Р Е Ш Е Н И Е № 221 гр. София, 09.06.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТАТЯНА КЪНЧЕВА при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 1209/ 2011 година Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия Е. Б. Б. против въззивно решение № 243 от 24.01.20011г. постановено по в.н.о.х.д.№ 271/ 2010г. на Бургаския апелативен съд. В касационната жалба се правят доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуални правила и явна несправедливост на наказанието- чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК, които се поддържат и в съдебното заседание.Иска се при условията на алтернативност- отмяна на решението и признаване на подсъдимия за невинен, отмяна и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на възззивния съд или преквалифициране на деянието,намаляване размера на наказанието и приложение на чл.66, ал.1 НК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е на становище, че жалбата е частично основателна.Заявява, че е допуснато нарушение на закона, правната квалификация на деянието е неправилна, налице били предпоставките на чл.2, ал.2 от НК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 от НПК намери за установено следното: Бургаският апелативен съд с решение № 243 от 24.01.2011г. по в.н.о.х.д.№ 271/2010г. е потвърдил присъда № 427 от 26.10.2010г. постановена по н.о.х.д.№ 672/2010г. на Бургаския окръжен съд. С присъдата подсъдимият Е. Б. Б. е признат за виновен по чл.302 т.1 във вр. чл.301 ал.1 и чл.54 от НК и е осъден на четири години лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим и глоба в размер на 2000лв.На основание чл.37, ал.1, т.7 от НК е лишен от правото да упражнява професията старши инспектор Дирекция „Инспекция по труда” за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. ПО ДОВОДА ЗА ДОПУСНАТИ СЪЩЕСТВЕНИ НАРУШЕНИЯ НА ПРОЦЕСУАЛНИ ПРАВИЛА Съображенията, изложени в подкрепа на това касационно основание са,че въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК.В мотивите си съдът се задоволил само да повтори приетото от първата инстанция, да посочи общо кои доказателствени средства кредитира, но не е дал отговор на нито едно конкретно възражение на защитата на подсъдимия, направено с жалбата и допълнението към нея, доразвити и в съдебното заседание.По този начин съществено били ограничени процесуалните права на подсъдимия. Възраженията са основателни. Въззивното решение не отговаря на изискванията по чл.339, ал.2 от НПК.Производството пред въззивния съд е образувано по повод жалба на подсъдимия, в която са направени доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и явна несправедливост на наложеното наказание.Изложени са съображения в подкрепа на всеки един довод и съдът е бил длъжен да даде конкретен отговор защо приема, че те са неоснователни, а не декларативно да отбележи, че фактите, така както са приети от първата инстанция, изцяло се подкрепят от доказателствената съвкупност.Не е взето отношение по обясненията на подсъдимия, които също са доказателствено средство, макар и да подлежат на по- внимателна преценка, поради факта, че могат да бъдат и проява на защитната му теза.Не е даден отговор защо безкритично се приемат за достоверни показанията на свид.П., които настоящият състав намира за твърде противоречиви и нелогични.Неясно е как при описания от свид.П. начин на поискване на подкупа-„като направи жест с изпъната длан и удари по бюрото, че разделя на две”, той е разбрал и непосредствено след това съобщил и на придружаващите го, че трябва да предаде определена сума, за да не му бъде съставен акт за допуснати нарушения.Неизяснено е и защо след като свид.П. е бил наясно, че в дейността му не са допускани нарушения и по същество няма причини за съставяне на актове е отказал предложението да уведомят незабавно компетентните органи, и какво по същество е имал предвид съобщавайки, „ ние не искахме проблеми, искахме просто да приключи проверката” .Противоречивите и нелогични показания на този свидетел и липсата на какъвто и да е отговор на направените доводи, което по същество представлява нарушение по чл.348, ал.3, т.2 от НПК не позволява на настоящия състав да извърши проверка за законосъобразността на въззивното решението и даде отговор на всички касационни основания, така както се изисква с чл.354, ал.4 от НПК.Допуснатото процесуално нарушение има за последица единствено отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.3,т.2 от НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 243 от 24.01.2011г. постановено по в.н.о.х.д.№ 271/ 2010г. на Бургаския апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: