1 1 Р Е Ш Е Н И Е № 139 гр.София, 09.10.2020 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 873/ 2020 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 456/ 08.06.2020 г., постановено по настоящето дело, по жалба на „Попчев стоун дизайн” ЕООД, [населено място], е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 315/ 25.10.2019 г. по гр.д.№ 406/ 2019 г.,в частта му, в която касаторът е осъден да заплати на В. П. Ф. и С. П. Ф. по 35 000 лв (представляваща разлика между присъдения от въззивния съд размер на обезщетение 60 000 лв и сумата 25 000 лв, за която не е подадена касационна жалба) и на В. П. П. сумата 28 957,53 (представляваща разлика между присъдения размер на обезщетение 78 957,53 лв и сумата 50 000 лв, за която не е подадена касационна жалба) - обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от смъртта на П. В. П. от трудова злополука, настъпила на 12.01.2018 г. със законната лихва върху тези суми от датата на злополуката до окончателното й изплащане и разноските по делото. В частта, в която ищцовите претенции са уважени до размер 24 506,67 лв – за ищците В. и С. Ф. – и до размер 49 506,67 лв за ищцата В. П., производството по делото е приключило пред първата инстанция, тъй като дружеството – касатор във въззивната си жалба изрично е посочило, че не обжалва първоинстанционното решение в посочените му части. Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по материалноправния въпрос за критериите, въз основа на които се определя справедлив размер на обезщетение по чл.200 ал.1 КТ за неимуществени вреди от смърт при трудова злополука и явява ли се такъв критерий размерът на обезщетението, присъден с влезли в сила решения на трети лица, при сходни обстоятелства. Регламентираната в раздел І на глава Х КТ имуществена отговорност на работодателя е безвиновна и разкрива някои специфики в сравнение с регламентацията на общата гражданска отговорност, но за неуредените в КТ въпроси се прилага гражданското законодателство. Трудовото законодателство предвижда задължение за работодателя да заплати обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, но не съдържа специални правила за определяне на размера на това обезщетение. Затова, както и във всички други случаи, в които законът предвижда обезщетяване на неимуществени вреди, е приложима разпоредбата на чл.52 ЗЗД и създадената по прилагането й практика. Според тази практика определянето на адекватен паричен еквивалент на търпени неимуществени вреди става по критерия „справедливост”, който предполага съобразяване на всички обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. При определянето на паричния размер на обезщетението съдът трябва да вземе предвид обстоятелствата, посочени в ППВС № 4/ 1968 г., но също така общественоикономическите условия в страната. Размерът на присъденото обезщетение не може да служи като източник за неоснователно обогатяване. Справедливостта изисква също сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези (решение № 163/ 01.07.2016 г. по гр.д.№ 411/ 2016 г., ІV г.о. и цитираните в него предходни актове на ВКС по същия въпрос). Обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с така установената практика и по отношение на него е налице касационното основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК. Доколкото не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция (арг. чл.293 ал.3 ГПК). По отношение на правопораждащите факти спор не може да има, тъй като първоинстанционното решение за частично уважаване на исковете е влязло в сила. По съществуването на спорните вземания е формирана сила на пресъдено нещо (такава сила е формирана и по въпроса налице ли е съпричиняване, предвид липсата на касационна жалба от ищците), като пред касационната инстанция спорът остава единствено за размера на дължимото обезщетение (липсват касационни оплаквания за определената от въззивния съд степен на съпричиняване). По делото е установено, че първите двама ищци са родители на починалия на 12.01.2018 г. при трудова злополука П. В. П., а третата ищца е негова дъщеря. Ищците преживели тежко загубата на сина си, всеки от тях първоначално развил остра стресова реакция, преминала към посттравматично стресово разстройство. Същото се лекува медикаментозно (но това не се препоръчва за малолетната към онзи момент ищца) и може да се очаква възстановяване, но съществува и вероятност състоянието да премине в хронично. Видно от свидетелските показания, приживе починалият бил много близък с родителите си, с които живеел и които разчитали изключително на неговата помощ и подкрепа. Те изживели тежко внезапно настъпилата смърт на своя син, към когото са били силно привързани. Той починал в активна и трудоспособна възраст и липсата му ще се усеща тежко през цялата останала част от живота на родителите му. И към момента на разглеждане на спора от съдилищата по същество В. и С. Ф. не са се възстановили емоционално от загубата на сина си и продължават да търпят сериозни страдания. При така установените факти не се оправдават доводите в касационната жалба, че определеното за всеки един от тези ищци обезщетение в размер 120 000 лв не отговаря на критерия „справедливост”. Такова обосновка не може да бъде направена и при сравнение с размерите на обезщетения, определяни при сходни случаи. Решение по гр.д.№ 1885/ 2018 г., ІІІ г.о., ВКС, на което се позовава касаторът, не разрешава сходен случай, тъй като сходствата на случая се преценяват и с оглед съществуващата в страната обществено-икономическа обстановка. В цитираното решение е присъдено обезщетение за настъпили през 2014 г. неимуществени вреди, а по настоящето дело на обезщетяване подлежат вреди от 2018 г. Като с вземе предвид натрупаната в периода инфлация и увеличените доходи от заетост за този период, не може да се приеме наличие на съществени разлики в размера на присъдените обезщетения. Досежно размера на дължимото обезщетение на дъщерята на пострадалия следва да бъдат съобразени спецификите в отношенията между тях. Двамата не са живели заедно, а на разстояние от около 100 км. Те са се виждали само през почивните дни, т.е. не са прекарвали много от времето си съвместно. При тези условия не може да бъде изградена същата емоционална връзка, каквато се изгражда при осъществяване на съвместен бит в общо домакинство и при условията на ежедневно общуване. Няма значение за размера на обезщетението обстоятелството, че ищцата е малолетна към момента на събитието - съдът определя този размер въз основа на доказаните неимуществени вреди, като възрастта на ищцата би имала значение само при заявена претенция за имуществени вреди под формата на пропуснат доход от издръжка. От значение в случая са единствено събраните доказателства за това, как смъртта на бащата се е отразила на психическото състояние на дъщеря му. Нито свидетелските показания, нито експертното заключение сочат към извод, че дъщерята на починалия е търпяла от смъртта му повече страдания от родителите му. Обратно, доказателствата сочат, че у всички ищци болките и страданията са с еднакъв интензитет. Затова обезщетението, което ще получи всеки от тях, също би трябвало да е еднакво, съгласно критерия „справедливост”. Размерът му от 120 000 лв съответства и на присъжданите в съдебната практика обезщетения за болки и страдания на малолетни от смърт на техен родител при сходни случаи. От така определеното обезщетение следва приспадане на съпричиняването на пострадалия – 60 000 лв и получената наследствена пенсия в размер 1 042,47 лв. Дължимият остатък е 58 957,53 лв, в който размер искът на В. П. е основателен, а за разликата подлежи на отхвърляне. С оглед този изход от спора въззивното решение следва да бъде частично потвърдено, в частта за дължимото обезщетение на ищците В. и С. Ф. и в частта за дължимото възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ. Доколкото касационната жалба е неоснователна относно тази част от въззивното решение, касаторът няма право на разноски по отношение на тези ищци. Напротив, оказалият безплатна помощ на В. и С. Ф. адвокат има право на възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА (при обжалваем интерес по 35 000 лв) за представителството на всеки от тях в настоящето производство. Неоснователно касаторът възразява срещу присъждането на такова възнаграждение поради обстоятелството, че тези ищци са получили плащане на част от спорното вземане и не се явяват материално затруднени лица. Пострадалите не са длъжни да разходват обезщетението за търпените от тях болки и страдания за адвокатска защита, а и съгласно установената практика съдът не може да проверява дали действително лицето, комуто е оказана безплатна правна помощ, е било материално затруднено (определение № 163/ 13.06.2016 г. по ч.гр.д.№ 2266/ 2016 г., І г.о., определение № 319/ 09.07.2019 г. по ч.гр.д.№ 2186/ 2019 г., ІV г.о. и цитираните в тях други актове на ВКС по същия въпрос). Въззивното решение следва да бъде отменено в частта, в която искът на ищцата П. е уважен в размер над 58 957,53 лв, като отговорността за разноските в касационното производство по този иск следва да бъде разпределена съгласно решението на настоящата инстанция. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение на Врачански окръжен съд № 315/ 25.10.2019 г. по гр.д.№ 406/ 2019 г.,в частта му, в която „Попчев стоун дизайн” ЕООД, [населено място], е осъдено да заплати на В. П. П. сума в размер над 58 957,53 лв - обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от смъртта на П. В. П. от трудова злополука, настъпила на 12.01.2018 г. със законната лихва от датата на злополуката до окончателното й изплащане, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от В. П. П., ЕГН [ЕГН], със съдействието на нейната майка и законен представител В. Р. Г., ЕГН [ЕГН], двете с адрес [населено място], [община], [улица], против „Попчев стоун дизайн” ЕООД, [населено място], [община], ЕИК[ЕИК], иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от смъртта на П. В. П., настъпила при трудова злополука на 12.01.2018 г., за разликата над 58 957,53 лв до 78 957,53 лв. ОСЪЖДА В. П. П., ЕГН [ЕГН], със съдействието на нейната майка и законен представител В. Р. Г., ЕГН [ЕГН], двете с адрес [населено място], [община], [улица], да заплати на „Попчев стоун дизайн” ЕООД, [населено място], [община], ЕИК[ЕИК], 1 624 лв (хиляда шестстотин двадесет и четири лева) разноски за касационното производство. ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение на Врачански окръжен съд № 315/ 25.10.2019 г. по гр.д.№ 406/ 2019 г., в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА „Попчев стоун дизайн” ЕООД, [населено място], [община], ЕИК[ЕИК], да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗА на адвокат Н. А. Х., [населено място], [улица] сумата 3 701 лв (три хиляди седемстотин и един лева) адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е постановено при участието на „Булстрад живот Виена иншурънс груп” ЕАД като трето лице-помагач на „Попчев стоун дизайн” ЕООД. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: