Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нарушено право на участие


5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 6

гр. София, 28.01.2011 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря С. С., като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 902 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Образувано е по подадена от Т. Б. Ч. от [населено място] молба за отмяна на влязло в сила решение № 156 от 08.05.2008г. по гр. дело № 3545/2007г. на Софийски градски съд, ІV-В въззивен състав, с което е отменено решение от 28.06.2007г. по гр. дело № 10741/2005г. на Софийски районен съд, 57 състав и Т. Б. Ч. е осъдена да плати на [фирма], [населено място] сумата 5 000 щатски долара заедно със законната лихва, считано от 22.11.2003г. до окончателното плащане, както и сумата 906,20 лв. – разноски по делото за двете инстанции.
Молителката поддържа становище, че е узнала за решението на 02.12.2009г. по повод на получено уведомление от частен съдебен изпълнител Н. И. Ковачева рег. № 789. Излага доводи, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, вследствие на което молителката е лишена от възможност да участва в производството и да упражни правото си на защита, като не е била надлежно представлявана. Твърди, че определението за призоваване на ответницата по исковата молба чрез публикация в „Държавен вестник” е неправилно, тъй като са изпратени призовки на посочения в исковата молба адрес, на който молителката и съпругът й не живеят от м. февруари 1991г., на призовката за съдебно заседание на 03.10.2006г. са вписани като дати на посещения на адреса 02.09.2006г., 10.09.2006г. и 21.09.2006г., т. е. адресът е посещаван от връчителя в продължение на 20 дни, не е отбелязано дали свидетелите знаят друг адрес на молителката, не са вписани единните граждански номера на свидетелите. Излага доводи, че ищецът е знаел адреса на ответницата по исковата молба, но недобросъвестно не го е посочил на съда. Поддържа становище, че съдът не е установил, че призовката за съдебно заседание на 03.10.2006г. не е оформена в съответствие с указанията му от съдебно заседание на 13.06.2006г. и не е положил усилия да бъде установено местожителството и настоящия адрес на ответницата. Моли влязлото в сила решение да бъде отменено.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по молбата за отмяна на решението.
Молбата за отмяна е подадена срещу влязло в сила решение в 3-месечния срок по чл. 305, т. 5 ГПК от връченото на молителката уведомление от частен съдебен изпълнител Н. И. Ковачева рег. № 789 за получаване на покана за доброволно изпълнение по изп. дело № № 20097890400352 и в нея са изложени основанията, визирани в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени инвокираните доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК намира следното:
Молбата за отмяна е неоснователна.
В исковата молба е посочен адрес на молителката и съпруга й – също ответник в първоинстанционното производство в [населено място], [улица]. По повод на върната призовка с отразяване по сведение на съседка С. М. от ет. 2, че лицата са напуснали адреса от 10 години, първоинстанционният съд е издал на ищеца удостоверение за снабдяване с друго такова от СДВР – Сектор „Български документи за самоличност”, от което да е видно какви са обявените от ответниците постоянен и настоящ адрес. Видно от депозираното по делото удостоверение, издадено на 06.03.2006г. от Сектор „Български документи за самоличност” – СДВР, постоянният и настоящият адрес на Т. Б. Ч. и Ц. Г. Ч., на който са регистрирани от 02.07.2002г., е един и същ – [населено място], [улица]. За съдебно заседание за 13.06.2006г. е изпратена призовка до ответницата по иска, която е върната в цялост с отбелязване: „Лицето търсено на горепосочените дати /24.04.2006г., 04.05.2006г., 15.05.2006г., 23.05.2006г. и 01.06.2006г./ и не е намерено”. Това обстоятелство е удостоверено с подписа на един свидетел – Р. Д. М. с адрес [улица], ет. 2. Първоинстанционният съд е приел нередовна процедура на призоваване за заседанието на 13.06.2006г. и е дал указания на връчителя, в случай, че адресатът не живее на адреса, това обстоятелство следва да бъде отбелязано върху призовката, както и че лицето не може да бъде открито в продължение на повече от един месец, като тези обстоятелства бъдат удостоверени с три имена, подпис и ЕГН на един свидетел. За съдебно заседание на 03.10.2006г. призовката до ответницата по исковата молба също е изпратена на постоянния й адрес и е върната с отбелязване „Лицето търсено на горепосочените дати /02.09.2006г., 10.09.2006г., 21.09.2006г. и 25.09.2006г./, не е намерено и не живее на адреса от 20 години”, което е удостоверено от един свидетел– Р. Д. М. от [улица], ет. 2. Върху призовката има удостоверяване от свидетел С. К. М. – съседка от същия адрес, ет. 2, че лицето е с американски паспорт. Въз основа на така оформената призовка първоинстанционният съд е определил призоваването да се извърши чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник”. Публикацията е извършена в „Държавен вестник” бр. 85/20.10.2006г., назначен е особен представител на ответницата по исковата молба адв. Б. М. П. и в съдебно заседание на 16.03.2007г. е даден ход на делото в присъствие на назначения особен представител, който е участвал и в следващото съдебно заседание на 15.05.2007г., когато е даден ход на устните състезания. Във въззивното производство ответницата по иска е призовавана чрез нейния особен представител адв. Б. П..
При тези фактически данни се налага изводът, че ответницата по предявения иск е призована в първоинстанционното съдебно производство при спазване на съдопроизводствените правила и в частност на разпоредбата на чл. 50 ГПК /отм./. За да се приложи разпоредбата на чл. 50, ал. 1 и ал. 2 ГПК /отм./, е необходимо: 1/ или при завеждане на делото постоянният адрес на ответника да е неизвестен, или в продължение на един месец ответникът да не може да бъде призован на постоянния му адрес, като това обстоятелство бъде удостоверено с подпис върху призовката поне на един свидетел; 2/ публикацията в неофициалния раздел на „Държавен вестник” да съдържа елементите на призовката по чл. 45 от ГПК /отм./; 3/ публикацията да е направена най-малко един месец преди заседанието. Призоваването чрез неофициалния адрес на „Държавен вестник” е извършено в съответствие с чл. 50 от ГПК /отм./, тъй като молителката е била с известен постоянен и настоящ адрес, на който не е могла да бъде намерена и призована, както за съдебно заседание на 13.06.2006г., така и за съдебно заседание на 03.10.2006г. Смисълът на търсенето на лицето в продължение минимум на един месец, уредено в чл. 50 ГПК /отм./, е да бъдат положени необходимите усилия призовката да бъде връчена на постоянния адрес на страната. В конкретния случай молителката твърди, че действително не е живяла на посочения в исковата молба адрес от м. февруари 1991г. При това положение извършеното върху призовките на 23.05.2006г. и 25.09.2006г. удостоверяване от свидетеля Р. Д. М., че лицето не живее на адреса, съответства на конкретните факти. След като връчителят е посетил регистрирания постоянен адрес многократно и съдът чрез справка в от СДВР – Сектор „Български документи за самоличност” се е уверил, че регистрираният постоянен и настоящ адрес са в [населено място], [улица], правилно е разпоредил призоваването да се извърши чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник”. При твърдение от молителката, че от м. февруари 1991г. не живее на адреса, посещенията на адреса от връчителя четири пъти в продължение на 20 дни за заседанието на 03.10.2006г. и респективно над един месец /пет пъти/ за заседанието на 13.06.2006г. са достатъчни, за да се приеме, че връчителят е положил необходимите усилия да връчи призовката на постоянния адрес на ответницата по иска.
Неоснователен е доводът, че призоваването е нередовно поради неотбелязване на призовките дали свидетелите знаят друг адрес на молителката и невписване на единните им граждански номера. Процесуалният закон не поставя изискване свидетелите да заявят дали им е известен друг адрес на лицето, нито да посочат единния си граждански номер. Посочването на ЕГН на свидетеля по чл. 50, ал. 1 ГПК /отм./ би било необходимо за по-пълно идентифициране на лицето, което дава сведенията, с оглед ангажиране отговорността на свидетеля, ако даде неверни данни, какъвто не е настоящия случай.
Неоснователен е и доводът, че призоваването е нередовно поради това, че ищецът е знаел адреса на ответницата по исковата молба, но недобросъвестно не го е посочил на съда. Разпоредбата на чл. 90 от Закона за гражданската регистрация задължава лицето, което подлежи на гражданска регистрация, да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес, а съгласно чл. 99, ал. 1 ЗГР всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес. След като молителката е променила постоянния и настоящия си адрес, за което обстоятелство представя писмени доказателства в настоящото производство, същата е следвало да го заяви в съответната община / район. След като не е направила това, молителката не може да извлича права от собственото си неправомерно поведение. Обстоятелствата за въвеждане на един обект в експлоатация, за извършване на строително-монтажни довършителни работи от ищеца в продадения на ответницата недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], и за завеждането на книгата на собствениците в жилищната сграда на [улица] общината след влизане в сила на въззивното решение, видно от представените в настоящото производство доказателства, не могат да обосноват извод, че молителката е живяла в този имот към момента на първоинстанционното производство. След като съдът не е имал други данни за друг постоянен или настоящ адрес, различни от регистрирания [населено място], [улица], то призоваването от регистрирания постоянен адрес и респективно чрез публикация в „Държавен вестник” е напълно законосъобразно.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че призоваването на молителката /ответница по исковата молба/ в двете съдебни производства е извършено при спазване на процесуалните правила на ГПК /отм./, поради което подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на спора разноски на молителката не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са поискани и не са налице данни, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от гореизложените съображения, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Т. Б. Ч. от [населено място] молба за отмяна на влязло в сила решение № 156 от 08.05.2008г. по гр. дело № 3545/2007г. на Софийски градски съд, ІV-В въззивен състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: