Р Е Ш Е Н И Е № 76 София, 27.06.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в открито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр. дело № 6326/ 2014 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290-293 ГПК. Е. А. Ф. от [населено място] обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 320 от 09.07.2014 година по гр.възз.д. Nо 368/ 2014 год. на ОС- Пазарджик, като поддържа, че същото е неправилно, постановено при допуснати нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Навежда доводи , че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила , поради приетата теза при ново разглеждане на спора по въпроса дали наследодателят на ищците е бил собственик на земеделските земи, въпреки влязлото в сила решение по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ. Касационно обжалване е допуснато по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпросите ако собствеността върху даден имот е установена и призната с влязло в сила решение , въз основа на което е издадено и решението за възстановяване правото на собственост на базата на анализирани доказателства, свързани със собствеността на имота, следва ли решаващият съд по иска по чл. 53 ал.2 ЗКИР / редакция ДВ. бр.34/2000 год. / отново да събира доказателства за собствеността на имота щом в производството по чл. 53 ал.2 ЗКИР / стара редакция/ ответникът, отказал да подпише акта за изменение и допълване на КК , не е доказва в производството право на собственост върху имота , а само оспорва правото на собственост на ищеца, налагат да получат отговор в съответствие и с приетата задължителна съдебна практика по ТР No 4/2014 година на ОСГК на ВКС. В срока по чл. 278 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация [община] , с който отговор се оспорват релевираните основания за допускане на касационното обжалване тъй като изведените въпроси не засягат предмета на спора и по тях няма произнасяне от въззивния съд , а засягат основателността на иска.Защитата на ответника по касация се позовава на съдебна практика, която приема , че касационният съд не може сам да формулира въпросите за да се допусне касационното обжалване. Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените основания за отмяна и в правомощията си по чл. 293 ГПК и чл. 291 ГПК намира : Съдебното исково производство е образувано по иска на Е. А. Ф. от [населено място] срещу [община] по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ редакция ДВ. бр.34/ 2000 год. / за установяване непълнота в КК и КР на [населено място] поради незаснемане на следните имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ, а именно 1./ други от 0.272 дка , намиращ се в строителните граници на [населено място], местността „Д. а.“, който имот е част от УПИ-I- Жилищно строителство и трафопост в кв. 145г по плана на [населено място] и 2./ нива от 0.528 дка , намираща се в строителните граници на [населено място], местността“Д. а.“, представляваща част от имот пл. No 4341 по КП на града от 1959 година С посоченото решение е потвърдено Решение Nо 43 от 17.01.2014 год. и Решение No 206 от 13.03.2014 год. постановени по гр.д. Nо 750/ 2012 год. на РС- Пазарджик по отхвърления иск по чл. 53 ал.2 ЗКИР / стара редакция/ за нанасяне в КК на града на имот , възстановен по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. благоустройствени закони като неправомерно отнет, без процедура по отчуждаване, недвижим имот в [населено място]. За да постанови решението си , въззивният съд е приел, че с оглед възраженията на ответника по иска- [община] следва да бъде осъществен косвен контрол за законосъобразност на реституционната процедура, и в рамките на същия е направил констатацията , че възстановяването на земеделските земи е извършено в нарушение на чл. 10б ЗСПЗЗ поради което не е уважил и искането по чл. 53 ал.2 ЗКИР/отм./, като не е зачел титула за собственост , на който титул се позовава ищецът. По въпросите , обусловили допускане на касационното обжалване. Отговорът на поставения въпрос ако собствеността върху даден имот е установена и призната с влязло в сила решение , въз основа на което е издадено и решението за възстановяване правото на собственост на базата на анализирани доказателства, свързани със собствеността на имота, следва ли решаващият съд по иска по чл. 53 ал.2 ЗКИР / редакция ДВ. бр.34/2000 год. / отново да събира доказателства за собствеността на имота щом в производството по чл. 53 ал.2 ЗКИР / стара редакция/ ответникът, отказал да подпише акта за изменение и допълване на КК , не е доказва в производството право на собственост върху имота , а само оспорва правото на собственост на ищеца, следва да се базира на вече установената задължителна съдебна практика. Така с ТР No 8/23.02.2016 год. по т.д.No 8/2014 го д.,отделено от т.д. No 5/2014 год. , на ОСГК на ВКС се прие , че искът по чл. 53 ал.2 ЗКИР, ред. до изм. с ДВ. бр.49/2014 год., е положителен установителен иск за собственост в хипотези , когато ПИ, предмет на иска, е неправилно/ неточно / заснет в КК и отразен в КР на населеното място, или изобщо не е заснет като самостоятелен такъв. Когато се претендира установяване на собственост върху имот, който не е бил заснет и нанесен като самостоятелен ПИ в КК на населеното място , а е отразен като част от имот на ответника е налице твърдение за непълнота на КК и КР и предмет на делото е правото на собственост на ищеца. Ако се касае до възстановено право на собственост въз основа на административен акт - решение на органа на поземлена реформа по ЗСПЗЗ, то границите на възстановената собственост се определят от този акт. Спорът за правото на собственост, като неотменна част от предмета на иска по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ ред. до изм. чл. 49/2014 год. /цели да установи по един безусловен начин ,между спорящите страни, пространствените граници на ПИ, чието право на собственост е възстановено, но несъществува като самостоятелна териториална единица в КК на населеното място. С разясненията на ТР 5/2011 год. на ОСГК на ВКС се прие , че когато върху акта на ОбСЗ е упражнен съдебен контрол по реда на чл. 14 ал. ЗСПЗЗ или чл. 13, ал. 6 ЗВСГЗГФ , в производството на пряко административно правораздаване, макар и да не се разрешава спор за собственост, се установява наличието на предпоставките за уважаване на реституционната претенция и по този въпрос съдебното решение обвързва със сила на присъдено нещо страните по делото. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК органът, издал административния акт - в случая ОбСЗ, има качеството на страна по делото, наред с оспорващия и всички заинтересовани лица. В качеството си на страна в това производство, което има състезателен характер според чл. 170, ал. 1 и чл. 171 АПК, ОбСЗ може да ангажира доказателства за установяване на възприетите от нея факти, както и да обоснове изводите си за това дали са били налице фактическите основания за издаването на акта. Това следва и от нормите на чл. 14, ал. 3 и 5 и чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ и на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ, уреждащи доказването на правото на възстановяване на собствеността и допустимите доказателства, поради което е недопустимо в производство по предявен иск за собственост на гори и земеделски земи от или срещу държавата, гражданският съд да упражни наново върху него косвен съдебен контрол за нищожност и материална незаконосъобразност, като извърши преценка на доказателствата за собственост на ищеца в насока , различна от тази, която вече е направена при признаване на правото за реституция на конкретните ПИ при конкретните граници. По основателността на касационната жалба С оглед на изложените съображения, посочената задължителна съдебна практика и в рамките на касационния контрол по чл. 290 ГПК при релевираните с касационната жалба основания за отмяна, настоящият състав намира : Касационната жалба е основателна. По искане на Е. А. Ф. за попълване на КК и КР на [населено място] възстановените имоти - бивша земеделска земя , намираща се в строителните граници на града , СГКК-П. е съставил акт No 10/ 02.03.2010 година за непълноти и грешки в ПИ с идентификатор 55155.503.1303. Последвалият отказ на [община] да подпише акта и претендираното припокриване на този имот, с имоти –общинска собственост, при нанасяне на новообразувания ПИ с идентификатор 55155.503.1303 в КК, , е обусловил правния интерес от заявения установителен иск по отношение на [община] , не само да се признае правото на собственост , но и обстоятелството , че е налице непълнота в КК и КР, тъй като реституираният имот общо от 0.800 дка не е нанесен в кадастъра и съответно не фигурира с конкретни имотни граници в рамките на приложения устройствен план на града. В рамката на съдебния процес, незаконосъобразно и в неизпълнение на взетото решение под т.2 на ТР 5/2011 год. на ОСГК на ВКС , въззивният съд е разгледал като допустимо и е приел за основателно възражението на ответника- [община] относно липсата на материално-правната законосъобразност на реституционното решение на ОбСЗ Пазарджищ. Ищецът по иска- Е. А. Ф. се легитимира като собственик на 1/6 идеална част от процесните два недвижими имота - бивши земеделски земи , ПИ с площ общо от 0.800 дка, по Решение No 1257 от 11.02.2008 година по гр.д.1454/ 2007 година по описа на РС-Пазарджик по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ/ потвърдено с Решение No 234 / 03.07.2008 год. по к. адм. д. No 177/2008 год. на АС-Пазарджик/ и Решение No 8К002 от 15.10.2009 година на ОбСЗГ- Пазарджик по преписка по заявление вх. No 6495ЗС / 19.05.2006 година на наследниците на А. А. Ф. . След като по отношение на реституционното решение –първоначален отказ от възстановяване правото на собственост , в рамките на проведения съдебен контрол по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ , е прието , че са налице предпоставките за реституция на правото на собственост в рамките на посочените граници , то нов контрол за законосъобразност на решенията за реституция от гл.т. наличие на предпоставките за отказ на реституцията по чл.10б ЗСПЗЗ , по искане на [община] като ответник, е недопустимо. Решенията по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ , постановено при участието на ОбЗС е задължително и за държавата- респ. Общината, тъй като , както е прието с цитираното ТР на ОСГК на ВКС ,съгласно чл. 153, ал. 1 АПК органът, издал административния акт - в случая ОбСЗ, има качеството на страна по делото, наред с оспорващия и всички заинтересовани лица. В качеството си на страна в това производство, което има състезателен характер според чл. 170, ал. 1 и чл. 171 АПК, ОбСЗ е могла да ангажира доказателства за установяване на възприетите от нея факти, както и да обоснове изводите си за това дали са били налице фактическите основания за издаването на акта. Доказаните факти и обстоятелства в производството по чл. 14, ал. 3 и 5 и чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ и на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ, уреждащи доказването на правото на възстановяване на собствеността и допустимите доказателства, не могат да се пререшават по пътя на нов контрол за материална незаконосъобразност. Ето защо , като е предприел , в рамките на косвения контрол за законосъобразност,нова преценка на факти, които са коментирани в мотивите по гр.д.No 1454/2007 год. и обосновали решението на РС-Пазарджик по иска по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ , въззивният съд е нарушил правилата на чл. 220 ал.1 ГПК / отм./ , след като в производство по предявен иск за собственост на реституирана земеделска земя , в рамката на иска по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ ред. до изм. ДВ. бр.49/2014 год. / срещу Държавата/ Общината /, е недопустимо гражданският съд да упражни наново върху косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на реституционната процедура , по искане на ответника и извърши преценка на доказателствата за собственост на ищеца, без да се съобрази със влязлото в сила решение по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ. Недопустимо и в нарушение на процесуалните правила е било и допуснатото оспорване на характера на възстановените земи като земеделска земя от страна на ответника [община], предвид на вече изложените съображения, както и оспорването на правото на собственост на праводателя на ищеца А. Ф. и факта на внасяне на земи в ТКЗС . По естеството си последното оспорване съставлява спор за материално право по иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, а упражняването на този иск е допустимо само от лица, който противопоставят собствени парва на собственост към минал момент. В тази насока , с приетото оспорване , с обжалваното решение въззивният съд е игнорирал изцяло влязлото в сила Решение от 31.03.2006 година по гр.д.No 190/2006 год. на ОС-Пазардик , с което е отменено решение на първата инстанция и по отношение на ОбСЗГ Пазарджик по иска на Е. А. Ф. е прието за установено , че наследниците на А. А. Ф. имат правото да им бъде възстановена собствеността на земеделска земя- градина от 80 кв.м., находяща се в землището на [населено място] , местността “Д. а.“ при граници на имота към момента на включването му в ТКЗС през 1956 година –река „Дели арк“, мек път и общинска мера. По изложените съображения настоящият състав на ВКС намира , че обжалваното решение следва да бъде отменено , като на основание чл. 293 ал.1 ГПК бъде постановено ново, с което заявеният иск по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ редакция до изм. с БВ. Бр.49/2014 година / бъде уважен , като се приеме за установено по отношение на ответника- [община] , че е налице непълнота в КК и КР на [населено място] предвид на ненанасяне на възстановения по реда на ЗСПЗЗ недвижим имот- бивши земеделски земи с площ общо от 0.800 дка, съгласно Решение No 1257 от 11.02.2008 година по гр.д.1454/ 2007 година по описа на РС-Пазарджик по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ/ потвърдено с Решение No 234 / 03.07.2008 год. по к. адм. д. No 177/2008 год. на АС-Пазарджик/ и Решение No 8К002 от 15.10.2009 година на ОбСЗГ- Пазарджик по преписка по заявление вх. No 6495ЗС / 19.05.2006 година на наследниците на А. А. Ф. . При така постановени правен резултат искането за присъждане на разноски от страна на защитата на ищеца следва да бъде уважено изцяло, съобразно представения списък за разноските и представените документи, общо в размер на 1100 лв. / хиляда и сто лева/. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 ГПК , настоящият състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно Решение Nо 320 от 09.07.2014 година по гр.възз.д. Nо 368/ 2014 год. на ОС- Пазарджик и потвърденото с него Решение Nо 43 от 17.01.2014 год. и Решение No 206 от 13.03.2014 год. постановени по гр.д. Nо 750/ 2012 год. на РС- Пазарджик по отхвърления иск по чл. 53 ал.2 ЗКИР и вместо него п о с т а н о в я в а : ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Е. А. Ф. ЕГН [ЕГН] от [населено място] срещу [община], на основание чл. 53 ал.2 ЗКИР/ редакция ДВ. бр.34/ 2000 год. / , че е налице непълнота в КК и КР на [населено място] поради незаснемане на ПИ от 0.800 дка , съставляващ възстановени по реда на ЗСПЗЗ имоти : 1./ други от 0.272 дка , намиращ се в строителните граници на [населено място], местността „Д. а.“, част от УПИ-I- Жилищно строителство и трафопост в кв. 145г по плана на [населено място] и 2./ нива от 0.528 дка , намираща се в строителните граници на [населено място], местността “Д. а.“, представляваща част от имот пл. No 4341 по КП на града от 1959 година. ОСЪЖДА [община] да заплати на Е. А. Ф. ЕГН [ЕГН] общо сумата от 1100 лв. /хиляда и сто лева/, разноски по делото за всички инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: