7 Р Е Ш Е Н И Е № 84 гр. София, 10 юли 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: Ружена Керанова Спас Иванчев при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора Атанас Гебрев, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 217/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. Д. Г., чрез защитника му адвокат Д. М. от САК, срещу решение № 302 от 11 декември 2017 година на Варненския апелативен съд, по внохд № 340 / 2017 година, с което е изменена в наказателно-осъдителната част и потвърдена в останалата част присъда № 29 от 29 май 2017 година, постановена по нохд № 5 / 2016 година на Окръжен съд – Разград. В жалбата са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Твърди се, че съдът не е изследвал обективно, всестранно и пълно доказателствата по делото и не е разкрил обективната истина, като е ангажирал наказателната отговорност на подс. Г. за несъставомерно деяние по нормата на закона, по която то е подведено. Наложените на подсъдимия наказания са явно несправедливи, тъй като са силно завишени и несъобразени с добрите му характеристични данни, липсата на предходни осъждания и характера на престъплението като такова, извършено по непредпазливост, а постигането на целите на наказанието не изисква в конкретния случай постановеното от съда ефективно изтърпяване на наказанието. С жалбата алтернативно се претендира отмяна на решението на въззивния съд и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда или изменяване на решението при намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода и отлагане на неговото изтърпяване при условията на чл. 66, ал. 1 от НК. В съдебното заседание пред ВКС жалбоподателят-подсъдим участва лично и със защитника си адвокат М., който представя допълнение към касационната жалба, прието по реда на чл. 351, ал. 4 от НПК, с подробни и конкретни съображения и доводи в подкрепа на ангажираните в жалбата отменителни основания. Акцентът в тях е поставен върху дейността на съда по анализа и оценката на доказателствата и по индивидуализацията на наложеното наказание и изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. В пледоарията си по съществото на делото защитникът поддържа касационната жалба при релевираните в нея отменителни основания и при доводите в тяхна подкрепа, изложени в допълнението към жалбата. Развива тезата за наличие на хипотезата на чл. 15 от НК и твърди, че идентични съображения, наведени пред предходните съдебни инстанции, са останали без надлежен и убедителен отговор. Позовава се предимно на експертни заключения по делото за спукване на предната лява гума на управлявания от подсъдимия автомобил непосредствено преди настъпване на ПТП, които, според защитата са игнорирани, за сметка на кредитиране на заключението на комплексната АТЕ. Излага подробни съображения и във връзка с оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, увеличено двойно като размер, според защитата, при несъответни на данните по делото и несъобразени със закона съображения, които са неубедителни, фактически необосновани и правно несъстоятелни. Становището на подсъдимия Г., в рамките на упражненото от него право на лична защита, е изцяло в подкрепа на казаното от защитника му и на касационната жалба. В същото съдебно заседание частните обвинители Т. С., Р. С. и Д. П. не участват лично, редовно призовани. Представляват се от повереника си адвокат Фиданка П. от САК, която изразява становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Възразява коментираното от защитника на подсъдимия двойно увеличаване на наказанието, тъй като, според повереника, увеличаването на наказанието е от три на четири години лишаване от свобода и явно е налице техническа грешка. Намира за надлежно установени релевантните по делото факти и за неоснователни доводите на защитата относно експертното обезпечаване на същите. Представя писмена защита с подробни съображения. Претендира направените пред настоящата инстанция разноски. Частните обвинители А. С. Ч., Ж. А. Ч. и А. А. Ч. не участват лично пред ВКС, редовно призовани. Представляват се от повереника си адвокат Р. Ф. от САК, надлежно упълномощена, която изразява становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на въззивното решение. Оспорва твърдението на защитата на подсъдимия относно размера на увеличеното от въззивния съд наказание. Претендира направените разноски. Представя писмена защита със съображения по възраженията в жалбата на подсъдимия. В упражненото право на реплика адвокат М. заявява, че решението, с което разполага, съдържа увеличаване на наложеното на подсъдимия Г. наказание лишаване от свобода от три години на шест години и на лишаването от право да управлява МПС – от шест години на девет години и на базата на тези обстоятелства е изградил защитата си. Моли да се приеме, ако те не са меродавни, че доводите му се отнасят към реалното увеличаване на наказанието. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Смята, че увеличаването на наказанието е от три на шест години, съответно от шест на девет години и в този си размер то е съобразено с установените по делото факти и с целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. В правото си на последна дума подсъдимият Г. моли делото да бъде върнато за ново разглеждане за извършване на ново експертно изследване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Разградският окръжен съд е признал подсъдимия В. Д. Г. за виновен в това, че на 18. 08. 2015 година, на път 3-205-ІІІ, при управление на лек автомобил „Л. Л.”, [рег. номер МПС], в посока от [населено място] към [населено място], в нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 8, ал. 1 и чл. 21 от ЗДП, на чл. 67, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ППЗДП, по непредпазливост е причинил смъртта на Д. Р. С. от [населено място] и на А. М. Ч. от [населено място], както и леки телесни повреди на А. С. Ч., Ц. В. И. и Т. И. С., изразяващи се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, пр. 2 във вр. ал. 3, б. „б”, пр. 1 във вр. ал. 1, б. „в” от НК и при условията на чл. 54 от НК, го е осъдил на три години лишаване от свобода при първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл. 343г от НК е наложил на подсъдимия Г. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест години. Оправдан е по повдигнатото му обвинение да е извършил престъплението при допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 15, чл. 20, чл. 42 и чл. 43 от ЗДП и на чл. 75 и чл. 88 от ППЗДП. Присъдил е в полза на държавата и в полза на частните обвинители направените по делото разноски, като ги е възложил в тежест на подсъдимия Г.. Присъдата е атакувана пред Апелативния съд – Варна с протест на прокурор при ОП – Разград в частта относно оправдаването на подсъдимия и относно наложеното му наказание, с жалби на частните обвинители и с жалба на подс. Г.. Въззивният съд е извършил проверка в рамките на приетото за установено от първоинстанционния съд, не е провеждал съдебно следствие и е постановил решение, с което е изменил присъдата само в наказателно-осъдителната й част, като: - приел е правна квалификация на деянието по чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „б”, пр. 1 във вр. ал. 1 във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вкл. за допуснато нарушение по чл. 68, ал. 1 от ППЗДП, - оправдал е подсъдимия по първоначалното обвинение по чл. 343, ал. 4, пр. 2 от НК и за допуснати нарушения на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 21 от ЗДП и чл. 73, ал. 1 и чл. 90, т. 4 от ППЗДП и - увеличил е наложените наказания лишаване от свобода от 3 (три) на 6 (шест) години и лишаване от право да управлява МПС от 6 (шест) на 9 (седем) години. Потвърдил е присъдата в останалата й част. Присъдил е в полза на частните обвинители направените пред въззивния съд разноски, като е осъдил подсъдимия за заплащането им. ВКС констатира, че възможността да упражни правомощията си и да извърши проверка по подадената касационна жалба е препятствана от допуснато от въззивния съд нарушение, касаещо съдържанието на атакувания съдебен акт и изразяващо се в следното: Както вече бе посочено, в изменителната част на решението е постановено увеличаване на размера на наложеното на подс. Г. наказание - „…лишаване от свобода от 3 (три) на 6 (шест) години и лишаване от право да управлява МПС от 6 (шест) на 9 (седем) години;”. Така е отразено изменяването на първоинстанционния съдебен акт в диспозитива на решението. В мотивите на л. 14 е посочено цифром и словом, че наказанието се увеличава съответно на 6 (шест) години лишаване от свобода и на 9 (девет) години лишаване от право да управлява МПС. Ако изложеното дотук би дало основание да се извежда и тълкува волята на съда и отбелязаното несъответствие в диспозитива да се преценява на плоскостта на допусната техническа грешка (при липсата обаче на такова понятие в процесуалния закон и правната доктрина), то последващото развитие на процеса и съдържанието на изготвените по делото и постъпилите процесуални документи не позволяват това. Решението е изготвено по реда на чл. 340, ал. 1 от НПК и изготвянето му е съобщено писмено на страните с надлежни съобщения, съдържащи информация за неговото съдържание и придружени с препис от самото решение. Последното обстоятелство изрично е отбелязано в долната част на съобщенията за всяка от страните (л. 135 – л. 149 от въззивното дело), като такова отбелязване липсва само по отношение на защитника и на поверениците. В съобщенията подробно е описан резултатът от въззивната проверка, като е възпроизведен диспозитивът на решението, както бе цитиран и по-горе в настоящето решение – променената правна квалификация, частичното оправдаване на подсъдимия за отделни нарушения по ЗДП и ППЗДП и променените параметри на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС. Като размер на наказанията, определени с решението на въззивния съд, се съобщават: „… лишаване от свобода от 3 (три) на 4 (четири) години и лишаване от право да управлява МПС от 6 (шест) на 7 (седем) години;”. Несъответствието с диспозитива на присъдата относно размера на увеличеното наказание е очевиден. В резултат на това отразяване в изпратените до страните съобщения, в подадената касационна жалба наказанието лишаване от свобода е коментирано именно като такова в размер на 4 (четири) години. В този смисъл е и становището на повереника на частните обвинители в пледоариите по съществото на делото, както вече бе описано. Едва след получаването на препис от решението на въззивния съд (по заявление от защитника на подсъдимия до ВКС от 26. 03. 2018 година, приложено по делото), в представеното в съдебното заседание на 28. 03. 2018 година допълнение към касационната жалба се обсъжда „двойно увеличено” наказание от шест години лишаване от свобода и девет години лишаване от право да управлява МПС. След проведеното пред ВКС заседание по делото е постъпила писмена молба от подс. Г., с вх. № 3437 / 03. 04. 2018 година, заедно с приложени към нея две копия от съдебни решения на въззивния съд, с идентични номер и дата, но с различно съдържание относно определеното наказание – 4 (четири) години лишаване от свобода и 7 (седем) години лишаване от право да управлява МПС в едното и 6 (шест) години лишаване от свобода и 9 (девет) години лишаване от право да управлява МПС – в другото, като с думи обаче срокът на лишаване от право в последното копие е отразен като „(седем)”, както вече бе посочено. При опит служебно да бъде намерено решението по делото и проверено как то е обявено в информационната система на Варненския апелативен съд (чрез електронния сайт на съда и чрез ЦУБИПСА), решението не бе намерено. При така установените данни по делото ВКС намира, че при изготвянето, съобщаването и обявяването на атакуваното съдебно решение са допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в противоречивост на съдържанието на съдебния акт и неясна воля на съда за постановеното от него относно параметрите и тежестта на ангажираната наказателна отговорност на подсъдимия Г. и пораждащи основателни съмнения за действителните съображения и формираните от съда изводи в тази насока. Констатираният порок на съдебния акт не само не позволява извършването на надлежен инстанционен контрол, но и ограничава правата на страните в процеса да разберат точно, ясно и безпротиворечиво каква е волята на съда и да съобразят процесуалното си поведение с нея. Посоченото нарушение на процесуалните правила винаги е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК и може да бъде отстранено единствено чрез отмяната на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото следва да бъдат съобразени всички доводи, изложени и пред настоящата инстанция, чието обсъждане сега се явява невъзможно, а и безпредметно, предвид изхода от делото и основанието за това. При изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 във вр. ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 302 от 11 декември 2017 година на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 340 / 2017 година. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.