Р Е Ш Е Н И Е
№ 107 гр. София, 29.10.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Ина Андонова
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 3628/17г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 – 293 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на В. М. М. и на В. Й. Т. от [населено място] срещу въззивно решение № 3843 от 31.05.2017г., постановено по в.гр.д.№ 394/16г. на Софийския градски съд, ІV-В състав, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Решението е допуснато до касационен контрол в частта, с която е отменено частично първоинстанционното решение и е допусната делбата на еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.4327.2618.1 /пристроена към едноетажна жилищна сграда/, със застроена площ от 52 кв.м., състояща се от сутеренен, партерен и тавански етаж, намираща се в имот с идентификатор 68134.4327.2618 по КККР на [населено място], с административен адрес[жк], [улица] между В. М. М. с квота 11/48 ид.части, Г. М. М. с квота 5/48 ид.части и В. Й. Т. с квота 32/48 ид.части при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: допустимо ли е да се прави възражение за погасяване на учредено право на строеж по давност, поради неупражняването му в срока по чл.67 ЗС, след построяването на сградата и следва ли въззивната инстанция при уважаване на предявения иск за делба на недвижим имот да обсъди своевременно направено от ответната страна възражение за придобиване на имота по давност. Касационното обжалване по първия въпрос е допуснато при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а на втория по т.1.
Ответниците по жалбите изразяват становище за тяхната неоснователност. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като разгледа жалбите в рамките на наведените основания, установи следното:
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 257 от 24.08.15г., постановено по гр.д.№ 25868/12г. на Софийския районен съд, 66 с-в, в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. М. М. срещу Г. М. М. и В. Й. Т. иск за делба на еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.4327.2618.1 /пристроена към едноетажна жилищна сграда/, със застроена площ от 52 кв.м., състояща се от сутеренен, партерен и тавански етаж, намираща се в имот с идентификатор 68134.4327.2618 по КККР на [населено място], с административен адрес[жк], [улица] вместо него е допуснал делбата на тази сграда между страните при квоти: 11/48 ид.части за В. М., 5/48 ид.части за Г. М. и 32/48 ид.части за В. Т.. Със същото решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за делба на построената в същото дворно място едноетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.4327.2618.2 , със застроена площ от 75 кв.м., в която част решението не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила.
По делото е установено, че дворното място, в което е построена процесната сграда, е принадлежало на общия наследодател на страните В. Т. В., който на 22.02.1972г., с нот.акт № 13/1972г., е отстъпил на дъщеря си Ц. В. Т. правото да построи допуснатата до делба двуетажната жилищна сграда. С нот.акт № 47/ 04.05.1972г. наследодателят е дарил на дъщеря си Ц. В. Т. и на сина си Й. В. Т. дворното място, без сградите в него. В. Т. В. е починал на 20.02.1975г. и е оставил за свои наследници по закон Л. С. В.-преживяла съпруга и децата си Г. В. А., М. В. М., Ц. В. Т. и Й. В. Т., а след смъртта си на 15.05.1981г. Л. В. е оставила за свои наследници същите низходящи. По силата на съдебна спогодба от 21.03.1977г. по гр.д.№ 1514/77г. на СРС в общ дял на Л. В. и Й. В. е отредена едноетажната постройка, застроена на 75 кв.м., а по силата на съдебна спогодба от 21.05.1982г. по гр.д.№ 7059/82г. на СРС тази сграда е поставена в дял на съделителя Й. В. Т., заедно с 1/2 ид.част от дворното място. Същият е починал на 07.01.1993г. и е оставил за единствен свой наследник по закон сина си В. Й. Т.. Въз основа на събраните по делото гласни доказателства относно момента на построяване на двуетажната жилищна сграда, представляваща самостоятелен обект на правото на собственост, и във връзка с възражението на ответника В. Т. за погасяване правото на строеж по давност, въззивният съд е приел, че сградата е изградена в груб строеж след 1977-1978г. и преди 1980г. след изтичането на 5-годишния давностен срок по чл. 67 ЗС, т.е. след погасяването му в полза на собствениците на земята, които тогава са били Л. В. и Й. Т., поради което по силата на чл.92 ЗС е станала тяхна собственост при равни права. М. М. е починала през 2004г. и е оставила за свои наследници по закон децата си В. М. и Г. М.. Страните са наследници по закон /племенници/ и на починалата през 2007г. Ц. Т., както и на починалата през 2014г. в хода на процеса Г. А.. Със саморъчно завещание от 15.06.11г. последната е завещала цялото си имущество на племенницата си В. М.. С оглед на това и съгласно чл.5, ал.1 и чл.8, ал.4 ЗН делбата на сградата е допусната при посочените квоти.
По отношение на първия поставен правен въпрос настоящият състав на ВКС намира следното:
Съгласно чл.67 ЗС правото да се построи сграда върху чужда земя/чл.63, ал.1/ се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на пет години. Според дадените с ТР № 1/11г. на ОСГК на ВКС петгодишният срок по чл.67 ЗС, в който следва да се упражни правото на строеж, за да не се погаси в полза на собственика на земята, е давностен. Практиката е уеднаквена и по реда на чл.291 ГПК с решение № 476 от 27.07.2010г. по гр.д.№ 198/09г. на ВКС, І г.о., в което е прието, че макар да се погасява самото субективно право, а не правото на иск, срокът изрично е посочен в закона като давностен, за да може в отношенията между собственика на земята и титуляра на правото на строеж да намерят приложение разпоредбите, уреждащи института на погасителната давност – чл.110-120 ЗЗД. От определянето на срока по чл.67, ал.1 ЗС като давностен следва, че неспазването му не води автоматично до погасяване на правото на строеж и съдът не може служебно да приложи давността-120 ЗЗД; срокът може да бъде прекъсван и спиран на предвидените в чл.115 и чл.116 ЗЗД основания; собственикът на земята не може да се позове на давността след като правото на строеж вече е реализирано - чл.118 ЗЗД. Последното би създало предпоставка за злоупотреба с право. С изграждането на постройката в груб строеж правото на строеж се трансформира в право на собственост и не може да се установява погасяване на право, което вече не съществува в този вид /Р № 86 от 11.08.2010 по гр.д.№ 3576/08г. на ВКС, І г.о./.
Вторият поставен въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС - Р № 87 от 02.07.13г. по гр.д.№ 829/12г. и др., според която в делбеното производство въззивният съд следва да обсъди и всички своевременно направени от страна правоизключващи съсобствеността възражения, каквото е и възражението за придобиване на делбения имот по давностно владение.
Предвид отговорите на поставените въпроси следва да се приеме, че въззивният съд неправилно и в нарушение на материалния закон е приел, че учреденото с нот.акт № 13/1972г. в полза на Ц. В. Т. право на строеж е било погасено по давност и след изграждането ѝ, сградата е придобита от собствениците на дворното място по силата на приращението. Наред с това решението е постановено и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като в случая въззивният съд, след като е достигнал до различни от тези на първата инстанция фактически и правни изводи, не е разгледал направеното с отговора на исковата молба възражение от ответника В. Т. за придобиване на жилищната сграда по давност, респ. не е обсъдил събраните по делото доказателства във връзка с него, което не може да бъде направено за първи път от настоящата инстанция.
С оглед изложеното и на основание чл.293, ал.2 и 3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
О т м е н я въззивно решение № 3843 от 31.05.17г., постановено по в.гр.д.№ 394/16г. на Софийския градски съд, ІV-В състав в частта, с която е отменено решение № 257 от 24.08.15г., постановено по гр.д.№ 25868/12г. на Софийския районен съд, 66 с-в, в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. М. М. срещу Г. М. М. и В. Й. Т. иск за делба на еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.4327.2618.1 /пристроена към едноетажна жилищна сграда/, със застроена площ от 52 кв.м., състояща се от сутеренен, партерен и тавански етаж, намираща се в имот с идентификатор 68134.4327.2618 по КККР на [населено място], с административен адрес[жк], [улица] вместо него е допусната делбата на тази сграда между страните при квоти: 11/48 ид.части за В. М., 5/48 ид.части за Г. М. и 32/48 ид.части за В. Т..
В р ъ щ а делото на Софийския градски съд за ново разглеждане от друг състав.
Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДЕСДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |