5 Р Е Ш Е Н И Е № 41 гр. София , 01,07,2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в открито заседание на осемнадесети март , през две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА при участието на секретаря Наталия Такева , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1012 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.307 вр. с чл.303 ал.1 т.1 от ГПК . Образувано е по молба на [фирма] , чрез процесуалния му представител адв. Св. М. , за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 528 / 02.02.2010 год. по гр.д. № 375 / 2010 год. на Софийски апелативен съд - ТО, 5 състав , недопуснато до касационно обжалване с опр. № 32/ 26.01.2012 год. на ВКС, ТК, второ търговско отделение . С решението , в частта му , чиято отмяна се претендира , е потвърдено решение от 11.01.2010 год. по т.д.№ 2249 / 2008 год. на СГС, ТО , VІ – 4 състав , в частта , с която е отхвърлен предявеният от молителя против ДА „ Д. „ / Д. / иск с правно основание чл. 59 ЗЗД , за заплащане обезщетение в размер на разликата между претендираните 197 189 лв. и присъдените 68 009,60 лева - за ползване от ответника без основание на собствен на ищеца недвижим имот – трети етаж от сграда , находяща се в [населено място] , ул. „ И. В. „ № 1 , за периода 22.11.2006 год. – 31.01.2008 година . Ответната страна - ДА „ Д. „ - оспорва молбата като неоснователна и по същество опит за ревизия на постановеното въззивно решение , тъй като сочените от молителя доказателства нямат характеристиката на нови по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 пр. второ ГПК . Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение намира ,че подадената молба за отмяна е процесуално допустима , като депозирана в срока по чл.305 ал.1 т.1 ГПК , както и предвид наличието на формални твърдения за наличието на предпоставки по смисъла на чл. 303 ал.1 т.1 пр. второ ГПК . Молбата за отмяна, обаче, е неоснователна и следва да се остави без уважение , предвид следното : Молителят , в обосноваване искането си за отмяна, сочи наличието на нови писмени доказателства , за установяване упражняваната от ответника фактическа власт върху собствения му недвижим имот - трети етаж от сграда , за които доказателства не е бил в известност по време на висящността на производството . Като такива доказателства страната сочи представени по друго дело , образувано между същите страни, но по предявен от [фирма] срещу ДА „ Д. „ иск за неоснователно обогатяване от ползването на друг - ІV ти етаж от същата сграда / т.д.№ 1338 / 2011 год. на СГС / писмени документи , както следва : 1 / В с.з. от 29.02.2012 год. / спрямо която дата съдът преценява и спазването на преклузивния срок по чл.303 ал.1 т. 1 ГПК / - споразумение от 09.05.2007 год. , сключено между ДА „ Д. „ и трето лице - [фирма] , в качеството на наемодател , във връзка с клаузите на чл.1.1 и чл.2.2 от наемния договор ; 2 / В с.з от 16.05.2012 год. - писмо , изходящо от ДА „ Д. „ изх.№ 11-03-1602 / 10.05.2012 год. ,с приложено към същото заверено копие от пропускателен дневник за периода 30.03.2006 год. – 11.04.2007год./ дата на приключване 23.04.2007год./, в установяване на обстоятелството , че към 23.04.2007 год. ответникът е ползвал въпросния трети етаж от сградата / след като видно от документа е ползвал четвъртия етаж, до който достъп е осъществим единствено през третия етаж / , както и приемо-предавателен протокол от 23.03.2007 год. , съставен между ответника и наемодателя [фирма] , неразделна част от сключения наемен договор, с оглед ползване съдържанието на т.2 от протокола , в установяване на обстоятелството , че преди 30.07.2007 год. – срока за извършване на ремонт в наетия от ответника , след напускане на имота на ищеца , обект и с оглед невъзможността за ползването му в цялост, ответникът и за нуждите на дейността си , е продължил да ползва трети и четвърти етажи от сградата - собственост на ДА „ Д. „ . Протоколите от съдебните заседания по т.д.№ 1338 / 2011 год. на СГС -от 29.02.2012 год. / вкл. протокол за поправка / и от 16.05.2012 год., са представени в удостоверяване датата на узнаване сочените нови по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 пр. второ писмени доказателства . Молителят сочи и изходящи от самия него два документа - писмо изх.№ 12-1268 / 06.03.2012 год. до ТД „ Д. „ В. Т. и писмо изх.№ 12 – 1279 / 15.03.2012 год. до ДА „ Д.„ , считайки че сами по себе си същите установяват обстоятелството, че на четвъртия етаж от сградата , ползвана от ответника , достъп до който се твърди възможен единствено през третия етаж, са намерени секретни документи , т.е. и за съхраняването им ответника е продължил ползването и на третия етаж за периода , за който искът с правно основание чл. 59 ЗЗД е бил отхвърлен . По същество молителят твърди необходима за дейността на ДА „ Д. „ площ , значително по-голяма от наетата от А. по наемния договор с [фирма] ,след приетото за установено от въззивния съд напускане на собствения му обект , вкл. предвид невъзможността за ползване на част от наетата площ , предвид договорен с наемодателя ремонт , в каквато връзка се представят споразумението от 09.05.2007 год. и приемо-предавателния протокол от 23.03.2007 год . – неразделна част от наемния договор от 22.11.2006 год. . С оглед последното предлага като единствено възможна хипотезата тази нужда да е задоволявана чрез продължило ползване на трети и четвърти етажи от сградата на ул. „ И. В. „ № 1 , което намира установимо с новопредставените доказателства за осъществяван достъп / документиран с представения пропускателен дневник за период, попадащ в процесния по спора, по който е постановено решението - предмет на исканата отмяна / до четвъртия етаж на същата сграда . Доколкото този достъп се твърди възможен само през третия етаж , чрез доказателствата за ползван за секретната архива на А. четвърти етаж / за неоснователно обогатяване от което между страните е последващо образувано и висящо производството по т.д. № 1338 / 2011 год. на СГС / , молителят счита установима упражнявана от ответника фактическа власт и върху третия етаж от същата сграда , за периода 22.11.2006 год. – 31.08.2008 год. , неустановяването на каквато фактическа власт е мотивирало въззивния съд за потвърждаване отхвърлителното първоинстанционно решение по иска за същия период . Основанието на чл.303 ал.1 т.1 предл. второ ГПК, сочено от молителя , предпоставя узнаването и снабдяването с писмени доказателства за твърдени в хода на производството , релевантни да решаването на спора обстоятелства, с които доказателства страната не е могла да се снабди по време на висящността на производството по обективни причини , не и поради неположена дължима грижа за собствените си работи / процесуално бездействие / или доколкото самите писмени доказателства , в удостоверяване на съществуващо в хода на производството обстоятелство , са били последващо съставени . Така сочените нови писмени доказателства следва да са от съществено значение за решението по спора . Никое от така визираните условия за прилагането на чл.303 ал.1 т.1 пр. второ ГПК в случая не е налице . Самите писмени доказателства не са единствените допустими доказателствени средства, при това пряко и главно установяващи факта на упражнявана от ДА „ Д. „ фактическа власт върху конкретния трети етаж - собственост на молителя, което е и релевантното за решаването на спора обстоятелство. Същото е установимо и с гласни доказателствени средства, каквито молителят е ангажирал , но неуспешно . Никое от сочените доказателства не установява пряко факта на упражнявана фактическа власт върху третия етаж, а доказателственото им значение за спора самият молител предпоставя от твърдението на други спорни факти и дори хипотеза , във връзка с които претендира цененето им . Последното само по себе си изключва характеристиката им на доказателства с пряко , при това съществено доказателствено значение за спора . Последното предпоставя единствено въз основа на новото / новите _/ писмени доказателства , в установяване на релевантния за спора факт , да би се формирал противен на изведения от въззивния съд извод - за упражнявана от ответната агенция фактическа власт върху имота в процесния период . Следва да се съобрази и доказателствената стойност на самите документи, в качеството им на частни свидетелстващи такива , без противопоставима на ответника материална доказателствена сила , а в случая и без формално свидетелстващо изявление относно пряко приложим в разрешаването на спора факт . Същото се отнася и до доказателствената сила на изходящите от самия ищец писмени доказателства / писма / - единствено формална такава , че изхождат от автора си . Като изходящи от самия молител, при това след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, те обективно не биха могли да имат качеството на доказателство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 пр. второ ГПК . Такива биха могли да бъдат само изходящи от противната страна или от трети за спора лица документи / преценими с оглед характеристиката и съдържанието си във всеки конкретен случай / , а като изходящи от самата страна - само в хипотезата в която , знаейки за съществуването им и сочейки ги , като годни да установят твърдяно от нея в хода на производството обстоятелство , от съществено значение за изхода на спора , страната , не по нейна вина и не поради проявено процесуално бездействие , не е могла да представи . По изложените съображения , тъй като наведените от молителя обстоятелства не се явяват релевантни за приложение на чл.303 ал.1 т.1 пр. второ ГПК , Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] , със седалище [населено място] , ул. ” И. В. „ № 1 , чрез адв. Св. М. , [населено място] , [улица], ет.2 , за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 пр. второ от ГПК на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд ,ТО , 5 състав - № 528 / 02.02.2010 год. по т.д.№ 375 / 2010 год. по описа на същия съд . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :