2 Р Е Ш Е Н И Е № 19 София, 05.02. 2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря РАЙНА СТОИМЕНОВА изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 1680/2020 година Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 724/10.02.2020 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /накратко „КПКОНПИ“/ срещу въззивно решение № 4/07.01.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 268/2019 г. по описа на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 176/25.04.2019 г., постановено по гр. д. № 571/2017 г. по описа на Великотърновския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от КПКОНПИ обективно съединени искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./, както следва: 1./ против Г. Й. Г. за отнемане в полза на държавата на подробно описано в решението имущество на обща стойност 19 400 лева; 2./ против Й. Г. Г. и Г. Г. Г. за отнемане в полза на държавата на подробно описано в решението имущество на обща стойност 11 824 лева; 3/ против Г. Г. Г. за отнемане в полза на държавата на подробно описано в решението имущество на обща стойност 19 448.23 лева; 4./ против Й. Г. Г. за отнемане в полза на държавата на подробно описано в решението имущество на обща стойност 395.56 лева. С определението по чл.288 ГПК № 715 от 28 октомври 2020 г., производството по делото е прекратено в частта на касационната жалба, насочена против въззивното решение в частта на произнасянето по претенцията на КПКОНПИ против Й. Г. Г. за отнемане в полза на държавата на подробно описано в решението имущество на обща стойност 395.56 лева. В тази част въззивното решение е влязло в сила. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване на претенциите. В открито съдебно заседание касаторът се представлява от гл.инспектор Д. Д., която поддържа жалбата и претендира разноски. Ответниците по касационната жалба – Г. Й. Г., Й. Г. Г. и Г. Г. Г., не вземат становище в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Не изпращат представител в откритото съдебно заседание. Касационното обжалване на въззивното решение в останалата му част е допуснато с определение № 715 от 28 октомври 2020 г. по настоящото дело, за да се провери нарушена ли е практиката на ВКС по обобщения от съда въпрос относно това как следва да се определят обичайните разходи за издръжка на проверяваното лице и неговото семейство и за разпределението на доказателствената тежест в процеса. Основанието за допускане на касационното обжалване е намерено в разрешенията, дадени от ВКС в решение № 147 от 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на ВКС, IV г.о. В сочената съдебна практика, прилагана и в съдебните актове както на други съдебни състави, така и на настоящия съдебен състав, се възприема разбирането, че стойността на имуществото, за което е направено искане за отнемане, е от значение едновременно за преценката дали то е на значителна стойност и за съпоставката на доходите на проверяваното лице с изразходваните средства за придобиването на това имущество. За разлика от преценката дали имуществото е на значителна стойност по смисъла на закона, която се формира от сборната цена на цялото имущество към момента на проверката, преценката дали то е придобито със средства от законен източник се извършва на база действителната му придобивна стойност при изследване начина и момента на придобиването. Тази стойност се изследва поотделно за всяко конкретно имущество и се съпоставя с възможностите на лицето към този момент да го придобие със средства от законен източник, т.е. трябва да се установи размера на приходите му след приспадане на съответните разходи по времето на придобиване на конкретния актив. Възможността да се формира предположение, че придобитото е свързано с престъпна дейност е изключена тогава, когато е установено поотделно за всяко имущество, че към релевантния момент лицето е разполагало със средства от законен източник, а не когато съпоставката между приходи и разходи се базира на сумарни изчисления за доходите на лицето общо за целия проверяван период. При оценката на обичайните за домакинството на проверяваното лице разходи, трябва да се анализира действителния му начин на живот и личен стандарт, а не като база да се прилага направо средния разход по данни на НСИ. Такъв унифициран подход прави невъзможно установяването на конкретния размер разходи за всяко лице и домакинство. Когато ответникът, за да обоснове законен източник на средства за придобиване на имуществата, се позовава на факт, че семейството е живяло зад граница при много под средния стандарт на живот, съдът следва да събере доказателства относно разполагаемите доходи и способите за придобиването на средствата от тези лица, в това число получавани социални помощи в съответната държава, и действителният им начин на живот и личен старнадарт. При преценка на разполагаемите им доходи, съдът следва да съобразява и разходите на лицата, направени преди и към датата на предоставянето на средствата, като в някои случаи това може да наложи и назначаване на съдебно-икономическа експертиза. В сочената съдебна практика, се възприема и разбирането, че регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото, в рамките на което се извършва и разпределението на доказателствената тежест, е императивна и пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад, следва да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК, в доклада съдът трябва да посочи правната квалификация на всички претендирани от страните права и на всички направени възражения, реплики, дуплики и т.н. След като посочи кои права и кои обстоятелства се признават и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, съдът посочва съгласно чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК кои от посочените в т. 1 от доклада правнорелевантни факти подлежат на доказване или опровергаване от ищеца и кои от тях подлежат на доказване или опровергаване от ответника и им указва съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК за кои от твърдените или отричани от тях факти не сочат доказателства. Едва след това страните са длъжни да изчерпят доказателствените си искания във връзка с поставените въпроси, указанията и доклада. Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, ако прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Касационната жалба е основателна. В процесния случай, за да постанови обжалваното решение, въззивният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗОПДНПИ /отм./ на отнемане в полза на държавата подлежи незаконно придобитото имущество, което съгласно чл. 1, ал. 2 от същия закон е имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник. Съобразявайки относимите разпоредби на приложимия закон /ЗОПДНПИ – отм./, съдът е приел, че за да бъде уважен предявеният иск по чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: 1./ законосъобразност на извършената от КПКОНПИ проверка; 2./ установяване на незаконно придобито имущество през проверявания период; 3./ значително несъответствие между стойността на имуществото и нетния доход на проверяваните лица. Счел е, че първата предпоставка за основателност на иска е налице – спазени били изискванията на закона, като с протоколи за започване на проверка от 25.11.2015 г., съответно от 26.11.2015 г., са образувани проверки по реда на чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ по уведомления на прокуратурата за внесени в съда обвинителни актове срещу проверяваните лица – Й. Г. Г. и Г. Г. Г., за извършено престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 5, вр. ал. 2, т. 2 и т. 7, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, което попада в предметния обхват на чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗОПДНПИ /отм./. С решение № 288/04.07.2017 г. и решение № 289/04.07.2017 г. на КПКОНПИ в съда е внесено мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото от проверяваните лица и техния син Г. Й. Г. имущество на обща стойност 58 923.79 лева. По реда на чл. 214 ГПК Комисията е изменила иска си, като същият е намален на 51 067.79 лева. След анализ на събраните доказателства, съдът е намерил за доказана и втората предпоставка. Видно от заключението на вещото лице през проверявания период ответниците са реализирали приходи в общ размер на 19 452 лева, в която сума се включват приходите от продажба на МПС-та, оценени по пазарната им цена, отразена в назначената по делото съдебно – автотехническа експертиза / в общ размер на 11 324 лева/. Остатъкът до 19 452 лева е образуван от получените от лицата социални помощи от ДСП – П. в размер на 5 194 лева и приход от продажба на МПС, придобито в момент, предхождащ началото на проверката, но продадено в хода на същата – в размер на 2 214 лева. Размерът на извършените обичайни и извънредни разходи е изчислен съобразно данните на Националния статистически институт /НСИ/, като е прието, че размерът на разходите за издръжка на семейството през проверявания период възлиза на стойност 108 884.17 лева; разходите за дългосрочен престой в чужбина съобразно данните на Евростат – в размер 57 059.43 лева, а за краткосрочен престой в чужбина при съобразяване разпоредбите на Наредбата за командировките в чужбина – в размер на 264 281.54 лева, или общо извършени разходи за проверявания период в размер на 430 225.14 лева. По делото е изготвено и допълнително заключение /лист 385 – I инст./ в два варианта – според I-вия вариант посоченият разход възлиза на 223 510.84 лева, а според II-рия вариант – на 290 800.56 лева. По двете заключения е прието, че нетният доход на лицата за периода на проверката е отрицателна величина /по основаното – (-) 410 773.14 лева, по допълнителното – в I-вия вариант (-) 215 382.84 лева, във II-рия – (-) 282 672.56 лева/. Установено е, че към момента на извършване на проверката по банковите сметки на лицата липсват налични парични средства. Въззивният съд не е кредитирал изслушаните заключения по назначената съдебно – икономическа експертиза, като е посочил, че не е налице обичаен стандарт на живот на проверяваните лица, чийто основен приход са получаваните от държавата социални помощи в размер на 5 194 лева. При тези мотиви е намерил за неприложими в конкретния случай данните на НСИ при изчисляване разходите за издръжка на семейството, както и разпоредбите на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина при изчисляване разходите за престой в чужбина, доколкото лицата не са били командировани в чужбина. Предвид твърдението на ответника Г., че е пребивавал в чужбина да работи „на черно“ и като не е кредитирал заключенията на експертите, съдът е приел, че ищецът, комуто е възложена доказателствената тежест, не е доказал сторените обичайни разходи за издръжка на ответника и семейството му в чужбина. С оглед доказателствата по делото е приел, че стойността на придобитото от ответниците имущество през проверявания период възлиза на сумата от 43 348 лева, в която се включват сумата от 17 600 лева – пазарна стойност на процесния имот към момента на придобиването му, и сумата от 25 748 лева – пазарна стойност на процесните МПС-та към момента на тяхното придобиване. Счел е, че за тази сума липсват данни за законни източници за придобиване, което обосновава наличието на втората предпоставка за уважаване на предявения иск. Същевременно е приел, че липсва третата предпоставка за основателност на иска – не е налице твърдяното значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./, поради което е отхвърлил същия като неоснователен. Във връзка с основния спорен въпрос по делото – как следва да се определят разходите на проверяваното лице и домакинството му за периодите на пребиваване в други държави и как се разпределя доказателствената тежест между страните за установяване на правнорелевантните факти, са допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения. В доклада по делото, при допускане изготвянето на счетоводна експертиза за установяване несъответствието на имуществото на касаторите, на вещото лице е дадена задача да определи какви са обичайните разходи за издръжка на домакинството, съобразно броя на членовете на семейството по години съобразно данните от Националния статистически институт, съобразно данни от Евростат за пребиваванията в чужбина по периоди, съгласно Наредбата за служебните командировки на специалисти в чужбина досежно пътуванията зад граница, както и на нетните им доходи, като съобрази писмени доказателства за реализирани доходи от трудово правоотношение в страната и чужбина и след приспадане на обичайните и извънредни разходи. При разпределяне на доказателствената тежест, на ищеца е указано, че следва да установи твърденията си по предявеното искане, конкретно твърдените обичайни и извънредни разходи за издръжка на лицето и домакинството му във връзка с твърдяното несъответствие между приходи и разходи за исковия период, а на ответниците е указано, че следва да докажат възраженията си, че доходите, с които е придобито имуществото, са от законен източник. Ищецът е поискал вещото лице да посочи разходите за издръжка по Евростат за периодите, за които ответниците по иска твърдят, че са пребивавали и работили в чужбина и съдът е допуснал тази задача. Изрично във въззивната жалба се твърди, че единственият измерител за "обичайни разходи" по смисъла на § 1, т. 6 ДР ЗОПДНПИ (отм.) , са данните на Националния статистически институт, и те не могат да се определят по данни на Евростат и съобразно Наредбата за служебните командировки, и се сочи, че на ответниците по иска не е указано събиране на доказателства за "обичайни разходи" и те не са представили доказателства за твърденията си, че са живели в Германия, Испания, С., Великобритания и т.н. при много по-нисък от обичайния за страната стандарт, а съдът е приел, че ищецът, не е доказал сторените обичайни разходи за издръжка на ответника и семейството му в чужбина. Допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразило се в липса на указание до ответниците, че тяхна е доказателствената тежест да установят обстоятелствата относно техния стандарт на живот за времето на пребиваването им извън Република България (указано е на ответниците, че в тяхна тежест е да установят законния произход на получените доходи), респективно – да се съберат съответните доказателства, за да може да се съпоставят тези данни с установените статистически данни за разходите на домакинство при пребиваване в отделните държави за съответния период. Въззивният съд е трябвало да прецени, че поради непълнота на доклада на страните следва да се укаже възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, тъй като е налице извинителна причина по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК за допускане на съответните доказателства за първи път във въззивното производство. Едва след даване на нужните указания до страните и събиране на доказателствата, съдът следва да пристъпи към постановяване на решение и даване на отговор на оплакванията и възраженията на страните. Ето защо се налага обжалваното решение да бъде отменено при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК, и делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане. По исканията за разноски и по дължимите държавни такси ще се произнесе въззивният съд в съответствие с чл. 294, ал. 2 ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховния касационен съд, състав на ІІІ г. о., Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 4/07.01.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 268/2019 г. по описа на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 176/25.04.2019 г., постановено по гр. д. № 571/2017 г. по описа на Великотърновския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от КПКОНПИ обективно съединени искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./, както следва: 1./ против Г. Й. Г. за отнемане в полза на държавата на подробно описано в решението имущество на обща стойност 19 400 лева; 2./ против Й. Г. Г. и Г. Г. Г. за отнемане в полза на държавата на подробно описано в решението имущество на обща стойност 11 824 лева; 3/ против Г. Г. Г. за отнемане в полза на държавата на подробно описано в решението имущество на обща стойност 19 448.23 лева ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния апелативен съд в [населено място]. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: