РЕШЕНИЕ     № 334     София, 23.04.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди и десета година в състав:                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                        МИМИ ФУРНАДЖИЕВА     при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №427/2009 година.     Производството е по чл.290 ГПК. С определение №292/27.3.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №915/29.7.2008 г. по гр.д. №1004/2008 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., по подадена от адв. Н процесуален представител на ищцата Ж. Я. К., касационна жалба, вх. №35920/02.9.2008 г. С решението на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение №1223/14.4.2008 г. по гр.д. №903/2008 г. на Варненския районен съд, ХХХІ-ви състав, с което са отхвърлени предявените от Ж. Я. К. против О. В. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по поставените от ищцата въпроси на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно: “Дали нормата на чл.330, ал.2, т.8 КТ е императивна, и дали е приложима за работници и служители, които законодателната промяна е заварила в условията за вече сключен трудов договор, както и дали е налице недействителност на “завареното” трудово правоотношение, и има ли право работодателят да се позове на нея ?” и “Задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните по делото с оглед спазването на принципа за дирене на обективната истина относно релевантните за спора факти ?”. По точното приложение на закона по поставените в изложението въпроси: На поставения материалноправен въпрос “Дали нормата на чл.330, ал.2, т.8 КТ е императивна, и дали е приложима за работници и служители, които законодателната промяна е заварила в условията за вече сключен трудов договор, както и дали е налице недействителност на “завареното” трудово правоотношение, и има ли право работодателят да се позове на нея ?” настоящият състав на ВКС, ІV г.о. дава следния отговор. Нормата на чл.330, ал.2 КТ, във всичките и хипотези – точки от 1 до 9, е императивна. Формулировката на правната норма – “Работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато....”, както и сравнението й с нормата на чл.330, ал.1 КТ – “Работодателят може да прекрати трудовия договор, когато....“, води до този извод. Нормативният изказ на процесната правна норма сочи на категоричност, което поставя работодателя в положение да изпълни законовата разпоредба. Относно визираното в заповедта за уволнение основание по т.8 следва да се посочи, че е налице хипотеза на нетърпимост по отношение на съществуващото трудово правоотношение, което налага неговото незабавно прекратяване, без значение каква е волята на страните. Законът не е дал възможност на работодателя да преценява дали да уволни работника или служителя, както е в хипотезата на ал.1. По отношение на работници и служители, които законодателната промяна от 2003 г. е заварила в условията на вече сключен договор, настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира следното: Действително материалната правна норма има действие само занапред. Действително нормата на чл.330, ал.2, т.8 КТ е обвързана, обусловена от нормата на чл.107а, ал.1 КТ. Последната е иманентно свързана със задължение на работника или служителя по чл.126, т.12 КТ, съгласно която той длъжен “да уведоми работодателя за наличието на несъвместимост с изпълняваната работа, когато по време на осъществяването й за него възникне някое от основанията за недопустимост по чл.107а, ал.1”. С оглед корелацията между двете визирани правни норми следва да се приеме, че действието на разпоредбата на чл.107а, ал.1 КТ се разпростира както по отношение кандидатстващи за работа в държавната администрация, така и по отношение на заварени работници и служители, поради което не е налице недействителност на заварените трудови правоотношения. На поставения процесуалноправен въпрос “Задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните по делото с оглед спазването на принципа за дирене на обективната истина относно релевантните за спора факти ?”, съдът дава положителен отговор. Той произтича от разпоредбите на чл.121, ал.2 от Конституцията на Република България и чл.чл.4, 108, 109, 127, 188 и 189 ГПК/отм./, с оглед приложимия при разглеждане на делото от въззивната инстанция процесуален закон. В касационната жалба против въззивното решение на Варненския окръжен се твърди, че същото е постановено при съществени нарушения на процесуалния закон, тъй като съдът не е изследвал нито обжалваната заповед за уволнение, респективно нейната законосъобразност, нито липсата на доказателства в процеса, които да изхождат от работодателя и които да аргументират законосъобразността на действията му. Твърди се, че съдът е постановил решението си при липса на мотиви в заповедта за уволнение и при наличие на две правни основания за прекратяване на трудовото правоотношение. По отношение нарушенията на материалния закон се излага, че неправилно е преценена разпоредбата на чл.330, ал.2, т.8 КТ, че е налице абсолютна недействителност на трудовия договор, на което работодателят не може да се позове при процесното уволнение. Излагат се и доводи за задълженията на работодателя по чл.127, ал.1, т.5 КТ, както и относно спазване принципа за закрила на труда. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представителна касационната жалбоподателка – адв- К. Ответникът по касация – О. В. , не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Решението на Варненския окръжен съд е правилно. Не са налице твърдяните в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При постановяване на решението си въззивната инстанция е съобразила всички ангажирани по спора доказателства. Неоснователно е твърдението, че решението е постановено при липса за мотиви в заповедта за уволнение. Разпоредбата на чл.330, ал.2, т.8 КТ не изисква мотивиране на заповедта за уволнение. Обстоятелството, че окръжният съд е приел, че уволнението по чл.330, ал.2, т.7 КТ е незаконосъобразно не води до незаконосъобразност на другото основание, въз основа на което е прекратен трудовия договор. Въззивното решение е постановено при спазване изискванията на чл.чл.188 и 189 ГПК/отм./. По отношение оплакванията за нарушение на материалния закон касационната инстанция намира, че същите са неоснователни. Законосъобразно и обосновано е прието, че е налице основанието по чл.330, ал.2, т.8 КТ. Налице е несъвместимост за заемане на длъжността по смисъла на визираната правна норма. Този извод съответства с данните по делото, от една страна, и отговора на материалноправния въпрос, даден по-горе. Нещо повече, безспорен е факта, че и в исковата молба ищцата е заявила, че е собственик на фирма на едноличен търговец “Т”. Без значение е обстоятелството, че фирмата не е извършвала дейност. Разпоредбата на чл.107а, ал.1, т.2 КТ не съдържа такова разграничение. Достатъчно е да е налице регистрирана фирма на едноличен търговец, за да се приложи разпоредбата на чл.330, ал.2, т.8 КТ. Останалите наведени в касационната жалба доводи са ирелевантни, тъй като нормата на чл.330, ал.2 КТ не дава възможност за работодателя да извършва преценка за отстраняване на несъвместимост. Доколкото носител на тази несъвместимост е работника или служителя негова е грижата да я отстрани своевременно. Касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила. Водим от изложените съображения и на основание 293, ал.1, хипотеза първа ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.       Р Е Ш И:       ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №915/29.7.2008 г. по гр.д. №1004/2008 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о. Решението е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: