Р Е Ш Е Н И Е № 159 гр. София, 30.11.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ПЕТЯ ШИШКОВА при секретар ..……………. ГАЛИНА ИВАНОВА …...……… и с участието на прокурор …………. КАЛИН СОФИЯНСКИ ………… разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 628/2020 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалби на подсъдимия Г. Й. Б. чрез защитника му адв. С., на защитника на подсъдимия Г. Д. Г. адв. К. и на подсъдимия Д. Г. С. чрез защитника му адв. Б. срещу решение № 219 от 12.03.2020 г. на Бургаския апелативен съд (БАС), постановено по ВНОХД № 246/2019 г. по описа на същия съд. Подсъдимият Г. Б. атакува въззивното решение в частта за наложеното му наказание, като изтъква касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Твърди, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, състоящо се в пропуск на въззивния съд да обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност наличните по делото доказателства, относими към дейността по индивидуализация на наказанието, а именно: трудов договор, длъжностна характеристика във връзка със сключения трудов договор, характеристика от кмета на [населено място], информацията, съдържаща се в показанията на разпитаната св. К. Б.. Според жалбоподателя, изброените доказателствени материали имали съществено значение за изводите относно степента на личната му обществена опасност, като едновременно с това сочели на реално започнал процес на поправянето му – стремеж към промяна на поведението му и осъзнаване на извършеното, полагане на общественополезен труд. Касаторът твърди, че в съдебния акт не били изложени мотиви в подкрепа на твърдението за необходимост от ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. От доказателствата по делото се установявало, че ефективно изтърпяване не било необходимо: подсъдимият Б. не е отрекъл участието си в извършването на престъплението и подробно е обяснил начина на извършването му и участието на останалите подсъдими; мотивът за включването му в престъпната дейност бил „криворазбрано приятелство, доста нисък праг на критичност спрямо собствените му постъпки”; бил неосъждан, нямал изградени престъпни навици, нито противообществени прояви; съгласно изготвената психиатрична експертиза проявявал склонност към „разстройство в адаптацията”. Във връзка с определянето на степента на личната опасност на останалите двама подсъдими съдът отбелязал последвалите след извършването на настоящото деяние техни осъждания за престъпления от общ характер, каквито данни нямало по отношение на подсъдимия Б.. Наложените на подсъдимите наказания обаче били практически със един и същи срок, без да бъдат диференцирани в съответствие с обществената опасност на всеки от дейците, нито с различните им характеристични данни. Освен изложеното, завишеното ефективно наказание лишаване от свобода, наложено по отношение на жалбоподателя Б., би могло да доведе до негативни резултати, отчитайки „деликатните особености на психиката” му, склонността към „разстройство в адаптацията” и податливостта му на чуждо влияние. Тази податливост в момента имала положителна насоченост под влиянието на семейството и трудовия колектив, който процес трябвало да бъде насърчен, а не прекъсван. Следвало да се съобрази също и обстоятелството, че продължаването на започнатата от подсъдимия работа би осигурило възможност за изплащане на присъденото на пострадалата обезщетение. С тези съображения е мотивирано искането на жалбоподателя Б. за намаляване на наложеното му наказание за престъплението по чл. 128, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, респ. на определеното на основание чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание на три години лишаване от свобода и отлагането му на основание чл. 66, ал. 1 от НК за максималния изпитателен срок от три години. С касационната жалба на адв. К., защитник на подсъдимия Г. Г., е релевирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, като към ВКС е отправено искане да се отмени решението на апелативния съд в изменителната му част и да се остави в сила първоинстанционната присъда, с която на подсъдимия е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от пет години. Защитникът оспорва правилността на съображенията на въззивния съд във връзка с високата степен на обществена опасност на престъпленията срещу личността, като изтъква, че същата е съобразена от законодателя с определената в закона санкция и не може да се отчита като отегчаващо обстоятелство извън относимите конкретни обстоятелства, от значение за индивидуализацията на наказанията. Според жалбоподателя при оценката на степента на лична обществена опасност на подсъдимия Г. Г. въззивният съд е недооценил смекчаващите вината му обстоятелства и е подценил действителната тежест на отегчаващите. Правилно били съобразени като смекчаващи фактори чистото съдебно минало на подсъдимия, позитивните му характеристични данни, изразеното съжаление за стореното, изрядното му процесуално поведение, трайната му трудова заетост (за времето преди задържането му във връзка с процесното деяние), съдействието, оказано за разкриване на обективната истина, семейното му положение, натоварващите психиката му ежедневни страдания на неговите близки – майка му и сестра му, които го молели и изисквали от него активни действия за облекчаване на мъките им. Неправилно били оценени от БАС причините и подбудите за извършване на престъплението – погрешните представи и слепи вярвания на подсъдимите баща и син, че пострадалата е насочвала „лоша енергия” към семейството им, поради което е трябвало да я накарат да спре да им оказва негативно въздействие. Продължително време пострадалата е поддържала заблуждение у семейството на подсъдимите С. и Г., че използвайки възможностите си на гадателка и лечителка, ще излекува страданията на майката и дъщерята, приемала е пари и дарове от тях. С влошаването на състоянието на близките им, у подсъдимите възникнали бурни емоции на ярост и готовност на всякакви действия, водещи до преустановяване на вредното въздействие на пострадалата. Вярата в магията у подсъдимите Г. и С. и семействата не е била илюзорна, а реална, определяла е поведението им, мотивирала е активните им действия за „самозащита” срещу гадателката. Защитникът твърди, че тези обстоятелства опровергавали неверните доводи на съда за липса на провокативни действия от страна на пострадалата и оценка на поведението на подсъдимите единствено като проява на неоправдана физическа агресия и упоритост. Съвкупната преценка на всички значими за индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Г. обстоятелства сочела, че по отношение на него би било справедливо да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от три години при приложение на института на условното осъждане. С касационната жалба на подсъдимия Д. С., подадена чрез защитника му адв. Б., също е релевирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, като към ВКС е отправено искане наложеното на жалбоподателя наказание да бъде намалено на три години лишаване от свобода при приложение на чл. 66, ал. 1 от НК. В жалбата се поддържа, че при определяне на наказанията на подсъдимите въззивният съд не се е съобразил с изискването на чл. 21 от НК, изискващ наказанието на всеки от съучастниците да бъде индивидуализирано съобразно характера и степента на участието им в осъществяването на престъпното деяние. Във въззивния съдебен акт степента на участие на подсъдимия С. не била правилно определена, като изложените в тази насока мотиви били нелогични и непоследователни. Изводът за решаващо значение на действията на подсъдимия С. бил алогичен в контекста на приетото, че нито подсъдимият Г. (на 35 години), нито подсъдимият Б. (на 26 години) можело да се определят като психически незрели. В мотивите на атакуваното решение било прието, че водеща фигура при осъществяването на деянието бил подсъдимият Г., синът на подсъдимия С., поради което му е било определено наказание по-високо от наказанието, наложено по отношение на втория извършител Б.. Но подбудите за извършване на престъплението както у подсъдимия Г., така и у подсъдимия С., били едни и същи: да се преустановят негативните действия на пострадалата С. Д. и да се защити здравето на съпругата на подсъдимия С. и майка на подсъдимия Г.. По отношение на участието на подсъдимия С. в качеството на помагач, следвало да се приеме, че основният му принос бил в осигуряването на лекия автомобил, негова собственост, който обаче още преди деянието бил ползван като „семеен” – и от сина му, подсъдимия Г.. Освен това съдът приел, че подсъдимият С. обяснил къде е къщата на пострадалата и как да се проникне в нея, въпреки че от фактите по делото следвало, че това е безпредметно, защото било прието, че С. заедно със сина си и със св. С. няколкократно са я посещавали преди деянието. Освен с присъствието си близо до дома на пострадалата към момента на извършване на престъплението, липсват твърдения подсъдимият С. да е подпомогнал с нещо друго извършителите. Поради това реалният му принос при подпомагането им е бил в значително по-ограничен обем от приетото от съда. При определянето на дължимото наказание задължително следвало да се вземат предвид мотивите и подбудите за извършване на деянието. Касаторът С. умищлено е бил подведен от пострадалата, че страданието на съпругата му се дължало на „лоша магия”, която тя можела да „развали”. „Сеансите” й продължили повече от година, като не били безплатни. Смекчаващи обстоятелства били и възрастта, и семейното положение на подсъдимия С., който на практика единствен можел да полага финансови и фактически грижи за болната си съпруга. В хода на наказателното производство той променил отношението си към деянието и видимо осъзнал неправомерността на извършеното, като демонстрирал критичност към него. С оглед изложеното личността на подсъдимия С. не се отличавала с висока степен на обществена опасност, като деянието му било изолиран случай в целия му живот. На последно място, защитникът на касатора е подчертал липсата на логика при индивидуализацията на наказанията спрямо тримата съучастници, тъй като на извършителите били наложени наказания равни и дори по-ниски по размер от наложеното на подбудителя и помагача. В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдимите и техните защитници поддържат подадените касационни жалби по изложените в тях съображения и молят да бъдат. Гражданските ищци Н. П. и В. П., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание и не вземат отношение по жалбите. Представителят на ВКП предлага на съда да остави в сила атакуваното решение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 28 от 26.11.2018 г., постановена по НОХД № 301/2018 г., Сливенският окръжен съд (СлОС) е признал подсъдимия Д. Г. С. за виновен в това, че на 16.07.2017 г. в [населено място] като подбудител и помагач умишлено склонил и улеснил Г. Й. Б. и Г. Д. Г. в качеството на съизвършители да извършат престъпление по чл. 128 от НК – да причинят на С. В. Д. тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянна слепота с дясното око, поради което и на основание чл. 128, ал. 1 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 и чл. 54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от пет години, като го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК. С присъдата съдът е признал подсъдимите Г. Й. Б. и Г. Д. Г. за виновни в това, че на 16.07.2017 г. в [населено място] като съизвършители, в съучастие с подсъдимия Д. С. – подбудител и помагач, причинили на С. В. Д. тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянна слепота с дясното око, поради което и на основание чл. 128, ал. 1 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК е осъдил всеки от тях на три години лишаване от свобода, като ги е оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Подсъдимите Б. и Г. са признати за виновни и в извършването на престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, за което на всеки от тях е наложено наказание три години лишаване от свобода, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК спрямо всеки от тях е определено общо наказание три години лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от пет години. На основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимите Г. Б., Г. Г. и Д. С. са били осъдени солидарно да заплатят на гражданската ищца С. В. Д. сумата в размер на 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането. В тежест на подсъдимите са възложени направените по делото разноски, както и разноските на гражданската ищца. По протест на прокурор при СлОП е било образувано ВНОХД № 29/2019 г. по описа на БАС, като с решение № 41 от 15.05.2019 г. въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. По касационен протест, подаден от прокурор в АП – Бургас, е било образувано касационно производство по н. д. № 695/2019 г. по описа на ІІ н. о. на ВКС. С решение № 177 от 5.11.2019 г. касационният съд е отменил потвърдителното въззивно решение на БАС в частта, касаеща извършеното в съучастие от подсъдимите Б., Г. и С. престъпление по чл. 128, ал. 1 от НК поради съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НК (противоречие в мотивите) във връзка с наложените им наказания и е върнал делото за ново разглеждане в посочената част. В частите, с които е била потвърдена присъдата на СлОС относно извършеното от подсъдимите Б. и Г. престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, както и в оправдателната част по отношение на повдигнатото спрямо подсъдимите обвинение по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 3 и 4 от НК, решението на БАС е било оставено в сила. При второто по ред въззивно разглеждане на делото е било образувано ВНОХД № 246/2019 г. по описа на БАС, НО. С атакуваното решение № 219 от 12.03.2020 г. на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК въззивният съд е изменил присъдата на окръжния съд, като е увеличил наложените наказания на подсъдимите за престъплението по чл. 128 от НК, както следва: по отношение на подсъдимия Г. Й. Б. – на четири години и шест месеца лишаване от свобода, съответно е било увеличено и наложеното му на основание чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание на четири години и шест месеца при първоначален общ режим на изтърпяване; по отношение на подсъдимия Г. Д. Г. – на пет години лишаване от свобода, съответно е било увеличено и наложеното му на основание чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание на пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване; по отношение на подсъдимия Д. Г. С. – на пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. Касационните жалби на подсъдимите Б. и С. чрез защитниците им и на защитника на подсъдимия Г. са допустими – подадени са от процесуално легитимирани страни по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 346, т.1 от НПК. Разгледани по същество, касационните жалби са частично основателни. Въззивният съд поначало правилно е преценил, че искането на прокурора за утежняване на наложените от първоинстанционния съд на тримата подсъдими Г. Б., Г. Г. и Д. С. наказания, е основателно. Касационната инстанция също счита, че при индивидуализацията на наказанията на касаторите първоинстанционният съд е възприел незаконосъобразен подход, при който като краен резултат на всички подсъдими са били наложени едни и същи наказания в минимума на санкционната част на разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от НК – три години лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от пет години, независимо от формата на съучастие, различната им степен на лична обществена опасност, различните подбуди за извършване на деянието и спецификата на факторите, смекчаващи, съответно отегчаващи, отговорността им. Дефинитивно за определянето на справедливо наказание, съответно на престъплението, е необходимо да се оцени степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние и да се отчете персоналната обществена опасност на дееца. При проверката на тези критерии се установява следното: Верен е изводът на въззивния съд за завишена обществена опасност на извършеното деяние. Съставът на БАС е разрешил въпроса за обществената опасност на извършеното престъпление законосъобразно, разкривайки специфичната индивидуална степен на обществена опасност на процесното деяние, а не с оглед принципната обществена опасност на престъпленията срещу личността, както неоснователно твърди защитникът на подсъдимия Г.. От доводите на л. 36 – л. 37 от въззивното решение става ясно, че съдът правилно е изхождал от обстоятелствата, обуславящи конкретиката на деянието – особеностите на обекта и предмета на изпълнителното деяние, способа на извършване, настъпилите вредни последици, мястото, времето, начина на извършване на деянието и др. По отношение на абстрактната обществена опасност на престъпленията против личността в мотивите е изрично отбелязано, че факторите, които я определят, са „законодателно отчетени с предвидените за коментираните престъпления тежки санкции”. Няма как да се пренебрегнат установените обективни особености на разглеждания казус – че престъплението е било извършено в дома на пострадалата С. Д., късно през нощта (около 3 часа след полунощ), при обмисляне и планиране на нападението – подбиране на удобен, максимално „безопасен” момент, когато в къщата не е имало други хора и пострадалата е спяла; организиране на пътуването от [населено място] до [населено място], където е живеела пострадалата; начина на проникването в дома й; дегизирането на извършителите подсъдимите Б. и Г. с шапки с отвори за очите и носа, предварителното им въоръжаване с гумена полицейска палка и дървена бухалка; проявената упоритост при преследване на престъпната цел. От особено значение са особеностите на самата жертва – трудноподвижна седемдесетгодишна възрастна жена, с намалени възможности за самозащита, както и упражненото спрямо нея интензивно насилие, изразило се в нанасянето на тежък побой от страна на двамата извършители – не по-малко от 10-15 удари с твърди предмети предимно в областта на главата и горните крайници; изоставянето й в тежко състояние на травматичен шок, без да има възможност да потърси помощ, като едва на сутринта е била намерена от сина си св. В. П. и й е била оказана медицинска помощ. Следствие на действията на касаторите Б. и Г. на пострадалата са били причинени множество наранявания, които сочат, че спрямо нея е било упражнено интензивно насилие. Извън най-тежкия резултат, осъществяващ медикобиологичните признаци на тежката телесна повреда (контузия на дясната очна ябълка с изразени кръвонасядания конюнктивата, пролапс на стъкловидното тяла в предната очна камера, луксирана леща, кръв във вътрешността на стъкловидното тяло, довели до пълна загубе на зрението с дясното око), на пострадалата са били причинени също и редица увреждания, погълнати от тежката телесна повреда – тежка съчетана травма, контузия на главата с наличие на разкъсно-контузни рани в теменната област и в дясна челна област, контузно огнище в лява челна област и данни сътресение на мозъка; контузия в областта на дясната очница с клинични и рентгенологични данни за счурване на вътрешната и външната стена на дясната орбита и стените на десния максиларен синус с излив на кръв в него; контузия в областта на носа с клинични и рентгенологични данни за счупване на носните костици без дислокация на костните фрагменти; контузия на дясна ръка с клинични и рентгенологични данни за счупване на лакетния израстък на лакетната кост и главичката на лъчевата кост, контузия на лявата ръка с клинични и рентгенологични данни за счупване на главичката на пета дланна кост и горните фаланги на четвърти и пети пръст. Тези обстоятелства несъмнено завишават степента на обществената опасност на конкретното деяние. Именно тази констатация е основният фактор, който изключва възможността в разглеждания случай по отношение на подсъдимите да се отмерят наказания лишаване от свобода при пълен превес на смекчаващите обстоятелства в специалния минимум на санкционната част на разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от НК или при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и то при отлагане на ефективното изпълнение на наказанията при условията на чл. 66, ал. 1 от НК, както неоснователно претендират всички касатори. Във връзка с персоналната обществена опасност на съучастниците Б., Г. и С. съставът на БАС също с основание е констатирал, че първоинстанционният съд е пропуснал изрично да я конкретизира с оглед спецификата на престъпната дейност на всеки един от тях, подбудите, от които са били водени подсъдимите Г. и С., от една страна, и подсъдимия Б., от друга страна, личностовите им характеристики, които също са различни. При собствен анализ на събраните в тази насока доказателствени материали въззивният съд е идентифицирал личната обществена опасност и на тримата подсъдими като относително висока с оглед тежестта на извършеното престъпление чрез което се изявяват техните личностни качества, както и отчитайки проявените от тях дързост и упоритост за постигане на престъпната цел и безцеремонното отношение към телесната неприкосновеност, а досежно подсъдимите Г. и С. е съобразил и факта на последвалите деянието техни осъждания за престъпления от общ характер, които ги характеризирали в негативен план. Като подбуди и причини за извършване на престъплението по отношение на подсъдимите Д. С. и Г. Г. (баща и син) са коментирани установилите се лоши взаимоотношения между тяхното семейство и пострадалата Д., а по отношение на подсъдимия Б. (приятел на подсъдимия Г.) – криворазбраното чувство за приятелство и стремеж за оказване на помощ (л. 37 от въззивното решение). Към съвкупността от отегчаващи обстоятелства са били включени още и нанесените на пострадалата многобройни несъставомерни увреждания – три средни телесни повреди и множество леки. При проверката на съдебната дейност по индивидуализация на наказанията на подсъдимите във връзка с определянето на персоналната им обществена опасност настоящият съдебен състав констатира грешки, довели до явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 от НПК. Видно е при сравнение на залегналите на л. 36 – л. 38 от мотивите на въззивното решение констатации, че съдът е ценил някои факти като определящи необходимост от по-тежко наказване с оглед завишената обществена опасност на деянието и дееца, и едновременно с това като отделни отегчаващи обстоятелства, също обуславящи налагането на по-тежко наказание. Така например констатациите за проявената от подсъдимите дързост и упоритост за постигане на престъпната цел и причинените на пострадалата Д. множество увреждания са отчетени двукратно както като характеристики на деянието, така и като утежняващи обстоятелства. Изведената констатация относно безцеремонно отношение на подсъдимите към телесната неприкосновеност неправилно е отнесена към отегчаващите фактори, очертаващи завишената им личната обществена опасност. Степента на обществена опасност на дееца не се определя общо с оглед засегнатите обществени отношения, а с оглед конкретни факти във връзка със спецификата на престъпната дейност на всеки един от тях, подбудите, от които са били водени подсъдимите Г. и С., от една страна, и подсъдимия Б., от друга страна, личностовите им характеристики, съдебният им статус, семейно положение и пр. Без основание е омаловажено значението на подбудите за извършване на деянието. Особеност на разглеждания случай е предисторията на престъпното събитие. С оглед влошеното здравословно състояние на св. С., съпруга на подсъдимия С. и майка на подсъдимия Г., което отдавали на окултни причини – „магия” и „лоша енергия” от външни източници, семейството се обърнало за помощ към пострадалата, която била известна в региона като „лечителка” и „гадателка”. В течение на около година пострадалата Д. „третирала” енергийно св. С., но тъй като състоянието й не се подобрило, се отказала. Св. С., подсъдимият С. и сина им, подсъдимият Г., заподозрели, че самата тя започнала да излъчва от разстояние „лоша, негативна, черна енергия” към св. С., с което влошила още повече състоянието й. По тази причина у подсъдимите Г. и С. се породило решението да сплашат пострадалата, като я набият, за да преустанови тормоза върху св. С., оказван с „предаването” на отрицателна енергия. Така конкретизираната причина за осъществяване на престъплението действително е ирационална, поради което съставът на БАС с основание е заключил, че подбудите на касаторите Г. и С. са изградени върху породените от суеверието им „погрешни представи и слепи вярвания”. Въз основа на изслушаните заключения на съдебнопсихиатричните експертизи въззивната инстанция е приела, че подсъдимите, включително подсъдимия Б., попадат в немалката група хора, които при неразрешими проблеми търсят обяснение и изход от ситуацията в свръхестествени сили, магии и ритуали, което състояние не се свързва с психична болест. В случая в продължителен период от време (около година) суеверните заблуди на семейството са били напразно подхранвани от „лечителските” действия на пострадалата, която обещала да им помогне. Макар обаче вътрешните изживявания на подсъдимите да са предопределени от мистични заблуди, те разкриват емоционалния фон, който е детерминирал убеждението на подсъдимите Г. и С., че противодействат на отрицателното влияние на пострадалата. Това обстоятелство не дава основание деянието им да се определи като безмотивна агресия и съответно да се отчете като нетипично тежко, съществено надхвърлящо обществената опасност на престъпленията от този вид. Особените емоционални изживявания на жалбоподателите Г. и С., предпоставящи поведението им, изключват обичайното хладнокръвие, характеризиращо посегателствата срещу личността. Касационната инстанция не се съгласява с дадената от защитниците интерпретация на отношенията на подсъдимите Г. и С. с пострадалата, оценяващи ги като смекчаващо обстоятелство с изключителна тежест, но счита, че тези специфични факти не следва и да бъдат игнорирани при индивидуализацията на наказанията. Според чл. 21, ал. 1 от НК всички съучастници се наказват с наказанието, предвидено за извършеното престъпление, като се вземат предвид характерът и степента на тяхното участие. Това означава: първо, че наказанието на всеки съучастник се определя в рамките на предвиденото в нормата на особената част наказание за съответното престъпление, в случая на чл. 128, ал. 1 от НК, и второ, че наказанието на всеки съучастник зависи от характера и степента на неговото участие. Характерът на съучастието е качествен критерий при определяне на приноса на съучастника и се обуславя от вида на съучастническата дейност. Степента на участие пък е количествен критерий и се определя от конкретния каузален принос на съучастника. Съобразявайки тези принципни положения, настоящата инстанция намира за необходимо да коригира извода на въззивния съд относно приетата особена значимост на реализираната от подсъдимия С. подбудителска и помагаческа дейност. Вярно е, че този касатор е осъществил и подбудителска, и помагаческа дейност, като е реализирал две форми на съучастие, което има значение при индивидуализацията на наказанието му. Освен, че е предизвикал решението за нанасяне на побоя над пострадалата, включително обещавайки на подсъдимия Б. облаги (яре и пари), той е улеснил съизвършителите при реализирането на нападението, предоставяйки автомобила си за предвижване до [населено място], съветвал ги е кога да извършат деянието, пазил ги е по време на проникването им в жилището на пострадалата и пр. Има обаче съществена разлика в качествения критерий при определянето на конкретния му принос за осъществяване на престъплението в сравнение с този на съизвършителите, в частност с поведението на подсъдимия Г., поради което механичното приравняване на деятелността му с неговата е непропорционално. В мотивите на атакувания съдебен акт не са приети факти, обуславящи изключителен или преимуществен каузален принос на подсъдимия С. в извършването на престъплението. Макар инициирал и улеснил престъплението, подсъдимият С. не е съветвал съизвършителите как именно да нанесат побоя над пострадалата, как да се въоръжат и дегизират. Участието му се е състояло в даване на наставления относно удобния момент за извършване на престъплението; когато предния ден подсъдимите Г. и Б. били проверени от служители на МВР в [населено място], подсъдимият С. ги посъветвал да отложат замисленото, за да не бъдат свързани с нападението; в нощта на инцидента предоставил собствения си лек автомобил за придвижване до [населено място] и ги придружил, ”обезпечил” местопрестъплението, като ги чакал пред дома на пострадалата. Така изложените факти обективно не сочат на негова съществена роля при подпомагането на съизвършителите. Известно е, че подбудителството е форма на интелектуално участие в престъплението, която се отнася до формиране на умисъла у извършителя. Подбудителят е инициатор на престъплението, като упражненото въздействие от негова страна трябва да е решаващ мотив за решението на подбудения за умишлено извършване на престъплението, към което е насочван. При това, във всеки отделен случай трябва да бъде установено и съответно формулирано как, с какво именно поведение подбудителят е създал целеното решение у дееца. По делото са установени факти, че подсъдимият С. не е бил единственият, който е склонявал подсъдимия Б. да участва в престъплението. По този въпрос на гърба на л. 10 и л. 11 от мотивите е отразено, че подсъдимият Г. първи се срещнал с Б. в казино в [населено място], като започнал да го уговаря да набият и сплашат пострадалата Д., за да спре да въздейства отрицателно на св. С., а след това многократно му се обаждал по телефона да го увещава. По отношение на подбудителската деятелност на подсъдимия С. е отбелязано, че веднъж присъствал на среща между подсъдимите Г. и Б. и също уговарял последния да им помогне да набият пострадалата Д. и веднъж му се обадил по телефона, като при един от контактите обещал да му даде някой лев и да заколи яре, когато свършат „работа”. Във връзка с подбуждането на другия съизвършител, подсъдимия Г., в съдебния акт липсват съответстващи фактически констатации за конкретни действия на подсъдимия С., с които да е предизвикал у сина си решението за извършване на престъплението. (Тъкмо напротив, подсъдимият Г. сам на лично основание е бил мотивиран да извърши престъплението заради състоянието на майка си. В този смисъл на стр. 10 от атакуваното решение е отразено, че „… у подсъдимите С. и Г. се породило намерение да посетят пострадалата Д. през нощта и да я набият…”). Ето защо от гледна точка на количествения критерий степента на участието на подсъдимия С. и в качеството му на подбудител е надценена. Извън изложеното дотук ВКС се съгласява с изтъкнатите в атакувания съдебен акт смекчаващи обстоятелства по отношение на всички касатори – чистото им съдебно минало към момента на извършване на деянието, позитивните им характеристични данни, изразеното от тях съжаление за стореното, изрядното им процесуално поведение. По отношение на подсъдимия Б. правилно са били отчетени допълнително трудовата му ангажираност, деликатните особености на психиката му и оказаното от него съдействие за разкриване на обективната истина. Приетите по делото факти относно неговата мотивация законосъобразно са дали основание на въззивния съд да заключи, че с оглед особеностите на психиката му – податлив на чуждо влияние, с констатирано по експертен път разстройство в адаптацията, е бил улеснен при извършване на деянието. В съвкупността смекчаващи обстоятелства по отношение на подсъдимия С. с основание са отчетени като смекчаващи отговорността му фактите за семейното му положение и здравословните проблеми на съпругата му, за която полага грижи. В заключение, настоящият съдебен състав се солидаризира със застъпеното от контролираната инстанция становище за отсъствие в конкретния случай на обективни основания за определяне на наказанията, които подсъдимите следва да понесат, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, но счита, че е наложителна редукцията им. На фона на съотношението между обективно наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на наказание при относително лек превес на смекчаващите обстоятелства по отношение на Г. Г., и при съществен превес на смекчаващите обстоятелства – по отношение на подсъдимите Г. Б. и Д. С., корекция на наказанията им под средния размер на предвидената санкция на чл. 128, ал. 1 от НК (за подсъдимия Г.) и към минималната граница (по отношение на подсъдимите Б. и С.) би се явила ефективна и справедлива компенсация за тях, съобразена и с обществения интерес. С оглед изложеното ВКС счита, че целите по чл. 36 от НК в най-пълна степен ще бъдат изпълнени с наказания, както следва: три години и шест месеца лишаване от свобода за подсъдимия Б., четири години лишаване от свобода за подсъдимия Г., три години и шест месеца лишаване от свобода за подсъдимия С., в какъвто смисъл следва да се измени атакуваната присъда на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК. Според настоящия съдебен състав, така индивидуализирани, техните наказания са справедливи, съответстват на степента на обществена опасност на инкриминираното деяние и дейците и не се явява непосилно тежко за тях. Намаляването на наказанията за престъплението по чл. 128, ал. 1 от НК следва да се отрази и върху определения на основание чл. 23, ал. 1 от НК размер на подлежащото на изтърпяване общо наказание лишаване от свобода по отношение на подсъдимите Б. и Г., което също следва да бъде намалено до три години и шест месеца, съответно четири години. Водим от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 219 от 12.03.2020 г., постановено по ВНОХД № 246/2019 г. по описа на Бургаския апелативен съд, НО, в частта за наказанията, както следва: НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Г. Й. Б. наказание за извършеното престъпление по чл. 128, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, както и размера на наложеното му на основание чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Г. Д. Г. наказание за извършеното престъпление по чл. 128, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, както и размера на наложеното му на основание чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Д. Г. С. наказание за извършеното престъпление по чл. 128, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.