Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е                                  №  59                    София,  18.02.2010година                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                                       Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 26 януари две хиляди и десета година в състав:                                         Председател: Ценка Георгиева                                              Членове:  Мария Иванова                                                               Илияна Папазова   При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. №  140/2009г., за да се произнесе взе пред вид следното:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 247 от 09.03.2009г., постановено по настоящото дело № 140/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд, ГО, ІІІ възз. с-в, № 404 от 04.06.2008г. по в.гр.д. № 1277/2007г. в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 224, ал. 1 КТ на В. П. Ц. срещу „Е” ЕООД гр. Б. за разликата над 2065,61 лв. до пълния му размер 4642,40 лв. Ответникът по касация „Е” ЕООД гр. Б. не е изразил становище. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво решаване от съдилищата на материалноправния въпрос включва ли се възнаграждението по чл. 294, т. 7 КТ в базата за определяне на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ. С решения от 06.11.2007г. по гр.д. № 632/2007г. на Софийски окръжен съд, от 26.10.2007г. по гр.д. № 937/2007г. на Софийски окръжен съд и от 26.11.2007г. по гр.д. № 816/2007г. на Софийски окръжен съд е прието, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ следва да се включи и допълнителното възнаграждение по чл. 294, т. 7 КТ, предвид постоянния му характер. С въззивното решение, предмет на обжалване по настоящото дело, е отхвърлен искът по чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за разликата над 2065,61 лв. до пълния размер 4642,40 лв., по съображения, че плащането по чл. 294, т. 7 КТ не е елемент от трудовото възнаграждение, което е база за изчисляване на претендираното обезщетение. Съгласно § 1 на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения /отм./, действала към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, основата, върху която се изчислява обезщетението е основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения, които имат постоянен характер. Въззивният съд е приел, че плащането по чл. 294, т. 7 КТ макар да е имало постоянен характер, не представлява трудово възнаграждение, а добавка за задоволяване на социално-битови и културни потребности, и поради това не следва да се включва в базата за определяне на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ. Предвид изложеното ВКС намира, че е налице хипотезата на чл. 291, т. 1 ГПК и съгласно посочената разпоредба следва да посочи практиката в кое от противоречивите решения смята за правилна. За да отговори на този въпрос съдът съобрази следното: Трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено на 18.01.2007г., към който момент е действала Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения /обн. ДВ бр. 67/93г., отм. ДВ бр. 9/26.01.2007г./. Съгласно § 1, т. 3 от Допълнителните, преходни и заключителни разпоредби на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения /отм./, в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 КТ се включват и допълнителните трудови възнаграждения по чл. 2, ал. 1, които имат постоянен характер. Възнаграждения по чл. 2 от Наредбата са уговорените в Колективния трудов договор специфични допълнителни трудови възнаграждения, чиито конкретни размери, съгласно чл. 2, ал. 3, се уговарят с индивидуалния трудов договор на работника или служителя. От представените по делото доказателства е установено, че в ответното дружество са действали Вътрешни правила, регламентиращи изплащането на допълнително възнаграждение по чл. 294, т. 7 КТ за задоволяване на социално-битови и културни потребности на работниците и служителите, чиито размер се определя в трудовия договор, и върху него се внасят осигурителни вноски съгласно чл. 6 КСО. В подписаното между страните споразумение към трудовия договор от 01.01.2006г. допълнителното трудово възнаграждение по чл. 294, т. 7 КТ е определено в размер на 979,00 лв. Полученото от В. П. трудово възнаграждение за м. декември 2006г., месеца предхождащ прекратяването на трудовия договор, включва и сумата 979 лв. Предвид изложените съображения ВКС намира за правилно становището, изразено в приложените решения по гр.д. № 632/2007г., по гр.д. № 937/2007г. и по гр.д. № 816/2007г., всички на Софийски окръжен съд. В случая допълнителното възнаграждение по чл. 294, ал. 7 КТ има постоянен характер, поради което и на основание § 1, т. 3 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения /отм./ се включва в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 КТ. Съгласно чл. 224, ал. 2 КТ по реда на чл. 177 КТ се изчислява и обезщетението за неизползвания платен годишен отпуск, което се дължи при прекратяване на трудовото правоотношение. Изложеното налага отмяна на въззивното решение в отхвърлената част на иска и уважаването му в пълния предявен размер от 4642,40 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение     Р Е Ш И :       ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски окръжен съд, ГО, ІІІ възз. с-в, № 404 от 04.06.2008г. по в.гр.д. № 1277/2007г. В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът по чл. 224, ал. 1 КТ на В. П. Ц. срещу „Е” ЕООД гр. Б. за разликата над 2065,61 лв. до пълния му размер 4642,40 лв., както и в частта, с която В. П. Ц. е осъден да заплати на „Е” ЕООД сумата 29 лв. разноски по делото, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Е” ЕООД гр. Б. да заплати на В. П. Ц. от с. В., О. Ботевград, ЕГН **********, сумата 2576,79 лв., съставляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от 11.04.2007г. до окончателното изплащане, както и 1400 лв. разноски по делото, а на ВКС да заплати сумата 103,07 лв. държавна такса. РЕШЕНИЕТО е окончателно.   Председател:   Членове: