О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                                                №  122   гр.София,  18.02.2010г.   в  и м е т о  н а  н а р о д а     Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари, две хиляди и десета година в състав:                                                                                                                  Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА   като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N87 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Обжалвано е определение от 14.09.2009г. по гр.д. № 7652 / 2009г., с което Софийски градски съд, като е потвърдил разпореждане от 21.05.2009г. по гр.д. №40355/2008г. на РС-София, е върнал въззивната жалба на А. Г. П. срешу решение от 07.04.2009г. по същото дело. Жалбоподателят - А. Г. П. поддържа, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно, като бъде даден ход на въззивната му жалба. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на определението на въззивния съд следва да се допусне. С решение от 07.04.2009г. по гр.д. № 40355/2008г. РС-София отхвърлил предявените от А. Г. П. искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ. При условията на чл.315, ал.2 ГПК съдът е обвил решението си на посочената в същото дата, като е уведомил страните, че същото подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от същата дата. Жалбоподателят е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение на 29.04.2009г. С разпореждане от 21.05.2009г. по гр.д. №40355/2008г. РС-София е върнал въззивната жалба на А. Г. срешу решение от 07.04.2009г. по същото дело, приемайки, че срокът за нейното подаване и изтекъл на 21.04.2009г., тъй като е започнал да тече на 07.04.2009г. С обжалваното определение въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на въззивната жалба и е потвърдил разпореждането за връщането й. Като е обжалвал определението на въззивния съд с частна жалба частният жалбоподател е приложил и изложение за нейната допустимост за разглеждане от ВКС, в което поддържа, че въпросът за това, откога следва да се счита, че започва да тече срок за обжалване на първоинстанционно решение, обявено при условията на чл.315, ал.2 ГПК, е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В случая действително е налице определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу определение, с което се прегражда развитието на делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция обаче би била налице само ако съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. С обжалваното определение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, а именно за това, откога следва да се счита, че започва да тече срок за обжалване на първоинстанционно решение, обявено при условията на чл.315, ал.2 ГПК. Липсва съдебна практика по този въпрос, тъй като се касае до нова процесуална норма, което налага за точното прилагане на закона да се даде разрешение от ВКС, с което да се преодолее погрешната практика по конкретни дела, т.е. налице е визираното в чл.280, ал.1 т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна. Разпоредбата на чл.315, ал.2 ГПК дава възможност на съдът да посочи деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече и срокът за обжалването му. В случая съдът като е оповестил обявяването на решението в определен ден е оповестил на страните, че от този ден насетне тече и срокът за обжалване на същото. Ето защо съдилищата като са приели, че жалбата следва да се върне на основание чл.262,ал.1, т.1 ГПК като подадена след изтичане на срока за обжалване, са постановили законосъобразни съдебни актове, поради което обжалваното определение на въззивния съд следва да се остави в сила. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за това, че срок за обжалване за него не тече, тъй като не му е връчен препис от решението. Връчването на препис от същото на страната по реда на чл.7, ал.2 ГПК в хипотезата на чл.315, ал.2 ГПК не означава задължение за връчване на съобщение по реда на чл.45 ГПК, в който случай от дата на връчване на същото за жалбоподателят би започнал да тече срок за обжалване на решението. Предвид изложените съображения, съдът     О п р е д е л и :     Оставя в сила определение от 14.09.2009г. по гр.д. № 7652 / 2009г. на Софийски градски съд.   преДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: