Р Е Ш Е Н И Е № 535 гр. София, 18 февруари 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря……...….Даниела Околийска….......……и в присъствието на прокурора….....…....Димитър ГЕНЧЕВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 1679 по описа за 2012 г. Производството е образувано по касационни жалби на подсъдимите Е. Й. М., Р. Л. П. и Т. В. Х. срещу въззивно решение № 86 от 11.07.2012 г., постановено по внохд № 144/12г. на Апелативен съд гр. Варна. С посоченото решение е изменена присъдата на Окръжен съд гр. Варна, по нохд № 356/12г., като наложените на тримата подсъдими наказания „лишаване от свобода” за престъпление по чл.199, ал.1 т.3 във вр. с чл.20, ал.2 от НК за подсъдимите П. и М. и във вр. с чл.20, ал.3 и 4 от НК за подсъдимия Х., били намалени съответно на шест години за подсъдимия Х.; на пет години и два месеца за подсъдимия П. и на шест години и четири месеца за подсъдимия М.. В жалбата на подсъдимия М. се сочи касационно основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК, като се излагат доводи, че при определяне на наказанието не са били отчетени в достатъчна степен смекчаващите отговорността обстоятелства. Настоява се за намаляване размера на наложеното наказание. Пред касационния съд жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия - адв. Д. със същите аргументи и искане. В представеното писмено становище от защитника се твърди за наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и липса на мотиви във въззивното решение за отказа да се приложи нормата на чл.55, ал.1,т.1 от НК. Същото касационно основание се сочи в жалбата на подсъдимия П., който изтъква наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства от семеен характер. Настоява се за намаляване размера на наложеното наказание. В съдебното заседание на касационната инстанция жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия – адв. С. със същите аргументи и искане. В жалбата на подсъдимия Х. се посочват всички касационни основания по чл.348 от НПК. Като съществено нарушение на процесуалните правила жалбоподателят сочи противоречие в мотивите на окръжния и апелативния съд относно броя на телесните увреждания, получени от пострадалия. Оспорва се приетата от съдилищата форма на съучастие „подбудителство”, като се твърди, че подсъдимият е действал само като помагач. На това основание се настоява за определяне на наказанието при условията на чл.58 т.”б” от НК, като се изтъква наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Оспорва се и размерът на присъденото обезщетение по гражданския иск, предвид причиняването само на една телесна повреда. Касационната жалба се поддържа от защитника на подсъдимия – адв. К. със същите доводи и искане за намаляване размера на наложеното наказание. Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на подадените жалби. Изразява мнение, че при определяне на наказанието съдът е проявил достатъчно снизхождение и наложените наказания са справедливи. Гражданският ищец А. М., редовно призован, не се явява и не се представлява. В последната си дума подсъдимите М., П. и Х. молят за намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 45 от 29.04.2012г. на Окръжен съд гр. Варна, постановена по нохд № 356/12г., подсъдимите Т. В. Х., Р. Л. П. и Е. Й. М. били признати за виновни в това, че на 14.10.2011г., в [населено място], обл. Варна, в съучастие помежду си, Х. като подбудител и помагач, а П. и М. като съизвършители, отнели чужди движими вещи на обща стойност 4364.20лв. от владението на А. И. М., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и грабежът е придружен с три средни телесни повреди, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.3, пр.2 във вр. с чл.20 ал.3 и 4 за подсъдимия Х. и във вр. с чл.20, ал.2 от НК за подсъдимите П. и М. им били наложени наказания както следва: - на подсъдимия Т. Х. при условията на чл.58 а от НК „лишаване от свобода” в размер на осем години при първоначален „строг” режим на изпълнение на наказанието; - на подсъдимия Р. П. при условията на чл.58 а от НК „лишаване от свобода” в размер на седем години и четири месеца при първоначален „строг” режим на изпълнение на наказанието; - на подсъдимия Е. М. при условията на чл.58 а от НК „лишаване от свобода” в размер на шест години и осем месеца при първоначален „строг” режим на изпълнение на наказанието. Със същата присъда бил уважен и предявеният от А. М. солидарно срещу тримата подсъдими граждански иск за причинени от престъплението имуществени вреди в размер на 549.50 лв. и неимуществени вреди в размер на 20 000лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането. По жалби на подсъдимите било образувано внохд № 144/12г. на Апелативен съд гр. Варна. С решение № 86 от 11.07.2012г., постановено по същото дело, въззивният съд изменил присъдата, като намалил наказанията на подсъдимите както следва : - на подсъдимия Т. Х. при условията на чл.58 а от НК „лишаване от свобода” в размер на шест години; - на подсъдимия Р. П. при условията на чл.58 а от НК „лишаване от свобода” в размер на пет години и два месеца; - на подсъдимия Е. М. при условията на чл.58 а от НК „лишаване от свобода” в размер на шест години и четири месеца. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: По жалбата на подсъдимия Е. М. Производството пред Окръжния съд гр. Варна е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК, като подсъдимите са признали изцяло фактите по обвинението. Това е мотивирало инстанционните съдилища да определят наказанието при условията на чл.58 а от НК. По отношение на подсъдимия М. като смекчаващо обстоятелство е бил отчетен приноса му за разкриване на престъплението, а като отегчаващо – обремененото съдебно минало. Наказанието на подсъдимия М. е било наложено при баланс между смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, като с решението на въззивния съд на основание чл.58а, ал.1 от НК същото е редуцирано на шест години и чегири месеца лишаване от свобода. Според разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК е възможно при наличие на условията на чл.55 от НК наказанието да бъде определено под законово установения минимум, при наличие на многобройни или изключително смекчаващи отговорността обстоятелства. По отношение на подсъдимия М. такива обстоятелства липсват, поради което нормата на чл.55 от НК не би могла да се приложи. С оглед изложеното жалбата на подсъдимия М. се явява неоснователна. По жалбата на подсъдимия Р. П. В жалбата на подсъдимия П. се релевира оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, като се излагат доводи, че не били отчетени многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства и най - вече тези от семеен характер – заболяване на майката на подсъдимия и желанието му да сключи граждански брак. Видно от мотивите на присъдата и на въззивното решение, по отношение на този подсъдим като смекчаващи обстоятелства са били отчетени оказаното съдействие на органите на досъдебното производство за разкриване на престъплението и чистото му съдебно минало, а като отегчаващо – проявената жестокост спрямо пострадалия. Лекият превес на смекчаващи обстоятелства се е отразил при индивидуализацията на наказанието, което въззивният съд при условията на чл.58а, ал.1 от НК е намалил на пет години и два месеца лишаване от свобода. Изтъкнатите в жалбата доводи освен, че не са подкрепени с доказателства, не са от естество да смекчат наказателната отговорност и не представляват основание за налагане на наказание при условията на чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК. Предвид изложеното жалбата на подсъдимия П. е неоснователна. По жалбата на подсъдимия Т. Х. Твърдението в жалбата на този подсъдим за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с оценката на доказателствения материал, касационният съд намери за неоснователно. От назначената на досъдебното производство съдебно – медицинска експертиза са установени по несъмнен начин получените от пострадалия увреждания – нараняване, проникващо в черепната кухина; контузия на мозъка с кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затруднение на движението на горен десен крайник. Тъй като тези три увреждания са причинени с едно деяние на едно пострадало лице и всяко едно от тях има медико - биологичната характеристика на средна телесна повреда, то съгласно утвърдената съдебната практика (ППВС № 3/27.09.1979г. - т.18) подсъдимите следва да носят отговорност за причиняване на една средна телесна повреда, защото в резултат на посегателството се осъществява от обективна и субективна страна изпълнителното деяние на едно и също престъпление. В този смисъл липсва заявеното от подсъдимия противоречие в мотивите на двете съдебни инстанции относно фактическите обстоятелства на извършеното престъпление, а в мотивите на решението си въззивният съд е коригирал правните изводи на окръжния съд, прилагайки правилно закона. Неоснователно на следващо място се явява оплакването за нарушение на материалния закон относно осъждането на този подсъдим и за формата на съучастие „подбудителство”. В мотивите на съдебните актове на двете инстанционни съдилища от фактическа страна е прието, че подсъдимият Х. е склонил подсъдимия П. към извършване на престъплението, като се е съгласил в извършването да участва и подсъдимия М.. За улесняване на извършителите Х. е предоставил автомобила си на подсъдимия П., осигурил е и средствата за нанасяне на побой – дървена и гумена палки, дал е разяснения за подходящия момент за нападение над жертвата и за това как да бъдат укрити и унищожени веществени доказателства. Така установените факти основателно са мотивирали инстанционните съдилища да приемат от правна страна, че подсъдимият Х. е участвал в извършването на престъплението като подбудител и помагач. Същите фактически обстоятелства са били описани в обвинителния акт и са били признати от подсъдимия Х. в рамките на проведеното съкратено съдебно следствие. Последващо оттегляне на направеното признание относно фактите е недопустимо след постановяване на определението по чл.372, ал.4 от НПК (т.8 от ТР № 1/06.04.2009г. на ОСНК на ВКС). Недопустимо е и оспорването на вече признатите от подсъдимия факти, че е подбудил извършителите да нанесат телесното увреждане на пострадалия, поради което касационната инстанция не счита, че следва да излага доводи за липсата на „ексцес” на умисъла, за което се твърди в пледоарията на защитата. Участието на подсъдимия М. в качеството на подбудител и помагач води до принципна невъзможност за определяне на наказанието при условията на чл.58 б. „б”, за което се настоява в жалбата. По отношение на този подсъдим също не са налице многобройни или изключително смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което разпоредбата на чл.55, а.1 т.1 от НК също не би могла да се приложи. Не отговоря на действителното положение и оплакването, че въззивната инстанция не е съобразила смекчаващите отговорността обстоятелства при реализиране на наказателната отговорност. На л.44 от мотивите на решението на апелативния съд, посочените в жалбата обстоятелства са били отчетени в посока на определяне на наказанието под средния размер на предвиденото за престъплението и последващото му редуциране съобразно чл.58 а, ал.1 от НК. Първоинстанционната присъда не е била обжалвана от подсъдимите в гражданската й част , поради което за касационния съд не е налице процесуална възможност да се произнесе по оплакването за подсъдимия Х. относно справедливостта на присъденото обезщетение. Предвид изложеното жалбата на подсъдимия Х. също се явява неоснователна. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 86 от 11.07.2012 г., постановено по внохд № 144/12г. на Апелативен съд гр. Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: