Р Е Ш Е Н И Е № 206 София,06.07.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети юни двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска при секретар Северина Толева, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 810/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Министерство на образованието и науката чрез процесуален представител държавен експерт-юрист Д. Г. против въззивно решение на Софийски градски съд, ІІ „В” въззивен състав от 15.01.2009 г., постановено по гр. д. № 1218/2007 г. С обжалваното решение са уважени предявените от Д. Д. К. ЕГН [ЕГН], живущ [населено място], област Т. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, като е отменена заповед на министъра на образованието и науката № РД-12-931/25.11.2005 г., с която е прекратено трудовото правоотношение с Д. Д. К. на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ и служителят Д. Д. К. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „директор” на Средно професионално-техническо училище по машиностроене и лека промишленост, [населено място], област Т.. С определение на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение № 747/3.07.2009 г., постановено в производство по чл. 288 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба от министъра на образованието и науката на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по съществен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за пасивно материалноправно и процесуалноправно легитимираната страна да отговаря по исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ в случай, че трудовият договор е сключен за длъжността директор на държавно училище и трудовият договор е подписан от висшестоящ орган – министъра на образованието и науката-хипотеза на чл. 61, ал. 2 КТ. С определение от 11.06.2010 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение производството по делото е спряно на основание чл. 292 ГПК за издаване на тълкувателно решение предвид противоречива съдебна практика по посочения въпрос от различни състави на Върховния касационен съд. С ТР № 1/30.03.2012 г. на Върховния касационен съд по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК се прие, че надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изр. първо КТ е работодателят, а не горестоящия спрямо него орган и с определение № 171/9.04.2012 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение производството по настоящото дело е възобновено в производство по реда на чл. 290 ГПК. Касаторът чрез процесуалния си представител поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, нарушение на съществени процесуални правила и необоснованост във връзка с основния спорен въпрос по делото кой е работодател на директора на държавно училище при положение, че трудовият договор е сключен с министъра на образованието и науката, респ. кой е пасивно легитимиран да отговаря по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Ответникът по касация Д. Д. К. оспорва касационната жалба като неоснователна и счита, че въззивното решение следва да бъде потвърдено. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе предвид доводите на страните и данните по делото Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното: Въззивното решение е недопустимо. Постановено е по нередовна искова молба. Доколкото исковете са предявени срещу ненадлежен ответник съдът е следвало да остави исковата молба без движение с указания до ищеца да посочи надлежен отвутник. В този смисъл е разрешението, възприето от Върховния касационен съд, Гражданска колегия с ТР № 1/30.03.2012 г. по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК, с което по задължителен начин е прието, че надлежен ответник по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител с трудов договор, сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изр. 1 КТ е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. Такъв е конкретният случай. Трудовият договор между страните за длъжността „директор” на СПТУМЛП, [населено място] е подписан от висшестоящия на работодателя /СПТУМЛП, [населено място]/ орган-министъра на образованието и науката - хипотеза по чл. 61, ал. 2 КТ. Съгласно ТР № 1/30.03.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК надлежен ответник по предявените искове по чл. 344, ал. 1 КТ е работодателят /в случая СПТУМЛП, [населено място]/, а не горестоящият спрямо работодателя орган /Министерството на образованието и науката/. При това положение въззивното решение следва да се обезсили, а делото следва да се върне на въззивния съд за оставяне нередовната искова молба без движение и даване указания на ищеца в определен срок да отстрани нередовността на исковата молба с посочване на надлежен ответник. При неизпълнение на указанията на съда производството по делото следва да бъде прекратено. В този смисъл т. 1 /in fine/ на ТР № 1/30.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2010 г., ОСГК. Ето защо и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК вр. чл. 270, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА изцяло въззивно решение на Софийски градски съд, ІІ „В” въззивен състав, постановено на 15.01.2009 г. по гр. д. № 1218/2007 г. по описа на същия съд. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, ІІ „В” въззивен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: