Р Е Ш Е Н И Е № 293 Гр.София, 19 юни 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети юни, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора МИХАЙЛОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 937/12 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 45/30.03.12 г.,постановено по В.Н.Д.40/12 г., АС-Бургас е потвърдил присъда № 154/20.12.11 г.,постановена по Н.Д.117/11 г.от ОС-Ямбол. С последната подсъдимият М. А. М. е признат за виновен и осъден /в съучастие с И. П. Х./ за извършено от него престъпление по чл.199,ал.2,т.2,пр.1 вр.чл.198,ал.1 вр.чл.18,ал.1 вр.чл.20,ал.2 НК и вр.чл.58, б.А вр.чл.55,ал.1,т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем години,търпимо при първоначален строг режим в затвор. Недоволен от така постановения съдебен акт е останал подсъдимият М., който го атакува с единствено оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебно заседание пред ВКС той лично и чрез служебния си защитник /назначен пред тази инстанция като преупълномощен от защитавалия правата му служебен защитник пред долустоящите съдилища/ моли за уважаване на жалбата. Представителят на ВКП намира същата за неоснователна. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и казаното в нея, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното: В сезиращия върховната съдебна инстанция по наказателни дела документ не е изложено съображение в подкрепа на отправеното искане за намаляване на наложеното на М. наказание. Служебният защитник въвежда в съдебно заседание такива, изразяваши се в съдействие на подзащитния му за разкриване на обективната истина, критично отношение към стореното, младост и желание да се грижи за децата си. Тези обстоятелства са взети предвид при отмерване на дължимото наказание още от първостепенния съдебен състав и ВКС не намира основания за по-голяма снизходителност, на фона на реално причинения съставомерен резултат. Ето защо не се дължи нито намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от осем години, още по-малко за определяне на три години с отлагане изтърпяването с максимален изпитателен срок. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 45/30.03.12 г.,постановено от АС-Бургас по В.Н.Д.40/12 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/