Ключови фрази
спор за материално право * установяване право на собственост към минал момент * допустимост на иск * правен интерес

Р Е Ш Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№112

 

гр.София, 16.03.2010 година

 

Върховният касационен съд на Република България,  Второ гражданско отделение в закрито заседание на единадесети март  две хиляди и десета година в  състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН СТОЕВ

                                              ЧЛЕНОВЕ:   СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

                                                                     СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

                                                                                                                                                       

изслуша   докладваното  от   

председателя       (съдията)   СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

ч.гражданско дело под № 18/2010 година

 

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. Х. Д. от гр. Д. срещу определение № 299 от 26.11.2009 год. по в.гр.дело № 491/2009 год. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено определение /именувано като решение/ № 63 от 13.08.2009 год. по гр.дело № 17/2008 год. на Д. районен съд за оставяне без разглеждане на предявения от жалбоподателя, в качеството му на наследник на Х. С. Д. , роден 1930 год., починал през 1993 год., срещу С. С. Т., Л. С. Д., Е. С. Д., К. С. Д., в качеството им на наследници на И. С. Д. , роден през 1934 год., починал през 1967 год. и срещу С. С. Д. , К. С. Д. , Д. С. Д. и Н. С. Д. , в качеството им на наследници на С. С. Д. , роден 1927 год., иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за имот, представляващ нива с площ от 4 дка в м.”Д”, землище на гр. Д., при граници: от две страни – гора, път и наследници на А. Б. , за който имот е издадено окончателно решение № 718 от 20.04.1993 год. на ПК Д. на името на наследниците на Х. С. Д. , с което е отказано право на възстановяване на собственост.

Като основание за допускане касационно обжалване на определението се сочи противоречие с практиката на ВКС и необходимост от произнасяне на касационната инстанция по въпросите: а/ допустимо ли е предявяване на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ при приключило административно производство по ЗСПЗЗ, когато такова производство не касае и не се отнася за пропуснати срокове за подаване на заявление за възстановяване; б/ преклудира ли се възможността за предявяване на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ поради окончателен отказ, постановен от поземлената комисия и в/ разпоредбата на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ обвързана ли е със срокове или други условия при защита на собственост в процеса на възстановяване на земеделските земи, притежавани преди образуване на ТКЗС като собствени, т.е. при установяване на права към един минал момент?

Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира,че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението поради следните съображения:

За да потвърди определението на първата инстанция, въззивният съд е приел, че спрямо наследодателя на ищеца/сега жалбоподател/ е бил постановен окончателен отказ за възстановяване собствеността върху процесния имот – нива с площ 4 декара в землището на гр. Д., м.”Д”/т.3 от решение № 718 от 20.04.1993 год. на ПК- Д. /, тъй като това решение на административния орган не е било обжалвано и е влязло в сила. Съдът се е позовал на тълкувателно решение № 1 по гр.дело № 11/1997 год. на ОСГК на ВКС, според което предявяването на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ в такива случаи било недопустимо. Въззивната инстанция посочила, че към 2009 год. са постановени няколко решения на ВКС в противен смисъл, но тълкувателното решение не е изгубило сила и е задължително за съдилищата.

Определението противоречи на практиката на ВКС, в т.ч. и на тълкувателно решение № 1/1997 год. на ОСГК на ВКС, което е основание за допускане на касационно обжалване.

Разгледана по същество,частната касационна жалба е основателна.

Неправилно въззивният съд е приел, че липсва правен интерес от установяването, тъй като ищецът/сега частен жалбоподател/ не е обжалвал отказа на поземлената комисия по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, поради което бил налице окончателен отказ за възстановяване на собствеността по смисъла на тълкувателно решение № 1/1997 год. на ОСГК на ВКС. Правен интерес от предявяване на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ ще е налице и тогава, когато спрямо ищеца е бил постановен отказ с влязло в сила решение на поземлената комисия /ОСЗГ/ да му бъде възстановена собствеността върху заявената по реда на чл.11 ЗСПЗЗ земеделска земя, ако собствеността върху същия имот е била възстановена в лицето на други заявители /както е и в настоящия случай/. Понятието „окончателен отказ” съгласно раздел втори от съобразителната част на тълкувателно решение № 1/1997 год. на ОСГК на ВКС има по-широко съдържание. Такъв окончателен отказ би бил налице, само ако по отношение на всички лица, подали заявление за възстановяване е било постановено влязло в сила решение, с което в производството по чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ им е отказано възстановяване правото на собственост върху същата земеделска земя.

В процесния случай, възможността за предявяване на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ следва и от чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ, според който законов текст влязлото в сила решение може да бъде изменено от комисията/ОСЗГ/, която го е постановила при откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение, за което е определен и срок. При това, редът по тази разпоредба не се прилага, когато за същата земя има влязло в сила съдебно решение. Законът има предвид разбира се не решението по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, което е по жалба срещу решение на ОСЗГ по ал.първа, а постановено от съдилищата влязло в сила решение в исково състезателно производство, каквото е и това по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.

Предвид на това, не е налице окончателен отказ по смисъла на тълкувателно решение № 1/1997 год. на ОСГК на ВКС, след като процесният имот е бил възстановен с решения на ОСЗГ в полза на наследодателя на първите четирима ответници И. С. Д. /№ 6* от 14.10.1999 год./ и на наследодателя на останалите четирима ответници С. С. Д. /№ 5* от 27.11.2000 год./. Липсва процесуална пречка за предявяване на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и незаконосъобразно районният съд е приел, че претенцията е недопустима, като я е оставил без разглеждане. Незаконосъобразно е и определението на въззивния съд, с което е потвърден първоинстанционния съдебен акт. Двете определения следва да бъдат отменени и делото се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 299 от 26.11.2009 год. по в.гр.дело № 491/2009 год. на Смолянския окръжен съд.

ОТМЕНЯВА определение № 299 от 26.11.2009 год. по в.гр.дело № 491/2009 год. на Смолянския окръжен съд и потвърденото с него определение № 63 от 13.08.2009 год. по гр.дело № 17/2008 год. на Д. районен съд за оставяне без разглеждане на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.

ВРЪЩА делото на Д. районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/СЛ