Ключови фрази

7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 60240

гр. София, 09.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

При участието на секретаря Росица Иванова и прокурора……………….
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2195 по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о., за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Л. П., чрез адв. Р. Д., против въззивно решение № 35/03.02.2017 г., постановено по възз.гр.д. № 682/2016 г. по описа на Окръжен съд - Враца, с което след отмяна на решение № 240/16.11.2016 г. по гр.д. № 678/2016 г. на Районен съд – Мездра, са отхвърлени предявените от жалбоподателката искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 КТ, вр. с чл. 225, ал.1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „Главен експерт - канцелария, правни дейности“; и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение в размер на сумата 4 260 лв. за периода от 05.04.2016 г. до 05.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 03.06.2016 г. до окончателното изплащане.
Ответната страна - Община Мездра, чрез адв. Ц. С., в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.
След възобновяването на производството по делото, с определение № 60507/18.06.2021 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите - когато работникът/служителят е въвел възражение за злоупотреба с право, следва ли работодателят да установи обективна необходимост за предприетата от него промяна в изискванията за образование за заемане на длъжността; и длъжен ли е съдът да обсъди възражението по чл. 8 , ал. 1 КТ заедно с всички събрани по делото доказателства, доводи и възражения на страните.
По поставените въпроси в практиката на ВКС се приема, че преценката на работодателя за промяна в изискванията за заемане на определена длъжност не подлежи на съдебен контрол, доколкото по този начин не е нарушена императивна правна норма, не се злоупотребява с право или не е установен дискриминационен подход. Когато изискванията са предвидени в закон или нормативен акт, работодателят е длъжен да ги съобрази, като с оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието, той може след възникване на трудовото правоотношение да въведе и други и по-високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност чрез промени в щатното разписание и длъжностната характеристика (вж. – т.1 от ТР№ 4/01.02.2021 г. по т.д.№ 4/2017 г. на ОСГК; реш. № 321/31.10.2011 г. по гр. д. № 13/2011 г., III г.о., реш. № 8/28.01.2010 г. по гр. д. № 598/2009 г., III г.о. и др.). Волята на работодателя в този случай е подчинена на негова суверенна преценка - съдът не е компетентен да се произнася какво образование или квалификация налагат нуждите на работата за заемане на определена длъжност и дали има обективна производствена необходимост от въведената промяна, стига с нея да не се нарушават императивни правни норми, включително и забраната за злоупотреба с право - чл. 8, ал. 1 КТ.
В случаите на въведен от работника довод за злоупотреба с право, предмет на делото е и установяването добросъвестно ли е действал работодателят при извършването на промяна в изискванията за заемане на длъжността, което обуславя преценката за законност на уволнението. Поради това, съдът е длъжен да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните и да даде отговор в мотивите си - установява ли се наличие или липса на злоупотреба с право. В практиката на ВКС е изяснено, че злоупотребата с право от страна на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е налице, когато се установи, че целта му е да прекрати трудовия договор с конкретен служител, използвайки законово допустимо средство, каквото е правото да въведе нови изисквания за образование и/или професионална квалификация за изпълняваната работа. В този смисъл, за да обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 КТ, съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението за злоупотреба с право.
По съществото на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
По делото е установено, че жалбоподателката е дългогодишен служител в Община Мездра, работила е на различни длъжности, като от 2012 г. е заемала длъжността „Главен експерт - Канцелария, правни дейности“. С писмо рег.№ 94-М-130/30.03.2016 г. работодателят я уведомил, че със заповед №195/25.03.2016 г. е утвърдена нова длъжностна характеристика, с която се въвежда ново изискване за образование за заемане на длъжността - висше образование, степен „магистър“ по специалността „Връзки с обществеността“ или „Право“. Служителката е поканена да представи в срок до 01.04.2016 г. диплома за завършено висше образование, степен „магистър“ по посочените специалности, каквото тя безспорно няма. Същата притежава висше образование по специалността „Публична администрация“. Със заповед № 218/04.04.2016 г. на Кмета на Община Мездра и предизвестие №4/04.04.2016 г., връчени при условията на отказ на същата дата, трудовото правоотношение с П. е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 6 КТ.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел, че фактическият състав на основанието по чл.328, ал.1, т.6 КТ е осъществен и оспорената заповед е законосъобразна. Измененията в изискванията за образование са въведени от работодателя с длъжностната характеристика, което е допустимо; служителката безспорно не отговаря на новите изисквания – тя е с висше образование по специалността „Публична администрация“, а за длъжността се изисква висше образование, степен „магистър“ по специалностите – „Връзки с обществеността“ или „Право“. Посочено е също, че в писмото до служителката от 30.03.2016 г. и в заповедта за приемане на новата длъжностна характеристика работодателят е мотивирал предприетата промяна на изискванията за образование с „необходимост от повишаване квалификацията и подобряване обслужването на населението и предоставяне на качествени административни услуги“. От изложеното, въззивният съд е направил извод, че с оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието работодателят може да въведе нови изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност чрез промени в длъжностната характеристика, както и че в този случай основанието за уволнение е това по чл.328, ал.1, т.6 КТ, а не по чл.328, ал.1, т.11 КТ. Промяната на изискванията е в правомощията на работодателя, въпрос на целесъобразност е и не подлежи на съдебен контрол. Въпреки позоваването на установената практика на ВКС по въпроса за обхвата на съдебната проверка при въведен довод за недобросъвестно упражняване на права от страна на работодателя, в нарушение на процесуалните си задължения въззивният съд не е извършил дължимата с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 1 КТ проверка за законосъобразност на заповедта. Не са обсъдени всички представени по делото доказателства и наведените от жалбоподателката факти и обстоятелства – че в новото щатно разписание в сила от 01.02.2016 г. (т.е. - преди уволнението й) длъжността, която е заемала е премахната, трансформирана е в други длъжности, за които изискването за образование е само висше, без определена специалност, степен „бакалавър“; че тя се ползва от закрилата по чл.333, ал.1 КТ, тъй като е с онкологично заболяване; че използвайки основанието по чл. 328, ал.1, т. 6 КТ, което не попада в обхвата на закрилата, работодателят е целял прекратяването на трудовия й договор.
При дадения отговор на правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е неправилно – постановено е в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Жалбоподателката своевременно, още с исковата си молба, е въвела доводи, че промяната в изискванията за образование за заеманата длъжност е предприета от работодателя единствено с цел да прекрати трудовия договор с нея като използва безвиновното основание по чл.328, ал.1, т.6 КТ и преодолявайки по този начин закрилата на чл.333, ал.1 КТ, с която тя се ползва заради заболяването си. В хода на първоинстанционното производство тези доводи са доразвити, като служителката е посочила още, че работодателят е променил изискванията за заемане на длъжност, която вече не съществува в действащото щатно разписание, както и че за никоя от останалите длъжности не се изисква притежаването на висше образование, степен „магистър“ по специалностите – „Връзки с обществеността“ или „Право“. Тези оплаквания са основателни и доказани.
Длъжността „Главен експерт - Канцелария, правни дейности“, за която е прекратен трудовия договор със служителката е съществувала в щатното разписание от 14.09.2015 г., но не фигурира в новото щатно разписание, в сила от 01.02.2016 г. Видно от същото (л.64, л.89 от делото на РС), в структурата на длъжностите в общинската администрация, в звено „Обща администрация”, Дирекция „Административно обслужване”, предвидените нови длъжности са: „Младши експерт правно обслужване” и „Старши специалист – Протокол и връзки с обществеността”, като според вписаното в документа, за първата длъжност изискването е за висше образование, степен „бакалавър”, а за втората – средно образование. Въпреки премахването на длъжността с влязлото в сила преди уволнението на жалбоподателката щатно разписание, работодателят е предприел промяна на изискванията за заемане на несъществуваща вече длъжност с нарочна заповед и одобрена длъжностна характеристика от 25.03.2016 г., на които изисквания за образование е ясно, че служителката не отговаря. При тези факти и обстоятелства, неотносими за спора са представените и обсъждани от въззивния съд длъжностни характеристики (действалата до 25.03.2016 г. и новата от тази дата) за длъжността „Главен експерт - Канцелария, правни дейности“, след като по делото не се установява да е запазена заеманата по трудовия договор длъжност, а само в този случай би било налице основанието за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. В практиката на ВКС е изяснено, че ако наред с въвеждането на нови изисквания за образование и/или професионална квалификация се променят и трудовите функции на длъжността (изцяло или отчасти), работодателят би могъл законосъобразно да прекрати трудовото правоотношение, но на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата.
Основателни в тази връзка са и възраженията на страната, че чрез използваното от работодателя прекратително основание по чл.328, ал.1, т.6 КТ е заобиколена разпоредбата на чл.333, ал.1, т.3 КТ, осигуряваща закрила на служителката поради онкологичното й заболяване (чл.1, ал.1, т.3 от Наредба №5/1987 г.). Видно от представените по делото експертни решения на ТЕЛК от 19.05.2015 г. и от 07.04.2016 г., П. е трудоустроена с призната 71 % трайно намалена трудоспособност. Във второто решение (л.72-73 от делото на РС) е посочено, че то се издава по повод „писмо № 92-0035/11.02.2016 г. на Община Мездра”, като работодателят е изрично уведомен, че заболяването е в обхвата на заболяванията по Наредба № 5/1987 г. на МЗ и лицето се ползва с трудовоправна закрила. Наличието на заболяване е декларирано от служителката и в подадена от нея на 25.02.2016 г. декларация до ответника.
При тези факти и обстоятелства, незаконосъобразни и необосновани са изводите на въззивния съд, че в случая основанието по чл.328, ал.1, т.6 КТ не е използвано недобросъвестно и в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ от работодателя. Ответникът е променил изискванията за образование за заеманата от жалбоподателката длъжност след като в действащото преди датата на уволнението й щатно разписание длъжността вече е била премахната, а за новите длъжности не се установяват да са въведени изисквания за притежаване на висше образование, степен „магистър“ по специалностите – „Връзки с обществеността“ или „Право“. Работодателят е знаел, че служителката е със заболяване, което попада в обхвата на закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ, вр. с чл.1, ал.1, т.3 от Наредба №5/1987 г. на МЗ, поради което при уволнение на действителното фактическо основание по чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ (съкращаване на щата) е трябвало да получи предварително разрешение от инспекцията по труда. Вместо това, ответникът целенасочено е използвал основанието по чл.328, ал.1, т.6 КТ за да прекрати трудовия договор с П., преодолявайки по този начин императивната норма на чл.333, ал.1, т.3 КТ и защитата, с която служителката се ползва при уволнение на действителното правно основание.
Предвид установеното недобросъвестно упражняване на правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, оспорената заповед е незаконосъобразна. Предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението е основателен и следва да се уважи.
Основателен е и обусловеният иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на жалбоподателката на заеманата длъжност - „Главен експерт - Канцелария, правни дейности“ в Община Мездра.
Претенцията за заплащане на обезщетение за времето, през което служителката е останала без работа в резултат на незаконното уволнение, е основателна и доказана в предявения размер от 4 260 лв. и за периода от 05.04.2016 г. до 05.10.2016 г. Видно от представеното по делото заверено копие от трудова книжка, в посочения период П. не е работила, регистрирана е като безработна, а от приложеното удостоверение за полученото последно брутно трудово възнаграждение се установява, че същото е в размер на сумата 731 лв. За 6-месечния период дължимото обезщетение е в размер на сумата 4 386 лв., като същото се присъжда в по-нисък размер, съобразно петитума на предявения иск и със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда – 03.06.2016 г.
Съобразно приетото от касационната инстанция по съществото на спора, въззивното решение е неправилно и следва да се отмени изцяло, като вместо това се уважат предявените от жалбоподателката искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.225, ал.1 КТ.
При този изход на спора, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на М. П. направените по делото разноски, които за трите инстанции възлизат общо на сумата – 3 210 лева.
Ответникът Община Мездра следва да бъде осъден, на основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати по сметката на ВКС държавна такса за производството в размер на сумата 290 лева.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ въззивно решение № 35 от 03.02.2017 г., постановено по възз.гр.д. №682/2016 г. по описа на Окръжен съд –Враца.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ УВОЛНЕНИЕТО извършено със Заповед № 218/04.04.2016 г. на Кмета на Община Мездра, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е прекратено трудовото правоотношение с М. Л. П., с ЕГН – [ЕГН], за длъжността „Главен експерт - Канцелария, правни дейности“ в Община Мездра.
ВЪЗСТАНОВЯВА М. Л. П. на заеманата до уволнението длъжност - „Главен експерт - Канцелария, правни дейности“ в Община Мездра.
ОСЪЖДА Община Мездра, БУЛСТАТ -[ЕИК], на основание чл.225, ал.1 КТ, да заплати на М. Л. П., с ЕГН -[ЕГН], обезщетение за оставането без работа за периода от 05.04.2016 г. до 05.10.2016 г. в размер на сумата 4 260 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.06.2016 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Община Мездра, БУЛСТАТ -[ЕИК], на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на М. Л. П. направените за производството пред трите инстанции разноски общо в размер на сумата 3 210 лева.
ОСЪЖДА Община Мездра, БУЛСТАТ –[ЕИК], на основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати по сметката на Върховния касационен съд държавна такса за производството в размер на сумата 290 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.





ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.