19 Р Е Ш Е Н И Е № 60238 София, 26 януари 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря: Невена Пелова и в присъствието на прокурор Момчил Бенчев изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 873/2021 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационни жалби на подс. М. П. Б. и неговия защитник, адв. К. Г., както и по касационна жалба на адв. И. Н., повереник на частните обвинители и граждански ищци А. Н. Н. и М. В. С. срещу Решение № 202/18.06.2021 г. по ВНОХД № 323/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, с което първоинстанционната присъда на Окръжен съд – София е била потвърдена. В касационните жалби на подсъдимия и неговия защитник се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като неправилно е приложен материалния закон, допуснати са съществени процесуални нарушения и наложеното наказание е явно несправедливо. Изтъква се, че неправилно е и произнасянето по предявените граждански искове. Навеждат се доводи, че са допуснати съществени нарушения на чл. 13 и чл. 14 НПК, тъй като не са положени дължимите усилия за обективно, всестранно и пълно изследване на значими факти и обстоятелства, както и че не е направен пълен и всеобхватен анализ на всички доказателства и доказателствени средства. Сочи се, че не е отговорено на възраженията на подсъдимия и неговия защитник както във връзка с доказателствата, така и по правото, и че въззивният съд практически е преповторил мотивите на първата инстанция. Изтъква се, че без наличието на доказателства за неправомерно поведение на подсъдимия, той е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 116 НК и по чл. 339 НК. Подчертава се, че присъдата почива на предположения, а подс. Б. и неговия защитник са били лишени от правото да разберат въз основа на какви доказателства подсъдимият е бил признат за виновен и по двете обвинения. Развиват се и съображения във връзка с явната несправедливост на наложеното наказание, като се акцентира на това, че не са оценени личностните качества на дееца, социалната му ангажираност, психичното му състояние, повлияно от натрупани негативни преживявания и унижения от пострадалия, както и коректното му процесуално поведение. Във връзка с уважените граждански искове се прави оплакване, че размерите, в които са уважени са в разрез с принципа за справедливост и в противоречие с материалния закон. В заключение е отправеното искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подс. Б. и по двете обвинения; за изменение на атакуваното въззивно решение, като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление; за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или за намаляване на наложените наказания. В касационната жалба на адв. Н., повереник на частните обвинители и граждански ищци А. Н. и М. С. се развиват оплаквания във връзка с вида и размера на наложените на подсъдимия наказания. Навеждат се пространни доводи за това, че неправилно е прието, че не е налице предвидената в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 НК „изключителна тежест”, за да бъде наложено наказание „доживотен затвор”, като се подчертава, че въззивната инстанция не е отчела в необходимата пълнота характеристиките на престъпното деяние, не е отчела поведението на дееца след извършване на престъплението, незаинтересоваността на подсъдимия от състоянието на пострадалия и обстоятелството, че е бил изложен на опасност живота на друго лице. Отправено е искане атакуваното въззивно решение да бъде отменено в обжалваната му част и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд, за определяне на справедливо по вид и размер наказание за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1, т. 9 вр. чл. 115 НК. Срещу касационната жалба на повереника на частните обвинители и граждански ищци е постъпило възражение от адв. Г., защитник на подс. Б., в което се изтъква, че аргументите изложени в касационната жалба на повереника, не се базират на находки по делото, които да могат да обосноват основателност на претенцията, предявена в касационната жалба. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. М. Б., адв. К. Г. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Подчертава, че основните възражения са за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложените наказания. По отношение на обвинението по чл. 116 НК заявява, че от мотивите на първостепенния съд не става ясно защо се приема, че след като е възпроизведен един изстрел, престъплението е квалифицирано като умишлено. Изтъква, че в пълнителя на пистолета е имало още пет патрона, но подсъдимият не е реализирал допълнително действие. Развива съображения за липса на мотиви и превратно тълкуване на доказателствените източници, включително и показанията на св. Д., като подчертава, че не са обсъдени и показанията на св. В. М.. Според защитника от решението на въззивния съд не става ясно въз основа на кои доказателства е прието, че в деня на убийството подс. Б. е носел пистолет. Изтъква, че обвинението в обвинителния акт по отношение на подсъдимия е алтернативно, а от съдебните актове на първата и въззивната инстанция не става ясно защо е прието, че престъплението е извършено със средство, опасно за живота на мнозина. Сочи, че заключението на СПЕ не е обсъдено в дълбочина и не е ясно защо не е прието, че е налице афектно състояние. Развива и съображения във връзка с оплакванията, залегнали в касационната жалба относно уважените граждански искове. Моли депозираните касационни жалби от защитата и подс. Б. да бъдат уважени, а касационната жалба на повереника на частните обвинители и граждански ищци, да бъде оставена без уважение. Подс. М. Б. в лична защитата поддържа казаното от неговия защитник. Адв. Н., повереник на частните обвинители е граждански ищци А. Н. и М. С. поддържа, депозираната касационна жалба и моли да бъде уважена. Развива доводи, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо и неправилно е индивидуализирано по вид и размер. Сочи, че справедливото наказание е „доживотен затвор”, защото е налице изключителна тежест на извършеното престъпление. Излага съображения, че въззивната инстанция неправилно не е отчела събраните по делото доказателства, касаещи поведението на подсъдимия както преди извършване на деянието, така и след него. Счита, че обстоятелството, че в автомобила се е намирало още едно лице води до извод, че е налице изключителна тежест на извършеното престъпление. По отношение на касационните жалби на подсъдимия и неговия защитник изразява становище, че са неоснователни и моли да бъдат оставени без уважение, тъй като инстанционните съдилища подробно са обсъдили и анализирали всички доказателствени материали и са достигнали до верни правни изводи за виновността на подсъдимия. Изтъква, че без основание се твърди, че е налице липса на мотиви. Адв. А., повереник на гражданския ищец Г. С. моли гражданския иск да бъде уважен, така както е предявен пред първостепенния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура предлага атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила, а депозираните касационни жалби да бъдат оставени без уважение. Изтъква, че въззивният съд правилно е приложил закона, извършил е цялостна проверка на първоинстанционната присъда и внимателно и обективно е анализирал доказателствените материали по делото. Сочи, че с основание е прието, че деянието осъществено от обективна и субективна страна, като несъмнено е установено авторството, механизма на извършване на престъплението, причинените телесни увреждания и причината за настъпването на смъртта на пострадалия. Подчертава, че категорично е установено, че към момента на извършване на престъплението, подсъдимият не е бил в състояние на афект. Що се отнася до умисъла сочи, че той се извежда от факта, че изстрелът е бил позициониран в тази част на тялото, в която са разположени жизнено важни органи и е възпроизведен от близко разстояние. По отношение на престъплението по чл. 339 НК заявява, че е безспорно доказано, че подс. Б. не е имал разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие. Изразява становище, че както на досъдебната фаза, така и в съдебната фаза на процеса, не са били допуснати съществени процесуални нарушения, включително и такива по чл. 13 НК и чл. 14 НК. Сочи, че въззивната инстанция е взела отношение по всички твърдения и доводи на защитата. Излага и съображения, че наложените наказания са справедливи по вид и размер и при индивидуализацията им, са били отчетени всички обстоятелства по чл. 54 НК. В реплика адв. Г. изразява несъгласие със заявеното от адв. Н. за наличие на оръжие у подсъдимия на конкретната дата, за годността или негодността на оръжието, както и относно това налице са доказателства за укриване на веществени доказателства от страна на подсъдимия. В последната си дума подс. М. Б. моли присъдата на Софийския апелативен съд да бъде отменена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното. С Присъда № 24 от 08.09.2020 година Софийски окръжен съд - наказателно отделение, шести състав по НОХД № 379/2018 година е признал на основание чл. 303 от НПК подс. М. П. Б., с ЕГН [ЕГН] за виновен в това, че на 20.01.2015 г. около 19.00 часа в [населено място], общ. Елин Пелин, обл.Софийска, на [улица]пред имот № 1, в купето на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Т." с рег. [рег.номер на МПС] , чрез използването на огнестрелно оръжие - пистолет марка „М.", кал. 9x18 мм., с неустановен сериен номер, умишлено е умъртвил другиго - В. С. О. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], като деянието е извършено предумишлено и със средство, опасно за живота на мнозина, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 и т. 9, вр. чл. 115 от НК, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на 17 години „лишаване от свобода", като го е оправдал за това деянието да е извършено по начин, опасен за живота на мнозина. Признал е подсъдимия М. П. Б. на основание чл. 303 от НПК за виновен и това, че на неустановена дата и място е придобил и до 20.01.2015 г. в [населено място], общ. Елин Пелин, обл. Софийска е държал огнестрелно оръжие по смисъла на ЗЗВОБПИ - пистолет марка „М." кал. 9x18 мм. с неустановени серия и номер и боеприпаси по смисъла на ЗЗВОБПИ - 9 броя бойни патрони кал. 9x18 мм., без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на 4 години „лишаване от свобода"', като го е оправдал за това придобиването и държането на огнестрелното оръжие и боеприпасите да осъществяват поотделно състава на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание измежду така определените, а именно 17 години „лишаване от свобода" при „строг" режим. Съдът се е произнесъл по чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК, гражданските искове, веществените доказателства и разноските по делото. Въззивната процедура е инициирана по жалба на адв. Г., защитник на подс. Б. и по жалби на поверениците на частните обвинители и граждански ищци за увеличаване на наказанието и размера на уважените граждански искове срещу присъда № 24 от 08.09.2020 година на Софийски окръжен съд - наказателно отделение, шести състав по НОХД № 379/2018 година. С Решение № 202/18.06.2021 г. по ВНОХД № 323/2021 г. по описа на Апелативен съд – София първоинстанционната присъда на Окръжен съд – София, НО, 6 състав по НОХД № 379/2018 г. е била потвърдена. Касационните жалби на подсъдимия и неговия защитник са допустими и частично основателни. Оплакванията в касационната жалба са свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК. Основните възражения са свързани с това, че не са положени достатъчно усилия за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, че липсват мотиви, че не е отговорено на всички възражения на подсъдимия и неговия защитник, че неправилно е формирано вътрешното убеждение на съдилищата и че наложеното наказание е явно несправедливо. При касационната проверка обаче Върховният касационен съд констатира, че въз основа на събраните възможни и относими доказателства, доказателствени средства и експертни заключения, фактологията по делото е правилно установена. Първоинстанционният и въззивният съд са възприели за установена идентична фактическа обстановка, като за прецизиране на фактологията въззивният съд е направил известни уточнения и допълнения. Изначално неоснователни са оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 13 и чл. 14 НПК - непълноценен анализ на доказателствата от страна на въззивния съд, за липса на мотиви, за липса на обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и за неправилно формиране на вътрешното убеждение на съдилищата, защото при внимателния прочит на материалите по делото се установява, че инстанционните съдилища са анализирали внимателно, подробно и задълбочено всички доказателства и доказателствени средства, като са подходили при оценката им с нужната критичност и обективност. Действително въззивната инстанция е възприела идентична фактическа обстановка с тази установена от първостепенния съд, и въз основа на нея е достигнала до същите правни изводи. Това обаче е неизбежно, щом като въззивният съд е приел, че фактологията по делото е правилно установена въз основа на събраните по делото доказателствени материали. Не могат да бъдат изградени и различни правни изводи, щом като анализът на доказателствата и доказателствените средства е подробен, прецизен, направен при спазване на правилата на формалната логика и не е превратен и тенденциозен. След като въззивният съд е проверил изцяло правилността на атакувания съдебен акт, анализирал е всестранно, обективно и пълно както гласните, така и писмените доказателствени средства, били са подложени на анализ и изготвените по делото експертизи, към него не може да бъде отправен упрек, че не е формирал вътрешното си убеждение въз основа на доказателствата по делото и закона. Напълно неоснователно защитата твърди, че е налице липса на мотиви от страна на въззивния съд. Както беше посочено действително въззивнта инстанция е изложила сходни разсъждения и е направила идентична оценка на доказателствените източници, с тази дадена от първостепенния съд, но това не означава, че въззивният съд не е изразил своето собствено вътрешно убеждение, че не е подложил на собствен анализ доказателствените материали. Напротив, Софийският апелативен съд е посочил изрично, че преимуществено се солидаризира с доводите и съображенията на първата инстанция, но е внесъл и някои уточнения и допълнения. И първата и въззивната инстанция не са подходили безкритично към обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните по делото свидетели. Неоснователно се твърди от защитата, че са били пренебрегнати или пък неправилно интерпретирани показанията на свидетелите М., Д. и Й.. Показанията на тези трима свидетели, както и на всички останали, са били обсъдени подробно и с нужното внимание, съпоставени са с обясненията на подс. Б. и е бил даден категоричен и ясен отговор в кои части показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия се кредитират и в кои части не им се дава вяра и по какви съображения. Несъстоятелни са и оплакванията, че не е отговорено на възраженията на подсъдимия и неговия защитник. Възраженията които са били направени пред първата инстанция, са направени и пред въззивния съд. Обективният прочит на съдебните актове показва, че и двете инстанции са отговорили на всички възражения, както на тези свързани с доказателствата, така и на тези свързани с приложението на правото. Отговорено е на оплакванията относно наличието на афектно състояние при подсъдимия, за наличието на умисъла /предумисъла/ за извършване на престъплението по чл. 116 НК., за годността на оръжието, придобито от подс. Б. и използвано за умъртвяване на пострадалия, за отношенията между пострадалия и подсъдимия. За да дадат отговор на посочените оплаквания инстанционните съдилища, са направили подробен анализ както на гласните доказателствени средства, така и на експертните заключения, а също и на обективните находки по делото. Въззивната инстанция внимателно е обсъдила СМЕ на труп, в която категоричено и недвусмислено е описано, че при огледа и аутопсията на трупа на В. О. е констатирано наличието на пронизващо огнестрелно нараняване на гръдния кош и корема с входна рана в областта на горния край на дясната лопатка и ход отгоре надолу, отзад напред и леко отдясно наляво, пронизващо по хода на раневия канал белия дроб върхово - торен лоб на десния белодробен дял, горна празна вена, околосърдечна торбичка, диафрагмата вдясно, черния дроб и предната коремна стена с изход в горната част на пъпа, кръвонасядане на меките тъкани по входа на раневия канал, аспирация на кръв, масивна кръвозагуба - 2500 мл. в гръдната кухина и 400 мл. в околосърдечната торбичка, пет разкъсноконтузни рани в лявата половина на главата челнотеменно и слепоочно и две на дясната ушна мида и една на дясната буза, охлузвания в дясната лицева половина, повърхностни охлузвания по крайниците. Установено е, че смъртта на В. О. се дължи на огнестрелното нараняване на гръдния кош и корема, довело до масивен вътрешен кръвоизлив, като непосредствената причина за смъртта е острата кръвозагуба, което от своя страна се подкрепя и от останалите вече анализирани доказателства, част от които са преки. Факт е, че смъртта е настъпила за сравнително кратък период от време, като предвид тежестта на нараняването е била неизбежна. Предвид на тези обективни находки е очевидно, че смъртта на пострадалия е в резултат на един целенасочен изстрел с годно да причини смърт оръжие, от близко разстояние и то в област на тялото, в която са разположени жизненоважни органи. От тук се извежда и прекия умисъл за умъртвяване на пострадалия О.. След като целения резултат е постигнат и с един единствен изстрел, безпредметно е било възпроизвеждането и на други изстрели. С оглед на изложеното без основание са възраженията на защитата, че не ясно защо се прима, че подсъдимият е действал с пряк умисъл. /Налична е изобилна и трайна съдебна практика, че убийството е осъществено при пряк умисъл и с един изстрел и не е нужно да има повтаряемост на действията, водещи да умъртвяване на жертвата/. Нещо повече, в конкретния казус е установено несъмнено, че подс. Б. е действал предумишлено. Установено е от материалите по делото, че подсъдимият предварително и в едно спокойно състояние се е сдобил с оръжие – пистолет „М.” и 9 бр. боеприпаси за него, макар че не е имал разрешение за придобиване и носене на огнестрелно оръжие. През зимата на 2014/2015 г., при един от разговорите си със св. Д., подс. Б. е показал пистолета на свидетеля и е заявил, че е приготвил оръжието за пострадалия О., тъй като му е писнало вече от него и „ще го утрепе”. Следователно още в този период подсъдимият е бил взел решение да умъртви пострадалия и е демонстрирал намерението си пред св. Д., като дори му е показал пистолета. Във връзка с оплакването на защитата, че не е изяснено дали оръжието показано на св. Д. е същото, с което впоследствие подс. Б. е причинил смъртта на пострадалия О., следва да се отбележи, че действително соченото обстоятелство не може да бъде установено с категоричност. Това обаче поначало е без значение, след като несъмнено е установено, че подс. Б. предварително е взел решение за умъртвяване на пострадалия, а впоследствие успешно го е реализирал с оръжие годно да причини смъртта на пострадалия. В този аспект демонстрираното намерение от подсъдимия пред св. Д. не се явява голословно и не е в зависимост от вида и марката на оръжието, което подс. Б. е показал на свидетеля. Във връзка с авторството и механизма на извършване на убийството въззивният съд правилно е кредитирал показанията на св. И. Й., които са непротиворечиви и последователни и в синхрон с показанията на свидетелите П., М., Г. и М.. Въззивната инстанция е дала отговор и на възражението на защитата, че подс. Б. е действал в условията на афект. В тази връзка Софийският апелативен съд е обсъдил задълбочено заключението на СППЕ и е отчел конкретното поведение на подсъдимия в деня на убийството, което обективно не е било поведение на човек, който действа в състояние на силно раздразнение. В принципен план "състоянието на силно раздразнение" по смисъла на чл. 118 НК е фактически въпрос, респ. на доказването му /Решение № 244 от 14.07.1999 г. по н. д. № 156/1999 г., 1 н. о. на ВКС/. Като е възприел този подход въззивният съд е извършил преценка във връзка с установяването на фактическите положения, касаещи психическото и емоционалното състояние на подсъдимия. В конкретния случай не може да се приеме, че деянието е извършено в състояние на физиологичен афект, тъй като не е налице разгръщане на фазите на физиологичния афект - липсва бурно ескалиране на емоциите, придружени с драматична вегетативна симптоматика, завладяла съзнанието на подсъдимия до степен да го стесни и оттам волевите му реакции да са били възпрепятствани и да реагира неочаквано за самия себе си с конкретния агресивно поведенчески акт. Поведението на подсъдимия обективно показва подреденост на действията и липсва внезапността, която обикновено я има при физиологичен афект - веднага след определена провокация да последва едноактова агресивност. От особено важно значение е и обстоятелството, че убийството е извършено предумишлено, а това поначало изключва възможността за приложението на чл. 118 НК. Така въззивният съд е достигнал и до правилния извод, че подс. Б. не е действал при условията на физиологичен или патологичен афект. Действията на подсъдимия са били улеснени единствено от силни негативни емоции на обида, възмущение, както и от натрупаното с времето очакване на унижение, но без да са спазени докрай критериите за състояние на физиологичен афект, в това число и на страхов такъв. Не се констатира състояние на силно раздразнение, уплаха или смущение и силна емоционална възбуда. Правилно е било прието от инстанционните съдилища, че убийството не е било извършено по начин опасен за живота на мнозина, доколкото подс. Б. е възпроизвел един единствен изстрел от близко разстояние директно в тялото на пострадалия. Неправилен обаче е изводът на съдилищата, че убийството е извършено със средство опасно за живота на мнозина. И това е така, защото пистолетът сам по себе си не е средство, опасно за живота на мнозина. За да бъде едно средство, опасно за живота на мнозина, е нужно то по естеството си да е такова, че да може с един изстрел да застраши живота на мнозина /такава би била например ловната пушка, заредена със сачми/. В този смисъл Р. № 236 от 10.04.1997 г., II н.о. и др. В настоящия случай подс. Б. е възпроизвел един изстрел с едни куршум, насочен директно и от близко разстояние в гърба на пострадалия. При този начин на действие и използваното оръжие се налага извода, че подсъдимият не е осъществил убийството по начин и/или със средство опасно за живота на мнозина, независимо от обстоятелството, че в автомобила са е намирал и св. Й., който го е управлявал. С оглед на изложеното по-горе несъстоятелно се явява и оплакването на защитата за това, че в обвинителния акт обвинението е формулирано алтернативно. След като подс. Б. е оправдан, че е извършил убийството по начин, опасен за живота на мнозина и следва да бъде оправдан по обвинението, че е извършил убийството със средство, опасно за живота на мнозина, то неговото право на защитата не би било накърнено и е гарантирано в най-пълна степен. След задълбочен анализ на всички доказателствени източници, включително и експертните заключения, въззивната инстанция е достигнала до верен и категоричен извод и относно извършеното от подс. Б. престъпление по чл. 339, ал. 1 НК. Изложени са подробни съображения защо се приема, че то е осъществено както от обективна, така и от субективна страна и е даден отговор на възраженията на защитата. Въззивният съд не е тълкувал доказателствените материали превратно, а напротив доказателствата и доказателствените средства са оценени с оглед на тяхната информативност и с оглед на действителното им съдържание. Върховният касационен съд намира за неоснователна касационната жалба на адв. И. Н., повереник на частните обвинители и граждански ищци А. Н. Н. и М. В. С.. При отчитане на значимите за индивидуализацията на наказанието факти, правилно въззивният съд е приел, че първата инстанция с основание е наложила на подсъдимия наказание „лишаване от свобода, а не „доживотен затвор”. Определеното по вид наказание е съобразено и с разпоредбата на чл. 38а, ал. 2 НК, съгласно която наказанието доживотен затвор се налага, когато извършеното престъпление е изключително тежко. Безспорно убийството като престъпление се отличава със завишена степен на обществена опасност, но в санкционната част на съответната правна норма законодателят е взел предвид това, и не напразно е предвидил алтернативни наказания. Конкретното убийство обаче няма изключителен характер. Това е така, защото това е убийство извършено предумишлено, т. е. при наличието на един квалифициращ признак и липсва каквато и да била изключителност, която да го отличава от други подобни убийства, осъществени при същите условия, т.е. това убийство не се отличава с нищо от други престъпления от същия вид. Обстоятелството, че в автомобила, в който е убит пострадалият е имало още един човек, не носи белезите на изключителност, тъй като живота на св. Й. не е бил застрашен с оглед избрания от подс. Б. механизъм да умъртви пострадалия В. О.. Подсъдимият е произвел един изстрел с пистолет директно в тялото на пострадалия и от близко разстояние и този изстрел е бил смъртоносен единствено за набелязаната жертва. Обстоятелствата, че подс. Б. е изхвърлил оръжието на убийството и част от вещите на пострадалия също не се характеризира с изключителност. Това може да се възприеме като напълно естествена реакция на човек извършил престъпление, продиктувана от чувство за самосъхранение, тъй като не желае да бъде разкрит. Важно е обаче в конкретния казус, че подс. Б., макар и да се укривал около три дни, сам е взел решение да се предаде на органите на властта и го е сторил доброволно и по собствено желание, с което пък е допринесъл за разкриване на обективната истина. В принципен план във връзка с индивидуализацията на наказанията е необходимо да се подчертае, че наказанието е установена от закона мярка за държавна принуда, налагана от съда на лице, извършило престъпление, която се изразява в засягане на определени права и интереси на лицето, показва отрицателната оценка на държавата относно това лице и неговото деяние, има за цел да предотврати извършването на нови престъпления от него и другите членове на обществото, като въздейства върху тях възпиращо и поправително-възпитателно. Така наказанието според българския законодател не е обикновено възмездие, а има конкретно определени цели, визирани в чл. 36 НК. Така при правилно определеното по вид наказание, касационната инстанция намира, че размерът на определеното наказание „лишаване от свобода” – 17 години, е завишен и следва да бъде намален на 15 години по следните съображения. На първо място по отношение на подсъдимия инстанционните съдилища са отчели като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни. Не са били взети предвид трудовата и социалната му ангажираност и е неглижирано обстоятелството, че въпреки, че подс. Б. се е укривал известно време, то той сам и доброволно е взел решение да се предаде, което и е направил. Единственото отегчаващо отговорността обстоятелство, прието като такова от първостепенния съд и привнесено в решението на въззивната инстанция, са подбудите за извършване на престъплението. Действително подсъдимият е могъл да намери правомерен начин за разрешаване на конфликтните отношения с пострадалия. Но подбудите, по които е действал не са необичайни или пък изключителни по своя характер. И първоинстанционният и въззивният съд са приели, че престъпната деятелност на подс. Б. е била улеснена от силни негативни емоции на обида, възмущение, както и от натрупаното с времето очакване на унижение. Въпреки това, посоченото обстоятелство не е намерило отражение при определяне размера на наказанието, а е следвало да бъде отчетено. С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че по отношение на подс. Б. не са налице обстоятелства, които да отегчават отговорността му и наказанието „лишаване от свобода” следва да бъде определено в минималния, предвиден в закона размер, а именно 15 /петнадесет/ години. По идентични съображения, но и с уточнението, че подс. Б. се е снабдил незаконно с оръжие, за да го употреби за умъртвяването на пострадалия, и наказанието за извършеното престъпление по чл. 339, ал. 1 НК следва да бъде намалено на три години „лишаване от свобода”. За пълнота на изложението е нужно да се отбележи, че принципно абстрактната обществена опасност на деянието е намерила своя законодателен израз при определянето на съответната санкция за конкретното престъпление. При осъществяването на цялостната дейност по индивидуализацията на наказанието се отчита не общата обществената опасност на престъпленията от определен вид, а специфичната обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец. При разрешаването на въпроса за наказанието съдът е длъжен да постигне баланс между посочените в чл. 36 НК цели – поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието. Надценяването на значението на генералната превенция винаги би довело до неоправдана репресия спрямо конкретните подсъдими, поради което би се явило несправедливо. Общопревантивното въздействие на наказанието се осигурява единствено посредством справедливостта му. Оплакванията, свързани с уважените размери на предявените граждански искове касационната инстанция намира за неоснователни. Въззивният съд е отчел и подробно е обсъдил всички обстоятелства, които са от значение за определяне размера на гражданските искове и като взел предвид разпоредбата на чл. 45 и чл. 52 ЗЗД е определил размера им по справедливост. Безспорно е, че човешкият живот не може да бъде оценен в пари, а страданията на близките на пострадалия от неговата загуба ще продължат във времето. По отношение на всеки един от гражданските ищци обаче са изложени аргументи за причините, поради които гражданските искове са уважени в определени размери. Липсват основания за корекция в размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. В заключение е нужно да се посочи, че принципно подходът на въззивния съд при оценката на доказателствените материали е обективен и безпристрастен и е отговорено на всички възражения на страните в процеса, част от които се повтарят и в касационните жалби. Обсъдени са били от съдилищата противоречията в свидетелските показания, обясненията на подсъдимия, експертните заключения и писмените доказателствени източници. Всички доказателствени материали са подложени на критичен анализ и са били съпоставени помежду им, като именно въз основа на една пълноценна оценка въззивният съд е изградил вътрешното си убеждение. Така въз основа на възприетите от инстанционните съдилища фактически положения, Върховният касационен съд приема за правилен и материалнозаконосъобразен извода, че подс. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 9 вр. чл. 115 НК и състава на престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, но не е извършил убийството „със средство, опасно за живота на мнозина” – квалифициращо обстоятелство по т. 6, пр. 1 на чл. 116 НК. С оглед на всички изложени по-горе съображения, Върховният касационен съд намира, че решението на въззивния съд следва да бъде изменено в частта относно правната квалификация на престъплението по чл. 116 НК, като подс. М. П. Б. следва да бъде оправдан за това, че е извършил убийството „със средство, опасно за живота на мнозина” – квалифициращ признак по т. 6, пр. 1 на чл. 116 НК. Налага се изменение и в частта относно наложените наказания и определеното общо най-тежко наказание. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 и 2 вр. чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение РЕШИ: ИЗМЕНЯ решение № 202/18.06.2021 г. по ВНОХД № 323/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, Наказателно отделение, 8 състав , като - Оправдава подс. М. П. Б. да е извършил убийството „със средство, опасно за живота на мнозина” – квалифициращ признак по т. 6, пр. 1 на чл. 16 НК; - Намалява наложеното наказание за извършеното престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 9 вр. чл. 115 НК на 15 /петнадесет/ години „лишаване от свобода”; - Намалява размера на наложеното наказание за извършеното престъпление по чл. 339, ал. 1 НК на 3 /три/ години „лишаване от свобода” - Намалява размера на определеното на основание чл. 23, ал. 1 НК едно общо най-тежко наказание на 15 /петнадесет/ години „лишаване от свобода”. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.