Р Е Ш Е Н И Е № 16 София, 27.02.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Ивайло Симов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1209 по описа за 2017 г. Касационното производство е образувано по жалба на частния обвинител и граждански ищец В. С. К., чрез нейния служебен повереник адвокат А. П., против нова присъда от 21.04.2017 г., по в.н.о.х.д. № 1087/ 2017 г., по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, V въззивен състав, с алтернативни искания за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, или за изменение на присъдата и присъждане на гражданския иск. С жалбата се навеждат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. В съдебно заседание пред касационната инстанция повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата по изложените в нея и в писменото й допълнение съображения. Частният обвинител и граждански ищец не изказва отделно мнение. Подсъдимият К. С. Ш. и неговият служебен защитник адвокат В. Й. оспорват жалбата като неоснователна и пледират за потвърждаване на въззивния съдебен акт. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за разколебаност на обвинителната теза, поради което счита касационната жалбата за неоснователна и предлага обжалваната присъда да остане в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда без номер от 21.04.2017 г. по в.н.о.х.д. № 1087/ 2017 г. Софийският градски съд, Наказателно отделение, V въззивен състав отменил изцяло осъдителна присъда от 03.06.2016 г. по н.о.х.д. № 4381/ 2014 г., по описа на Софийски районен съд, ХVІІ наказателен състав и признал подсъдимия К. С. Ш. за невинен в това, че на 11.10.2012 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, да е възбудил и поддържал заблуждение у В. С. К. и с това да ѝ причинил имотна вреда в размер на 1100 лева, поради което го оправдавал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 211, пр. 3 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК. Въззивният съд отхвърлил предявения, на основание чл. 45 от ЗЗД, граждански иск за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1100 лева, заедно със законната лихва от 11.10.2012 г. до окончателното им изплащане. Касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец В. К. е основателна. Въззивната инстанция формално е изпълнила процесуалните си задължения по делото. Не е разгледала всички факти и обстоятелства от значение за правилната проверка на първоинстанционната присъда. Затова съдебната проверка не е обективна, всестранна и пълна. Изложените мотиви към новата присъда не разглеждат задълбочено и прецизно важните за наказателното производство въпроси. Извършеният доказателствен анализ не е изчерпателен и всеобхватен. Обсъдени са само част от събраните доказателства. Не е проявена служебна инициатива за събиране на нови или обстоен преглед на вече приобщените доказателствени средства. Тезата на въззивния съд за неуредени гражданскоправни отношения между пострадалата и подсъдимия не е категорично и несъмнено наложена, което представя развитите по делото изводи за неубедителни. Неколкократно в мотивите на оправдателната присъда е изведено становище за забелязан доказателствен дефицит, но отправените упреци касаят пряко процесуалната дейност на съда, предвид законовите правомощия на въззивната инстанция по събиране и проверка на доказателствата. Така например на стр. 2 от мотивите е посочено, че „първоинстанционната присъда е постановена при недокрай изяснена фактическа обстановка“, на стр. 6 – че не е изяснено „по безспорен начин вида, количеството и цената на стоките…“, а на стр. 5, по повод приобщените от районния съд 18 броя листа от тефтер „N.“ – че „по делото не са събрани никакви доказателства относно това от кого и кога са съставени посочените частни писмени документи и за какво се отнасят“. Разпоредбата на чл. 315 от НПК предоставя на въззивната инстанция правомощието да допуска всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в закона процесуален ред, а при съществена промяна на доказателствената съвкупност или неправилна оценка на фактите от долустоящата инстанция – да установи нови фактически положения. Въззивното производство е приключило без провеждане на съдебно следствие. След като Софийският градски съд е забелязал доказателствена непълнота е бил длъжен да предприеме всички допустими от закона мерки за разкриване на обективната истина по делото (чл. 13 от НПК). Старателното проучване на материалите по делото предпоставя инициатива за служебно събиране на нови доказателства, дори и да не са поискани от жалбоподателя. Това начинание следва да бъде предприето по реда на чл. 327 от НПК в закрито заседание, за да може в първото, редовно открито заседание новите доказателствени средства да бъдат налични за съда и за страните. Най-късният момент за преценка е на тайното съвещание, преди постановяване на крайния съдебен акт, по време на което осъзнатата необходимост от доказателствено попълване да провокира връщане на процеса в предходен етап от развитие. Всички упреци за фактологична празнота, направени едва с въззивното решение, представляват закъснял и ненужен коментар. Забелязаната доказателствена липса на стр. 6 от мотивите на въззивната присъда е могла да бъде преодоляна чрез прибягване до счетоводни или икономически познания на вещо лице. Съдът не е бил внимателен в преценката си и лековерно е отхвърлил приетото по делото експертно заключение, като за неизяснените въпроси от предмета на делото е могъл да допусне допълнителна задача. Същевременно упрекът на стр. 5 от мотивите не е съобразен с извършените от районния съд действия в с.з. на 21.01.2015 г. (л. 74 от н.о.х.д. № 4381/ 2014 г.) по приемане на частни писмени документи като писмено доказателство по делото, представени от частния обвинител К.. Въззивният съд е изпаднал в порочен кръг – изключил е конкретни доказателства, след което се оплакал от тяхната липса по делото. Неясно остава и вътрешното убеждение на съдебната инстанция по повод изложените от вещите лица специални знания. Съдът е отхвърлил значението на оценителната експертиза, назначена в първоинстанционното съдебно следствие и не я кредитирал, но същевременно се е позовал на експертните изводи (стр. 5 от мотивите). Едно от основанията да не я приеме е, че вещото лице не било взело предвид показанията на свид. К.. Доводът е несъстоятелен, като наред това въззивният съд е могъл да назначи повторна експертиза за проверка на пренебрегнатите факти и обстоятелства. Оправдателната присъда е постановена при формално извършен доказателствен анализ. Обсъдени са само част от доказателствените източници, без необходимата съпоставка помежду им, както и с останалия наличен по делото доказателствен обем. Акцентирано съдът се е насочил към показанията на свид. К., позовавайки се на някои фактически несъответствия в по-късните ѝ изложения, без логично да прецени доколко те са съществени и действително ли е налице непреодолимо противоречие в показанията на пострадалата, представящи ги за недостоверни и компрометирани. Изводи в обратен смисъл е направил първоинстанционният съд, които са послужили за обосноваване на осъдителната присъда, а противостоящите им въззивни изводи са незадълбочени и неубедителни. Внимателното изследване на показанията на пострадалата може да позволи правилната им преценка за действително изложените от свидетелката факти и обстоятелства, включително и за начина на отбелязване на стоките с тик върху хартиените листа и кои от тези стоки е трябвало да достави подсъдимият. Градският съд не е предприел необходимите действия да изясни на какво се дължат констатираните от него противоречия и могат ли да бъдат превъзмогнати, след като не е провел повторен разпит на свид. К., нито е съпоставил показанията ѝ с други гласни доказателства, освен с обясненията на подсъдимия. Доводът на стр. 4 от мотивите, че дадените от свидетелката в различните ѝ разпити сведения не си кореспондират, не е надлежно проверен, защото липсва съвкупната им преценка с други доказателства по делото. Освен това, въззивният съд изрично е изключил представените от пострадалата писмени частни документи, защото не е прочел в съдебния протокол „…от кого и кога са съставени … и за какво се отнасят“ (стр. 5 от мотивите). Основателно е и възражението на касатора за превратно възприемане на показанията на свид. К. в с.з. на 20.04.2016 г. (л. 191 от н.о.х.д.) за начина на отбелязване с тик на вече доставените консерви, а тъкмо на погрешните обстоятелства въззивният съд се позовал, за да изключи от доказателствения обем тези гласни доказателства. Въззивният съд не е проверил „противоречивите“ факти и с експертни изследвания. Назначената пред районния съд оценителна експертиза (л. 205-209) е разгледала като задача конкретна хипотеза на върнати от подсъдимия Ш. 6 бр. кашона с по 9 бр. буркана с чушки, докато в показанията на свид. К. на л. 15 от д.п. се излага друга непроверена версия, а тъкмо в тази им част показанията са били четени по делото. Оправдателната присъда е основана изцяло на обясненията на подсъдимия Ш., които не са анализирани в съпоставка с останалите доказателства и са фаворизирани. Това представя фактологичният анализ за едностранен. Този подход компрометира генералния съдебен извод, че подсъдимият не е имал намерение да измами пострадалата и между тях съществуват единствено проблемни гражданскоправни отношения. Поведението на подсъд. Ш. е изследвано само от едно гледище – изградената роля в собствените му обяснения: забавил се с поръчката, доставил след падежа консервите, доставката е частична, а за точното количество има спор, но е приет за несъществен по делото. За да прецени дали осъдителната присъда на първоинстанционния съд е правилна и подсъдимият Ш. е имал изначално намерение да въведе пострадалата К. в заблуждение, горестоящият съд е трябвало обстойно да разгледа инкриминираното поведение, съобразно разкритите по делото факти. Без нужния анализ останали редица от тях, приети за доказани от съдилищата. Действията на подсъд. Ш. задължително са подлежали на преценка съвместно с всички разкрити по делото факти и обстоятелства, за част от които първоинстанционният съд е обсъдил и обосновал своите осъдителни изводи: настойчивото желание на подсъдимия да получи паричната сума от 1100 лева незабавно, преди доставката на консервите, в различие от предходна за пострадалата доставка от друго лице; липсата на фактура за закупените от консервната фабрика стоки, заради която подсъдимият поискал предварително парите; уверението му към пострадалата, че още на следващия ден ще достави необходимото количество консерви, чиято спецификация (брой, вид и производител) си записал (затова листовете от тефтер „N.“ останали у свид. К.); увещанието на подсъдимия, че има познат в завода, откъдето ще вземе изгодно стоката; осъществените в деня на падежа многобройни телефонни връзки с подсъдимия по почин на пострадалата К.; различните причини, изтъкнати от подсъдимия за забавяне на доставката – че автомобилът още не е натоварен, че се е забавил по пътя, че пристига в София след около 40 минути, че самият подсъдим се е разболял, че транспортното средство е катастрофирало по пътя, че подсъдимият отива до мястото на катастрофа да търси начин да претовари стоката, че ще дойде вечерта в дома на пострадалата да обясни какво се е случило, но не отишъл и др., изведени от показанията на свид. К. и на свид. Ж.; обстоятелството, че подсъдимият доставил част от консервите едва след заплашителното телефонно обаждане на свид. С.; провалената лична среща със свид. С., на която подсъдимият не отишъл, но побързал да занесе 6 кашона с консерви; обстоятелството, че и до този момент консервите не са доставени, въпреки дадените от подсъдимия уверения за транспортирането им до София и леката катастрофа по пътя. Сред мотивите на оправдателната присъда не се открива коментар на изведеното от обясненията на подсъд. Ш., че превозил консервните кашони с конкретен таксиметров автомобил, чието съществуване е отречено от таксиметровата компания (писмо, л. 178 от н.о.х.д.). Въззивната инстанция пренебрегнала така изложените факти и обстоятелства и разгледала поведението на подсъдимия само от гледище на гражданското право, откъдето са аргументите за оправдаване. А предмет на обвинението е има ли извършено престъпление и извършено ли е от подсъдимия виновно? И дали частичното изпълнение на обещание за доставка винаги изключва престъплението измама? Констатираните процесуални нарушения на чл. 13 и чл. 14 от НПК, допуснати от въззивната инстанция, налагат отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, за тяхното отстраняване. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда от 21.04.2017 г., по в.н.о.х.д. № 1087/ 2017 г., по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, V въззивен състав и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.