1 Р Е Ш Е Н И Е № 26 [населено място] 08.03.2017 год. Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при участието на секретаря: изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 2433/16година. Производството е по чл.47, т.5 ЗМТА, образувано по иск на [фирма], [населено място] за отмяна на постановеното от А. съд при Българската търговско- промишлена палата/ АС при Б./ решение от 29.07.2016г. по в.а.д. №121/2013г. по описа на същия съд. Ищецът поддържа, че решението на Арбитражния съд съдържа произнасяне по различен от заявения предмет на спор, тъй като в исковата молба, с която било инициирано производството пред АС при Б., били формулирани и обосновани обстоятелства, свързани с нанесени вреди, вследствие недобросъвестното поведение на продавача [фирма], при сключване на договора, а арбитражният състав разгледал искове за отговорност на продавача за недостатъци, както били и квалифицирани претенциите.Така е направен извод, че разгледания от арбитражният съд фактически състав бил различен от заявения с обстоятелствената част на исковата молба и в отклонение от диспозитивното начало.Страната подробно е развила разбирането си, че конкретните проявления на недобросъвестност при водене на преговорите били описани в исковата молба, а именно – продавача заявил,че подемната машина е произведена пред 2004г., а в действителност тя била произведена пред 2001г., не представил спецификация на вещта, предмет на продажбата, поради което и не бил проведен задължителен инструктаж за правилата за безопасност. Направен е извод, че с оглед тези наведени обстоятелства, подробно разгледани от ищеца, в контекста на поддържаното в исковата молба разбиране за добросъвестност при водене на преговорите, е налице недобросъвестност на продавача при договарянето, което определяло предявените искове по чл.12 ЗЗД. Ответникът – [фирма], [населено място] оспорва предявеният иск, като излага доводи за неотносимост на сочените оплаквания към основанията по чл.47,т. 5, пр.2-ро ЗМТА. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното : Исковата молба е подадена в срока по чл.48,ал.1 ЗМТА и е процесуално допустима,поради което следва да бъде разгледана по същество. С решение от 29.07.2016г. по в.а.д. №121/15г. на АС при Б. са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] искове - за сумата 11 100лв. – съставляващи разлика между уговорената цена от 14000лв. за покупка на мотокар и цената на идентична вещ произведена през 2001г., за сумата 6000лв. – обезщетение за платена цена за наем на такава техника, поради невъзможност да се ползва закупената, за сумата 18000 лв. обезщетение в размер на сумата, необходима за ремонт на закупения мотокар, 440 лв. обезщетение за транспортиране на закупения мотокар и мораторни лихви. Ищецът е поддържал основание за отмяна на така постановеното решение по чл.47, т.5, предл.2-ро ЗМТА. Мотивирал е иска си с довода, че решаващият орган не е разгледал предявените, според него искове с правно основание чл.12 ЗЗД – за реализиране на преддоговорна отговорност и дължимото в тази връзка обезщетение за вреди, като вместо това е разгледал искове за отговорност на продавача за недостатъци на вещта, предмет на продажбата. Основателността на иска на поддържаното от ищеца основание, предполага установеност на това, че арбитражния състав се е произнесъл по въпроси извън предмета на спор.Дефинитивно, предмета на спор се въвежда от ищеца с исковата молба – нейната обстоятелствена част и петитум.По този начин е очертан обема на спорното право, както и правопроизводящите го факти, подлежащи на доказване в процеса. За да е налице обсъжданото основание следва да е налице присъждане на нещо различно или в повече от поисканото. В случая, с исковата молба ищецът в арбитражното производство – [фирма], [населено място] е претендирал – разлика между уговорената цена за покупка на мотокар и цената на идентична вещ произведена през 2001г., обезщетение за платена цена за наем на такава техника, поради невъзможност да се ползва закупената, обезщетение в размер на сумата, необходима за ремонт на закупения мотокар, обезщетение за транспортиране на закупения мотокар и мораторни лихви върху изброените претенции. Този петитум е обоснован с обстоятелствена част, съдържаща твърдения относно сключен договор между страните за продажба на подемна машина от 21.10.2014г., с това, че още в самото начало на експлоатация на вещта са констатирани недостатъци, за които ответника по иска поел ангажимент да ги отстрани, за това, че на 06.11.2014г. възникнал пожар загасен от ищеца, довел до констатации за нови недостатъци – дефект на жилото и ключалката му. Страната се е позовала на чл.4 и 6 от договора за продажба, съобразно, които подемната техника била предадена на ответника – в неговия офис и в продължителен период от време, същата не била върната, като впоследствие била поискана цена за ремонта, въпреки, че вещта е била в гаранция. В резултат на така изложените обстоятелства е обосновано и посоченото по-горе искане за претърпяни вреди и пропуснати ползи от това, че недобросъвестно била посочена дата на производство 2004г., а се оказало, че тя е произведена 2001г.,от това, че според, направена от страната частна експертна оценка, възникнало право да иска намаляване на цената на вещта, от това, че за периода 07.11.2014г. до 06.03.2015г. ищецът бил лишен от владението на вещта по вина на ответника, като за този период е ползвал наета подемна техника, от настъпилия пожар, който бил по вина на ответника, тъй като била констатирана разлика в състоянието на техниката с това описано в договора, от това, че подемната техника била предадена в офиса на ответника в София и трябвало да бъде транспортирана до П..В хода на арбитражното производство и във връзка с докладите на решаващия орган, не е променян така въведения предмет на спор, нито е поддържано основание различно от договорното, на което ищецът се е позовавал във връзка с нарушените си права. Нещо повече / макар и неотносимо към основанието/, ищецът сам в исковата си молба е квалифицирал предявените от него искове по чл.195, вр. чл.193 ЗЗД, а не по чл.12 ЗЗД – както твърди в настоящата искова молба по реда на чл.47 ЗМТА. Също така въпросът за преддоговорната отговорност не е бил поставян от него, а в писмената му защита пред арбитражния съд изрично е заявено, че „претенциите ангажират отговорността на ответника като продавач по търговска покупко – продажба, сключен на 21.10.2014г. и произтичат от факта, че продадената индивидуално определена вещ /подемна техника/ е била с недостатъци, които съществено намаляват нейната цена и нейната годност както за обикновеното така и за предвиденото в договора употребление, за които ищецът като купувач не е знаел при сключване на договора/чл.193 ЗЗД/”. По така описаните и единствено заявени претенции арбитражният състав се е произнесъл с атакуваното по реда на чл.47 ЗМТА решение, като е разгледал именно изложените от страната обстоятелства, така както е бил сезиран. Както вече бе отбелязано, предмета на спор се очертава с исковата молба и доколкото съставът се е произнесъл по заявената претенция като обстоятелства, които са били изложени и петитум, който е бил заявен, то и същият не се е произнесъл нито по нещо различно от поисканото, нито над него. Правната квалификация на претенцията е дейност на съда по приложението на закона, поради което и доводите на страната относно това, че арбитражния съд е квалифицирал по различен от поддържания пред настоящият състав от нея начин, дадено нейно твърдение, извън контекста на обстоятелствата обосноваващи иска, не води до извод, че се е произнесъл по иск различен от заявения. Формирането на решение по съдебен спор, в т.ч. и на арбитражното решение, обхваща съвкупната преценка на събраните доказателства по вътрешно убеждение и в съответствие с тяхната относимост, допустимост и надеждност,в контекста на заявените твърдения в исковата молба, водещи до очертаване на конкретна фактическа обстановка, от която следват правните изводи и съответно приложението на конкретната правна норма. Доколкото при тази дейност са налице нарушения на процесуални респ. на материалноправни норми, то и навеждането на конкретни доводи за такива нарушения / каквито са изложените от ищеца/ са относими изцяло към правилността на акта т.е. към приетото, респективно неприетото от съда, съобразно обсъдените според него релевантни факти за спора. В тази връзка и разбирането на ищеца по конкретно допуснатите нарушения от състава, изцяло изведено от защитната му теза, съставлява оплакване за неправилност на решението. Определянето на конкретни твърдяни факти като релевантни за спора– напр. обсъждането на конкретни обстоятелства, възприемането или невъзприемането на сочени доказателства, респективно становища на страната по тези факти, не обосновават друг извод, след като арбитражния съд е разгледал и формирал решение по всички спорни между страните въпроси и се е произнесъл по тях. Несъгласието с постановеният резултат от тази дейност се дефинира именно като оплакване за неправилност на решението и е ирелевантна към производството по чл.47 ЗМТА. По изложените съображения, предявеният иск е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. На основание чл.78,ал.3 ГПК на ответника по иска, следва да бъдат присъдени поисканите, направени и доказани разноски за настоящето производство в размер на 1440лв. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявеният от [фирма], [населено място] иск за отмяна на постановеното от А. съд при Българската търговско- промишлена палата/ АС при Б./ решение от 29.07.2016г. по в.а.д. №121/2013г. по описа на същия съд. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] направените в настоящето производство разноски в размер на 1440лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: