Р Е Ш Е Н И Е № 181 гр. София, 11 юни 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на втори април две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Красимир Шекерджиев при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Антони Лаков, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 486/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. Д. Л., чрез защитника му адвокат Б. Б. от Софийската адвокатска колегия, срещу решение № 437 от 09 януари 2012 година на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 592/2011 година, с което е потвърдена изцяло присъда от 05 май 2011 година на Софийския градски съд, по нохд № 2987/2010 година, НО, 9-ти състав. В изготвената от защитника на подсъдимия касационна жалба са заявени всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, със съответни доводи в тяхна подкрепа. Оспорено е като цяло осъждането на Л. по повдигнатото му обвинение, като се твърди, че по делото липсва надлежна доказателствена основа за фактическите изводи на съда и това е довело до неправилно приложение на закона и до постановяване на една несправедлива присъда. Основното, оправено до ВКС искане, е за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий, а алтернативното – за изменяването му в частта по чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, при правилно определяне на съвкупностите от престъпления и общото наказание за тях в най-благоприятния за подсъдимия вариант, което основният съд не е сторил и въззивният съд е потвърдил. В съдебно заседание пред ВКС жалбоподателят-подсъдим Б. Л. участва лично. Поддържа касационната жалба при релевираните в нея отменителни основания с доводи в тяхна подкрепа и отправените до съда искания. В предоставения от съда срок не са постъпили писмени бележки от защитника на подсъдимия адв. Б.. Частният обвинител и граждански ищец Й. И. Й. и повереникът й адв. Х. от САК, редовно призовани, не участват лично пред ВКС. Не са представили писмено становище по касационната жалба на подсъдимия. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на атакувания въззивен съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди становищата и доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С присъдата на първоинстанционния съд, потвърдена изцяло при въззивната й проверка, е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Б. Д. Л. за това, че на 06. 06. 2007 година, в [населено място], в[жк], е отнел чужди движими вещи на обща стойност 17284.65 лева – големи размери, от владението на Й. И. Й., с намерение противозаконно да ги присвои, като за това е употребил сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 198, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на пет години лишаване от свобода. Оправдан е за отнемане по описания начин на документи и парфюм без стойност. На основание чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е определил за подсъдимия Л. общо наказание от пет години лишаване от свобода за съвкупността от престъпления по настоящето дело и по нохд № 4091/2009 година на СРС, което наказание да бъде изтърпяно от него при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор от закрит тип. При условията на чл. 25, ал. 2 от НК и чл. 59, ал. 1 от НК съдът надлежно е приспаднал и зачел изтърпяното наказание по предходното осъждане и задържането на подсъдимия по настоящето производство. Приетата за съвместно разглеждане претенция на пострадалата Й. за обезщетяване на причинени й с престъплението неимуществени вреди е уважена до размера на сумата от 1000 (хиляда) лева и е отхвърлена до пълния й размер от 5000 лева. Постановено е надлежно разпореждане с вещественото доказателство по делото и са присъдени направените разноски и дължими такси в полза на държавата, като са възложени в тежест на подсъдимия Л.. Жалбата на подсъдимия Л. е частично основателна. ВКС намира за необходимо да отбележи, че заявените в жалбата касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК всъщност се подкрепят с доводи, относими към обосноваността на фактическите констатации на предходните съдебни инстанции, която е извън предмета на касационния контрол. Жалбата съдържа недоволството на подсъдимия Л. от оценката на доказателствените източници, в т. ч. гласните (показанията на свидетелите Й., К.), поради което той пледира за недоказаност на обвинението по смисъла на чл. 303 от НПК. Възразява формирането на фактическите изводи на съдилищата относно главния факт на процеса – извършеното деяние и участието на подсъдимия в него, и оценката на доказателствата по делото, за да бъдат направени тези изводи. Принципно положение е, че мотивите към постановения съдебен акт следва да обективират вътрешното убеждение на съда и когато мотивите към присъдата са аналитични и убедителни, какъвто е настоящият случай, и това позволява на страните и на контролните инстанции да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение, въззивният съд не е длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото. Проверката, извършена по делото от третата инстанция констатира, че в процесуалната дейност на съда по установяване на обстоятелствата от предмета на доказване, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла, вложен в чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. Акцентите в касационната жалба са поставени освен върху оценката за достоверност на показанията на пострадалата Й., каквато съдилищата са направили, така и върху процесуалната годност и достоверността на резултатите от извършеното в досъдебното производство разпознаване на лица. Известно е, че въпросите за годността на доказателствените източници следва да бъдат решени преди тези за тяхната достоверност. При извършената проверка ВКС намери доводите за процесуална незаконосъобразност на проведеното разпознаване за несъстоятелни и лишени от фактическа основа и правна обосновка. Не намират опора в данните по делото твърденията за възможно манипулиране на това процесуално-следствено действие. В тази насока са изложени подробни съображения на л. 6 от въззивното решение, които няма причини да не бъдат споделени. Установено е по делото как е инициирано разпознаването (след насочване на разследващите към подсъдимия от пострадалата), по какъв начин са привлечени като поемни лица свидетелите Р. и Т. (протокол от съдебно заседание от 17. 11. 2010 година, л. 118 и протокол от 13. 12. 2010 година, л. 172 от съдебното дело), по какъв начин е организирано провеждането на разпознаване след предварителния разпит на пострадалата Й. и са номерирани участващите в разпознаването лица, как и по какви белези пострадалата е разпознала и посочила подсъдимия като извършител и пр. Установените в тази връзка факти сочат на стриктно спазване на изискванията на чл. 170-171 от НПК за надлежно провеждане на процесуално-следственото действие и не пораждат съмнения относно обективността при провеждането му. Същото не се опорочава и от липсата на защитник на подсъдимия към този момент, доколкото той все още не е имал качеството на обвиняем. По-същественото в случая обаче е това, че липсата на защитник при провеждането му не е повлияло на законосъобразното му извършване и обективното отразяване на резултатите от него. Основание за такъв извод дават фактите, установени от посочените по-горе гласни доказателствени източници. На последно място следва да се отбележи, че възражение за липсата на защитник не е направено от страна на подсъдимия към онзи момент (протокол на л. 50 от сл. д.). На следващо място, възраженията в касационната жалба касаят процесуалната годност и оценката за достоверност на показанията на свид. Й.. В отговор на идентични оплаквания пред въззивната инстанция, в решението на въззивния съд са изложени подробни съображения (л. 7-8 от решението), които настоящият състав няма причини да не сподели. Цялото процесуално поведение на пострадалата Й., при отчитане от съда на спецификите на това й именно качество, дава основание за извод за нейната добросъвестност и обективност. Съобщеното от нея за външността и характерните белези на извършителя, съобразено и с начина на идентифицирането на подсъдимия при проведеното разпознаване, не разкрива съществената противоречивост, заявена от защитата на подсъдимия в жалбата му. Всъщност, единственото различие при описание на външността му касае заявените от свидетелката конкретни параметри на ръста на извършителя, различаващи се с 5 см., като в останалата си част съобщеното от нея в последователните разпити е напълно идентично (разпити на 27. 07. 2007 година и на 02. 10. 2007 година, съдебен разпит на 13. 12. 2010 година, л. 152). Подобно дефиниране на човешки ръст обаче е въпрос на индивидуални възможности и само на тази основа не биха могли да се правят изводи за недобросъвестност на свидетелката и недостоверност на нейните показания, както правилно са приели предходните съдебни инстанции, оценявайки същите съобразно останалата доказателствена съвкупност и констатирайки тяхната вътрешна безпротиворечивост (л. 8-9 от решението на въззивния съд). С оглед изложеното, настоящият състав намира за лишено от фактическа и законова опора твърдението на подсъдимия Л. и неговата защита за липса на надлежна доказателствена основа за фактическите изводи на предходните съдебни инстанции. По делото са събрани всички възможни и необходими за установяване на обективната истина доказателства и те са обсъдени задълбочено, всестранно, обективно и точно от съда, който е изложил конкретни съображения за кредитирането им, като така е обосновал изводите си по основния спорен въпрос по делото – този за авторството на деянието. Спазването на правилата е гаранция за формалната и логическа правилност на вътрешното съдийско убеждение и поради това недопустимо се иска от жалбоподателя то да бъде ревизирано от ВКС. В рамките на надлежно установените фактическите положения, материалният закон е приложен правилно. Съответствието между фактите и правната им оценка обуславя законосъобразността на съдебния акт. При индивидуализиране на наложеното на подсъдимия Л. наказание са съобразени всички обстоятелства по чл. 54 от НК, като то е определено при предвидения в закона минимум. Правилно констатирания превес на смекчаващи отговорността му обстоятелства обаче не може да бъде ценен като наличие на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността му такива и да обоснове приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК. Така определено, наказанието не разкрива характеристиките на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Направеното в касационната жалба алтернативно искане за изменяване на решението на въззивния съд в частта му по приложението на чл. 25 от НК и формирането по друг, по-благоприятен за подсъдимия начин на съвкупността от престъпления, за които той е осъден, е основателно. Съдилищата правилно са приели, че настоящето престъпление е извършено преди подсъдимият да е бил осъден с влязла в законна сила присъда за което и да е от останалите две престъпления – по нохд № 912/2009 година на РРС и нохд № 4091/2009 година на СРС. Престъпленията по тези две дела не се намират помежду си в отношение на съвкупност, а в отношение на рецидив, защото деянието по последното е извършено (на 26. 08. 2009 година) след влизане в сила на присъдата по първото (на 10. 04. 2009 година) и в три годишния изпитателен срок на наложеното с нея наказание, поради което то е приведено в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК. Престъплението по настоящето производство обаче е извършено в съвкупност с всяко от престъпленията по другите две дела и би могло да формира съвкупност с което и да е от тях. При това положение стои въпросът за по-благоприятния за подсъдимия вариант на формиране на съвкупността. С оглед наложените наказания, общо определеното наказание и приспадането на изтърпяното наказание по чл. 25, ал. 2 от НК, такъв в конкретния случай се явява вариантът на определяне на общо наказание по настоящето дело и по нохд № 912/2009 година. При положение, че и двете предходни наказания са изтърпяни изцяло, каквито са данните по делото, по-благоприятно за подсъдимия е приспадането на наказанието от седем месеца лишаване от свобода по нохд № 912/2009 година, отколкото това по нохд № 4091/2009 година, което е шест месеца лишаване от свобода. ВКС намира, че атакуваното решение следва да бъде изменено в този смисъл, доколкото касационната проверка се развива по жалба на подсъдимия и изменението е в негова полза. При касационната проверка не бяха установени нарушения, за които е допустима служебна намеса, каквито са абсолютните нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 2 – т. 4 от НПК и нарушенията на закона, накърняващи съществено интересите на подсъдимия. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 437 от 09 януари 2012 година на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 592/2011 година, в частта му, с което е потвърдена присъда от 05 май 2011 година на Софийския градски съд, НО, 9-ти състав, по нохд № 2987/2010 година, по чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, като о п р е д е л я на подсъдимия Б. Д. Л. общо наказание от пет години лишаване от свобода по настоящето дело и по нохд № 912/2009 година на Русенския районен съд и на основание чл. 25, ал. 2 от НК приспада изтърпяното изцяло наказание от седем месеца лишаване от свобода по нохд № 912/2009 г. на РРС. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.