Р Е Ш Е Н И Е № 188 гр. София, 02 април 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 322/ 2012 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. И. и на неговите процесуални представители срещу решение №168 от 08.12.2011г. на Варненски апелативен съд /АС/, постановено по внохд №275/2011г., с което е потвърдена първоинстанционната присъда от 27.05.2011г. на Окръжен съд /ОС/ - Търговище, по нохд №106/2011г. В депозираната жалба и в допълнението към нея се релевират оплаквания за допуснати процесуални нарушения, за несъблюдаване на материалния закон и за несправедливост на наложената наказателна санкция. В подкрепа на визираните касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК се излагат съображения за ограничаване правото на защита на И. И. от досъдебните органи, при повдигане на обвинението и за дерогиране на чл.чл.13,14 и 107 от НПК в съдебната фаза на наказателния процес, обективирано в анализа на приобщените при разследването гласни доказателствени средства и на изслушаната автотехническа експертиза. Аргументира се налична престъпна субективна несъставомерност на инкриминираното деяние по чл.342, ал.3, б.”Б”, вр. ал.1 от НК, поради недоказаност на умишлено виновно поведение и с поставен акцент на твърдяното от подсъдимия обстоятелство за неизправност на управлявания от него на 07.01.2011г. лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. №Т 9014 АС. Декларира се и прекомерна завишеност на определеното на И. И. за извършеното престъпление наказание- ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. При условията на алтернативност се предлага упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.т.3 и 4 от НПК, чрез отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на първата или въззивна инстанция, съответно ревизия на същия в санкционната му част. В съдебно заседание на 22.03.2012 година, подсъдимият И. и договорните му защитници се явяват лично пред касационната инстанция, и поддържат жалбата по очертаните в нея доводи и възражения. Частният обвинител Д. О., редовно уведомена не участва в настоящото производство, като упълномощеният от нея повереник мотивира неоснователност на подадената касационна жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне в сила на обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционния контрол по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №31 от 27.05.2011 година обявена по нохд № 106/2011 година на ОС - Търговище е признал И. Д. И., за виновен в това, че на 07.01.2011 година, при управление на моторно превозно средство- „Фолксваген Голф” с рег. №Т 90 14 АС и в нарушение правилата за движение по пътищата - чл.16, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ умишлено причинил средна телесна повреда на Д. Д. О., изразяваща се трайно затрудняване движенията на десния долен крайник и значителни имуществени вреди на участващите в пътно-транспортното произшествие автомобили, на обща стойност 4 994 лева, поради което на основание чл.342, ал.3, б.”Б”, вр.ал.1 от НК и чл.54 от същия закон, му наложил наказания-ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип и ОСЕМ ГОДИНИ лишаване от правоуправление по чл.37, ал.1, т.7 от НК. С въззивно решение №168/08.12.2011г., Варненски АС е финализирал инциираната от подсъдимото лице процедура, по внохд №275/2011г., като потвърдил изцяло осъдителната присъда на първостепенния съд. Касационната жалба на подсъдимия И. е НЕОСНОВАТЕЛНА. Конституционно установеното право на защита, регламентирано и в императивните норми на чл.15 и чл.55 ал.1 от НПК, предвиждащи осигуряване на съответни способи и обезпечаване на юридически гаранции за неговото ефективно упражняване, не е накърнено от досъдебните органи, чрез повдигане и предявяване на обвинение за умишлено престъпно посегателство по чл.342 от НК, в отсъствие на упълномощен адвокат. В рамките на проведеното досъдебно производство, започнало за осъществено от И. И. престъпление по непредпазливост /чл.343 от НК/ и след инкорпориране на изискуемия се доказателствен материал за инкриминираното деяние и неговото авторство, разследващите са формирали своето вътрешно убеждение за умишлено виновно поведение на извършителя и с постановление на 29.03.2011г. привлекли лицето в качеството на обвиняем на престъпно посегателство по чл.342, ал.3, б.”А” и „Б” от НК. В съответствие със задължителните предписания на чл.219, ал.3, т.6 от НПК на посочената дата, старши разследващ полицай при РУ ”Полиция”, гр. Попово е разяснил процесуалните права на И. И., в обсега на които и това да има защитник. Обвиняемото лице е направило изрично волеизявление, че не желае да бъде представляван от професионален адвокат, словно отразено в писмения документ, поради което и предвид липсата на предпоставки за назначаване на служебен защитник при условията на чл.94 от НПК, компетентният досъдебен орган по ДП №24/2011г. е реализирал процесуално-следствените действия в отсъствие на процесуален представител Внесеният в първостепенния съд обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Търговище отговаря на правните изискванията на чл.246 от НПК и е съобразен с основните положения в ТР №2/2002г. на ОСНК на ВКС. При повдигане на обвинение органът по процесуално ръководство на досъдебната фаза на наказателния процес е длъжен да осигури правото на защита на обвиняемия, поради което и необходимите реквизити на съдържанието на изготвения от него акт са изчерпателно уредени в процесуалния закон и се изразяват в необходимост от посочване на престъплението, в което лицето се обвинява, със съответните обективни признаци /време, място, изпълнително деяние, механизъм на извършване, предмет, вредоносни последици/, и субективните им измерения в съзнанието на автора на посегателство; доказателствата, подкрепящи описаната фактическа обстановка; и приложимия наказателен закон. По настоящото наказателно дело прокурорът е изпълнил тези си служебни задължения, формулирайки точно и ясно обвинителната теза. При излагане на фактическите положения в обстоятелствената част на акта на обвинителната власт, представителят на прокуратурата е описал релевантната за престъпната съставомерност по чл. 342, ал.3, б. „Б” от НК неправомерна дейност на И. И., като в обсега на същите са визирани изискуемите се от очертаната правна квалификация начин на извършване на престъпното деяние, неговите времеви и пространствени параметри; описани са индивидуализиращите инкриминираното посегателство нарушение на ЗДвП, общественоопасни последици /средна телесна повреда на Д. О. и имуществени вреди в размер на 4 994 лева на участващите в пътното произшествие моторни превозни средства/,и пострадалите от инцидента лица. Дерогиране на нормативните правила, довело до ограничения на процесуалните права на подсъдимия И. не се констатира и в съдебната фаза на наказателното производство. Контролираните инстанции са спазили стриктно процесуалните разпоредби на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, за всестранно и пълно изследване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, като след обективно и задълбочено обсъждане на доказателствата са изградили значимата за повдигнатото от прокурора обвинение фактология, и формулирали предпоставените от нея правни изводи за инкриминираното транспортно престъпление и автора му. Доказателствената съвкупност по делото,приобщена чрез свидетелските показания и протокола за оглед от 07.01.2011г., и проверена с назначените автотехническа, медицинска и оценителна експетизи, обезпечава с изискуемия се интензитет обвинителната теза и опровергава очертаната в жалбата недоказаност, аргументирана с неправилна интерпретация на гласните доказателствени източници и на автотехническото заключение. Разпитаната в хода на досъдебното разследване и пред първостепенния съд пострадала - Д. О. правдиво разказва, че на 07.01.2011г., след случайна среща в гр.Попово с И. И. /враждебно настроен, поради прекратена интимна връзка/ и упорита вербална агресия, чрез множество телефонни обаждания по мобилния апарат /62 на брой/, отправил сериозни заплахи, че тя и придружаващите я лица „няма да стигнат живи до с.Берковски”, които били реализирани при последвалия пътен инцидент. Подсъдимото лице изчакало на път ІІІ-204, гр.Попово - с.Медовина, в участък 38 + 152 км управлявания от М. С. лек автомобил „Рено К.”, с рег.№Т 07 71 КТ, в който пътували Н. С. /негова съпруга/, Д. О. и Е. А. /майка на жертвата Д. О./, включило фаровете, потеглило рязко, навлязло в насрещната лента за движение със своето моторно превозно средство /л.а.„Фолксваген Голф” с рег. №Т 90 14 АС/ и блъснало колата на С. в предната лява част. Установеното чрез визирания доказателствен източник е в кореспондираща връзка и с показанията на свидетелите-очевидци М. С., Е. А. и Н. С., безпристратно, последователно и еднопосочно пресъздаващи своите непосредствени възприятия за инкриминираното престъпно деяние и за неговия извършител. То намира доказателствена опора и при съотнасяне със заявеното от Ц. Ц. и А. И., които изчерпателно описват пътната обстановка на инкриминираната дата, местоположението на спрелия автомобил „Фолксваген Голф” преди пътно-транспортното произшествие и добросъвестно предлагат впечатленията си за реакцията на намиращия се в моторното превозно средство подсъдим на мимическите въпроси „за нужда от помощ”, на които той отговарял с жестове „че няма проблеми с колата”. В лимитирания от коментираната доказателствена маса обхват, изолирани, голословни и лишени от подкрепа в доказателствения материал, са твърденията на подсъдимия И. за проведени в инкриминирания ден разговори с Д. О., насочени към подобряване на техните отношения и несъдържащи закани; за състояли се безпричинни пътувания от гр.Попово до с.Медовина и обратно; и за необяснимо поднасяне на управлявания от него автомобил преди удара, възможно при дефектиране на авточасти и системи, които решаващият съд мотивирано не е кредитирал. При съобразяване с правната природа на експертизата в наказателния процес са ценени и компетентните мнения на вещото лице – автотехник Д. П., материализирани в изготвеното по делото заключение. Своеобразен способ за доказване, експертизата представлява система от сложни, различни по естество действия /проучвания и изследвания/, при които участващите вещи лица, използвайки притежаваните специални знания в областта на науката, техниката и изкуството, съдействат за изясняване на обстоятелствата, чрез даване на основани върху събраните доказателства заключения, обективиращи изводи от известни за неизвестни факти. След прецизен оглед на местопрестъплението и на участващите в пътния инцидент автомобили, и при съблюдаване на доказателствения материал, вещото лице - автотехник е категоричен, че процесният челен кос удар е настъпил вследствие на навлизане на управлявания от И. И. л.а.„Фолксваген Голф” с рег. №Т 90 14 АС в насрещното платно, в което се движел автомобила на М. С. - „Рено К.”, с рег.№Т 07 71 КТ. Убедителни са предложените разсъждения и обоснованите от тях умозаключения за липса на признаци за техническа неизправност - водеща до изместване на траекторията на моторното превозно средство, като експертът очертава неутрално положение на волана на л.а.„Фолксваген Голф - индиция за праволинейното му движение преди инициалния сблъсък , което изключва занасяне на колата наляво, в посока на инкриминираното транспортно произшествие и интуитивна компенсация на водача, чрез завиване надясно . В контекста на изложеното несъстоятелни са лансираните от защитата възражения за проявена от първостепенния и въззивен съд тенденциозност при доказателствения анализ, обусловила недоказаност на обвинението. При упражняване на правомощията, предоставени от инстанционния контрол, настоящият състав намира за несъстоятелни и бланкетно релевираните възражения за дерогиране на приложимия материален закон . Приетата за установена и доказателствено обезпечена фактология по делото, сочи на осъществено от И. И. неправомерно деяние, субсумиращо се от особената норма на чл.342, ал.3, б.”Б”, вр. ал.1 от НК. Подсъдимият при управление на моторно превозно средство- „Фолксваген Голф” с рег. №Т 90 14 АС е нарушил правилата за движение по пътищата /чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП/ и съзнателно причинил средна телесна повреда на Д. О., и значителни имуществени вреди на участващите в пътно-транспортното произшествие автомобили, на обща стойност 4994 лева. Конкретиката на извършените от И. И. обективни действия, категорично обуславя оспорваната от защитата субективна съставомерност на инкриминираното престъпно посегателство по чл.342, ал.3, б.”Б” от НК. Отправените от подсъдимото лице към Д. О., на 07.01.2011г. заплахи, провокирани от влошените им отношения; засадата, подготвена и устроена на управляваното от С. моторно превозно средство, с което пътувала пострадалата; и механизмът на последвалия удар на пътното платно /разположение на управлявания от И. л.а.„Фолксваген Голф преди сблъсъка, скорост на движение - 25км/ч и място на конфликтната точка/, категорично очертават интелектуалните и волеви характеристики на предвидения за инкриминираното престъпление умисъл като форма на вина. По справедливост, при съблюдаване тежестта на инкриминираното престъпно деяние и личната опасност на извършителя, е диференцирана и наказателната отговорност на И. И. по чл.342, ал.3, б .”Б” от НК. При индивидуализация на наложеното наказание са взети предвид времето, мястото и начина на извършване на противоправния акт, с нужното внимание на реализираното грубо нарушение на правилата за движение по пътищата и на характера на произтичащите общественоопасни последици; коментирани са подбудите, мотивите за транспортното престъпление, и субективните измерения на инкриминираното поведение /пряк умисъл/; и с юридически усет са обсъдени кумулирането на съставомерни признаци – причиняване на средна телесна повреда и на значителни имуществени вреди, и създадената с престъпното посегателство реална опасност за живота и здравето на лицата, пътуващи с пострадалата О. на процесната дата. Определената наказателна санкция е съответна и на фактическите данни за личността на подсъдимото лице и за неговите предходни осъждания, които интерпретирани в логическа взаимовръзка с очертаващите облика на престъпната дейност обстоятелства; и оценени в аспекта на предписаните от разпоредбата на чл.36 от НК цели на специалната и генерална превенция, не предпоставят нейното редуциране. По изложените съображения, касационната инстанция счита, че в пределите на възложената й компетентност в настоящото производство, следва да остави в сила атакувания съдебен акт, с който е потвърдена присъда №31 от 27.05.2011г. на ОС-Търговище, по нохд №106/2011г. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №168 от 08.12.2011г., постановено по внохд №275/2011г., по описа на Варненски АС. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.