Р Е Ш Е Н И Е № 60176 гр.София, 22 ноември 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ : АНТОАНЕНА ДАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Ил. Петкова и с участието на прокурора Ивайло Симов, като разгледа докладваното от съдия Грозева к.д.№ 774/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалби на подс. Т. Б. Б. и на служебния му защитник адв. Ч. срещу решение 260107/28.06.2021 г. по внохд № 85/21 г. по описа на Апелативен съд- Пловдив. В жалбата на адв. Ч. са релевирани доводи за необоснованост на съдебния акт и за неправилна оценка на събраните доказателства, с които е заявено касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Направени са искания за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно за оправдаване на подсъдимия. В подробно си изложение, защитникът се е спрял на допуснатите съществени процесуални нарушения, които могат да бъдат систематизирани в няколко насоки - превратен и едностранчив анализ на доказателствата, липса на обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, осъждането на подсъдимия въз основа на показанията на пострадалата, които съдържат противоречия с останалите материали по делото, липса на отговори на съществени възражения, съвкупно довели до постановяване на несправедлив съдебен акт. В жалбата и допълнението към нея подс. Б. заявява всички касационни основания и настоява за оправдаване, поради липсата на годни доказателства, подкрепящи повдигнатото срещу него обвинение. Критикува отказа на съдебните състави да приемат за доказана защитната теза. Въпреки липсата на преки доказателства за вина, които да водели до един несъмнен извод, съдилищата възприели описаните в обвинителния акт факти. Несъгласие се изразява и с оценката за достоверност на показанията на св. Т., за който имало доказателства, че вече е бил осъждан за лъжесвидетелстване по друго дело. Анализът на доказателствените материали счита за едностранчив и превратен, което е довело до невъзможност да бъде разкрита обективната истина по делото. Навеждат се доводи срещу съдебните състави от ПОС и ПАС, които не са избрани в съответствие със закона и изискванията на чл. 14 от НПК, което според него се приравнява на „незаконен състав“. Актовете не съдържали мотиви, което представлява нарушение по см. на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, налагащо отмяната им, в съответствие с трайната практика на ВКС. В съдебно заседание пред ВКС, адв. Ч. поддържа жалбата и съображенията изложени в нея. В пледоарията застъпва тезата, че осъждането на подсъдимия е направено въз основа на един доказателствен източник, какъвто са показанията на св. К., което според нея е недопустимо. Твърди, че останалите доказателства по делото не подкрепят обвинението и настоява за оправдаване на подсъдимия. Критикува начина, по който е водено въззивното производство, в хода на което съдът не е уважил направените доказателствени искания. За това атакуваният съдебен акт е изграден на предположения и „догатки“. Възразява срещу качеството на обвинителния акт, в който обстоятелствената част не съответства на диспозитива му. Подс. Б. в лична защитата излага доводи срещу дейността на органите на досъдебното производство и сочи допуснати от тях нарушения при събирането на доказателствата. Съдебно-оценителната експертиза според него е изготвена в нарушение на закона, тъй като са ползвани данни на пострадалата, чиито разпит бил проведен в нарушение на НПК, не от разследващ орган, а от полицай. По време на съдебното разглеждане на делото съдът отказал събирането на оневиняващи доказателства, като протоколите от съдебните заседания били манипулирани. Представителят на ВКП намира жалбите за неоснователни и предлага решението на АС да остане в сила. Според него в тях е изразено несъгласие с доводите за необоснованост на съдебния акт, което не е сред основанията за осъществяване на касационна проверка. Според прокурора въззивният акт не страда от недостатъци, които да налагат отмяната му, тъй като в него са обсъдени подробно всички доказателствата и данните за осъществената между подсъдимия и пострадалата телефонна комуникация в деня на грабежа. Материалният закон е приложен правилно. ВКС след като изслуша доводите на страните и след като провери атакувания въззивен акт, доводите на страните в пределите на чл. 347 от НПК, намери следното : Жалбите на подс. Б. и служебния му защитник адв. Ч. са неоснователни. С присъда № 69 от 18.08.2020 г. по нохд № 478/20 г. Окръжен съд- Пловдив признал подс. Т. Б. Б. за виновен в това, че на 21.08.2019 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи на обща стойност 2 380 лв. от владението на Г. Б. К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал.1, б. А и б. Б от НК и чл. 54 от НК го осъдил на десет години лишаване от свобода, при строг режим. На основание чл. 59, ал.1 от НК зачел предварителното задържане на подс. Б., считано от 13.09.2019 г. до влизане на присъдата в сила. Осъдил подс. Б. да заплати на частната обвинителка Г. Б. К. сумата от 2 380 лв., представляваща обещетение за причинените й имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане. Произнесъл се по веществените доказателства и направените разноски. По протест на прокурора с искане за увеличаване на наказанието и по жалба на подс. Б. в АС- Пловдив е образувано внохд № 85/21 г. С решение № 260107 от 28 юни 2021 г. въззивният съд потвърдил изцяло присъдата и осъдил подс. Б. да заплати направените разноски. Възраженията в жалбите на подс. Б. и адв. Ч. могат да се разгледат едновременно, тъй като позволяват обособяването им в следните групи за : 1.допуснати нарушения в хода на досъдебното производство и качеството на обвинителния акт, 2. нарушения в оценката на доказателствата от двете съдебни инстанции, 3. ограничаване на правото на защита на подсъдимия, чрез откази за събиране но доказателства в подкрепа на защитната версия, 4.допускане на абсолютно процесуално нарушение – липса на мотиви и манипулиране на протоколите от проведените съдебни заседания, незаконен състав разгледал делото. На първо място следва да се отбележи, че касационната инстанция е инстанция по правото и тя преценява правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на съдебните състави по същество на делото. При определяне на обхвата на касационната проверка настоящият съдебен състав констатира, че значителната част от аргументите в жалбите, по същество разкриват несъгласие с дадената от съдебните състави оценка на достоверност на доказателствените средства и установената от тях фактическа обстановка, сочеща подс. Б. като извършител на инкриминираното деяние. Касаторите изразяват неодобрение на извода за доказаност на авторството, което представлява оплакване за необоснованост на съдебния акт. Последното не е възведено като касационно основание и не може да бъде обсъждано от ВКС самостоятелно.Това е така, защото касационната инстанция не разполага с правомощие да извършва свой собствен доказателствен анализ, подменяйки по този начин суверенното право на АС като инстанция по фактите да прави собствена преценка на доказателствената съвкупност. Касационният контрол се разпростира само върху процесуалната законосъобразност на извършените от предходните съдебни инстанции действия по допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата и върху правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган. За това, настоящият съдебен състав фокусира вниманието си върху онези възражения в двете жалби, които претендират нарушения на процесуалните правила, в контекста на релевирания касационен довод по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Спорният по делото въпрос е дали подс. Б. и св. К. са били заедно на инкриминираното място и дата и дали изведеният извод за това, че подс. Б. е отнел носените от нея златни бижута е формиран при липсата на пороци в осъществената от съда аналитична дейност, както и дали при оценката на събраните доказателства са допуснати логически грешки. Според мнението на касационната инстанция въззивният съд се е справил успешно със задачите си, при съблюдаване на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК е провел въззивно съдебно следствие – чрез разпити на свидетелите Г., Т. и А., изслушал е допълнителните обяснения от подсъдимия, назначил техническа експертиза, изискал писмени документи от администрацията на затвора в гр.Пловдив по повод проведено претърсване в килията на подс. Б., изискал иззетите мобилни телефони. Апелативният съд е анализирал обективно всички налични доказателствени източници, оценил ги е съобразно техния действителен смисъл и не е допуснал превратната им интерпретация или едностранчива оценка. Неоснователно се сочи в жалбите, че показанията на св. К. не са били подложени на детайлно изследване и въпреки това са кредитирани, без да е констатирано противоречието им с писмените доказателства. Критиката срещу оценъчната дейност по отношение на коментирания доказателствен източник не намира опора в материалите по делото. Въззивният съд е съпоставил показанията й с обясненията на подс. Б. ,с показанията на св. Л. П., св. Г. и св. Т., с информацията от мобилните оператори относно проведената кореспонденция между подсъдимия и пострадалата в инкриминирания ден, след което е обосновал извода си за тяхната обективност и последователност, позволяващи установяването на релевантните по делото факти. Въззивният съд е проверил информацията съдържаща се в показанията на св. К., с тази от използваните от подсъдимия мобилни телефона: „С.“ /с номер []/, „А.“ /с номер []/ и с телефона, собственост на св. Л. П. /с номер [] /, първите два регистрирани на негово име, с номера на св. К., публикуван в сайта за запознанства „А.“ бг. / /, с часовете и с адресите, от които са провеждани разговорите им, в резултат на което е приел, че установената от първата инстанция фактическа обстановка съвпада с описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се различава несъществено по два момента. Назначената техническа експертиза установява, също така, че телефонните разговори на 21.08.2019 г. в 14,52 ч. и 15,10 ч. между подсъдимия /като избиращ номер/ и св. К. е проведен в обхвата на клетка намираща се на [улица], като св. К. е приела обажданията от клетка попадаща в обсега на [улица]. След това, когато в 16,06 ч., св. К. е набрала използвания от подсъдимия телефон /с номер []/ тя се е намирала в обхвата на клетка на [улица]. Когато подсъдимият, минута по- късно е избрал номера й, той вече е бил в обхвата на същата клетка, което подкрепя показанията й по отношение часа и място на срещата им. При два други разговора- на 21.08.19 г. и на 22.08.19 г., двамата отново са се намира в обсега на една и съща клетка на [улица]. Лишено от основание е оплакването, че въззивният съдебен акт съдържа непълноти, приравняващи го до липса на мотиви, с което е релевирано наличието на абсолютно процесуално нарушение по см. на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 вр. ал. 1, т. 2 от НПК. Атакуваният съдебен акт отговаря на критериите в чл. 339, ал. 2 от НПК, като в него са изложени ясни съображения срещу доводите на страните, с които съдът е отхвърлил като несъстоятелни оплакванията на подсъдимия и защитника му за необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционната присъда. И в други случаи ВКС е имал повод да отбележи, че когато въззивната инстанция възприема фактическите и правни изводи на контролирания от нея съд, тя не е длъжна да обсъжда всички онези въпроси по чл. 305, ал. 3 от НПК, на които предходната инстанция дава отговор за първи път в мотивите, но при всички положения, дължи отговори на направените възражения на страните, както това е сторено от апелативния съд. За това обективното отсъствие на непълноти в мотивировката на въззивния акт, дава възможност на касационната инстанция да проследи и проконтролира правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда, като паралелно с това обезпечава в достатъчен обем правата на страните. Не се споделя възражението, че въззивният акт съдържал предположения, които компрометират правилността на направения от съда извод за съпричастност на подсъдимия в извършване на престъплението. Всеки значим за предмета на доказване факт е изведен не на базата на недопустими житейски предложения, а е запълнен с информация, извлечена от доказателствата по делото. Това се отнася до времето и мястото, където пострадалата се е срещната с подсъдимия на 21.08.2019 г. в 16,06 ч. в [населено място], предмета на престъпление /златно колие и два златни пръстена/ на обща стойност 2 380 лв., механизма на извършване на деянието, включващ използваната от страна на подс. Б. принуда. Лишени от основания са критиките срещу аналитичната дейност на съда при установяване предмета на престъплението - вида, броя и цената на отнетите вещи. Тази информация се съдържа не само в показанията на св. К. , но и в показанията на св. Т. и св. М.. Св. К. е разпитвана шест пъти в хода на досъдебното производство, като първият й разпит е проведен на 26.08.2019 г., когато е образувано досъдебното производство. За него е съставен протокол /на л. 32, т. 1/. Разпитът е проведен на основание чл. 52, ал.1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 3, пр. 1 вр. чл. 212, ал. 2 от НПК от М. Н., който е бил на длъжност младши разузнавач при 2 РПУ на МВР- Пловдив. Следователно той притежава качеството на „разследващ орган“, съгласно чл. 52, ал.1, т. 3 от НПК. В следващия разпит на 28.08.2019 г., св. К. е заявила изрично, че поддържа показанията си от разпита на 26.08.2019 г., в който е дала описание на отнетите и вещи. В показанията на св. М. М. от 13.09.2019 г. /л. 36, т.1/ също се съдържа описание на носените от св. К. вещи : „златен синджир от бяло и жълто злато, с плетка много халки, пръстен халка на „Булгари“ от бяло и жълто злато и пръстен във формата на бонбон с камъни отгоре от жълто злато.“ За обстоятелството, че в деня на грабежа пострадалата е отпътувала за адреса на подсъдимия с бижутата си свидетелства св. Т.. За това не търпят критика действията по установяване на релевантните факти относно предмета на престъпление, нито използваният метод за оценка на бижутата „по описание“. Още на ДП подсъдимият е направил възражения срещу обосноваността на оценителната експертиза и за това след приобщаване към материалите по делото на снимка на пострадалата, публикувана в социалните мрежи, с притежаваните от нея бижута, е била назначена допълнителна експертиза, която е дала заключение и въз основа на снимковия материал. Оспорването на описаните в обвинителния акт факти и излагането на защитна версия от страна на подсъдимия са проверени детайлно и професионално от окръжния и въззивния съд, чрез множество процесуално следствени действия- чрез допускане до разпит на поисканите от него свидетели –Д. А., К. З., Хр. П., А. Б. и др. и чрез извършването на оглед на веществени доказателства и назначаване на техническа експертиза, която изследвала съдържанието на раздел „галерия“ от мобилния телефон на подсъдимия, със задача да се установи времето, когато е направена, публикуваната във фейсбук от св. М. снимка на пострадалата К. с колие, приличащо на отнетото й при грабежа. В заключението е прието, че датата, която фигурира в долния ъгъл на екранната снимка /25.08.2019 г./ се отнася до датата на публикуването й в социалните мрежи, и не представлява датата на нейното реално заснемане, с което е отхвърлена тезата на подсъдимия като недостоверна. Съдът законосъобразно е изключил от доказателствената съвкупност протокола за личен обиск на лице от 13.09.2019 г., тъй като той не представлява годно писмено доказателствено средство, защото не е съставен съобразно изискванията на НПК. Съдът е съобразил произтичащите от това правни последици, водещи до невъзможност, иззетите при провеждането на обиска предмети, /два мобилни телефона „С.“ и „А.“ с описани имей/ да се счетат за инкорпорирани по предвидения за това ред. Не търпи критика извода за установеност на използваните от подсъдимия мобилни апарати и сим карти към тях, въз основа на гласните доказателствени средства - показанията на св. П. и св. А., поради приложимост на принципа, че в наказателния процес никое доказателствено средство не може да има предварително предопределена сила пред друго, а установяването на обективната истина по делото е възможно чрез всички доказателствени средства, събрани и проверени по предвидения в НПК ред. Решаващият съд е дал отговор на възражението, за начина, по който са получени разрешения за предоставяне на данни в съответствие с чл. 159, а от НПК и становището му е в съответствие със закона. На следващо място, ВКС не споделя оплакването, че след като не е уважил в пълнота направените от подсъдимия и защитата му доказателствени искания, съдът е ограничил правото му на защита. Внимателното запознаване с материалите от процесуалното развитие на делото сочи, те са упражнили в пълен обем правата си и не са били ограничавани от съдилищата в нито един момент - при даване на обяснения от подсъдимия, чрез уважаване на исканията им за събирането на допълнителни доказателства, чрез приемането на представените лично от тях доказателства. Проявената процесуална активност на практика е допринесла за установяване на обективната истина по делото, в съответствие с чл. 13 от НПК. Обстоятелството, че събраните допълнителни доказателства, не са в полза на защитната теза, не компрометира дейността на съда по ръководство и решаване на делото, нито накърнява правото на защита на подсъдимия, който не е бил лишен от справедлив процес. В съответствие с чл. 6 от КЗПЧ, той е използвал всички възможни средства за защита, предвидени в чл. 15, ал. 1 и ал. 2 и чл. 55 от НПК, не само в лицето на назначения по негово желание служебен защитник, но и с оглед личното му участие при събирането и проверката на доказателства, в това число и чрез даване на обяснения, задаване на въпроси към разпитваните от съда свидетели и експерти. Не могат да се окачествят като проявление на пристрастност или заинтересованост на съда от изхода на делото, отказите по допускане на допълнителни доказателства /напр. за провеждането на повторен разпит на св. К., св. М., назначаване на повторна оценителна експертиза и др./. Последните са защитени с правно издържани аргументи, илюстриращи констатацията, че при вземане на решенията си съдът е бил независим и безпристрастен. Твърденията на кастора, че делото му е разгледано от „незаконен и пристрастен“ съд е произволно. Съдебните състави при ПОС и АС-Пловдив са били формирани при спазване на случайния принцип, видно от приложените съдебни извлечения, като от друга страна в подкрепа на заявеното оплакване не се навежда нито един факт, който да бъде проверен. На следващо място, материалите по делото, обективиращи дейността на съдилищата, не позволяват извод за наличието на субективно или обективно проявление на пристрастност /в какъвто смисъл е Решение на ЕСПЧ Piersack срещу Белгия/. Обстоятелството, че като резултат от изхода на делото е постигнато осъждането на подсъдимия по предявеното му обвинение и то не удволетворява очакванията му за справедлив процес, не е аргумент в подкрепа на оплакването му. На следващо място, не са налични доказателства за твърдението на подсъдимия Б., че протоколите от проведените съдебни заседания са манипулирани. Тези твърдения са направени пред касационната инстанция за първи път и въпреки това следва да се посочи, че подсъдимият е получавал преписи и е разполагал с възможност в тридневен срок да иска поправката им по реда на чл. 311 от НПК, което не е било сторено. Несъстоятелна е тезата на защитата за наличието на пороци при изготвянето на обвинителния акт, изразили се в несъответствие между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива му. В светлината на постановеното Решение № 282/20 г. от 21.10.2021 г. на СЕС и чл. 6 , параграф 3 от Директива 2012/13/ЕС относно правото на информация на обвиняемите в наказателното производство, поставеният въпрос има процесуално значение и на него ВКС дължи отговор. Внимателният прочит на обвинителния акт не дава основание за споделяне на оплакването относно качеството на процесуалния документ, тъй като той не съдържа „неясноти“ или „непълноти“, които да правят трудно осъществимо правото на защита. В обстоятелствената му част не се съдържа твърдение за това подсъдимият да е използвал сила за отнемане на инкриминираните вещи. Според възприетата фактология, по която подс. Б. се е защитавал,след като пострадалата влязла в дома му, той опрял в гърлото и нож и й казал да сваля всичко от себе си, след което взел бижутата й и ги оставил в джоба на дрехата си. В диспозитива на обвинителния акт тези действия са квалифицирани като грабеж, извършен чрез „заплашване“ и по това обвинение подс. Б. е осъден. На следващо място в разпоредителното заседание провело се пред ОС- Пловдив, подсъдимият е направил възражение срещу съдържанието на обвинителния акт, като го квалифицирал като „полицейска докладна“, която съдържа неверни фактически констатации, без да посочи конкретни недостатъци от гледна точка на изискването за информираност по параметрите на обвинението. Обвинителният акт съдържа необходимата информация за време, място, механизъм на извършаване на деянието, пострадалото лице и предмета и размера на престъпно посегателство, като по този начин е в състояние да изпълни предназначението си -„да предостави подробна информация относно обвинението“, поради което оплакването срещу съдържанието му не може да се отнесе към касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. В жалбите се възразява срещу начина на събиране на доказателствените материали в хода на ДП и срещу процесуалната издържаност на съставените писмени доказателствени средства - протокол за оглед на веществени доказателства, протокол за изземване, както и срещу протоколите за доброволно предаване /на три броя ножове и мобилни телефони/. Въззивният съд е обсъдил коректно резервите на подсъдимия по отношение на цитираните документи и е отговорил налична ли е възможността посредством тях да се установят описаните обстоятелства / л. 200 и 201 от вохд № 85/21г. / и съображенията му се споделят от касационната инстанция. В действителност възраженията относно процесуалната опороченост на протокола за доброволно предаване от 13.09.2019 г., с който са приобщени ножовете няма процесуално значение, тъй като нито прокуратурата, нито св. К. претендират, че сред тях е ножът , който подсъдимият е използвал за заплашване. В заключение, изводите на съдилищата по фактите са резултат от пълноценен анализ на цялата относима доказателствена маса, защото освен показанията на пострадалата – св. К. за развилите се на 21.08.2019 г. събития, са взети предвид и обсъдени доказателствата, установяващи часа на напускане на адреса й на [улица], показанията на св. М. и св. Т.- относно носените преди излизането й накити, показанията на таксиметровия шофьор, закарал я до адреса, съобщен й от подс. Б., разпечатката от мобилните оператори за проведените между тях телефонни разговори, показанията на св. П., протокола за проведено разпознаване на лице и др. Оплакването на касатора, че съдът е кредитирал показанията на св. Т., който е осъден за лъжесвидетелстване по друго дело, не променя извода за това, че осъдителната присъда срещу подс. Б. почива на годно събран доказателствен материал, чиято достоверност е била обект на внимателна проверка от съдебните състави. При това положение, след като не констатира пороци в аналитичната дейност на въззивната инстанция, ВКС счете, че с оглед установената от него фактическа обстановка, материалният закон е приложен правилно, като подсъдимият е признат за виновен по възведеното му с обвинителния акт обвинение по чл. 199 от НК. В тази насока не са наведени съображения от страните, които да налагат подробна аргументация. В жалбите не са изложени конкретни доводи за наличието на касационнно основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК-явна несправедливост на наказанието. С оглед направеното в тях искане за оправдаване, ВКС обмисли налична ли е възможността за евентуалното му намаляване. Отчитайки, че подс. Б. е бил освободен от затвора на 6.08.2019 г., след изтърпяване на наложеното му общо наказание /по нохд № 7860/16 г. на РС-Пловдив и по нохд № 1508/15 г. на ОС-Пловдив/ в размер на пет години и шест месеца лишаване от свобода, което е за престъпление от същия вид, както и факта, че настоящото деяние е извършено само две седмици след излизането му от затвора, счете, че определеното му наказание в размер на десет години лишаване от свобода е индивидуализирано правилно, съобразено с обществената опасност на конкретното деяние и на подс. Б., както и с целите предвидени в чл. 36 от НК. Изолирането на подс. Б. за продължителен период от време би отнело възможността да върши други престъпления, както и би го насърчило за в бъдеще към спазване на обществените норми за поведение. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК ВКС- трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260107 от 28.06.2021 г. по внохд № 85/21 г. по описа на Апелативен съд- Пловдив. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.