Р Е Ш Е Н И Е   № 26   София, 09 март  2010 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на двадесет и втори януари  двехиляди и десета  година в състав:                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева                           ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева                                                Татяна Кънчева   при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 632/2009 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационна жалба на гражданския ищец и частен обвинител Д. П. П. против въззивно решение № 96 от 29.09.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 96/2009 год. на Военно-апелативния съд на Република България. В жалбата се твърди, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено и подсъдимите да бъдат признати за виновни и осъдени по повдигнатото им обвинение, а гражданския иск да бъде уважен в пълен размер или делото върнато за ново разглеждане от друг състав за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, но не се излагат конкретни съображения. С писмено възражение ответниците по жалбата молят да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 11 от 15.06.2009 год. постановена по НОХ дело № 48/2009 год. Сливенският военен съд е признал подсъдимите редник Ж. С. Х. и гр. л.. Д. Х., и двамата от гр. Я., за невинни в това на 19.05.2008 год. в гр. Я. с съучастие като съизвършители да са принудили малолетния Д. П. да извърши нещо противно на волята му, като употребили за това сила и заплашване и ги е оправдал по предявеното обвинение по чл. 143 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2 НК. С присъдата съдът е отхвърлил като неоснователен предявения срещу подсъдимите граждански иск от Д. П. за заплащане на сумата 6000лв. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди. С въззивно решение№ 96 от 29.09.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 96/2009 год. Военно-апелативният съд на Рупеблика България е изменил присъдата в наказателната част относно основанието за оправдаване на подсъдимите, като е приел, че то е по чл. 9 ал.2 НК. Отменил е присъдата в гражданската част и е осъдил подсъдимите да заплатят солидарно на пострадалия Д. П. сумата 1000лв обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането, както и всеки да му заплати по 124.50лв направени разноски, като гражданския иск за разликата до пълния му размер е отхвърлил. Потвърдил е присъдата в останалата част. Касационната жалба е основателна. Прозводството пред въззивната инстанция е образувано по протест на прокурора и жалба на гражданския ищец и частен обвинител срещу присъдата на Сливенския военен съд, с която подсъдимите редник Ж. Х. и гр. Л. са оправдани по предявеното им обвинение по чл. 143 НК, като е прието, че липсват доказателства за осъждането им. Проверявайки изцяло и по наведените доводи правилността на присъдата и анализирайки събраните в първата инстанция доказателства въззивният състав е преценил, че са достатъчни за изясняване на обстоятелствата включени в премета на доказване, но е формирал различно вътрешно убеждение по приложението на материалния закон. Не е възприел извода на решаващия съд за недоказаност на обвинението, каято е изложил съображения, че съставът на престъплението формално е осъществен, но деянието поради своята малозначителност има явно незначителна обществена опасност, която се обхваща от нормата на чл. 9 ал.2 НК. В този смисъл е изменил присъдата само относно основанието за оправдаване на подсъдимите. Този извод е направил при едностнанчива и непълна оценка на доказателствените материали, от които са изведени интензитета на принудата и мотивите, които са ги ръководили. Това е довело до неправилно приложение на материалния закон с оправдаването на подсъдимите при наличието на достатъчно доказателства за съставомерните признаци от състава на престъплението по възведеното обвинение. Касационната проверка за правилното приложение на материалния закон се извършва въз основа на фактическите констатации на решаващия съд, приети за установени при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата. По делото не се спори, че фактите относно извършеното деяние, а именно възникналия инцидент между пострадалия и св. Х във входа на жилищния блок, където живеят, изразил се във взаимни обиди и нанесен удар на пострадалия от свидетелката с дреха, излизането им отвън, викането от свидетелката на нейните съпруг и син - под. С. и Ж. Х. , подгонването на пострадалия от под. С. Х. и настигането му пред входа на съседен блок, където го хванал и притиснал към ьгъла, при което си ударил главата, намесата и на вторият подсъдим, блъскането му от двамата двамата към вратата, затискането му, удрянето му на два шамара от под. С. Х. и ритането му с коляно по краката, хващането му за ръцете и извиването им, дърпането и влаченето му към полицейското управление, съпроводено със закани от под. Ж. Х. , че ако не продължи сам ще му “изблъска два-три тупаника”, довели до силната му уплаха, са правилно установени. Не се опорват и фактите, че непосредствено след деянието пострадалият отишъл на училище, където се почувствал зле и баща му го завел в спешния център на болницата в гр. Я., а на следващия ден бил приет за болнично лечение в неврологично отделение, че там бил лекуван една седмица, при което било констатирано че в реултат на нанесените му удари и упражненото насилие са му причинени лекостепенно мозъчно сътресение, охлузвания и охлузни рани по горните крайници, гърба, корема и таза и кръвонасядания на гърба. При тези фактически констатации за да приеме, че деянието не е престъпно, защото само формално осъществява признаците от състава на престъплението по чл. 143 ал.1 НК поради явна малозначителност на случая по смисъла на чл. 9 ал.2 НК, въззивният състав не е обсъдил данните относно начина по който е извършено. Всяко едно престъпление може формално да осъществява прицнаците от състава на престъплението, но обществената му опасност, с оглед степента и характера на засегнатите обществени отношения, които са предмет на защита с него и с оглед данните за личността на дееца, да бъде толкова незначително, че да прави общественонеоправдано третирането на съответното поведение като престъпление и да изключва наказателната репресия. По делото тези изисквания на закона не са налице. С принудата по чл. 143 ал.1 НК се защитават обществените отношения свързани с правото на формиране на свободна воля на пострадалия за определено поведение. В конкретния случай принудата е била насочена към предприемане на пострадалия на желано от подсъдимите поведение, а именно да отиде с тях до полицейския участък по повод неправомерното му поведение по отношение на тяхната близка. Не може обаче да се приеме, че във всички случаи когато дееца завежда определено лице пред полицейските органи целта му е общественополезна, както е приела въззивната инстанция, без да се отчете конкретиката на всеки случай. Не при всяка възникнала дребна съседска вражда, когато от едната страна е малолетно дете, а от другата - двама възрастни, може да се приеме, че изясняването на поведението на малолетния извършител, може да бъде извършено по възприетия от подсъдимите начин. Целта им би била общественополезна, както е приела въззивната инстанция, когато се касае до задържане на непознато лице, което по друг начин не може да бъде идентифицирано и евентуално извършеното от него деяние не би могло да бъде санкционирано. Такъв извод по делото не може да се направи защото подсъдимите и пострадалия живеят в един вход, познават се и конфликта би могъл да получи разрешение по други начини. Вместо това обаче те са демонстрирали своята сила, като в присъствието на други деца и възрастни съседи са извършили действия, които не могат да бъдат квалифицирано като явно малозначителни. Психическото и физическо въздействие върху малолетния пострадал е било със значителен интензитет, в какъвто смисъл са не само неговите показания, но и тези на св. Д, И. Д. , Г. Ж. , а и обективните данни от медицинските власти. При обсъждане в цялост на съобщеното от непълнолетния свидетел Д, че се изплашил от поведението им и се обърнал на другата страна да не гледа, както и тези на пълнолетната свидетелка Г, че пострадалия бил уплашен, целият треперел, би могло да се стигне до различни извода за интенцитета на принудата и от там за обществената опасност на деянието. Тя е завишена защото са осъществени и двете форми на принуда.пражненото физическо насилие не е с нисък интензитет, както е приела въззивната инстанция, защото пострадалия е получил телесно увреждане, което е наложило болнично лечение и само по себе си осъществява състав на престъпление. При установените факти относно характера на телесната повреда, която се преследва по тъжба на пострадалия, който е конституиран като частен обвинител и е поддържал обвинението, съдът би следвало да се произнесе по това обвинение. Подсъдимите са постигнали целта си, като в резултат на действията им са пречупили волята на пострадалия и той е имал желаното от тях поведение, като е отишъл пред полицейския участък. С това съставът на престъплението е осъществен и не могат да се правят изводи за съобразено с правните норми поведение на подсъдимите от факта, че сами прекратили действията си, след като констатирали, че полицейският участък е заключен. Допуснатото нарушение е съществено по смисъла на чл. 348 ал.1т.1 НПК и е основание за отмяна на постановеното въззивно решение. То може да бъде отстранено при повторно разглеждане на делото, при което съдът следва да изпълни задълженията си по чл. 14 НПК и да приложи точно материалния закон. На това основание възивното решение следва да бъде отменено изцяло в наказателната и гражданската му части и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И:   Отменява въззивно решение № 36 от 29.09.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 96/2009 год. на Военно-апелативния съд на Република България, с което е изменена присъда № 11 от 15.06.2009 год. по НОХ дело № 48/2009 год. на Сливенския военен съд относно основанието за оправдаване на подсъдимите редник Ж. С. Х. и гр.л. С. Д. Х., отмемена е присъдата в гражданската част, като подсъдимите са осъдени солидарно да заплатят на Д. П. П. сумата 1000лв обезщетение за неимуществени вреди и е потвърдена в останалата част. Връща делото на Военно-апелативния съд на Република България за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: