Р Е Ш Е Н И Е № 256 гр.София, 16 юли 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на пети юни, две хиляди и четиринадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Даниела Атанасова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Мария Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД № 733 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения С. Г. А. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД № 1686/2012 г. по описа на Окръжен съд-гр.Варна. С присъда от 18.10.2011 г., постановена по НОХД № 6553/2010 г. по описа на Районен съд-гр.Варна, осъденият А. е признат за виновен в това, че в периода от 02.10 до 14.10.2008 г., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у Ж. И. М., М. П. Х. и Е. С. Г. заблуждение и с това причинил имуществени вреди на „Интеркарт [фирма], [фирма] и [фирма] общо в размер на 9 097,50 лева, като на основание чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години. С присъдата А. е осъден за това, че на 12.12.2008 г. в [населено място], без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество-марихуана на обща стойност 1 031,64 лева, като на основание чл.354а, ал.3 във вр. с ал.1 и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и „глоба” в размер на 2 000 лева. С присъдата А. е признат за невиновен в това да е получил сумата от 9 098,31 лева без правно основание, чрез използване на чужд официален документ – лична карта №[ЕИК], издадена на името на Д. Г. Г., като на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.212, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК. С присъдата на осъдения А. е определено едно общо най-тежко наказание три години „лишаване от свобода”, като към него е присъединено и наказанието „глоба” в размер на 2 000 лева. С присъдата, на основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение, наложеното на осъдения наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца по НОХД № 3168/2008 г. и е определен първоначален „строг” режим за изтърпяване на определените наказания „лишаване от свобода”. Постановеният първоинстанционен съдебен акт е изцяло потвърден с решение, постановено по ВНОХД № 1686/2012 г. по описа на Окръжен съд-гр.Варна. В искането се оспорва задочното разглеждане на делото, като се твърди, че осъденият е бил лишен от възможността да участва в съдебното производство, тъй като към този момент се е намирал в Кралство Испания. На това основание се моли да бъде възобновено приключилото наказателно производство, като бъде отменена влязлата в сила първоинстанционна присъда и постановеното въззивно решение. В хода на касационното производство защитникът моли да бъде възобновено наказателното производство, тъй като А. не е знаел за воденото срещу него наказателно производство и не е имал възможност да участва при разглеждане на делото. Предлага искането да бъде уважено, наказателното производство да бъде възобновено, а делото върнато за ново разглеждане от първостепенния или въззивния съд. Осъденият моли да бъде уважено искането и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Представителят на държавното обвинение предлага искането да не бъде уважавано, като поддържа, че осъденият е бил уведомен за воденото срещу него наказателно производство и въпреки това е напуснал страната, като по този начин сам се е поставил в невъзможност да участва в съдебното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Настоящото искане е подадено в срока по чл.423, ал.1 НПК и с него се атакува съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред. Ето защо същото е допустимо и трябва да бъде разгледано по същество. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. Осъденият А. е привлечен в качеството на обвиняем на 18.12.2009 г. като на същата дата му е било предявено постановлението за привличане и му е била определена първоначална мярка за неотклонение „подписка”. След това му е предявено ново постановление за привличане на обвиняем от 09.02.2010 г. като е прецизирано обвинението и е оставена в сила същата мярка за неотклонение. Материалите по делото са предявени на осъдения А. с протокол за предявяване на разследване от 18.10.2010 г. Всяко едно от тези действия е извършено в присъствието на А., като той е знаел естеството на повдигнатите му обвинения и това, че срещу него се развива наказателно производство. След изготвяне на обвинителен акт и внасяне на делото за разглеждане пред Районен съд-гр.Варна осъденият А. е уведомен за датата на първото по делото съдебно заседание със съобщение, получено лично от него на 23.12.2010 г. А. не се е явил за съдебното заседание, укрил се, бил е обявен за общодържавно издирване и след като не е бил открит наказателното производство се е развило по реда на чл.269, ал.3, т.2 НПК. При тези факти, настоящата инстанция прие, че не са налице предпоставките на чл.423 НПК за възобновяване на приключилото наказателно производство, тъй като осъденият А. е бил уведомен за неговото начало, бил е привлечен в качеството си на обвиняем, знаел е естеството на воденото производство, участвал е в досъдебната му фаза и е бил уведомен за първото по делото заседание в съдебната му фаза. След това, по своя инициатива той е нарушил определената му мярка за неотклонение и е напуснал страната, като не уведомил съда за новия си адрес. С това свое действие А. е поставил съдебният състав, разглеждащ делото, в невъзможност да изпълни задължението си да го уведоми за поредното съдебно заседание и да му даде възможност да участва в него. С нарушаване на взетата му мярка за неотклонение „подписка” той сам се е поставил в невъзможност да бъде призован, респективно не е могло да бъде осигурено участието му във всяко едно заседание в съдебната фаза на процеса. Касационната инстанция приема, че това поведение на А. е единствено причина за разглеждане на делото в негово отсъствие и на това основание не са налице предпоставките за възобновяването на приключилото наказателно производство. Ето защо съдът прие, че искането за възобновяване по реда на чл.423 НПК на приключилото наказателно производство е неоснователно. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Г. А. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД № 1686/2012 г. по описа на Окръжен съд-гр.Варна. Решението не подлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.