14 Р Е Ш Е Н И Е № 182 гр. София, 31 август 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар ..…………… НАДЯ ЦЕКОВА …...……… и с участието на прокурор …………… КИРИЛ ИВАНОВ ………… разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 272/2015 г. по описа на ВКС, ІІ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационен протест на прокурор в АП – гр.София срещу решение № 426 от 03.12.2014 г. на Софийския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 905/2014 г. по описа на същия съд. В протеста са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, като към ВКС е отправено искане да отмени въззивното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Прокурорът твърди, че атакуваното решение на САС било постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – неправилна оценка на доказателствата, която не се основава на обективно, всестранно и пълно изследване на всички разкрити по делото обстоятелства. В нарушение на изискванията на чл. 14 от НПК, вътрешното убеждение на съда било формирано, без да се обсъдят всички събрани факти и обстоятелства, пренебрегвайки онези от тях, доказващи връзката на подсъдимия с намерените наркотици и с лицата, осъдени за държане и разпространение на част от наркотиците. Били изложени мотиви, с които САС необосновано и неоснователно е кредитирал доказателства в подкрепа на оправдателната теза и същевременно е отхвърлил или изобщо не е оценил подкрепящи обвинението доказателства. В отделни части мотивите на съда били противоречиви. Съвкупната оценка на доказателствата била едностранчива, с превес на обслужващите нелогичната и страдаща от дефицит на достоверност защитна теза, според която един от извършителите с наложено вече по-леко наказание поемал вината на друг, целейки да го избави от значително по-тежко наказание. При наличието на обективни факти, сочещи без съмнение, че в дома на Н. от него пряко или посредством лица, на които той плащал, се държали наркотични вещества с цел разпространение, както и при наличие на свидетелски показания, че това се вършело именно от подсъдимия, съдът кредитирал показанията на свидетеля Е. А., че намерените в дома на подсъдимия наркотици са били оставени там от свидетеля. Нямало мотиви на съда защо св. А. вместо да разхожда кучетата на подсъдимия Н. срещу заплащане, без причина внесъл в дома му наркотици и ги оставил на масата в кухнята, част от които били продадени на свидетелите П. и И.. Не било обсъдено от съда дали подсъдимият знаел за извършеното от А. престъпление в дома му и как се отнасял към това. Нямало мотиви за значението на намерените в дома на Н. два броя везни, които не били донесени от А.. В част от мотивите, с които се кредитирали показанията на св. А., имало противоречие, тъй като съдът сам приел, че показанията му се характеризирали с житейска неправдоподобност, въпреки което без разумни основания заключил, че тази неправдоподобност била привидна. Имало противоречия и в частта на мотивите относно значението на отсъствието на подсъдимия от дома му в момента на претърсването и намирането на наркотиците. В тази насока САС споделил извода на първоинстанционния съд, че отсъствието на подсъдимия изключвало извода той да ги е държал, защото не можел да осъществява фактическа власт върху тях в момента на откриването им от органите на полицията, а от друга страна, посочил, че под „държане” следвало да се разбира правният, а не житейски смисъл на думата. Не били обсъдени и взети предвид фактите, че освен марихуана, в дома на подсъдимия били намерени и наркотици от друг вид – амфетамини; че на същата дата съпругата на Н. в негово присъствие също държала наркотици с цел разпространение; че подсъдимият управлявал скъп автомобил и носел значителна сума пари в брой в себе си, при условие, че нямало установен негов легален източник на доходи; че подсъдимият бил осъждан; че у лицата, които били признати за виновни за държане на наркотици с цел разпространение или за тяхното разпространение – Н. и А., не били намерени съответстващи пари в брой, а такива били намерени у Н.. Тези обективни факти не били съпоставени с показанията на свидетеля П., дадени на досъдебното производство, от които било видно, че е купил наркотиците от Н.. При кредитиране на неговите променени показания съдът не отчел действителните причини за това – страхът от отмъщение от организаторите на наркоразпространението, чийто представител в района той виждал в лицето на Н., като вместо това необосновано била развита теза за наличие на полицейско давление върху свидетеля с цел да бъде обвинен Н.. Неоснователни били изводите за натиск върху свидетелите П. и И.. Освен техните заявления в тази насока, обясняващи промяната на показанията, нямало никакви подкрепящи ги доказателства. С оглед неправилната оценка на доказателствата, противоречивите и неубедителни мотиви на съда, вътрешното убеждение на съдилищата за невиновност на подсъдимия Я. Н. било незаконосъобразно формирано, в резултат на което се стигнало до нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – постановена била оправдателна присъда по отношение на лице, извършило виновно престъпно деяние, и не била приложена разпоредбата на чл. 354а, ал. 1 от НК. В съдебно заседание прокурорът от ВКП поддържа касационния протест по подробно изложените в него съображения. Подсъдимият Я. Н. и неговият защитник адв. М. Д. молят ВКС да остави протеста без уважение като неоснователен. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 170 от 18.06.2014 г., постановена по НОХД № 3885/2013 г., СГС, НО, 25 състав, е признал подсъдимия Я. В. Н. за невинен в това, че на 12.03.2013 г. в [населено място], в жилище в[жк], [жилищен адрес] вх. „”, ет. , ап. , без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – коноп с общо нето тегло 4.37 грама и съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 12% на стойност 26,22 лева, и високорисково наркотично вещество амфетамин с нето тегло 0.65 грама и съдържание на активен наркотично действащ компонент амфетамин 7% на стойност 19,50 лева, всичко на обща стойност 45,72 лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 от НК. На основание чл. 354а, ал. 6 от НК високорисковите наркотични вещества, предмет на престъплението, са били отнети в полза на държавата и е било постановено унищожаването им. На основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото разноски са останали в тежест на държавата. По протест на прокурор при СГП срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 905/2014 г. по описа на САС, НО, 8 състав, като с атакуваното решение № 426 от 03.12.2014 г. на основание чл. 338 от НПК въззивният съд е потвърдил оправдателната присъда на СГС. Решението на САС е съобщено на САП на 12.12.2014 г., като касационният протест е постъпил на 17.12.2014 г. (вх. № 14666 на САС), поради което ВКС намира, че е подаден от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 1 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок, срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледан по същество, касационният протест е неоснователен. САС е проверил първоинстанционната присъда в очертаните от чл. 314, ал. 1 от НПК предели, като в резултат на проверката си се е солидаризирал с установените от първата инстанция фактически положения и дадената от нея интерпретация на доказателствената съвкупност. Въз основа на съдържанието на инкорпорираната доказателствена маса въззивният съд е извел основните фактически положения, относими към преценката на обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия Н., а именно че: - В началото на м. март 2013 г. във Второ РУП – СДВР била получена оперативна информация, че подсъдимият Я. В. Н. разпространява наркотични вещества от апартамента си в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „”, ет. , ап. . За установяване на престъпната му дейност на 12.03.2013 г. била проведена специализирана полицейска операция. Около входа на блока на подсъдимия били разположени полицейски служители, за да наблюдават лица със съмнително поведение. - В това време в жилището на подсъдимия Н. се намирали той, съпругата му Ц. Н., детето им, майката на подсъдимия А. П. и свидетелят Е. А., негов съсед и приятел, който често посещавал дома на подсъдимия Н. във връзка със съществуваща между тях уговорка да разхожда кучетата му срещу заплащане. - Около 16:00 ч. свидетелите Г. П. и Е. А. приближили до блока, като св. П. влязъл във вход „г”, а св. Е. А. го чакал отвън. Когато след няколко минути св. П. се върнал, двамата били задържани от полицейските служители и отведени в РУП, където свидетелят П. доброволно предал 1 брой лилаво полиетиленово пликче, оформено във вид на топче, съдържащо коноп с нето тегло 0,44 гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 12%. В протокола за доброволно предаване св. П. собственоръчно отразил, че закупил наркотичното вещество от апартамент на осмия етаж вдясно във вход „г” (който по разположение отговарял на апартамента на подсъдимия). Конопът му бил продаден от намиращия се в това време в жилището св. Е. А., образуваното срещу когото наказателно производство приключило със споразумение, съгласно което той се признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК. - Около 16:30 ч. от входа излязъл и свидетеля Х. И., който бил последван от полицейски служители и също задържан. В полицейското управление той доброволно предал 1 брой полиетиленово пликче, свито на топче, съдържащо коноп с нето тегло 0,42 гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 12%. В протокола за доброволно предаване св. И. собственоръчно отразил, че наркотичното вещество било закупено за лично ползване. - Около 17 ч. от входа излезли подсъдимият Н. и съпругата му, като потеглили с лек автомобил „”, управляван от подсъдимия. Колата била спряна от полицейски служители, разположени в района на кръстовището на [улица]и [улица]. При извършения обиск на подсъдимия била открита сумата от 1 090 лева, за която той обяснил, че са лични спестявания. При извършения обиск на Ц. Н. бил намерен и иззет полиетиленов плик, бял на цвят с черни ивици, със седем броя жълтеникави твърди късове, идентифицирани като амфетамин с нето тегло 30,06 грама и съдържание на активен компонент амфетамин 2,8%. Образуваното срещу нея наказателно производство приключило със споразумение, съгласно което тя се признала за виновна в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК - В периода от 21:10 ч. до 23:05 ч. в дома на подсъдимия Н. в[жк]било извършено претърсване, при което в кухнята били намерени и иззети десет броя полиетиленови топчета, лилави на цвят, със суха тревиста маса, два броя електронни везни, кафемелачка, банкноти на обща стойност 173 лева, 32 броя полиетиленови квадрати, бяло прахообразно вещество, мобилен телефон и дървена дъска с бяло вещество по повърхността. Полиетиленовите топчета съдържали коноп с общо нето тегло 4,37 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 12% на стойност 26.22 лева, а в иззетото бяло прахообразно вещество се установявало наличие на амфетамин и кофеин с нето тегло 0,65 грама и съдържание на активен компонент 7% на стойност 19,50 лева. При определяне на обхвата на касационната проверка настоящият съдебен състав констатира, че значителна част от аргументацията на протеста по същество разкрива несъгласието на представителя на обвинителната власт с дадената от съдебните инстанции оценка на достоверността на доказателствените средства и изведените въз основа на тях факти. Този подход е илюстриран със залегналите на л. 2 от протеста настоятелни твърдения определени факти да бъдат интерпретирани по предложения от прокурора начин, разминаващ се с дадения от съдилищата прочит. С доводите в протеста (чe САС необосновано и неоснователно е кредитирал доказателства в подкрепа на оправдателната теза и същевременно отхвърлил подкрепящите обвинителната; че установените фактически положения относно продажбата на наркотични вещества на свидетелите П. и И. и намирането на наркотични вещества у Ц. Н. сочели на връзка на подсъдимия с откритите в дома му наркотични вещества; че разпространението на наркотичните вещества се извършвало от самия подсъдим лично или чрез свързано с него лице – св. Е. А., съгласно показанията на свидетеля П. от досъдебното производство; че показанията на св. Е. неправилно били приети за истинни, тъй като обслужвали нелогичната и страдаща от дефицит от достоверност защитна теза на подсъдимия) се изразява единствено неодобрение на направените от въззивния съд различни изводи за авторството на деянието, което възражение представлява оплакване за необоснованост. То не е възведено като касационно основание и не може да бъде обсъдено от ВКС, който няма правомощие да анализира и оценява самостоятелно доказателствените материали, замествайки суверенното право на САС като инстанция по фактите да прави собствена преценка на доказателствената съвкупност при съобразяване с процесуалните изисквания за това. ВКС многократно и последователно е изтъквал в решенията си, че касационният контрол се разпростира само върху процесуалната законосъобразност на конкретните действия на предходните съдебни инстанции по допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и правилността на формирането на вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган. Атакуваните съдебни актове могат да бъдат проверявани само за наличието на пороци в доказателствената дейност на решаващите инстанции, в частност при формиране на вътрешното им убеждение. Ръководен от тези принципни положения, настоящият състав на ВКС ще обсъди единствено онези възражения на прокурора, с които се претендират нарушения на процесуалните изисквания за правилно формиране на вътрешното убеждение в контекста на релевирания касационен повод по чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, т. 2 от НПК. Същественият спорен въпрос по делото касае обстоятелството дали именно подсъдимият Н. е упражнявал фактическа власт върху намерените в жилището наркотични вещества. ВКС намира, че възприетите от САС фактически положения за авторството на инкриминираното деяние са изведени при липса на съществени процесуални нарушения, като при оценката на доказателствените материали не са допуснати логически грешки. Въззивният съд е взел предвид комплексно всички събрани по делото доказателствени материали и ги е анализирал коректно, обективно и аргументирано според действителния им смисъл и съдържание, без да допуска превратната интерпретация и без да игнорира или пресилва значението на оправдателните доказателства за сметка на обвинителните. Аналитичната дейност на съда е осъществена съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не се констатират съществени пороци, които да обуславят съмнителност на оправдателните изводи на съда. От друга страна, при прегледа на решението по ВНОХД № 905/2014 г. по описа на САС ВКС констатира, че не е постановено при допуснато абсолютно процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НПК. Атакуваният съдебен акт в пълна степен отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК, тъй като в съдържанието му са изчерпателно изложени доводите, въз основа на които съдът е отхвърлил залегналите във въззивния протест възражения за необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционната присъда. Във въззивното решение е изрично възпроизведена приетата от апелативния съд фактология, кореспондираща с направените и от първоинстанционния съд фактически констатации. В съдържанието на атакувания съдебен акт надлежно фигурира и юридическата му част със съответните правни изводи, които също се припокриват с правната аргументация на състава на СГС. Обективното отсъствие на съществени непълноти в мотивировката на въззивния съдебен акт обезпечава възможността на касационния съд безпрепятствено да установи действителната воля на въззивния съд и да проконтролира правилността на вътрешното му убеждение. Изготвеният акт гарантира и правото на страните да разберат ясно и недвусмислено съображенията на въззивната инстанция, въз основа на които е потвърдена първоинстанционната присъда, и им осигурява възможност пълноценно да аргументират възраженията си срещу въззивното решение в касационното производството. Залегналите в протеста конкретни доводи не могат да обосноват изводи, различни от направените от съдилищата по въпроса за авторството на деянието, и не разколебават стабилно основаните върху показанията на свидетелите Е. А., Г. П., Х. И., Е. А. фактически констатации. С оглед спецификата на разглеждания случай, фактът, че инкриминираните наркотични вещества са се намирали в дома на подсъдимия Н., не може да се третира като решаващ за отговорността му. Това е така, защото доказателствените източници безусловно установяват, че достъп до жилището са имали и други лица, освен подсъдимия, в частност неговата съпруга Ц. Н. и св. Е. А., които са се признали за виновни за държане, съответно за разпространение, на наркотични вещества от същите видове като намерените в апартамента. Обстоятелствата, че Н. е съпруга на подсъдимия Н., а св. Е. А. – негов приятел и съсед, който срещу заплащане обслужвал кучетата на подсъдимия, са безспорни факти, изтъкнати на стр. 3 от атакувания съдебен акт, чието значение е правилно оценено. Въпросите относно продадените от св. Е. А. на св. П. наркотични вещества (коноп с нето тегло 0,44 гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 12%), както и за намерените у Ц. Н. наркотични вещества (амфетамин с нето тегло 30,06 грама и съдържание на активен компонент амфетамин 2,8%), са окончателно разрешени със сключените споразумения по НОХД № 3885/2013 г. Влезлите в сила на 08.11.2013 г. определения за одобряване на споразуменията съгласно чл. 413 от НПК имат обвързваща сила, включително и за съдебните състави, сезирани с обвинението срещу подсъдимия Н., по въпросите извършено ли е деянието, наказуемо ли е то и виновен ли е деецът. Недопустимо е съдът, одобрил споразуменията, да е решил, че престъпленията по чл. 354а, ал. 1 от НК с предмет посочените по-горе по вид и количество наркотични вещества са извършени само, съответно, от св. Е. А. и Ц. Н., а друг съд – да установи съпричастност и на подсъдимия Н. към тези деяния. Всъщност със залегналите в протеста твърдения (че продажбата на наркотични вещества на свидетелите П. и И. и намирането на наркотични вещества у Ц. Н. сочели на връзка на подсъдимия с откритите в дома му наркотични вещества и че разпространението на наркотичните вещества се извършвало от самия подсъдим лично или чрез свързано с него лице – св. Е. А.), прокурорът обосновава тъкмо наличието на съгласуваност и взаимозависимост между поведението на подсъдимия Н. и поведението на осъдените лица Ц. Н. и св. Е. А.. Подобен извод няма как да бъде законосъобразно изведен в процесуален план, доколкото с одобрените споразумения осъдените не са били признати за виновни да са действали в някаква форма на съвместна престъпна дейност с подсъдимия Н. (а и във внесения обвинителен акт липсват твърдения за съучастие или посредствено извършителство). Въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК се решават самостоятелно и независимо по отношение на всяко обвинено лице, като е недопустимо основателността на обвинението срещу някой от подсъдимите да се презумира въз основа на поведението на останалите. Поради това обстоятелството, че Ц. Н. и св. Е. А. са били осъдени за държане и разпространение на част от наркотиците, не представлява обвинително доказателство в подкрепа на лансираната теза, че цялото количество поначало е било държано от подсъдимия Н.. Напротив, осъждането на посочените лица е индиция, че и откритите при претърсването на апартамента в[жк]наркотични вещества, съответно кореспондиращи по вид на държаното от Ц. Н. количество амфетамин и продадената от св. Е. А. на св. П. доза коноп, са били в тяхна фактическа власт. Не може да се заключи по начина, изискван от чл. 303 от НПК, че съпружеските отношения между подсъдимия и Ц. Н. и обстоятелството, че подсъдимият е заплащал възнаграждение на св. Е. А. за развеждане на кучетата му, представляват обективни факти, „сочещи без съмнение, че в дома на Н. от него пряко или посредством лица, на които той плащал, се държали наркотични вещества с цел разпространение” (л. 2 от протеста). Логическата взаимна обусловеност между тези обстоятелства навежда най-много на извод за знание на подсъдимия за осъществяването на престъпна дейност от страна на съпругата му и св. Е. А. в обитаваното от него жилище, но не позволява да се изтълкуват като доказателство за виновността на подсъдимия по повдигнатото му обвинение за държане на инкриминираните количества коноп и амфетамин. Фактите, че дозата коноп е била продадена от св. Е. А. на св. П. по време, когато подсъдимият Н. е бил в дома си, установената при претърсването на дома на подсъдимия Н. обстановка – местонахождението на наркотичните вещества на видимо място в апартамента (на масата в кухненското помещение), наличието на електронни везни, кафемелачка със следи от бял прах в обсега на мелене, прозрачни полиетиленови квадрати, указват, че извършваната в апартамента дейност не би могла да бъде тайна за подсъдимия Н.. Те не установяват обаче обща воля между него и другите две осъдени лица за извършване на определени престъпления, свързани с наркотични вещества, нито доказват неговото лично поведение като техен „държател”. Обстоятелството дали подсъдимият Н. е знаел или не за осъществяваната в дома му противозаконна деятелност, както и отношението му към нея, в крайна сметка, са без значение за правилното решаване на делото. Неговото знание – представата за престъпните действия на осъдените Н. и св. Е. А., не е тъждествено на участието му в престъплението, щом не е доказано, че той със собственото си поведение по някакъв начин е взел участие в инкриминираната форма на изпълнителното деяние. Твърденията на прокурора в тази насока се основават на съждението, че щом осъдените, съответно за държане и разпространение на наркотични вещества, лица Ц. Н. и св. Е. А. са от близкото обкръжение на подсъдимия и са се намирали в обитаваното и него жилище, откъдето е св. Е. А. е осъществил продажбата на доза от конопа, то и самият подсъдим Н. неминуемо е участвал в осъществяваната престъпна дейност, като е държал наркотичните вещества. Тези доводи по естеството си представляват недопустимо предположение от житейски характер, с което се запълва липсата на обективни фактически данни, които да разкрият по несъмнен начин действителното отношение и връзка на подсъдимия с предмета на престъплението. В наказателния процес нито един факт, свързан с обстоятелствата по делото, няма абсолютна стойност и не може да се приеме за безусловна даденост. Презумптивните съждения са изключени от наказателнопроцесуалната теория и практика, тъй като житейската логика не може да измести доказателствата. В обсъждания случай, при анализа на цялостния доказателствен материал се установява, че по делото липсват доказателства, които да подкрепят безусловен извод за упражнявана от подсъдимия Н. фактическа власт върху находящите се в дома му наркотични вещества. Затова и настоящият съдебен състав се солидаризира със законосъобразния подход при доказателствения анализ, осъществен от СГС и САС, които съдебни инстанции в съответствие с чл. 303 от НПК не са допуснали постановените от тях актове да се основават на произволни заключения с характер на предположение. Изводите на съдилищата са резултат на пълноценен анализ на цялостната ценима доказателствена маса, защото освен данните за знанието на подсъдимия Н. за наличието на наркотични вещества в дома му, са взети предвид и обстоятелствата, че и осъдените Н. и св. Е. А. са имали достъп до жилището, респ. до намиращите се в него наркотици; че по вещите, описани в протокола за претърсване и изземване от 12.03.2013 г. – везни, кафемелачка, полиетиленови квадрати, не са търсени и установени негови дактилоскопни следи (за наличието на такива посочените предмети въобще не са били изследвани, въпреки че евентуалното присъствие на отпечатъци би било сериозен аргумент за идентификация на конкретните лица, които са имали пряк досег с веществените доказателства); че св. Е. А. е признал, че намерените топчета коноп, открити и иззети в негово присъствие, са били негови. В тази насока следва да се отбележи, че при внимателния прочит на въззивното решение не се установява твърдяното в протеста вътрешно противоречие относно значението на отсъствието на подсъдимия Н. от дома му в момента на претърсването и намирането на наркотиците. На л. 44 от ВНОХД № 905/2014 г. САС е изложил становището си, че фактът, че „инкриминираните наркотични вещества са били в апартамента, обитаван от подсъдимия, не води до безусловен извод, че последният ги е държал”. В доказателствен план тази констатация е вярна и няма основания да не бъде споделена. Правилно е и вложеното разбиране за правния смисъл на понятието „държане” – „установяването и упражняване на трайна фактическа власт върху вещта”, с което ВКС също се солидаризира. Противоречие в мотивите липсва, защото въззивният съдебен състав е посочил ясно тезата си, че в конкретния случай отсъствието на подсъдимия в момента на претърсването е аргумент, наред с посочените по-горе, в подкрепа на извода, че не подсъдимият е бил лицето, което е упражнявало трайна фактическа власт върху намерените вещества. В наказателноправен аспект, държането на конкретен предмет действително представлява упражняване на трайна фактическа власт на дееца върху него. Това е фактическо състояние, при което деецът разполага с вещта, служи си с нея, употребява я, контролира я. Поначало наличието на наркотично вещество в дома на извършителя е сериозна улика срещу него, защото упражняваната от него фактическа власт върху имота се разпростира и върху намиращите се там вещи. По настоящото дело обаче не е безспорно установена тъкмо такава фактическа власт, обективираща връзката на подсъдимия Н. с инкриминираните наркотични вещества и контролът му върху тях. Щом той не е бил единствения обитател на апартамента, достъпът на съпругата му и на св. Е. А. не е бил ограничен и инцидентен, налице са и доказателства, че тези лица са имали отношение към наркотичните вещества – Ц. Н. – към намерения амфетамин, а св. Е. А. – към конопа, твърдението, че подсъдимият е държал наркотичните вещества, не е доказателствено обезпечено. Липсва необходимост да се обсъжда твърдението на прокурора, че наркотиците били продавани „от него самия или от свързано с него лице”. Фактическата власт действително може да се упражнява не само лично от дееца, но и чрез другиго, като последиците и на личното държане, и на държането чрез другиго, са едни и същи. В случая обаче такова обвинение не е било възведено срещу подсъдимия Н. – св. Е. А. и Ц. Н. са осъдени за свои самостоятелни деяния, като във внесения обвинителен акт няма твърдения, че подсъдимият е действал „чрез тях”. В тази връзка следва да се добави още, че настоящият състав на ВКС не съзира каквито и да е нарушения на въззивната инстанция при интерпретацията на показанията на свидетеля Е. А., който е заявил, че конопът е негов. На л. 42 от ВНОХД № 905/2014 г. САС подробно е изложил съображенията си, въз основа на които е кредитирал неговите показания. При коректния прочит на въззивния съдебен акт (л. 42 от ВНОХД № 905/2014 г. на САС) не се установява твърдяното в протеста логическо несъответствие в тази част от решението – че от една страна, съдът приел, че версията на свидетеля била „житейски неправдоподобна”, а от друга – че тази неправдоподобност била привидна. Такова противоречие е било допуснато от СГС (л. 508 от НОХД № 3885/2013 г.), който е счел показанията на св. Е. А. за нелогични, въпреки което ги е поставил в основата на фактическите си изводи. САС всъщност е коригирал неизрядната мотивация на първоинстанционния съд, като е квалифицирал констатираната от СГС неправдоподобност на показанията на св. Е. А. като „привидна”, доколкото свидетелските му показания „не се опровергават от нито едно друго доказателство по делото, напротив – намират опора в показанията на св. П.”. Въззивният съд е подходил критично и внимателно към заявеното от него, с оглед особеното му положение в процеса на осъдено лице за престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК и поради отчетената опасност да обслужва защитната версия на подсъдимия Н., поемайки вина и за неговото поведение. При оценката на обсъжданото доказателствено средство въззивният съдебен състав е възприел изцяло законосъобразен подход, като го е анализирал поотделно и в контекста на цялата доказателствена съвкупност. На л. 42 – л. 45 от въззивното дело САС изчерпателно е констатирал всички други доказателствени материали, подкрепящи показанията на св. Е. А. – показанията на свидетелите П., И., Е. А., дадени пред първоинстанционния съд, обсъдил е и съдържанието на останалите доказателствени източници – протоколите за разпознаване от 13.03.2013 г., протоколите за доброволно предаване от 12.03.2013 г., протокола за претърсване и изземване от 12.03.2013 г. и др. Убедително е защитен изводът, че доказателствената основа не съдържа данни, които да опровергаят показанията на св. Е. А., поради което въззивният съд ги е кредитирал. За да достигне до това заключение, САС е анализирал цялата поредица от фактически обстоятелства, установяващи хронологията на събитията от момента на стартирането на полицейската операция по наблюдение на жилищния вход, където се е намирал апартамента на подсъдимия Н., до задържането му и задържането на свидетелите П. и И. и извършените с тях процесуално следствени действия. Мотивирано е прието, че косвените обвинителни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, не водят до единствено възможния извод, че подсъдимият Н. е държал наркотичните вещества. В процесуалната дейност на втората инстанция не могат да бъдат съзрени едностранчивост или селективност, нито превратност при анализа на доказателствените материали. Щом такива недостатъци на оценъчната дейност на съда не са налице, касационниият съд няма правомощия да променя суверенното вътрешното убеждение на инстанцията „по фактите” относно достоверността на доказателствената съвкупност. Страните също не могат да оспорват и заместват законосъобразно осъществената от въззивния съд оценъчна дейност със собствената си субективна интерпретация на доказателствените материали. Необходимо е да се подчертае, че възприетият от представителите на държавното обвинение подход да обосновават авторството на деянието и виновността на подсъдимия Н. предимно с недостоверността на подкрепящите защитната му позиция показания на св. Е. А. не може да бъде споделен. За правилното решаване на делото е съществено, че липсват достатъчно сигурни положителни доказателства, от които да се изведат категорични изводи за авторството на инкриминираното деяние. Дори и да се изключат показанията на св. Е. А., че намерените дози коноп са били негови, нивото на доказаност на обвинителната теза не би се повишило. При обективното наличие на неоспоримите факти за достъпа на други лица до жилището, държането, респ. разпространението, на амфетамин и коноп от страна на осъдените за престъпления по чл. 354а, ал. 1 от НК лица Ц. Н. и Е. А., местонахождението на последния в апартамента при намирането на наркотичните вещества и отсъствието на подсъдимия към този момент, липсата на обективни следи по пакетираните дози наркотични вещества и свързаните с тях други предмети (везни, полиетиленови квадрати, кафемелачка), с отхвърлянето на показанията на св. Е. А. въпросът за авторството на деянието не би се изяснил в по-голяма степен. Възражението на прокурора, че развитата от съдебните състави теза за оказано върху свидетелите П. и И. давление от органите на полицията с цел да бъде уличен подсъдимият Н. в съпричастност към намерените наркотични вещества (л. 4 от протеста), не следва да бъде обсъждано, доколкото е декларативно подкрепено единствено с твърдения за необоснованост и неправилност, които не са касационни поводи. За пълнота трябва единствено да се изтъкне, че във въззивното решение (л. 45 от ВНОХД № 905/2014 г.) е отделено специално внимание на дадените от тези свидетели показания на досъдебното производство, като решението на съда да гласува вяра на дадените от тях в съдебно заседание показания е мотивирано със солидни аргументи. Неоснователен е посоченият в протеста довод, че у лицата, които са били признати за виновни за държане на наркотици с цел разпространение или за тяхното разпространение – Ц. Н. и Е. А., нямало „съответстващи пари в брой” (л. 4 от протеста), а такива били намерени у подсъдимия Н.. При неговия обиск действително е била открита сумата в размер на 1 090 лева, произходът на която обаче не е установен. Очевидно е, че тази парична сума няма отношение към държания от съпругата му Ц. Н. амфетамин, защото той все още не е бил разпространен, размерът й не би могъл да бъде сформиран от продадената на свидетеля П. от св. Е. А. за 10 лева доза коноп – 0.44 грама, а в хода на проведената специализирана полицейска операция не са установени други лица, закупили наркотични вещества. (По отношение на намереното у св. И. количество 0.42 грама коноп няма обвинение нито срещу св. Е. А., нито срещу подсъдимия Н., тъй като не е установено откъде и от кое лице то е било закупено). Поради това допускането, че намерената у подсъдимия Н. парична сума е била набрана от разпространение на наркотици, се основава на вероятност, на каквато обвинителната теза не може да се осланя. Вярно е залегналото в протеста твърдение, че подсъдимият Н. е осъждан. С присъда по НОХД № 11713/2007 г. на СРС, НО, в сила от 11.12.2010 г., той е бил осъден на три години лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от пет години, за престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2, алт. 1, 2 и 6 от НК. ВКС обаче не възприема подхода на прокурора, при който статусът на подсъдимия на осъждано лице се интерпретира като обстоятелство, подкрепящо поддържаната от обвинението теза за авторството на престъплението. Принципно е разбирането на настоящия съдебен състав, че характеристичните данни на дееца в широк смисъл и, в частност, предходните му осъждания като негова предходна отрицателна проява, поначало имат наказателноправно значение. Личността на подсъдимия се включва в предмета на доказване в наказателния процес (чл. 102, т. 3 от НПК), но не представлява доказателство за авторството на деянието – нито обвинително, нито оправдателно. Каквито и конкретни факти от миналия живот на подсъдимия да се установят в процеса, те не могат да се ползват за основа на съдийското убеждение за виновността му. Съдът следва да се занимае с личностовите данни и юридическия статус на подсъдимия, едва когато се установи, че е извършил деянието, предмет на предявеното му обвинение, защото тези обстоятелства определят степента на обществената му опасност и имат значение при индивидуализацията на наказанието му, а в определени случаи се отразяват и на квалификацията на извършеното от него деяние. Доводът, че подсъдимият Н. управлявал „скъп автомобил” и разполагал със „значителна сума пари в брой в себе си”, въпреки че нямал „легален източник на доходи”, също не рефлектират върху правилността на направените от въззивния съд фактически изводи за авторството на инкриминираното деяние. Обстоятелствата във връзка със стандарта на живот на подсъдимия и съответствието с доходите му, от една страна, не са били предмет на изследване в настоящото наказателно производство. Декларативното твърдение за липса на „легален източник на доходи” не е подкрепено с каквито и да е доказателства за относно реалното материално състояние на семейството на подсъдимия. По-същественото е, че само със съображения относно материалното състояние на подсъдимия не може да бъде доказано авторството на деянието. Не може да се постигне осъждане по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 от НК само въз основа на твърдения за недоказан произход на парични средства и имущество на привлеченото към наказателна отговорност лице. Основният факт – извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него, както и другите релевантни за наказателната му отговорност обстоятелства, се установяват чрез всички допустими, относими и необходими доказателства, които реално разкриват връзката между конкретното поведение на дееца и конкретния предмет на престъплението. Тези доказателства не могат да бъдат заместени с недопустимо за наказателния процес предположение от житейски характер, че щом безработният и осъждан подсъдим управлявал „скъп автомобил” и носел парична сума в размер на 1 090 лева, то няма как да не е вършил престъпления, конкретно – да не е държал инкриминираните наркотични вещества. В заключение може да се обобщи, че по същество твърденията в протеста съставляват една от възможните, но не единствена хипотеза за изясняване въпроса за авторството на деянието. Истината като отражение на външно проявени човешки действия обаче е обективна и конкретна, а не вероятна и възможна. Следва да се припомни решение № 228/95 г. по н. д. № 231/95 г. на ВКС, ВК, в което е изрично изтъкнато, че в наказателния процес са допустими всякакви хипотези при планиране и провеждане на разследването, но правно значение имат единствено онези, които са проверени и подкрепени с конкретни и несъмнени доказателства. Само тогава хипотезата губи характера си на предположение и се превръща във фактология на престъплението. При липсата на такива доказателства хипотезата остава едно от възможните предположения за събитието на престъплението, какъвто е и разглежданият случай. От безспорно установените по делото факти, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна логическа връзка, не може да се направи категоричен и еднозначен, изключващ всякакво съмнение извод за авторството, поради което предходните съдебни инстанции процесуално законосъобразно са извели заключение за недоказаност на обвинението. Релевираното с протеста касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК също не е налице. То е изведено единствено въз основа на претендираните нарушения при установяване на фактологията на деянието, каквито ВКС не констатира да са допуснати. Водим от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 426 от 03.12.2014 г., постановено по ВНОХД № 905/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, 8 състав. Настоящото решение не подлежи на протестиране и обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.