Р Е Ш Е Н И Е № 289 гр. София, 13 юли 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 71/ 2011 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. Г. Т., от [населено място], депозирана чрез неговия защитник- адв. Й. Р., срещу въззивно решение № 416 от 30. 11. 2010г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 8 състав, постановено по ВНОХД № 644/ 2010г., по описа на съда, с което е изменена присъда № 144 от 22 06. 2010г., на Благоевградски окръжен съд, по НОХД № 467/ 2009г., в гражданско- осъдителната й част, и е потвърдена в останалата. В касационната жалба на подсъдимия Н. Г. Т. се поддържат доводи за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание- отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Искането е за отмяна на присъдата и оправдаване на дееца, освобождаването му от налагане на наказание, на основание чл. 12, ал. 4 НК, алтернативно- за прекратяване на наказателното производство, след преквалификация на престъплението в по- леко наказуемо- по чл. 130, ал. 1 НК, или по чл. 131, т. 4 НК. Атакува се и гражданската част на проверяваното решение, за което касаторът счита, че е незаконосъобразно, тъй като размерът на присъденото обезщетение, в увеличения си размер, е несправедлив. Подсъдимият, редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред настоящата инстанция. Неговият процесуален представител поддържа жалбата, по изложените в нея съображения, със заявените искания. Гражданският ищец и частен обвинител И. К. Я., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител и не взема становище по постъпилата касационна жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата на подсъдимия е неоснователна, поради което счита, че проверяваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните в съдебно заседание, и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба на подсъдимия Н. Г. Т. е неоснователна. С първоинстанционната присъда Благоевградският окръжен съд е признал подсъдимия Н. Г. Т., от [населено място], за виновен в това, че на 29. 09. 2008г., в [населено място], направил опит умишлено да умъртви И. К. Я., поради което и на основание чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК, и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, го е осъдил на три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата. Осъдил е подсъдимия Н. Г. Т. да заплати на И. К. Я. сумата 3000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29. 09. 2008г., до окончателното й изплащане, и е отхвърлил гражданския иск в останалата му част. Присъдил е разноските по делото в полза на Благоевградски окръжен съд, възложени в тежест на подсъдимия, както и държавна такса върху уважения граждански иск. Постановил е разпореждане с веществените доказателства. С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 8 състав, на основание чл. 337, ал. 3, предл. 2 и чл. 338, вр. чл. 334, т. 3 и 6 НПК, е изменил цитираната първоинстанционна присъда, в гражданската й част, като е увеличил размера на обезщетението за неимуществени вреди- на 10000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- 29. 09. 2008г. Потвърдил е присъдата в останалата й част. Присъдил е разноски за въззивната инстанция и държавна такса върху увеличения размер на уважения граждански иск. Изтъкваният в касационната жалба довод за нарушение на закона, се основава на няколко групи възражения, а именно: доказателствената дейност на решаващия съдебен състав, във връзка с приетите от него фактически положения за началото на конфликта, възникнал между касатора и пострадалия, и поставени в основата на осъждането на Т.; отхвърлените от съдилищата основания за освобождаване на дееца от наказание, поради превишаване пределите неизбежната отбрана, дължащо се на уплаха или смущение; алтернативно- за приемане на съставомерност на деянието по по- леко наказуем престъпен състав- по чл. 130, ал. 1 НК, или по чл. 131, т. 4, изр. последно НК, вместо по чл. 115, вр. чл. 18 НК. Същият е изцяло неоснователен, при всички алтернативи, предложени от касатора, подробно развити и в писмените бележки на неговия защитник. Всички те са поддържани последователно пред въззивната инстанция, обсъдени са задълбочено от нея, а с мотивите към проверяваното решение са получили законосъобразен и убедителен отговор. Ето защо преповтарянето на всички съображения в тази насока е безпредметно. Фактическите констатации на окръжния и апелативния съд са изградени на базата на обективен анализ на формираната по делото доказателствена съвкупност. Изключително подробно и детайлно съдилищата са изложили съображенията си относно отделните източници на доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Задълбочено се е занимал с показанията на пострадалия свидетел И. Я., когото е кредитирал, излагайки съображенията си за това. Въз основа на неговите показания, и тези на свидетелите К. Я., Б. Митревичин, С. З., В. К., И. Джаников, М. Д., М. Я., Е. Т., Н. Л., частично- на обясненията на самия подсъдим, съвкупно оценени със събраните писмени и веществени доказателства и заключенията на съдебните експертизи: медицински, комплексна съдебно- психиатрична и психологична, на веществени доказателства, е прието за безспорно доказано по делото, че именно Н. Т. е авторът на престъпното посегателство спрямо Я.. Недопустимо е само по себе си качеството на този свидетел на страна в конкретния наказателен процес да характеризира показанията му като пристрастни, тенденциозни или направо- недостоверни. Инстанциите по същество са изпълнили задълженията си да ги анализират съвкупно с останалите доказателствени източници и намирайки кореспонденцията помежду им, логично са ги кредитирали. Обсъдени са също показанията на посочената по- горе група свидетели, всеки от които е възприел лично целия развой на събитията, или отделни фрагменти от инкриминирания инцидент (или е имал собствено участие в епизоди от него), и добросъвестно ги е възпроизвел, и оценени в светлината и на констатациите на съдебно- медицинските заключения. Не е вярно, че не са установени обстоятелствата за началото на конфликта- и двете компетентни инстанции са изложили собствените си фактически констатации и доказателствата основа за всеки приет от тях отделен факт. В този смисъл, проверявайки обжалваното решение, в пределите на контролните си правомощия, ВКС не констатира в своята доказателствена дейност САС да е допуснал приписваните му нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които да са довели до незаконосъобразни изводи по въпросите за вината и отговорността на жалбоподателя, и да обуславят неговата касационна отмяна. Като втора и същевременно последна по фактите, въззивната инстанция е спазила принципните изисквания на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107 НПК, без да допусне нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствата, както и при формиране на своето вътрешно убеждение по фактите. Ето защо, въпросът за авторството на деянието е решен правилно в конкретния наказателен процес. Няма основание да се споделят и алтернативните доводи в жалбата- за правната квалификация на престъплението. В пълно съответствие със закона, САС е упражнил правомощията си да провери изцяло проверяваната присъда, при което правилно е заключил, че инкриминираното деяние субсумира всички обективни и субективни признаци на опит за умишлено убийство по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК. Този му извод следва от комплексната оценка на множеството релевантни фактори, а именно: сила, замах, насоченост и локализация на ударите, медико- биологична характеристика на уврежданията, оръдието на престъплението и начина на използването му, отстоянията и т.н. В конкретния случай подсъдимият е нанесъл силен удара с нож, който несъмнено представлява оръжие, годно да причини смърт, със замах, от близко разстояние, насочен към лицето и шията на пострадалия, където се намират магистрални кръвоносни съдове, прорезното нараняване на които поначало води до бърз летален изход. Възникналото като резултат увреждане на пострадалия е описаната в медицинските документи и експертни заключения порезна рана в долната част на шията вдясно, с дължина 6 см, с прорязване на косия мускул, кръвоносни съдове и симпатикусов ганглий. Само извършената спешна животоспасяваща операция в специализирано медицинско заведение- Клиника по съдова хирургия- СКБ- София, след първичната хирургична обработка на раната в болницата в [населено място] и консултации в [населено място], е предотвратила фаталните за живота на жертвата последици, при възможния смъртен изход, дължащ се на възникване на възпалителен процес, хиповолемичен щок, емболия или други усложнения. Така, поради обстоятелството, че порезното нараняване се е оказало повърхностно, макар и да е налице нарушаване целостта на кожата, реално няма засягане на структурата (напр. голям кръвоносен съд, или множество малки такива, предизвикващи кървене, или нерви, не е настъпил смъртният изход за Я.. Законосъобразни са съображенията на апелативния съд и относно субективната страна на деянието, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Верен и основан на доказаните и приети по делото фактически обстоятелства е изводът му, че подсъдимият е действал при пряк, алтернативен умисъл, а не при друга форма на вината. Въззивният съд е направил задълбочен анализ на присъствието на всички елементи на прекия алтернативен умисъл (интелектуален и волеви момент), излагайки аргументирано съображенията си. Известно е, че за субективната страна на всяко престъпление се съди от обективните действия на неговия извършител, подробно обсъдени по- горе, а не от обясненията за фактите, или тяхната интерпретация, който той прави впоследствие. В този смисъл практиката на ВКС е константна, непротиворечива, и е застъпена както в Постановление № 2/ 57г. на Пленума на ВС, така и в множество други негови решения: Вж. напр. Р 63- 88- ОСНК, Р 57- 79- ОСНК, Р 406- 79- І н.о., Р 72-77- ІІ н.о. и др. Ето защо, касационната инстанция счита, че при доказаните по делото факти, апелативният съд е решил правилно въпроса за съдържанието на умисъла на дееца. Съображенията, с които е отхвърлено алтернативното искане за преквалификация на престъплението по чл. 130, ал. 1 НК, предвид осъждането на жалбоподателя за по- тежко престъпление, са съответни на доказаните в процеса фактически обстоятелства и на закона, поради което изцяло се споделят и от настоящия съдебен състав. Предложената от касатора правна квалификация по чл. 131, т. 4, изр. последно НК, е невъзможна, поради което не се нуждае от коментар. Поддържани и пред ВКС в настоящото производство, със същите аргументи, те са изцяло неоснователни. Въпросът за освобождаването на подсъдимия от налагане на наказание, на основание чл. 12, ал. 4 НК, е поставен още при първоинстанционното разглеждане на делото. Окръжният съд законосъобразно и мотивирано е отхвърлил заявеното в тази насока искане, като правилно е заключил, че за приложението на института на неизбежната отбрана въобще, в която и да било от различните хипотези на чл. 12 НК, е необходимо да е налице противоправно нападение по отношение дееца, изходящо от пострадалия, което да не е преустановено към момента на деянието. В конкретния случай нападението, поставило началото на инкриминирания конфликт между страните, е инициирано и осъществено именно от подсъдимия Т.- първоначално към бащата на свид. Ив Я.- свид. К. Я., а впоследствие и към самия него. Действията на пострадалия правилно са оценени от съдилищата като изцяло защитни и насочени към запазване живота и телесната неприкосновеност на неговия баща. Със същите аргументи обсъжданият довод е бил изтъкван и пред апелативния съд, който в съответствие със закона, мотивирано го е отхвърлил. Няма основание и за ревизия на наказанието, доколкото доводът за явна несправедливост на наложеното наказание е аргументиран изцяло със съображения за преквалификация на престъплението в по- леко наказуемо. Наказанието- три години лишаване от свобода, за престъплението по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК, за което деецът е признат за виновен и осъден, е определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, с приложение на института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 НК, с изпитателен срок от четири години, е достатъчно снизходително, за да съществуват основания то да бъде намалявано и от касационната инстанция. Не са налице смекчаващи обстоятелства, които да не са били взети предвид, или тяхната относителна тежест да се е оказала подценена. Отчетено е, че подсъдимият е човек на средна възраст, с чисто съдебно минало и добри характеристики, трудово ангажиран. Макар и в случая за пострадалия реално да не са настъпили сериозни и трайни здравословни последици, се касае за престъпление с принципно висока степен на обществена опасност, извършено без каквато и да е провокация от него, водеща към предприетата саморазправа. Ето защо, касационният съдебен състав прие, че евентуалното удовлетворяване на искането за последващо смекчаване на наказателната санкция би довело до нарушение на принципите на целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, и за съответствието му с извършеното престъпление, съгласно чл. 35, ал. 3 НК. Липсва основание решението да бъде ревизирано и в гражданско- осъдителната си част. Законосъобразно САС е увеличил размера на обезщетението за неимуществени вреди, присъдено на пострадалия И. Я. от 3000 лв. на 10000 лв. Така отмерено, то е съобразено с реално претърпените от гражданския ищец болки и страдания, както и с обществения критерий за справедливост, въплътен в нормата на чл. 52 ЗЗД. Предвид гореизложеното, като намери, че жалбата на подсъдимия Н. Г. Т. е изцяло неоснователна, ВКС прие, че съобразно правомощието си по чл. 354, ал. 1 т. 1 НПК, следва да остави в сила обжалваното въззивно решение. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 416 от 30. 11. 2010г., на Софийския апелативен, съд, наказателно отделение, 8 състав, постановено по ВНОХД № 644/ 2010г., по описа на съда. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :