4 Р Е Ш Е Н И Е № 179 гр. София, 26.05.2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева 2. Велислав Павков при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 7263 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение от 08.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 7925/2012 г. от ІV-д състав на Софийски градски съд. Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмен отговор. Касационното обжалване е допуснато с определение №173/05.02.2014 г. на състава на ВКС. Материалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е относно началото на срока по чл.345, ал.1 КТ, в смисъл, дали този срок започва да тече от датата на уведомлението на съда за възстановяването на работа на работника в случаите, в които работникът или служителят е узнал за решението в един предходен момент. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното: В случаите, когато от доказателствата по делото е установено по несъмнен начин, че работникът е узнал за решението, то независимо дали е получил в последващ момент нарочното уведомление на съда за възстановяването му на работа, срокът по чл.345, ал.1 КТ, съобразно правилото на чл.8 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения, тече от момента на узнаването. В този смисъл е налице задължителна съдебна практика, обективирана в решение №440/10.06.2010 г., постановено по гр.д.№ 537/2009 г. от ВКС, ІV гр.отд., цитирано от касатора, както и в решение № 361/21.12.2012 г., по гр.д.№ 105/2012 г., ІІІ гр.отд. на ВКС също постановено по реда на чл.290 ГПК и предвид дадените тълкувания с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, представляващи задължителна съдебна практика. Това разрешение на правния въпрос се споделя и от настоящия състав на ВКС. По касационната жалба, състава на ВКС приема следното: При иск с правно основание чл.225, ал.3 КТ, следва да са налице кумулативно дадените в закона предпоставки – работникът да е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност с влязло в сила решение, да се е явил в предприятието за да започне работа в срока по чл.345, ал.1 КТ, както и да не е бил допуснат от работодателя да изпълнява работата, на която е възстановен. Решението, с което ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност е влязло в сила на 25.07.2005 г., като препис от решението и изпълнителен лист за присъдените суми с това решение, ищцата е получила на 27.09.2005 г., а е подала молба за удостоверение за възстановяване на работа по смисъла на чл.345 КТ на 06.02.2008 г. и го е получила на 11.02.2008 г. С обжалваното решение, въззивния съд е приел, че от последната дата тече и четиринадесетдневния срок по чл.345, ал.1 КТ, независимо от узнаването за решението значително по-рано, оттам е направил и изводи за основателност на предявения иск с правно основание чл.225, ал.3 КТ. Този извод на съда е неправилен, оттам е направен и неправилен извод относно основателността на предявения иск. С оглед отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, независимо дали е получил в последващ момент нарочното уведомление на съда за възстановяването му на работа, срокът по чл.345, ал.1 КТ, съобразно правилото на чл.8 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения, тече от момента на узнаването за съдебното решение от страна на работника или служителя. В случая, срокът за явяване на работа на служителя е започнал да тече на 27.09.2005 г. и е изтекъл на 13.10.2005 г. /вторник – работен ден/. Като не се е явил на работа в законовия срок, работникът не може да претендира обезщетение за недопускане до работа на основание чл.225, ал.3 КТ основателно, тъй като липсва едно от кумулативно дадените предпоставки за основателността на този иск. Като е приел обратното, въззивния съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени, като доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия по делото, следва да се постанови ново съдебно решение, с което се отхвърли предявения иск с правно основание чл.225, ал.3 КТ. В полза на касатора в производството следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно за иска с правно основание чл.225, ал.3 КТ за първата инстанция /от общо заплатено 800 лева адв. възнаграждение/, изцяло за въззивното производство, тъй като пред въззивен съд е обжалвано решението на първата инстанция само в частта, с която е уважен иска с правно основание чл.225, ал.3 КТ в размер на 429 лева, както за касационното производство, в размер на 80 лева или общо 509 лева. Решението в частта, с която съдът се е произнесъл по отношение на предявените субективно съединени искове против Л. А. С. е влязло в сила, тъй като липсва жалба от последния, а ответниците по иска с правно основание чл.225, ал.3 КТ не са необходими другари. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 08.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 7925/2012 г. от ІV-д състав на Софийски градски съд в обжалваната част, с която [фирма] е осъдено да заплати на Е. Х. Г. сумата 991,80 лева, представляващи обезщетение по чл.225, ал.3 КТ за периода 20.02.2008 г. до 22.07.2008 г. и държавна такса в размер на 50 лева за този иск, като вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Х. Г. от [населено място], съдебен адрес [улица], вх., ап., партер, адв. И. против [фирма] с адрес [населено място], [улица] иск за сумата 991,80 лева, представляващи обезщетение по чл.225, ал.3 КТ за периода 20.02.2008 г. до 22.07.2008 г., като неоснователен. ОСЪЖДА Е. Х. Г. от [населено място], съдебен адрес [улица], вх., ап., адв. И. да заплати на [фирма] с адрес [населено място], [улица] сумата 509 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. с чл.81 ГПК. В останалата част, решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.