1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 692 София, 20.11.2012 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Тотка Калчева Ирина Петрова като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д.N 643 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Постъпила е частна жалба от [фирма], София срещу Определение № 14378 от 07.10.2011год. по ч.гр.д.№ 12512 по описа за 2011год. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-Б състав. С него е потвърдено разпореждането от 19.08.2011год. по ч.гр.д.№ 28858/2011 год. на Софийски районен съд с което е постановен отказ по заявлението на дружеството за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417 т.9 ГПК. Като е счел, че записът на заповед е нередовен от външна страна – чл.535, т.2 и т.3 ТЗ, въззивният съд е потвърдил отказа за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В изложението по чл.274 ал.3 вр.чл.280 ал.1 ГПК, касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с ТР № 1/2005 год. на ОСТК на ВКС, ТР № 2/1997 на ОСГК на ВКС, както и на чл.280,ал.1,т.2 ГПК-противоречие с Решение 1221/2000 на ВКС, Решение № 219/2010 на ВКС, ІІ ТО, Решение № 978/2003г. на ВКС, с които е прието, че е валидна уговорката за плащане в левова равностойност на парична сума, посочена във валута, като липсата на уговорка между страните за курса, по който да се преизчисли валутата, не прави сумата неопределена. Позовава се и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК. Становището на настоящият съдебен състав, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и следва да бъде допуснат касационен контрол по поставения от касатора въпрос – когато със записа на заповед е поето задължение за плащане на левовата равностойност на парично задължение, посочено в евро, опорочен ли е ефекта от гледна точка за изискването за определеност на сумата, при положение, че УС на БНБ е определил официален курс на лева към евро, на основание чл.29,ал.2 ЗБНБ /Решение от 31.12.1998г.на УС на БНБ, с което официалният курс на лева към еврото е 1955.83 за едно евро, в сила от 01.01.1999г./ Отказът на съдилищата е обусловен от тезата, че записът на заповед не съдържа съществен реквизит-определената сума, за която е поето обещанието за плащане. Според СРС, тъй като издателят се е задължил да заплати при предявяване на ефекта сума в размер на левовата равностойност на 6 619.59 евро, не е ясен моментът, към който следва да се определи тази равностойност и не е определена „сумата пари” /чл.535,т.2 ТЗ/. СГС е изложил и мотиви, че е налице и противоречие в текста на документа- в първата част е посочено, че плащането е „без предявяване”, а във втората, че плащането е дължимо при предявяване. Прието е че това противоречие води до извод и за неопределеност на падежа /чл.535,т.3 ТЗ/. В издадения на 01.11.2010г. запис на заповед издателят А. се е задължил да плати по записа, без протест и разноски, без предявяване и без удръжки сумата в размер на левовата равностойност на 6 619.59 евро, на, или на заповедта на Ф. консулт”О., София. Плащането е дължимо при предявяване. Мястото на плащането е различно от мястото на издаването. Записът е авалиран от Мариана Д.. Предявен е за плащане на датата на издаването му. Посочването в първата част на документа, че поетото задължение за плащане е „без протест, разноски без предявяване и без удръжки” не противоречи на уговорения падеж, посочен по долу- „на предявяване”. В текста на записа е включена забрана за предявяване за приемане- клауза относима и възможна при менителницата /чл.476,ал.2 ТЗ/. Разпоредбите за менителницата относно предявяването за приемане са неприложими за записа на заповед. Препращане към уредбата на менителницата относно предявяването на записа на заповед за приемането му е несъвместимо с характера поетото безусловно обещание за плащане. При записа издателят и платецът съвпадат, поради което не се прилагат разпоредбите на менителницата относно предявяването. Включената клауза „без... предявяване.../ е неотносима към реквизитите на записа на заповед. Същата следва да се счита ненаписана и наличието й не опорочава ефекта, тъй като не урежда по друг начин посочения падеж- на предявяване, нито пък създава съмнение за посочване на взаимоизключващи се падежи. В противоречие с посочената и приложена от касатора съдебна практика съдилищата са приели, че не е определен моментът към който да бъде изчислена левовата равностойност на посочената в евро сума. Липсата на посочен конкретен обменен курс по който да стане това преизчисляване не прави записа нередовен от външна страна. В Решение № 978/2003г. на ВКС по гр.д.№ 164/2003г и решение № 219/2010г по т.д.№ 752/2009 на ВКС, ІІ ТО последователно е застъпено становището, че падежът на задължението определя момента в който следва да се определи левовата равностойност на сумата. Налице е и задължителна съдебна практика Решение № 195/30.11.2009г. по т.д.№ 299/2009г. на ТК, ІІ ТО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, в което е прието че не е реквизит на менителничния ефект посочването на левовата равностойност на отразената във валута сума. Поради изложеното, съдебния състав приема, че частната касационна жалба е основателна. Издаденият запис е редовен от външна страна документ, с който е поето валидно задължение за плащане на определена сума пари. В заявлението по чл.417 ГПК поетото задължение да се плати в лева посочената в евро сума е изчислено по официалния фиксиран курс на еврото / 1.95583лв./. С оглед на изложеното, следва да бъде отменено определението на СГС и разпореждането на СРС, като бъде допуснато издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Касаторът не е поискал разноски и такива не се присъждат. Предвид на изложеното, Върховният касационен съд-Търговска колегия, състав на І Търговско отделение: О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ Определение № 14378 от 07.10.2011г. по ч.гр.д.№ 12512 по описа за 2011г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-Б състав и потвърденото с него Разпореждане от 19.08.2011 год. по ч.гр.д.№ 28858/2011 год. на Софийски районен съд, вместо което постановява: ДОПУСКА издаването на основание чл.417 т.9 ГПК на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на [фирма], София, кв.Л., [улица],ет.3, ап.7 с ЕИК[ЕИК] срещу А. А. А. ЕГН [ЕГН] от София, ул.”506-та”№ 1 и Мариана Я. Д. ЕГН [ЕГН] от София,[жк], Зона „Г”, блок № 30, вх.”В”, ап.65 за сумата 11 393.04 лв. /единадесет хиляди триста деветдесет и три лева и четири стотинки/, ведно със законната лихва от 05.07.2011година и до окончателното и плащане. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за изготвяне на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.