Р Е Ш Е Н И Е № 24 гр. София, 28.02.2018 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретар ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и с участието на прокурор МАРИЯ МИХАЙЛОВА разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 1031/2017 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.1 от НПК по жалби на подсъдимите Х. Н. Д. и Г. Н. К. срещу решение № 106 от 01.08.2017 година по ВНОХД № 103/2017 г. по описа на Бургаския апелативен съд, наказателно отделение. В касационните жалби и на двамата подсъдими е релевирано касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, като към ВКС е отправено искане за изменение на въззивното решение и намаляване размера на наложените им наказания „лишаване от свобода“ до размер, равен на минималния на предвидената в закона санкция за извършеното от тях престъпление. В съдебното заседание пред ВКС подсъдимият Х. Д., редовно призован, не се явява. Явява се адв.Б. Т., посочена от САК за негов служебен защитник и същата бе назначена в това качество от ВКС на основание чл.94 ал.1 т.6 и т.9 от НПК. Адв.Т. поддържа депозираната от подсъдимия Д. жалба по съображенията, изложени в нея и отправя същото искане. Подсъдимият Г. К., редовно призован, се явява лично. Не се явява служебно назначеният му защитник – адв.Д. В.. Вместо това се явява адв.Г. П., посочен от САК за негов служебен защитник. Същият бе назначен в това качество от ВКС на основание чл.94 ал.1 т.6 и т.9 от НПК. Адв.П., както и подсъдимият К. поддържат депозираната от последния жалба по съображенията, изложени в нея и отправят същото искане Представителят на ВКП намира жалбата на подсъдимия за неоснователна, а решението на САС за законосъобразно и справедливо, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 18 от 26.01.2017 г., постановена по НОХД № 1293/2016 г. Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия Х. Н. Д. за виновен в това, че на 12.10.2016 г. около 22.20 ч. в [населено място], на [улица], при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с Г. Н. К. отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 600.00 /шестстотин/ лева от владението на Г. Г. В. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и „б“ и чл.58а ал.1 от НК го осъдил на 6 /шест/ години и 8 /осем/ месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, като на основание чл.59 ал.1 от НК е зачел времето, през което същият е бил задържан под стража, считано от 13.10.2016 г. Със същата присъда Бургаският окръжен съд е признал за виновен и подсъдимия Г. Н. К. в това, че на 12.10.2016 г. около 22.20 ч. в [населено място], на [улица], при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с Х. Н. Д. отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 600.00 /шестстотин/ лева от владението на Г. Г. В. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и „б“ и чл.58а ал.1 от НК го осъдил на 6 /шест/ години и 8 /осем/ месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, като на основание чл.59 ал.1 от НК е зачел времето, през което същият е бил задържан под стража, считано от 13.10.2016 г. С присъдата си ОС – гр. Бургас осъдил подсъдимите Х. Н. Д. и Г. Н. К. солидарно да заплатят на Г. Г. В. сумата от 83 /осемдесет и три/ лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 12.10.2016 г. до окончателното й изплащане. БОС се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимите Д. и К., включително тези, направени от частния обвинител и граждански ищец за адвокатско възнаграждение, както и дължимата държавна такса върху уважения граждански иск. По жалба от защитника на подсъдимия Г. К. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 103/2017 г. по описа на Бургаския апелативен съд. В рамките на образуваното въззивно производство към жалбата на подсъдимия К. се присъединил и подсъдимият Д., който заедно със защитника си развил същото оплакване – за явна несправедливост на наложеното му наказание. С решение № 106 от 01.08.2017 г. въззивният съд изменил присъдата на БОС, като я отменил в частта, с която бил определен видът затворническо заведение, в което подсъдимите да изтърпят наложеното им наказание „лишаване от свобода“. В останалата част първоинстанционната присъда била потвърдена. Касационните жалби на подсъдимите Д. и К. са допустими – подадени са от процесуално легитимирани страни по чл.349 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253 т.2 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.1 от НПК. Разгледани по същество, касационните жалби и на двамата подсъдими са неоснователни. Основните възражения, съдържащи се в жалбите на двамата подсъдими, поддържани и от служебно назначените им защитници касаят размера на наложеното им наказание „лишаване от свобода“, което е преценено като несъразмерно тежко и явно несправедливо. Защитникът на подсъдимия Д. – адв.Т. твърди, че и първата и въззивната инстанции не са отчели неговото активно съдействие още от самото начало на досъдебното производство за разкриване на обективната истина. Направените от този подсъдим пълни самопризнания и върнатата на пострадалия сума са допринесли за изясняване фактологията на събитието, което следвало да бъде отчетено при определяне на наказанието му за извършеното престъпление. В този смисъл адв.Т. моли наказанието на подсъдимия Д. да бъде определено в размер, равен на минимума на предвидената в закона санкция за престъплението по чл.199 ал.1 от НК, след което да бъде редуцирано по правилата на чл.58а от НК. На свой ред адв.П. – служебно назначен защитник на подсъдимия К. сочи, че неговото наказание е определено при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства, независимо че единственото такова е обремененото му съдебно минало. В същото време останалите обстоятелства като направеното самопризнание, младата възраст, ниската култура и грамотност на подсъдимия Г. К., които имат характер на смекчаващи отговорността му обстоятелства не са били отчетени от решаващите съдебни инстанции. Нещо повече, за да не бъде отчетено самопризнанието като смекчаващо отговорността обстоятелство, подсъдимият бил упрекнат, че не го е направил още в хода на досъдебното производство и така е затруднил разследващите органи. С това и първоинстанционният и въззивният съд са противопоставили основното право на подсъдимия по чл.55 от НПК да не дава обяснения (без това да се цени в негова вреда) на правото му да получи справедливо наказание. За да прецени основателността на тези оплаквания, настоящият съдебен състав внимателно обсъди аргументите на Бургаския апелативен съд, отнасящи се към индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимите Д. и К.. Осъществявайки касационната проверка на атакувания съдебен акт в тази му част, ВКС намери, че въззивната инстанция е направила задълбочено изследване на всички обстоятелства, имащи отношение към определянето на законосъобразни и справедливи наказания на жалбоподателите и е стигнала до верния извод за това, че по отношение и на двамата подсъдими те следва да бъдат отмерени при баланс на отегчаващите и смекчаващите отговорността им обстоятелства в средния размер на предвидената в закона санкция за престъплението по чл.199 ал.1 от НК, който е 10 /десет/ години „лишаване от свобода“. Липсата на трудова ангажираност и отсъствието на доказателства за притежаване на движимо или недвижимо имущество от подсъдимите Д. и К., БАС е отчел като основание за неналагане на факултативно предвидената санкция „конфискация“ до ½ от имуществото на виновните. В решението си БАС изчерпателно и коректно е изследвал смекчаващите отговорността обстоятелства на подсъдимия Д. – направеното признание на досъдебното производство, разкаянието и съжалението за стореното, изразени пред съда. Наред с това като отегчаващи отговорността му обстоятелства е съобразил високата степен на обществена опасност на деянието и неговата лична, свързана с предходните му осъждания и налаганите до момента наказания, извън тези, определящи правната квалификация на настоящото престъпление като такова, извършено в условията на опасен рецидив, причинената на пострадалия В. лека телесна повреда и предварителното набавяне на средства за извършване на престъплението (иззетите и приложени по делото нож и маска за главата). Въз основа на анализа на коректно установените смекчаващи и отегчаващи отговорността на този подсъдим обстоятелства, АС–гр. Бургас с решението си обосновано е приел, че смекчаващите я такива нямат тази относителна тежест, която се претендира от защитата. Самопризнанието на досъдебното производство е било продиктувано от желанието за облекчаване на положението му предвид обстоятелството, че престъплението, както и той като негов извършител били разкрити. Последвалото признание на фактите по обвинителния акт, направено от подсъдимия Д., е свързано с прилагане на диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК и очаквания по-благоприятен изход на делото за него съобразно разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК. Единственото смекчаващо отговорността му обстоятелство в допълнение към признанието на фактите е изразеното съжаление за извършеното. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че законосъобразно и в съответствие с процедурата, по която се е развило наказателното производство (Глава XXVII от НПК), наказанието спрямо подсъдимия Д. е определено по правилата на чл.58а ал.1 от НПК и е в размер, осигуряващ постигане целите на наказателната репресия по смисъла на чл.36 от НК, поради което допълнително намаляване на същото не би било в съответствие с нуждите на специалната и генералната превенции. В този смисъл касационната инстанция намира, че определеното по вид, размер и начин на изтърпяване наказание 6 /шест/ години и 8 /осем/ месеца „лишаване от свобода“ не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 от НПК, поради което жалбата на подсъдимия Д. следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Такова е становището на ВКС и по отношение жалбата на подсъдимия Г. К.. Съвкупността от обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на неговата наказателна отговорност също е била прецизно изследвана от първата и въззивната съдебни инстанции, изводите на които изцяло се споделят и от касационния съд. Високата степен на обществена опасност на деянието, високата степен на лична обществена опасност на жалбоподателя, на която сочат множеството му осъждания, извън обуславящите квалификацията на настоящото деяние като „опасен рецидив“ и причинената на пострадалия В. лека телесна повреда, съотнесени към младата му възраст и изразените съжаление и разкаяние за стореното са дали основание на решаващите съдебни инстанции да отмерят наказанието му при баланс на смекчаващите и отегчаващи наказателната му отговорност обстоятелства. В тази връзка настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че правото на подсъдимият К. да не дава обяснения, както и това сам да прецени кога да прави признания – още на досъдебното производство или в съдебната фаза, не е било ценено от решаващите съдебни органи като отегчаващо отговорността му обстоятелство, което да е довело до налагане на по-високо наказание. Неговото процесуално поведение, свързано с признаване на фактите е било обсъдено единствено от гледна точка желанието му за разглеждане на делото по диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК и очаквания по-благоприятен изход на делото за него съобразно разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК. В този смисъл законосъобразно и напълно споделено от касационната инстанция е становището на проверявания съд за това, че липсата на друга мотивация за самопризнание извън посочената изключва възможността за обсъждането му повторно и като смекчаващо отговорността на този подсъдим обстоятелство. Доколкото единствените смекчаващи отговорността на подсъдимия К. обстоятелства в допълнение към признанието на фактите са младата му възраст и изразеното съжаление за извършеното, настоящият състав на ВКС намира, че законосъобразно и в съответствие с процедурата, по която се е развило наказателното производство (Глава XXVII от НПК), наказанието спрямо него е определено по правилата на чл.58а ал.1 от НПК и е в размер, осигуряващ постигане целите на наказателната репресия по смисъла на чл.36 от НК. Индивидуализираното по вид, размер и начин на изтърпяване наказание – 6 /шест/ години и 8 /осем/ месеца „лишаване от свобода“ не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 от НПК, поради което допълнително намаляване на същото не би било в съответствие с нуждите на специалната и генералната превенции. Ето защо жалбата на подсъдимия К. е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложените аргументи и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 106 от 01.08.2017 г., постановено по ВНОХД № 103/2017 г. по описа на Бургаския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.