Р Е Ш Е Н И Е №503 гр. София, 31 януари 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Фиданка Пенева ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Петя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №2313 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Делото е образувано на основание касационна жалба от повереника на частния обвинител и граждански ищец Н. Н. срещу решение №252 от 22.06.2011 г., постановено по ВНОХД №508/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр.Плевен. С атакувания съдебен акт е била изцяло отменена присъда №71, постановена на 11.02.2011 г. по НОХД №3287/2010 г. по описа на Районен съд-гр.Плевен и подсъдимият Ц. В. П. е бил признат за невиновен в това, че на 04.03.2008 г. в гр.Долни дъбник по непредпазливост причинил смъртта на Г. И. Н.. С атакуваното съдебно решение подсъдимият е бил изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл.122, ал.1 НК. С решението е бил отхвърлен изцяло предявения от Н. И. Н. срещу подсъдимия П. граждански иск за сумата от 20 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени в резултат на инкриминираното деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.03.2008 г. до окончателното изпълнение на задължението. В жалбата са посочени касационни основания: нарушение на закона и съществено нарушение на процесуални правила, като не е отразено в какво конкретно те са изразяват. С касационната жалба се моли атакуваното решение да бъде изцяло отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В депозирана писмена защита на защитниците на подсъдимия П. е отразено становището им, че първоинстанционния съдебен състав не е изяснил механизма на получаване на уврежданията на пострадалия Г. Н. и не са били анализирани правилно доказателствените материали по делото. Поддържа се, че това е сторено от въззивната инстанция и тя правилно е преценила, че няма основания за носене на наказателна отговорност от подсъдимия П.. Независимо от изхода на делото пред въззивният съд защитата поддържа, че в хода на воденото наказателно производство са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила, изразяващи се в съществуването на основания за отвод на водещия разследването на досъдебното производство, привличането на подсъдимия в това му качество след изтичане на срока на разследване и неправилно конституиране на страните в наказателния процес. В съдебно заседание защитата на подсъдимия твърди, че от доказателствените материали по делото не се установява Ц. П. да е извършил престъпление и предлага атакуваният въззивен съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на ВКП поддържа, че касационната жалба е основателна и предлага тя да бъде уважена. Върховният Касационен Съд, Трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: Жалбата е неоснователна. Настоящият съдебен състав при прегледа на наказателното производство, водено срещу подсъдимия Ц. П. констатира, че с определение, постановено в открито съдебно заседание на 15.04.2010 г. по НОХД №723/2010 г. първостепенният съд е конституирал като частен обвинител и граждански ищец Н. И. Н.- брат на пострадалия от инкриминираното деяние Г. И. Н.. Съдът е приел в рамките на наказателното производство и предявен от Н. Н. срещу подсъдимия П. граждански иск за сумата от 20 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени в резултат на инкриминираното деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.03.2008 г. до окончателното изпълнение на задължението. Производството пред този състав на съда е приключило с присъда, която е било отменена от въззивната инстанция и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд- гр.Плевен. При новото разглеждане на делото първостепенният съд не се е произнесъл с изричен съдебен акт по отношение на това дали е допустимо Н. Н. да вземе участие в производството като самостоятелна страна- частен обвинител и граждански ищец, но очевидно е приел, че участието му е допустимо и възможно и Н. е бил призоваван в хода на производството, имал е възможност и е участвал в процеса. При второто разглеждане на делото от първоинстанционен съд е била постановена присъда, с която подсъдимият Ц. В. П. е бил признат за виновен в това, че на 04.03.2008 г. в гр.Долни Дъбник по непредпазливост причинил смъртта на Г. И. Н. престъпление по чл.122, ал.1 НК, като му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, изпълнението на което е било отложено за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият е бил осъден да заплати на граждански ищец и частен обвинител Н. сумата от 20 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени в резултат на инкриминираното деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.03.2008 г. до окончателното изпълнение на задължението, като приетия за съвместно разглеждане граждански иск е бил отхвърлен до пълния му размер от 30 000 лева като неоснователен. С решение на въззивната инстанция е била изцяло отменена присъда №71, постановена на 11.02.2011 г. по НОХД №3287/2010 г. по описа на Районен съд- гр.Плевен и е подсъдимият Ц. В. П. е бил признат за невиновен и е бил оправдан по обвинението за извършване на престъпление по чл.122, ал.1 НК. С въззивното решение е бил изцяло отхвърлен като неоснователен приетия за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от гражданския ищец Н. срещу подсъдимия П.. При това развитие на наказателното производство касационната инстанция прецени, че неправилно като страна по делото бил конституиран брата на пострадалия Г. Н.- Н. Н.. Съгласно задължителната и константна практика на съдилищата и конкретно Постановление № 5 от 24.XI.1969 г., Пленум на ВС, Постановление № 4 от 25.V.1961 г., Пленум на ВС, Постановление № 2 от 30.XI.1984 г. по гр. д. № 2/84 г., Пленум на ВС, Решение № 217 от 22.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 102/2010 г., II н. о., НК и т.н. братът на пострадалото лице не е от кръга лица, които могат на основание чл.76 и чл.84, ал.1 НПК да бъдат конституирани като частни обвинители и граждански ищци. Ето защо участието на Н. Н. като частен обвинител и граждански ищец в производствата пред предходните съдебни инстанции е било изначално недопустимо защото не съществува процесуална възможност той да бъде страна в производството. Касационната инстанция прецени, че е сезирана с касационна жалба, депозирана от гражданския ищец и частен обвинител по делото. Без съмнение жалбоподателят неправилно е бил конституиран като такъв в производството, респективно той не е имал законова възможност да бъде страна в процеса, да участва в него и да атакува постановени съдебни актове. Независимо от липсата на процесуална възможност Н. да атакува въззивното съдебно решение настоящият състав прецени, че няма възможност да приеме касационната жалба за недопустима и да не я разгледа, респективно да прекрати образуваното касационно производство. Това е така защото до постановяването на касационното решение и произнасянето по отношение на незаконосъобразното конституиране на жалбоподателя като страна в процеса той е легитимна страна в производството и депозираната от него жалба трябва да бъде разгледана. Едва след като допуснатото нарушение на закона бъде констатирано, то може да бъде коригирано с отмяна на въззивният съдебен акт в незаконосъобразната му част, а това може да бъде направено само с постановяване на касационен съдебен акт. Ето защо този съдебен състав, независимо, че констатира, че е сезиран с жалба от неправилно конституирана страна в производството прие, че същата е допустима, тя трябва да бъде разгледана, а образуваното касационно производство да приключи с касационнен съдебен акт, а не образуваното производство да бъде прекратено. Установяването на ненадлежна страна в производството винаги е нарушение на процесуални правила, което е от категорията на съществените. Участието на лице в качеството му на частен обвинител в рамките на наказателното производство без той да има качеството на пострадал от конкретното престъпление- предмет на делото, нарушава правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице и е формално основание за отмяна на постановените съдебни актове в производствата, в които той е участвал. В конкретния случай и пред първостепенния и пред въззивният съд Н. е взел участие, респективно са били налице предпоставки за отмяна на постановените съдебни актове, постановени от тези инстанции. Касационната инстанция отчете наличието на съществено нарушение на процесуални правила, допуснато от първостепенния съд, което не е било констатирано и е останало неотстранено от въззивният съдебен състав, но прие, че то не може да бъде основание за цялостната отмяна на атакуваната въззивна присъда. В съдебната доктрина и практика никога не е било спорно това, че постановяването на изцяло оправдателна присъда гарантира в най- голяма степен правото на защита на подсъдимия, респективно е недопустимо отмяна на постановена такава присъда поради нарушено право на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид изложеното съдът прецени, че атакуваното въззивно съдебно решение трябва да бъде отменено в частта, с която е бил отхвърлен изцяло като неоснователен предявения от Н. И. Н. срещу подсъдимия П. граждански иск за сумата от 20 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени в резултат на инкриминираното деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.03.2008 г. до окончателното изпълнение на задължението, като така предявения граждански иск следва да бъде оставен без разглеждане, като недопустим, а производството по него прекратено. В останалата му част въззивния съдебен акт трябва да бъде оставен в сила. Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т.1 и т.2 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение №85 от 22.06.2011 г., постановено по ВНОХД №508/2011 г. по описа на Окръжен съд-гр.Плевен в частта, с която е бил отхвърлен изцяло като неоснователен предявения от Н. И. Н. срещу подсъдимия Ц. В. П. граждански иск за сумата от 20 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени в резултат на инкриминираното деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.03.2008 г. до окончателното изпълнение на задължението. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Н. И. Н. срещу подсъдимия Ц. В. П. граждански иск за сумата от 20 000 лева. ПРЕКРАТЯВА производството по приетия за съвместно разглеждане в рамките на наказателното производство граждански иск. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното съдебно решение в останалите му части.` Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.