11 Р Е Ш Е Н И Е № 50028 гр. София, 01.08.2023г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА при секретаря Валерия Методиева, като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №200 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ф. Е. И., чрез своята майка и законен представител Ц. Г. С. и М. Е. И., в качеството им на правоприемници на починалия ищец Е. М. И., срещу решение №94/28.04.2021г. по в.т.д.№233/2020г. на Великотърновски апелативен съд, Първи граждански и търговски състав, в частта, с която е потвърдено решение №16/07.02.2020г. по т.д.№32/2019г. на Ловешки окръжен съд, Гражданска колегия, в частта за отхвърляне на предявения от тях, като правоприемници на починалия ищец Е. М. И., против „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за разликата над присъдените 10 000 лв. до пълния предявен размер от 250 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на Т. Е. И., настъпила в резултат на ПТП на 30.09.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.01.2019г. до окончателното й изплащане. Касаторите поддържат, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излагат доводи, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на чл.52 от ЗЗД, тъй като не е съобразен с указанията, дадени в ППВС №4/23.12.1968г., с нивата на застрахователните лимити към датата на застрахователното събитие, със съдебната практика по сходни казуси, със средната месечна работна заплата, както и с ежегодното увеличаване на размера на застрахователните премии по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и ежегодното поскъпване на цената на живот, инфлационните процеси и увеличаването на пазарната стойност на всички стоки от първа необходимост. Поддържат, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, приемайки, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от бащата и сина. Твърдят още, че въззивният съд неправилно е определил началния момент на дължимата законна лихва. Ответникът „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че по делото не са доказани душевните болки и страдания, които бащата е претърпял вследствие смъртта на неговия син. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че Е. М. И. не се е грижил за своето дете Т. И., не му е осигурявал дължимата издръжка и грижа, не се е интересувал от него. Поддържа още, че бащата не е имал нужния родителски капацитет и не е упражнявал нужния родителски контрол и грижа. Също счита за доказано при условията на пълно и главно доказване и възражението за съпричиняване на починалото дете Т. Е. И. и на баща му за настъпване на вредоносния резултат. Третото лице помагач Г. С. Г. не изразява становище по жалбата. С определение №50007 от 09.01.2023г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение, по значимите за изхода на делото правни въпроси за прилагането на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя; за началния момент на дължимата лихва за забава в хипотезата на предявен пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ от увреденото лице срещу застрахователя. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от наследодателя на ищците Е. М. И. неимуществени вреди, вследствие смъртта на неговия син Т. Е. И. при осъществено на 30.09.2016г. ПТП, възлиза на 20 000 лева, като дължимото обезщетение е намалено с 50% поради прието съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат. По правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване: По първия правен въпрос е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл.290 от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД – решение №83/06.07.2009г. по т.д. №795/2008г. на ВКС, ІІ т.о., решение №95/24.10.2012г. по т.д. №916/2011г. на ВКС, І т.о., решение № 154/30.10.2012г. по т.д. №807/2011г. на ВКС, ІІ т.о., решение №56/04.05.2017г. по т.д. №3584/2015г. на ВКС, II т.о., решение №101/18.04.2018г. по т.д. №1858/2017г. на ВКС, II т.о., и др. В т.ІІ на Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са моментът на настъпване на смъртта, възрастта и общественото положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, както и действителните отношения между двамата. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл.290 от ГПК практика по приложението на чл.52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти. По втория въпрос е формирана практика с решение №128/04.02.2020г. по т.д. №2466/2018г. на ВКС, І т.о., решение №72/29.06.2022г. по т.д. №1191/2021г. на ВКС, I т.о. и решение №50135/11.11.2022г. по т.д. № 2026/2021г. на ВКС, I т.о. съгласно които в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ лихвите за забава се включват в застрахователното обезщетение по силата на нормата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл.429, ал.3 от КЗ, като това са тези лихви, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 от КЗ, или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице, или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. След предявяване на претенцията по чл.498 от КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 от КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1/изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на основание чл.498, ал.3, във връзка с чл.432, ал.1 от КЗ. Настоящият съдебен състав изцяло споделя формираната по реда на чл.290 от ГПК съдебна практика по правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. По основателността на касационната жалба: В мотивите на обжалваното решение въззивният съд, макар да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от Е. М. И. неимуществени вреди, не е оценил в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. При анализа на събраните доказателства въззивният съд е съобразил влязла в сила присъда №1/04.01.2018г. по н.о.х.д. №530/2017г. на Ловешки окръжен съд и е приел за установено, че на 30.09.2016г., при управление на застрахования при ответника лек автомобил „Мерцедес Ц 220“, водачът Г. С. Г. е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на Т. Е. И. – син на починалия в хода на производството ищец Е. М. И.. Приел е още за безспорно, че Ф. Е. И. и М. Е. И. са наследници на Е. М. И.. По спорния въпрос относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди апелативният съд е съобразил събраните по делото гласни доказателства. Счел е за ирелевантни за съществуване на вредите обстоятелствата относно битовите условия на живот на бащата с децата преди инцидента, изтъквайки, че привързаността и обичта между родителите и децата не е функция на техния бит, като фактът, че ищецът не е могъл да осигури нормални битови условия за живеене на децата не изключва наличието на обич и привързаност помежду им. Приел е, че Е. И. се е грижел за децата си колкото са му позволявали възможностите, не е упражнявал насилие, бил е привързан към тях, вкл. и към починалото дете, и до собствената си смърт – две години и половина след тази на Т. И., е страдал много за него, като загубата го е променила, изпаднал е в депресия. Въззивният съд е акцентирал, че ниският му родителски капацитет и неглижирането на родителските задължения не могат да обосноват извода, че същият не е обичал и не е бил привързан към детето си, и не е имал емоционална връзка с него. С оглед на тези съображения е заключил, че справедливият размер на дължимото обезщетение възлиза на 20 000 лв. При постановяване на решението съставът на САС е допуснал отклонение от задължителната практика на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Правилен е извода на съда, че неспособността на бащата да осигури на своите деца добри битови условия за живеене не изключва наличието на обич и привързаност помежду им. В тази насока неоснователни се явяват доводите на ответното застрахователно дружество, че от събраните по делото доказателства се установява, че Е. И. не се е грижил за своето дете, не му е осигурявал дължимата по закон грижа и издръжка, оставил го е без надзор и без да се интересува от живота и здравето му. Ответникът без основание приравнява трайните финансови затруднения на бащата и невъзможността му да осигури добри условия на живот за децата си, на липса на обич и загриженост. Тези доводи се опровергават и от показанията на разпитаните свидетели Л. Й., Д. И. и В. Б., които изтъкват, че въпреки влошените условия на живот на семейството в периода преди произшествието, Е. И. е полагал усилия да осигурява грижи и издръжка на децата си, като си е намирал работа като общ работник, бил е привързан към децата, опитвал се е да избегне тяхното настаняване за постоянно в специализирани институции, за да запази ежедневния контакт с тях. Също от показанията на свидетелите се установява, че в отглеждането на децата Е. И. не е бил подпомаган от други членове на семейството или свои близки, а сам е носил цялата тежест за тяхното финансово обезпечаване и възпитание. При обоснованост на извода му за съществуващата връзка на обич и привързаност между бащата Е. И. и починалия му син Т. И., въззивният съд, не е съобразил в достатъчна степен тежката душевна травма, която представлява за родителя внезапната загуба на неговото дете. Не са отчетени в достатъчна степен събраните по делото доказателства за мъчителните изживявания на Е. И. след смъртта на детето му, за това, че не е могъл да преодолее загубата, изпаднал е в депресия и отчаяние, във всеки разговор се е връщал към чувството за несправедливост и безвъзвратност на случилото се с детето му нещастие, което напълно е помрачило живота му и отношенията му с околните. Въззивният съд не е отчел и икономическите условия в страната към 2016г. и общественото разбиране за справедливост към момента на увреждането, индиция за които са и лимитите на застрахователните обезщетения, а е определил изключително занижен размер на обезщетението за претърпените от родителя неимуществени вреди от загубата на неговото дете. В този смисъл, отчитайки установените критерии, релевантни за определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, настоящият състав намира, че паричният еквивалент на претърпените вреди, съобразен и със социално-икономическите условия в страната в годината на увреждането - 2016г., е в размер на 130 000 лв. Неоснователни са касационните доводи, че в противоречие с материалния закон – чл.51, ал.2 от ЗЗД въззивният съд е счел, че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено, тъй като е налице принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. По приложението на нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД съществува константна практика на ВС и ВКС, според която от значение за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено увреждане, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Когато малолетно дете допринесе за настъпване на резултата, съобразно с обстоятелствата на случая, следва да се приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, независимо от това, че такова лице не може да действа виновно – т.7 на ППВС №17/18.11.1963г. Приносът се отчита и когато е резултат на неупражнен върху малолетното дете надзор от родителите му, без да е от значение вината на упражняващия надзор, като поведението на малолетния и на упражняващия надзор се преценява дотолкова, че да може да се направи разграничение по размер между вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на причинителя, и вредите, причинени от увредения – Тълкувателно решение № 88 от 12. 09. 1962 г. на ОСГК на ВКС. Също така в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС на РБ - решение №15/19.02.2020г. по т.д.№146/2019г. на ВКС, ТК, ІI т.о., решение №118 от 27.06.2014г. по т.д.№3871/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №97 от 06.07.2009г. по т.д.№745/2008г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., се приема, че при определяне на степента на съпричиняване подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на деликвента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. При преценка поведението на пострадалия решаващият съд следва да има предвид не само разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП и завишената отговорност на водача на моторното превозно средство за осигуряване безопасност на движението спрямо тази на пешеходците, не само задължението на водача да избере подходяща скорост на движение на управляваното МПС, която би му позволила да спре в зоната на своята видимост при поява на препятствие на пътя, което водачът на съответното МПС е могъл и е бил длъжен да предвиди. Съдът трябва да отчита също поведението на пострадалия, всички негови действия и допуснати от него нарушения на правилата за движение по пътищата, като съобрази и относимите правни норми, уреждащи задълженията на пешеходците като участници в движението по пътищата. След съпоставяне на поведението и действията на всички участници в съответното ПТП и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, съдът следва да определи конкретния принос за причиняване на съответното ПТП на всеки един от участниците и да разпредели отговорността за причиняването на деликта. В конкретния случай апелативният съд е счел за основателно релевираното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото дете и от неговия баща, с оглед неупражняване на грижа и контрол. Съобразил е заключението на комплексната СМАТЕ и е приел за установено, че в деня на инцидента Т. И. заедно със своя брат М. / двете деца са били малолетни към този момент/ са се прибирали пеша от [населено място] към [населено място], сами, късно вечерта /20,40 часа/, без да са придружавани от своя баща или друго пълнолетно лице, като са се движили едно до друго, в края на пътното платно, на 1,10 м. в лентата за движение на лекия автомобил, в разрез с правилата за движение /чл.108, ал.1, т.1 от ЗДвП/ - попътно на движещите се МПС, а не срещу тях. С оглед на това е приел, че бащата не е изпълнил предвиденото в чл.8, ал.8 от Закона за закрила на детето задължение, тъй като е допуснал дете на 13 години да се прибира късно вечерта, без пълнолетен придружител, пеша между две населени места. Приел е, че настъпилата смърт на детето е пряка последица от два причинно – следствени процеса – поведението на водача и поведението на малолетното дете на пътното платно. Изложил е съображения, че условията за настъпване на инцидента не биха възникнали при осъществяване на дължимия родителски контрол, доколкото родителят би могъл да възприеме потенциалните рискове и да предотврати присъствието на детето на пътното платно или поне – движейки се по този начин и в този час на денонощието. С оглед на тези съображения апелативният съд е заключил, че приносът за причиняване на вредоносния резултат се равнява на 50 %. Изводът за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, дължащ се и на неупражнен родителски надзор, е формиран при правилно отчитане на нарушението от страна на родителя на изискването на чл.8, ал.8 от Закона за закрила на детето за придружаване на ненавършилите 14 години деца след 20 часа, както и нарушението от страна на загиналото дете на разпоредбата на чл.108 ал.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП, предвиждаща, че пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани. Основателен е обаче касационният довод за неправилно определяне на степента на приноса на пострадалия за настъпването на процесното ПТП. Въззивният съд не е взел предвид обстоятелството, че съгласно заключението на съдебно – техническата експертиза при установена от вещото лице скорост 66 км./ч., водачът на автомобила е имал възможност да види вървящите по десния край на платното деца от разстояние не по – малко от 70- 75 метра при режим къси светлини или 110 метра при режим дълги светлини. Според вещото лице и при видимост от 70 метра водачът е имал възможността да спре и да предотврати удара, или да предприеме друга маневра / да отклони наляво автомобила и да заобиколи децата/, ако е бил предприел своевременно действия, независимо от допуснатото от пешеходците нарушение на правилата на движение. От експертизата е установена и липса на спирачни следи, оставени от процесния автомобил при удара. С оглед на това е и даденото от вещото лице заключение, че причината за настъпване на ПТП е поведението на водача Г., който не е управлявал автомобила с пълна концентрация на вниманието, като е имал възможност да възприеме пешеходците, тяхната посока на движение на светлините на фаровете си минимум от 70 -75 м. и да ги заобиколи /изпревари/ или да предприеме спиране при наличие на насрещно движещ се автомобил. Това налага извод, че приносът на пострадалото дете, дължащ се и на неупражнен надзор от страна на родителя, за настъпването на произшествието е не 50%, а 20%, изразяващ в допуснато нарушение на чл.108, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, а приносът на водача е 80%, изразяващ се в това, че при управление на автомобила е допуснал нарушения на разпоредбите на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП. С оглед така определения принос на пострадалия Т. Е. И. в размер на 20%, дължимият размер на обезщетението за претърпените от неговия баща Е. М. И. неимуществени вреди възлиза на 104 000 лева. Поради това присъденото на правоприемниците на Е. М. обезщетение от 10 000 лева следва да се завиши с още 94 000 лева, а в останалата част, с която искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 250 000 лева, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. В останалата част, с която „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, е осъдено да заплати на ищците сума в общ размер на 10 000 лева, решението на Софийски апелативен съд е влязло в сила, тъй като не е допуснато до касационно обжалване. Предвид отговора на втория правния въпрос въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и в частта, с която за начален момент на присъдената законна лихва е посочена датата 11.01.2019г., определена при приложение на чл.497 ал.1 т.2 от КЗ. С исковата молба наследодателят на касаторите е поискал присъждане на законна лихва от датата на събитието - 30.09.2016г. От представеното по делото заявление за заплащане на застрахователно обезщетение от Е. М. И. до „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с вх.№3331/17.12.2018г. се установява, че претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение за вредите, претърпени вследствие настъпилото на 30.09.2016г. по вина на водача Г. С. Г. ПТП, е била заведена при застрахователя на 17.12.2018г., поради което законната лихва върху обезщетението следва да се присъди от тази дата. Решението следва да бъде отменено изцяло и в частта за разноските. С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на касаторите, адвокат А. Х. Д., на основание чл.38 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за трите инстанции, съразмерно с уважената част от иска, в размер общо на 11 527,36 лева / по 2716,48 лева за първата и за въззивната инстанция и 6094,40 лева, за касационната инстанция/. Не следва да бъде приложен посоченият от адвокат Д. метод за изчисление на разноските, чрез определяне на минимално възнаграждение за защитата на всеки ищец, доколкото е предявен само един иск за обезщетение за неимуществени вреди, по който двамата касатори са конституирани като правоприемници на починалия ищец. Касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация направените разноски за трите инстанции съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер общо на 1220,16 лева /870,16 лева за първата инстанция и по 175 лева за въззивната и за касационната инстанция/. На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса в размер на 7520 лева за производството в трите инстанции, определена върху уважената в касационната инстанция част от иска. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 от ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №94/28.04.2021г. по в.т.д.№233/2020г. на Великотърновски апелативен съд, Първи граждански и търговски състав, в частта, с която е потвърдено решение №16/07.02.2020г. по т.д.№32/2019г. на Ловешки окръжен съд, Гражданска колегия, в частта за отхвърляне на предявения от Ф. Е. И., чрез своята майка и законен представител Ц. Г. С. и М. Е. И., като правоприемници на починалия ищец Е. М. И., против „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за разликата над присъдените 10 000 лв. до размера от 104 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на Т. Е. И., настъпила в резултат на ПТП на 30.09.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.01.2019г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на основание чл.432 ал.1 от КЗ на ищците Ф. Е. И., [ЕГН], чрез своята майка и законен представител Ц. Г. С., двете с адрес [населено място], обл.Ловеч, и М. Е. И., [ЕГН], с адрес [населено място],[жк]41Г, със съдебен адрес на двамата ищци [населено място],[жк][жилищен адрес] адвокат А. Д., допълнително общо 94 000 лева /деветдесет и четири хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпените от Е. М. И. неимуществени вреди от смъртта на неговия син Т. Е. И., в резултат на пътно – транспортно произшествие от 30.09.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.12.2018г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на адвокат А. Х. Д., САК, с адрес [населено място],[жк][жилищен адрес] сумата 11 527,36 лева, /единадесет хиляди петстотин двадесет и седем лева и тридесет и шест стотинки/ - адвокатско възнаграждение за трите инстанции, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата. ОСЪЖДА Ф. Е. И., [ЕГН], чрез своята майка и законен представител Ц. Г. С., двете с адрес [населено място], обл.Ловеч, и М. Е. И., [ЕГН], с адрес [населено място],[жк]41Г, със съдебен адрес на двамата ищци [населено място],[жк][жилищен адрес] адвокат А. Д., да заплатят на „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], сумата 1220,16 лева /хиляда двеста и двадесет лева и шестнадесет стотинки/ разноски за трите инстанции съразмерно с отхвърлената част от иска. ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 7520 лева /седем хиляди петстотин и двадесет лева/ - държавна такса, на основание чл.78 ал.6 от ГПК. ОСТАВЯ В СИЛА решение №94/28.04.2021г. по в.т.д.№233/2020г. на Великотърновски апелативен съд, в останалата обжалвана част. Решението е постановено при участието на Г. С. Г. като трето лице – помагач на страната на ответника „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.