтичането на този срок, възниква възможността Комисията по условно освобождаване да разгледа предсрочно условно освобождаване на конкретния осъден. Въпреки поначало правилния подход на СГС и САС по тълкуване и прилагане на закона, настоящата инстанция констатира, че определеното от чуждестранния съд наказание се оказва частично неправилно прието за изпълнение по реда на чл. 457, ал. 3 НПК. Република България е декларирала по приложимата в случая КТОС, че ще прилага процедурата по чл. 9, т. 1, б.”а” и чл. 10 от същата конвенция, т. е. ще продължи изпълнението на търпяно вече в осъдилата държава наказание лишаване от свобода, при условията на чл. 10 – като изпълняващата държава ще е обвързана с правния характер и срока на наложеното наказание лишаване от свобода, определено от осъдилата държава и само, ако характерът или срокът на наказанието са несъвместими със законодателството на изпълняващата държава ще приспособи същото към наказанието, предвидено от нейното законодателство за престъпление от същия характер. В съответствие с чл. 10 КТОЛ, както и в хипотезата на приспособяване на наказанието, съдът се ръководи от принципите за невъзможност да се утежнява по характер или по срок санкцията, наложена в осъдилата държава, както и за невъзможност да се надвишава максимума на наказанието лишаване от свобода, предвиден в българския закон за същото по характер престъпление. Идентично е и разрешението по чл. 457, ал. 4 НПК. Изводът, който може да се направи от гореизложеното е, че при всички случаи на продължаване изпълнението на наказание или приспособяване на същото към наказание, предвидено в законодателството на изпълняващата държава, не може да утежнява наказателната съдба на осъдения. В настоящия случай е допуснато нарушение именно на тази гаранция, тъй като промяната на характера на определеното на М. от чуждестранния съд наказание е в посока утежняване на неговото наказателноправно положение. В тази връзка неправилно е прието от съдилищата, че наказанието, което осъдения следва да изтърпи в Република България е „доживотен затвор“, съобразно специфичните правни характеристики на този вид наказание, така, както същите са установени в действащото българско материално наказателно законодателство, т. е. без съобразяване на минималния срок на изтърпяване от 28 години, определен обаче като „приложима част“ на приетата за изпълнение чуждестранна присъда. По този начин осъденият е лишен от възможността, предвидена в присъдата на чуждестранния съд, а именно да бъде разгледано неговото условно предсрочно освобождаване след изтърпяване на 28 години от определеното му наказание „доживотен затвор“. Тази възможност, според предходните инстанции, е аналогична на уредената в българското законодателство замяна на наказанието „доживотен затвор“ с наказание „лишаване от свобода“ за срок от 30 години- чл. 38а, ал. 3 НК, като осъденият може да бъде освободен предсрочно и преди изтърпяването на 28 години, предвид и на разпоредбата на чл. 38а, ал. 5 НК. Последното по принцип теоретично би било възможно, но само ако преди това, в отделно съдебно производство по реда на чл. 449 – 450 НПК, след като осъденият е изтърпял не по- малко от 20 години, наказанието доживотен затвор бъде заменено с наказание лишаване от свобода за срок от 30 години. Процедурата за условно предсрочно освобождаване, на основание чл. 70 и сл. НК, може да бъде проведена едва след като с влязъл в сила съдебен акт бъде постановена замяната на наказанието доживотен затвор с лишаване от свобода във фиксирания със закона срок. Това е така, защото условното предсрочно освобождаване е предвидено само за наказанието лишаване от свобода, но не и за доживотния затвор, който е отделен и различен вид наказание според българския НК. В такъв случай, в зависимост от резултата от съдебното произнасяне в производството по замяна на наказанието доживотен затвор с лишаване от свобода за срок от 30 години, е възможно осъденият въобще и да не получи възможността да бъде инициирано и развито следващото по поредност производство по неговото условно предсрочно освобождаване. Обратно, възможността за условно предсрочно освобождаване на осъдения след изтърпяване на 28 години лишаване от свобода, съгласно наложеното от чуждестранния съд наказание, не е обременена от никакви предварителни условия и процедури, които при това е необходимо да са били финализирани с конкретен благоприятен за осъдения резултат (който няма как предварително да бъде гарантиран), извън установения със самата присъда срок. Освен това, в хипотезата на чл. 12 КТОЛ, не е изключено и приложението на чл. 38а, ал. 3 НК и преди изтичането на визирания с присъдата на чуждестранния съд срок, ако са налице основанията за това, което несъмнено би се оказало по- благоприятно за осъдения. Предвид изложеното до тук, с решението си за приемане за изпълнение на чуждестранната присъда, инстанционните съдилища са утежнили наказателноправното положение на осъдения български гражданин, с което са нарушили закона. Това налага ВКС да упражни контролните си правомощия в настоящото производство, като измени по реда на възобновяването влезлия в сила съдебен акт в частта, с която е прието за изпълнение наказанието „доживотен затвор“, което следва да се счита с минимален срок на изтърпяване от 28 години, след което да може да бъде разгледана възможността за условно предсрочно освобождаване на осъдения, съобразно формулировката на Кралския съд в Шефилд, постановил присъдата срещу Е. М.. Изводите за неоснователност на искането на осъдения за определяне на „строг“ вместо „специален“ режим на изтърпяване на наложеното му наказание са изцяло законосъобразни. Софийският градски съд правилно, на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС, е постановил наказанието „доживотен затвор“ да бъде изтърпяно при първоначален „специален“ режим, доколкото нормата е императивна и не предвижда алтернативи. Правомощието за определяне на режима при изтърпяване на наказанието се явява акцесорно за решаващия съд и произтича от решението му по основния въпрос в производството- дали приема за изпълнение съответната чуждестранна присъда, съгласно чл. 457, ал. 3 НПК, или отхвърля искането на главния прокурор, с което е сезиран. Когато определя първоначалния режим на изтърпяване на наказанието доживотен затвор, съдът съобразява националното законодателство, доколкото то не противоречи на приложимия международноправен акт (чл. 462 НПК). В тази връзка предходните инстанции правилно са приели, че на осъдения М. следва да бъде определен „специален“ режим, предвид вида на определеното му наказание- „доживотен затвор“. Определението в тази си част не противоречи на КТОЛ и конкретно на чл. 10 от същата. От съдържанието на посочената разпоредба следва, че при продължаване изпълнението на наказанието, изпълняващата държава е обвързана с правния характер и срока на наказанието, както те са определени от осъдилата държава, но не и с режима на неговото изтърпяване. Именно поради така установеното международно задължение за държавата, правната уредба на обсъжданата процедура за трансфер на осъдени лица- чл. 457, ал. 3 НПК изрично възлага на компетентния съд определянето единствено на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието съобразно националното законодателство. Упражнявайки контролните си правомощия настоящата инстанция констатира, че в нарушение на процесуалния закон Софийският апелативен съд се е произнесъл във въззивното производство с определение, вместо с решение. Съгласно чл. 341, ал. 1 НПК, определението по чл. 457, ал. 2 НПК подлежи на въззивна проверка по реда на Глава двадесет и първа НПК. Доколкото обаче въззивният съдебен акт е постановен при спазване на процедурата, уредена от Глава двадесет и първа НПК, и съдържа всички изискуеми реквизити на въззивно решение, нарушението няма характера на съществено, поради което и не налага цялостната му отмяна по реда на възобновяването. В заключение, като прие, че искането на Е. М. е частично основателно, и съобразно правомощията си по чл. 425, ал. 1, т. 4 НПК, ВКС в настоящия си състав прие, че следва да измени по реда на възобновяването влязлото в сила определение на СГС, в частта относно наказанието „доживотен затвор“, с изтърпяване, съгласно условията на влязлата в сила присъда на чуждестранния съд- с изрично определен минимален срок от 28 години, след изтичането на който може да бъде разглеждано условно предсрочно освобождаване на осъдения. В останалата си част, като неоснователно, искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение. Воден от изложените съображения и на основание чл.425, ал. 1, т. 4 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА по реда за възобновяването на наказателни дела влязлото в сила определение № 5178 от 19. 11. 2018 г. на Софийски градски съд, наказателно отделение, 5 състав, постановено по НЧД № 2859/ 2018 г., по описа на съда, В ЧАСТТА, относно наказанието „доживотен затвор“, което осъденият Е. Р. М. следва да изтърпи, съгласно условията на приетата за изпълнение присъда на Кралския съд в Шефилд, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, постановена по дело № Т20137158, в сила от 24. 06. 2013 г., с минимален срок на изтърпяване от 28 години, след изтичането на който може да бъде разглеждано условно предсрочно освобождаване на осъдения. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. Р. М. в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: