Ключови фрази
Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд * право на възстановяване * гори * доказателствена тежест * писмени доказателства * форма за валидност * придобивна давност

? ? ? ? ? ? ?

 

 

                                           Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

195

 

София, 17.08.2010 година

 

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА       

 

        

 

                 Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение  , в съдебно заседание на  двадесет и четвърти февруари   две хиляди и десета  година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА           

                                                 ЧЛЕНОВЕ:       ЛИДИЯ РИКЕВСКА

                                     ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

                                                              

                                                            

при участието на секретаря Анета Иванова

изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова

гражданско дело № 583/2009 година по описа на Първо гражданско отделение

 

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.

С. Т. Х. е обжалвал въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 631 от 26.01.2009г. по гр.д. № 698/2008г.

Ответникът не е подал отговор по реда на чл.287 ГПК.

По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното:

Предявен е иск по чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ от С. Т. Х. против О. с. за земеделие гр. С. за признаване правото на възстановяване на 2300 дка частни гори в землището на с. П., Смолянска област.

За доказване своето право на собственост преди одържавяването на г. като предпоставка за възсатновяването им ищецът е представил писмен договор за доброволна делба от 1948г., с който е поделено наследството на С. Х. , подписан от Председателя на Смилянското селско общинсто управление, удостоверение от 17.01.1948г. от Смилянската община за наследниците на С. Х. , починал през 1942г. и неговите имущества, удостоверение от Смилянското селско общинско управление за платени петинки за снабдяване с нотариален акт за г. , както и други удостоверения от общинските органи с данни за притежавани от С. Х. , починал през 1942г. около 3700 дка частно устроени гори в района на с. П.. При делбата от 1942г. синът му Т. Х. е получил 1900 дка гори. Представено е удостоверение от 12.04.1990г., издадено от кмета на с. П.. С. за притежавани по данни от емлячния регистър от 1949г. и документи за имотно състояние от 1947 и 1948г. 32 дка селскостопански ивоти /ниви и ливади/ и 2270 дка частни устроени гори, както и удостоверение за частично унищожаване /липсващи страници/ от емлячния регистър на с. П..

Въззивният съд е приел, че ищецът не е представил допустими според разпоредбата на чл.13 ал.3 ЗВСГЗГФ доказателства за установяване правото на собственост към момента на одържавяването - документите са косвени и са от значително отдалечен от правно релевантния момент на национализацията на горите. Съдът не е приел за годно доказателство делбеният протокол като се е позовал на разпоредбата на чл.219 ЗЗД /отм./, изискваща договорите за прехвърляне на вещно право върху недвижим имот да стане под страх от недействителност с нотариален акт. Изложил е съображения, че в емлячните регистри от 1929-1935г. Стою Х. , баща на Т. Х. има декларирани само 77.100 дка гори и те са възстановени на неговите наследници, а писмените доказателства за заплатени „петинки” по Закона за продаване на някои държавни гори в Станимашката околия от 1911 г. не са достатъчни за установяване на собствеността, защото законът е изисквал издаване на нотариален акт.

Касационната жалба е допусната за разглеждане по същество с определение № 918/09 от 24.08.2009г. по въпросите за разпределяне на доказателствената тежест между страните по иска по чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ при наличие на документ по чл.13 ал.3 ЗСПЗЗ, допустими ли са писмени доказателства за установяване правото на собственост по чл.13 ал.3 ЗВСГЗГФ извън изрично изброените в закона и конкретно тези, издадени от държавни и общински органи, с които се удостоверява право на собствност , приложима ли е разпоредбата на чл.219 от отменения ЗЗД за формата на прехвърлителните сделки с гори, както и следва ли да се приложи чл.34 от отменения Закон за давността при наличие на писмени доказателства за собственост.

По тези въпроси на основание чл.291 ГПК Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:

Искът по чл. 13 ал.2 ЗВСГЗГФ има за предмет установяване на правото на собственост на бившите собственици на гори и земи от горския фонд към минал момент – одържавяването им и е предпоставка за възстановяване на собствеността от Общинската с. по земеделие, когато искането не е направено пред административния орган в установения в закона преклузивен срок.

Съгласно чл. 13 ал.3 ЗВСГЗГФ в производството за възстановяване на собствеността, част от което е исковото производство по чл.13 ал.2 са допустими две групи писмени доказателства – такива, които имат вещнопрехвърлително действие - нотариални актове, крепостни актове, делбени протокол и други , косвени доказателства като данъчни регистри, стопански карти, удостоверения за дялово участие в кооперации. От примерното изброяване на косвените доказателства следва да се направи извод, че законът признава за допустими писмени доказателства за удостоверяване на собствеността , а не на конкретното придобивно основание. Очевидна е целта на закона да бъда облекчени бившите собственици и техните наследници при доказвне на правата им като се признае правото на възстановяване на лицата, от които са отнети горите. Ето защо следва да се приеме, че „други писмени доказателства” по смисъла на чл.13 ал.3 ЗВСГЗГФ са всички официални и частни удостоверителни документи, както и частни писмени договори или спогодителни протоколи, които не отговарят на изискванията на форма за действителност по действащото право към момента на сключването им. Тези документи са достатъчни за доказване на правото при възстановяване на собствеността, а само при спор за материално право, отнесен за разрешаване в съда по реда на чл. 13 ал.8 ЗВСГЗГФ всяка от страните трябва да докаже и конкретното придобивно основание.

В този смисъл е и задължителната практика на ВКС чл.290 сл. ГПК, създадена след допускане на касационното обжалване по настоящото дело , включително и на настоящия състав /решение по гр.д. № 26/2009 , решение по гр.д. № 557/2009 на ВКС, І г.о., решение по гр.д. № 3244/2008г. на ВКС, ІІ г.о./ , в които се приема, че принадлежността на правото на собственост върху одържавени гори се доказва освен с доказателства, имащи пряк вещнотраслативен ефект и с всички други, допустими по ГПК след като изчерпателно са изброени в чл.13 ал.3 ЗВСГЗГФ доказателствата , с които не може да се доказва правото на собственост - писмени декларации на заявителите , свидетелските показания и протоколите за определяне предмета на горското с. , на каквито касаторът-ищец не се позовава ва настоящото производство.

В разглежданият случай съдът е отрекъл доказателствената сила на документите , защото са косвени, с което е нарушил процесуалните правила. Както вече се посочи тълкуването на чл.13 ал.3 ЗВСГЗГФ води до извод, че допустими доказателства са не само тези, които представляват годен титул за собственост, но и такива със свидетелстващо значение. Ето защо не може да се отрече доказателствената сила на делбения протокол, независимо , че не е спазена предвидената в закона форма, която не е нотариален акт, както е приел въззивния съд, а писмена с нотариална заверка на подписите на основание чл. 974 от Закона за гражданското съдопроизводство/ отм./. Неправилно е отречена и доказателствената сила на удостоверенията за заплатени петинки, възпроизвеждащи контролния номер на вносният документ и приходните квитанции. Предвидената в §7 от Закона за продаване на някои държавни гори в Станимашката околия нотариална форма не изключва възможността в производството по чл. 13, ал. 2 от ЗВСВГЗГФ правото на собственост върху тези гори да се доказва и с други писмени доказателства, различни от нотариални и крепостни актове. /решение № №* от 21.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2483/2008 г., I г. о., ГК./ Допуснатото нарушение на процесуалните правила налага въззивното решение да се отмени на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК и на основание чл.293 ал.2 ГПК делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд, който като се съобрази с даденото тълкуване на разпоредбата на чл.13 ал.3 ЗВСГЗГФ с оглед допустимостта на представените доказателства и да ги обсъди и прецени доказателствената им сила с оглед на конкретните твърдения на ищците във връзка с елементите на фактическия състав на чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ и възраженията на ответника.

Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 631 от 26.01.2009г. по гр.д. № 698/2008г. и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Смолянския окръжен съд .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: