1 Р Е Ш Е Н И Е № 593 гр. София. 05 януари 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов Кети Маркова при секретар Иванка Илиева и с участието на прокурор от ВКП - Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Вероника Имова наказателно дело № 587 /2010 г. Делото е образувано по КАСАЦИОНЕН ПРОТЕСТ И ДОПЪЛНЕНИЕ към него, подадени от прокурор при А. прокуратура гр.С. и КАСАЦИОННА ЖАЛБА от процесуалния представител на гражданския ищец Министерство на финансите на РБ - Т. дирекция, гр.С. при Национална агенция за приходите- офис гр.Благоевград СРЕЩУ въззивна присъда от 19.04.2010 г. по внохд № 196 / 2010 г. на Софийския апелативен съд . В КАСАЦИОННИЯ ПРОТЕСТ са наведени основанията по чл. 348, ал.1,т.1 и т.2 НПК с искане за отмяна на присъдата и съгласно чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. с ал. 3,т. 2 и т. 3 НПК делото да се върне за ново разглеждане на С. за отстраняване на съществените процесуални нарушения при анализа на доказателствените източници и правилно приложение на закона. В допълнението към протеста се развиват следните доводи: нарушения на по чл.14 и чл.107 НПК при анализа и оценката на доказателствените източници ; неправилно е прието за установено, че подсъдимата не е получила доход от продажбата на недвижимия имот, който е съпружеска имуществена общност ; обстоятелството, че е упълномощила своя съпруг за продажбата на своята част от собствеността, не я освобождава от задължението да плати дължимия върху нейния дял данък, независимо, дали той реално е получил цялата парична сума за себе си, поради отчитането и от двамата за неговия изключителен принос за придобиването на продадения имот СИО; нарушен е чл.41 от ЗОДФЛ, тъй като неправилно е прието, че за възникването на данъчното задължение е меродавно само реалното получаване на дохода от лицето; съпругът на подсъдимата е получил частта от продажната цена на имота от нейно име и за нейна сметка като неин пълномощник и следва да се приеме, че и тя е получила дохода, подлежащ на деклариране ; законът не предвижда семейно подоходно облагане и всеки един от съпрузите е самостоятелен субект на данъчни задължения. В съдебно заседание представителят на ВКП поддържа протеста като основателен . Дава заключение за основателност и на касационната жалба на гражданския ищец, като последица от уважаването на протеста на А.та прокуратура, гр. С.. В КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ГРАЖДАНСКИЯ ИЩЕЦ се твърди нарушение на закона по чл. 348, ал. 1,т. 1 НПК със следните доводи: продаденият имот е съпружеска имуществена общност и отчуждаването му ангажира данъчно задължение за всеки от съпрузите ; упълномощаването е едностранна сделка, с която представляваният овластява пълномощника да извършва правомерни правни действия от негово име, които го обвързват с последици настъпващи за представлявания. Подсъдимата е местно физическо лице по чл. 6, ал.1 от ЗОДФЛ /отм./ и доходът от продажбата на посочения недвижим имот подлежи на облагане по чл. 12, ал.1, т.1, б “б” от ЗОДФЛ /отм./, тъй като не е бил основно жилище на продавачите и е следвало да бъде деклариран в сроковете и според чл. 41 от ЗОДФЛ /отм./ до 15.04.2004г. /, което не е сторено. При тези факти предявеният граждански иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Иска се отмяна и връщане делото за ново разглеждане от С. за правилно приложение на закона. В съдебно заседание гражданският ищец, редовно призован, не изпраща представител. В съдебно заседание подсъдимата не се явява , редовно призована. За нея се явява упълномощен от нея защитник - адвокат Г., който оспорва касационните протест и жалба. Иска оставяне в сила на въззивната присъда. Касаторите са пренебрегнали установените по делото факти, че съпругът на подсъдимата е платил целия дължим данък , произтичащ от процесната продажба на недвижимия имот, който е СИО, поради което подсъдимата, която към момента на възникването на данъчното задължение е била негова съпруга, не дължи данък за продажбата на същия имот. Инкриминираните в обвинителния акт обстоятелства не сочат на данъчно престъпление и подсъдимата законосъобразно е оправдана. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото , съобрази становищата и доводите на страните и прие следното : Касационните протест на АП и жалба на гражданския ищец МФ СА НЕОСНОВАТЕЛНИ . Производството за втори път е образувано пред ВКС. С решение №92 от 19.03.2010 г., по н.д. №751/09г. на Върховния касационен съд, І н.о. е отменена присъда №66 от 04.11.09г. по внохд №520/09г на С., с което осъдителна присъда №276 от 2.12.08г. по нохд №117/08г. на Благоевградския окръжен съд, постановена срещу Т. Й. В. е отменена и с нова присъда подсъдимата е призната за невиновна и е оправдана по обвинението за избягване установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери за сумата от 42 546, 92 лева - престъпление по чл. 257,ал.1, пр.1, вр. с чл. 255, ал.1,т.1 НК (ДВ,бр.62/97), вр. с чл.2, ал.1 НК и е отхвърлен предявеният от МФ граждански иск за сумата 42 546, 92 лева, както и иска за законната лихва върху тази сума, считано от 16.04.04г. Делото е върнато на С. за ново разглеждане от друг състав , поради допуснато касационно основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК. С нова въззивна присъда от 19.04.2010 г. по внохд № 196 / 2010 г. на Софийския апелативен съд отново е отменена осъдителна присъда № 276/ от 02.12.2008 г. по нохд №117/08г. на Окръжен съд, гр. Благоевград и вместо нея подсъдимата е призната за невиновна и е оправдана по същото обвинение за престъпление по чл. 257, ал. 1 вр. чл. 255, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 1 НК. Отхвърлен е предявеният срещу подсъдимата от Министерство на финансите граждански иск за имуществени вреди в размер на 42 546,92лв. На осн. чл. 190, ал. 1 НПК са оставени в тежест на държавата направените по воденето на делото разноски в размер на 1 130 лв. При новата проверка на данните по делото, въззивната инстанция не е допуснала нарушения при оценката и анализа на доказателствените източници. Доказателствените средства са оценени според действителното съдържание на данните, които те съдържат за изясняване фактите от предмета на доказване. Неоснователно се твърди в касационния протест, че въззивната инстанция не е изпълнила задълженията си по чл.14 и чл.107 НПК. Изводите, че подсъдимата В. не е нарушила със свое поведение конкретна данъчноправна разпоредба за инкриминирания период, съответстват на правилно установените доказателствени факти. За да изведе несъставомерност на деяние по чл. 257, ал. 1 вр. (отм.ДВ,бр.75/06 г.) , във вр.чл. 255, ал. 1(изм. ДВ,бр.75/06 г.), вр. чл. 2, ал. 1 НК, съгласно очертаното в обвинителния акт, съдът е подложил на правилна оценка установените от доказателствените източници фактически данни в поведението на подсъдимата, относими към признаците на посочените състави и към разпоредбите на чл.2, ал.1, чл.13 и чл.41 от ЗОДФЛ( отм.). Не са допуснати твърдяните в протеста нарушения на по чл.14 и чл.107 НПК при анализа и оценката на доказателствените източници. Въззивната инстанция е изпълнила указанията в отменителното решение на ВКС и е положила всички усилия, съгласно чл.13 и чл.14 НПК да изясни фактите предмет на доказване по делото. Изяснени са отношенията между подс. В. и съпругът й, след като той е продал и получил продажната цена на имота им, който е бил в режим на СИО, както и поведението им по повод деклариране на придобитите доходи от процесната сделка, съгласно ЗОДФЛ( отм.). Неоснователно се твърди за неправилно установено, че подсъдимата не била получила доход от продажбата на недвижимия имот, който е съпружеска имуществена общност, след като е упълномощила своя съпруг за продажбата на своята част от собствеността. Установено е въз основа на правилен анализ на доказателствените източници, че между упълномощителката и упълномощеният не е имало отчетна сделка , каквато логически е следвала от упълномощаването на В. от В. да продаде и нейната част от недвижимия им имот като съпругът й да действа от нейно име и за нейна сметка при процесната продажба. Установено е, че не е постигнато и съгласие за разпределението на сумата от продажбата между двамата съпрузи, но има постигнато съгласие между двамата паричната сума от продажбата на имота да остане изцяло в патримониума на съпруга В., тъй като той изцяло го е придобил със свои лични средства по време на фактическата раздяла с подсъдимата В., предхождала по време придобиването и продажбата на имота. Данните по делото, че дължимият данък по конкретната сделка е поет изцяло в тежест и е внесен изцяло от починалият съпруг на В., категорично опровергават тезата на обвинението, че подсъдимата съзнателно е укрила данъчното си задължение произтичащо от тази сделка. Тези данни, както и следните установени по делото обективни факти, опровергават доводите в протеста: на 14.04.2004 г. съпругът на подсъдимата В. В. е подал пред органите на ТДД-гр. П. данъчна декларация по чл. 41, ал. 4 ЗОДФЛ (отм.), с вх. № 14044554, в която декларация е заявил общ годишен доход за 2003 г. в размер на 268 710.50 лв. с включено в нея данъчно задължение , изчислено на 77 266 лв. , тъй като е единственият получател на сумата по продажбата на имота – СИО ; на 13.05.2004г. В. В. е получил съобщение от ТДД-гр. П. за извършена корекция в данъчното му задължение от 77 266.00 лв. на 77 392.30 лв. потвърждаващо, че той изцяло е поел данъчната тежест относно придобитото от продажбата имущество; задължението по годишната данъчна декларация за 2003г по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.), включващо главница от 77 392.30лв. и лихва от 1368.06лв., е било погасено от В. до края на 2004 г.; по делото е установено, че към данъчния период и след това, не е било извършено плащане на сума от продажната цена на имота в полза на подсъдимата, било то в размер на половината от стойността на сделката или на друга по размер сума. Правилно е изведено от анализа на фактите по делото, че съгласно чл.13 от ЗОДФЛ данъчните задължения се отнасят само до получени доходи през съответната данъчна година и са дължими лично от физическото лице в чийто патримонимиум те реално са попаднали. В случая, обаче, неполучаването от В. на средствата, представляващи половината от продадения имот не е правопородило нейно данъчно задължение от тази сделка. Намерено е правилното юридическо решение на изясненият по делото фактически въпрос относно категоричното и несъмнено установеното, че въз основа на даденото пълномощно на своя съпруг, подс.В., макар и да се е съгласила той да действа от нейно име и за нейна сметка да продаде полагащата й се част от имота, тя не е искала отчет след извършване на сделката и реално не е получила предполагаемият й дял от реализираната при продажбата на имота цена. Ето защо, макар и в периода от 1992 г. до м. август 2005г., когато е извършената процесната продажба, подсъдимата В. да не е подавала годишни данъчни декларации по чл. 41 ЗОДФЛ ( отм.) за реализирани облагаеми доходи, неизпълнението на задължението й не се дължи на укриване на данъчни задължения. Фактическите и правни изводи, че с това си бездействие подсъдимата не е осъществила укриване на доход и избягване заплащането на данъчно задължение за 2003г. в особено големи размери са правилни поради установеното, че между подсъдимата и съпругът й В. В. не е извършено разпределение на сумата от продажната цена на процесния имот. Едва тогава, за нея щеше да възникне задължение да декларира свои облагаеми доходи по чл. 10, т. 7 ЗОДФЛ (отм.), за продажбата на недвижим имот, тъй като според чл. 13 от същия закон, общият годишен доход се определя като сбор от всички парични и непарични доходи, получени от физическото лице през данъчната година, т.е. реализираният през данъчната година конкретен актив в имуществената му сфера. В конкретния случай няма данни за възникнало материално данъчно правоотношение, пораждащо задължение за подсъдимата да декларира доход и да заплати определена парична сума под формата на данък в полза на държавата, след като за същия доход е извършено деклариране пред данъчните власти на целият получен от продажбата доход, в която съпругът на подсъдимата е участвал и за дела на подсъдимата като неин пълномощник. При това е доказано, че подсъдимата не е получила сума от реализацията на тази сделка. Фактически извод за увеличаване на имуществената сфера на подсъдимата само поради презумптивно полагащата й се по закон част от стойността на продаденият имот, който е СИО, изграден единствено поради факта на формалните съпружески отношения между нея и В. В., е недопустим поради императива на чл.303,ал.1,вр. с чл.301,ал.1т.1 НПК. Поради тези фактически констатации, правилно въззивната инстанция е приела, че към 15.04.2004 г. върху подсъдимата не е тежало задължението да подаде данъчна декларация за реализиран през 2003 г. доход в размер на 183 548лв., от които 183 073лв. от продажбата на недвижимо имущество. Изложените съображения се отнасят и до доводите в касационната жалба на гражданския ищец. Те са неоснователни, защото, макар и подсъдимата да е местно физическо лице по чл. 6, ал.1 от ЗОДФЛ (отм.) доходът от продажбата на посочения недвижим имот е деклариран с данъчната декларация с вх. № 14044554 от 14.04.2004 г. на съпругът й, относно цялата сума от реализираната през 2003г. продажба на недвижимия имот в гр. Р.. Ето защо , правилен е изводът на С., че подсъдимата не е имала задължението да стори същото. Описаното в обвинителния акт деяние на подсъдимата не е съставомерно под признаците на чл. 257, ал. 1 вр. чл. 255, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 1 НК и правилно е оправдана по това обвинение. При този извод е законосъобразен и изводът, че претендираните от гражданския ищец имуществени вреди от деянието не са настъпили и същият правилно е отхвърлен като неоснователен. Воден от тези мотиви ВКС на РБ , на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 19.04.2010 г. по внохд № 196 / 2010 г. по описа на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: