Р Е Ш Е Н И Е № 133 гр. София, 27 февруари 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети февруари двехиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 111 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Образувано е по искане на осъдения Д. Д. С. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 1202/2013 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, по което с въззивно Решение № 211/21.11.2013 г. е потвърдена присъда № 77/26.04.2013 г. на РС – Стара Загора. В искането е посочено единствено, че осъденият не е съгласен с потвърдената присъда. В съдебно заседание, осъденото лице чрез назначения му служебен защитник за нуждите на настоящото производство адв. К., навежда доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, изразяващи се в постановяване на предходните съдебни актове въз основа на объркани и противоречиви показания на пострадалите свидетели и на свидетели, които не са преки очевидци на случилото се. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е подадено в срока предвиден в чл.421 ал.3 от НПК, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. С Присъда № 77/26.04.2013 г. по НОХД № 2738/2012 г. на Районен съд – Стара Загора Д. Д. С. е признат за виновен в това, че: - на 02.07.2012 г. в [населено място], [община] е извършил полово сношение с лице от същия пол – Б. Й. К. с ЕГН [ЕГН], лишено от възможност за самоотбрана, поради което и на основание чл. 157 ал.1 пр.4 вр. с чл.54 от НК го е осъдил на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, - на 17.07.2012 г.в [населено място], [община] е извършил полово сношение с лице от същия пол Д. Д. С. с ЕГН [ЕГН], като е употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл.157 ал.1 вр. с чл.54 от НК го е осъдил на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.23 ал.1 от НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание на подсъдимия от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което е постановил да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59 ал.1 от НК съдът е приспаднал периода на предварителното задържане по отношение С. от така наложеното му общо най-тежко наказание лишаване от свобода, като се е разпоредил и с веществените доказателства. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Б. К. сумата от 3 500 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски в размер на 280 лв. и 140 лв. ДДТ върху уважения размер на предявения граждански иск. С Решение № 211/21.11.2013 г. по ВНОХД № 1202/2013 г. на Окръжен съд – Стара Загора присъда е потвърдена изцяло. Доводите в подкрепа на съществено нарушение по смисъла на чл.348 ал.1 т.2 от НПК са били изтъкнати и пред въззивния съд, който задълбочено ги е разгледал и е изложил убедителни аргументи защо кредитира заявеното от всеки един от двамата пострадали и не прима тезата на подсъдимия, че травмата в аналната област на К. се дължала на разстройство. В случая не са разкриват пороци при формиране на вътрешното убеждение за фактическите констатации на предходните съдилища. Некредитирането на част от обясненията на подсъдимия, не е нарушение на разпоредбата на чл.14 от НПК. Напротив, изводът за тяхната недостоверност е резултат от задълбочена оценка на доказателствата, което е извършено обективно, всестранно и пълно, без да е игнорирано което и да е от тях. Ето защо ВКС не констатира да е налице касационното основание на чл.348 ал.1 т.2 от НПК, поради което искането за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане е неоснователно. Поради изложените съображения и на основание чл.426 ал.1 вр. с чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения Д. Д. С. за възобновяване на ВНОХД № 1202/2013 г. на Окръжния съд - гр. Стара Загора. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: