Р Е Ш Е Н И Е

№ 253/19 г.

гр. София, 05.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 704 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. И. Т., с адрес в [населено място], представляван от адв. Е. Х., против решение № 69 от 7 ноември 2018 г., постановено по в.гр.д. № 261/2018 г. по описа на апелативния съд в гр.Бургас, с което се потвърждава решение № 33 от 8 юни 2018 г., постановено по гр.д. № 37/2018 г. по описа на окръжния съд в гр. Сливен в частта му, с която е отхвърлен искът на Т. за осъждането на Прокуратурата на Република България да й заплати сумата от 23000 лева обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1728,93 лева обезщетение за имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение по наказателно дело и такси по изпълнително дело, претърпени в следствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, за което е оправдана с решение № 44 от 20 април 2017 г. по внохд № 18/2017 г. на апелативния съд в гр.Бургас след възобновяване на наказателното производство по искане на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 591 от 10 юли 2019 г., за да се провери допуснато ли е противоречие с практиката на ВКС по обусловилия изхода въпрос по приложението на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ – кои обстоятелства следва да се ценят като съпричиняване при отговорността на държавата при незаконно обвинение в престъпление. Основание за допускане на касационната проверка е намерено в разрешенията, дадени от ВКС в решение № 51 по гр.д. № 4621/2015 г., III г.о., решение № 244 по гр.д. № 1205/2012 г., IV г.о., решение № 112 по гр.д. № 372/2010 г., IV г.о. Трайно установеното разбиране в съдебната практика, израз на която са и сочените решения на ВКС, е, че в хипотезата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, при определяне крайния размер на обезщетението, което следва да бъде присъдено, съдът взема предвид и доказателствата за съпричиняване от страна на пострадалия. Според разясненията, дадени от ВКС в т. 3 от ТР № 3/2004 г., ОСГК, в случаите, когато е установено, че пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява съобразно степента на съпричиняване. Такова съпричиняване е налице, когато пострадалият с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение, и примери за това са когато лично се е явил пред органите на досъдебното производство и е направил неистински признания за авторство на престъплението, въвел е органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства или да се забави или опорочи разследването на престъпление. Отречено е да е налице съпричиняване в случаите, когато след привличане на лицето като обвиняем, то е извършило признание в авторството на деянието, защото такова поведение е израз на правото на обвинения в престъпление да избира защитната си позиция. Настоящият съдебен състав приема, че липсва виновно допринасяне за увреждането и в случаите, в които е осъществено административно нарушение, но въпреки това деятелността е преследвана по наказателноправен ред.
Разглежданият случай е именно такъв. С влязло в сила решение на наказателния съд е прието, че макар частично да са налице признаците от обективна страна на състава на транспортно престъпление, а от субективна – признаците на евентуален умисъл, отсъстват съставомерните вредни последици, доколкото причинените при деянието по смисъла на чл. 342, ал. 1, б. „а“ НК вреди са под предвидения минимум, установен с ТР № 1/1998 г., ОСНК, ВКС. Заключено е, че при това положение не става дума да престъпна деятелност, а за административно нарушение, като отговорността на нарушителя следва да бъде реализирана по ЗДвП и по реда, установен от ЗАНН. В съответствие с тези изводи, наказателният съд по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК възобновява производството по внохд № 152/2016 г. по описа на окръжния съд в гр.Сливен, отменя въззивното решение по него, признава касаторката Т. за невинна и на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК я оправдава по предявеното й обвинение по чл. 216, ал. 1 НК.
Касационната жалба е частично основателна.
Предвид дадения отговор на правния въпрос неправилно е прието в обжалваното решение, че са налице основания за прилагане на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, при положение, че наказателният съд приема за неустановено осъществяването на престъпна деятелност, а за осъществено административно нарушение, чието преследване не се осъществява по реда на НК, което е следвало да бъде съобразено от прокуратурата при образуване на наказателното производство.
Съгласно т. ІІ от ППВС № 4/1968 г., обезщетението за неимуществени вреди се определя след преценка на всички установени обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия вреди, каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при което е извършено, причинените морални страдания и други фактори, имащи отношение към преценката за справедлив размер на обезщетението. Съдебната практика съобразява още и възрастта на увредения, общественото и социалното му положение, а с оглед спецификата на фактическия състав на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, релевантни са и личността на увредения, данните за предишни осъждания, начинът му на живот и обичайната среда; продължителността на наказателното производство; характерът и тежестта на престъплението по повдигнатото обвинение; взетата мярка за неотклонение и другите мерки за процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния живот; разгласата и публичността; причиняването на здравословни увреждания (така в решение № 230 по гр.д. № 4874/2016 г., ВКС, IV г.о.).
По делото се установява, че срещу касаторката, във връзка с нанесена на 01.12.2012 г. щета на лек автомобил, на същата дата е образувано досъдебно производство с обвинение по чл. 216, ал. 1 НК, прекратено на 26.08.2013 г. поради несъставомерност, защото е такова по чл. 342, ал. 3, б. „а“ НК; постановлението за прекратяване на досъдебното производство е отменено по реда на обжалването и, след извършено доразследване, на 19.03.2014 г. й е предявено ново обвинение по чл. 216, ал. 1 НК и по чл. 325, ал. 1 НК; по внесения на 08.09.2014 г. обвинителен акт по чл. 216, ал. 1 НК е образувано дело в районния съд в гр. Сливен, извършени са множество процесуални действия; с присъда от 27.01.2016 г. касаторката е призната за виновна в извършването на престъплението по повдигнатото обвинение, и и й наложено наказание „пробация“ с пробационни мерки за срок от шест месеца задължителна регистрация по настоящ адрес и задължение за явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично, и задължителни периодични срещи с пробационен служител; присъдата е потвърдена с решение по внохд № 165/2016 г. на окръжния съд в гр.Сливен; с решение № 44 от 20.04.2017 г. апелативният съд в гр.Бургас е възобновил производството по въззивното наказателно дело, решението по него е отменено и касаторката е призната за невиновна и е оправдана по обвинението по чл. 216, ал. 1 НК. В наказателното производство пред първоинстанционния съд са проведени единадесет заседания, касаторката е присъствала лично на шест от тях; във въззивното производство са проведени две заседания и едно в производството по искане за възобновяване. Налице са основанията да се приеме, че отговорността на държавата за претърпените от касаторката неимуществени вреди вследствие на незаконното наказателно преследване, следва да се понесе.
Към момента на образуването на наказателното производство касаторката е била на 45 години, неосъждана. Работила като преводач и била уважавана в своя социален кръг. Според свидетелските показания (между които на майката на касаторката, преценени по реда на 172 ГПК), на които съдът дава вяра като възпроизвеждащи непосредствени възприятия, логични и последователни, след инцидента Т. била в силен стрес и много разстроена, чувствала главоболие; осъдителната присъда довела касаторката до паника, започнала да се лекува, пиела антидепресанти, отказвала да се храни; изпитвала страх, не излизала от къщи, откъснала се от приятелите си; наложило се нейната майка да вземе детето й в къщи за период от около две седмици след инцидента, тъй като касаторката не можела да се грижи за него, а в периода до повдигане на обвинението касаторката не можела да изпълнява ежедневните си домашни задължения и да си гледа детето, което наложило майка й да й помага; изпитвала вина, че осъждането й спомогнало за влошаването на положението на баща й, който починал в хода на наказателното производство след постановяване на осъдителната присъда; сринал се авторитетът й на уважаван и стойностен служител; след инцидента в продължение на 3-4 години касаторката отказвала да работи като преводач, защото не можела да осмисля текста, а след средата на 2016 г. възстановила успешно работата си; била разстроена преди всяко съдебно заседание; чувствала се много унизена от изпълнението на наложената присъда; касаторката се извинила на собственицата на увредения автомобил. От писмените доказателства се установява, че е получила медицинска помощ и психологическо консултиране. Сочените обстоятелства, макар и взети предвид от съда, не са оценени правилно.
Претърпени са неимуществени вреди. Като се вземат предвид от една страна данните за личността на касаторката (уважаван, социално ангажиран човек), чистото й съдебно минало, активния й начин на живот, задължението за отглеждане на ненавършило пълнолетие дете и претърпените в тази връзка неудобства във връзка с невъзможността да изпълнява домашните си задължения и да има нужда от помощ, изразено съжаление за извършеното и отправено към собственицата на увреденото имущество извинение, изпитваната вина за влошаване на здравословното състояние на баща й, продължилото повече от три години и десет месеца наказателно производство в досъдебна и съдебна фаза, включително производството по възобновяване, обвиняването й в извършване на умишлено престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, както и предявеното й обвинение за друго престъпление, което също не е тежко, наложената най-лека мярка за неотклонение „подписка“, изтърпяното напълно след приключване на наказателното производство до молбата за възобновяване наказание „пробация“ и изпитвано унижение при изпълняване на наложеното наказание, качествената промяна в поведението й, изразила се във високо ниво на стрес, притеснения, уплаха от осъждането, напрежение във връзка със съдопроизводствените действия, затваряне в себе си, прекратяване на професионалните и лични контакти, притеснения от невъзможност да работи ефективно (преодолени след оправдаването й), проблеми при храненето, нужда от квалифицирана медицинска помощ и прием на антидепресанти, и от друга страна липсата на данни да се е оттеглила от работа в семейна фирма, да е боледувала по-често от простудни и грипни заболявания вследствие на срив на имунната система, да има трайно отражение върху здравословното й състояние (разстройството в адаптацията е отшумяло), да е влошила семейните си отношения, да е променено отношението и нагласата на приятели и колеги към нея, да е изпитвала затруднения във връзка с пътувания до С. два пъти седмично в период от три месеца за посещения при психотерапевт, наказателното преследване да е получило широка публична, включително медийна, разгласа, както и наслоилите се към горните негативни изживявания естествени чувства на покруса и загуба от смъртта на баща й в периода след осъждането й, касационният съд приема за справедливо обезщетение от 10000 лева.
При това положение въззивното решение следва да се отмени в отхвърлителната му част, като на касаторката се присъдят още 6000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 20.04.2017 г., а в останалата му част до обжалвания в касационното производство размер от 23000 лева въззивното решение следва да се остави в сила, и като се вземе предвид присъдената с първоинстанционното решение сума от 4000 лева обезщетение за неимуществени вреди, в която част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила. На касаторката на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ се присъждат и заплатените 50 лева държавни такси за трите инстанции, както и 444,44 лева разноски по договор за правна защита и съдействие съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 69 от 7 ноември 2018 г., постановено по в.гр.д. № 261/2018 г. по описа на апелативния съд в гр.Бургас в частта му, с която се потвърждава решение № 33 от 8 юни 2018 г., постановено по гр.д. № 37/2018 г. по описа на окръжния съд в гр.Сливен в частта му, с която е отхвърлен искът на Е. И. Т. за осъждането на Прокуратурата на Република България да й заплати сумата от 6000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в следствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, за което е оправдана с решение № 44 от 20 април 2017 г. по внохд № 18/2017 г. на апелативния съд в [населено място] след възобновяване на наказателното производство по искане на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Е. И. Т., с адрес в [населено място], [улица], сумата от 6000,00 (шест хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в следствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, за което е оправдана с решение № 44 от 20 април 2017 г. по внохд № 18/2017 г. на апелативния съд в гр.Бургас след възобновяване на наказателното производство по искане на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, ведно със законната лихва от 20.04.2017 г.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 69 от 7 ноември 2018 г., постановено по в.гр.д. № 261/2018 г. по описа на апелативния съд в гр.Бургас в останалата му част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Е. И. Т. сумата от 50,00 (петдесет) лева заплатени от нея държавни такси за трите инстанции, както и сумата от 444,44 (четиристотин четиридесет и четири цяло и четиридесет и четири стотни) лева разноски по договор за правна защита и съдействие в съответствие с уважената част от иска.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: